Решение по дело №1732/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 287
Дата: 4 февруари 2020 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20197180701732
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 287

 

гр. Пловдив, 04 февруари 2020 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1732 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на Г.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-139/22.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № **********/Протокол № 2142-15-12 от 05.04.2019 г., издадено от Ръководителя на пенсионното  осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Иска се отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане с цел издаване на административен акт, с който на П. да бъде определен по-висок размер на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, считано от 15.06.2017 г., съответно от 01.07.2018 г. Претендират се сторените в настоящото производство разноски.

Според жалбоподателя размерът на пенсията му е неправилно определен поради неправилно определяне на осигурителния му доход за периода от 01.03.1983 г. до 28.02.1986 г., от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. и от 01.07.1999 г. до 14.06.2017 г. Подробни съображения в тази насока се изложени както в самата жалба, така и в допълнително представената писмена защита приложена поделото.

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

 

ІІ. По допустимостта:

 

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите:

 

5. Изначално производството е започнало по повод заявление вх. № 2113-15-2720/03.07.2017 г., с което Г.П. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание чл. 69б от КСО.

След анализ на представените със заявлението писмени доказателства за придобития от П. осигурителен стаж, е издадено Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-584/24.10.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 1, чл. 68, ал. 1-2 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/.

6. Този резултат е обжалван от П. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-280/28.12.2017 г. е оставил без уважение подадената от него жалба.

7. Недоволен и от Решение № 2153-15-280/28.12.2017 г. е обжалвал същото пред Административен съд Пловдив, по повод на което е образувано адм. дело № 269 по описа за 2018 г. на съда (приложено по настоящото дело). Цитираното административно дело е приключило с Решение № 2184/26.10.2018 г., влязло в законна сила на 27.11.2018 г., с което Решение № 2153-15-280/28.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане са отменени, а административната преписка е върната на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-15-2720/03.07.2017 г., подадено от Г.П., при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

8. Въз основа Решение № 2184/26.10.2018 г. постановено по адм. дело № 269 по описа за 2018 г. на административен съд – Пловдив, е издадено процесното Разпореждане № **********/Протокол № 2142-15-12 от 05.04.2019 г., издадено от Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО на Г.Д.П. е отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 15.06.2017 г. (датата на която се окръгля сбор 100 от осигурителен стаж и възраст след прилагане на чл. 9, ал. 8 от КСО, сега отм., за периодите: от  05.02.2009 г. до 01.09.2013 г., от 05.11.2013 г. до 02.12.2013 г. и от 18.03.2014. г. до 31.12.2015 г., съобразно цитираното съдебно решение), в размер на 660,61 лв.

9. Недоволен от размера на отпусната пенсия за ОСВ, Г.П. е обжалвал Разпореждане № **********/Протокол № 2142-15-12 от 05.04.2019 г., издадено от Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, който с Решение № 2153-15-139/22.05.2019 г. е отхвърлил жалбата му. За да постанови този резултат, горестоящия в йерархията административен орган приел следното от фактическа и правна страна:

На Г.П. не е зачетен осигурителен доход:    

- по удостоверение обр. УП-2 № 1868-1568/07.11.2016 г. като хоноруван ръководител на танцов състав в Професионална гимназия по механотехника „Проф. Цветан Лазаров“ - гр. Пловдив за периода 07.10.1985 г. - 28.02.1986 г., в размер на 221,00 лв.  

- по удостоверение обр. УП-2 № 1151-711/07.07.2016 г. за периода от 01.01.1997 г. до 31.05.1997 г., в размер на 128332,00 лв., когато е работил като лектор в Професионална гимназия по механотехника „Проф. Цветан Лазаров“ - гр. Пловдив;

- по удостоверение обр. УП-2 № 68/28.07.2016 г. за периода 01.01.1997 г. - 31.12.1999 г., в размер на 1090000,00 лв. и за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2005 г., в размер на 4660,60 лв., когато е работил на хонорар в Народно читалище „Христо Ботев - 1905“ - гр. Пловдив.

Посочено е, че за периодите 07.10.1985 г. - 28.02.1986 г. и 01.01.1997 г. - 31.12.1999 г., П. е осигуряван по трудов договор в СОУ „Св. Кирил и Методий“ - гр. Пловдив, от където е зачетен осигурителния доход и не подлежи на осигуряване по втори договор, а за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2005 г. е зачетен осигурителният доход по заверена осигурителна книжка, тъй като е на хонорар, а не е по трудов договор в Народно читалище „Христо Ботев-1905“ - гр. Пловдив.

Констатирано е, че с жалба до Директора на ТП на НОИ - Пловдив, в срока по чл. 99, ал. 3 от КСО, П. е представил потвърдително писмо изх. № 55/10.04.2019 г., издадено от Народно читалище „Христо  Ботев – 1905“ -  гр. Пловдив, с  което   е  потвърдено  удостоверение обр. УП-2 № 68/28.07.2016 г. и удостоверение изх. № ФС-14-989/12.04.2019 г. от Професионална гимназия по механотехника „Проф. Цветан Лазаров“ - гр. Пловдив, е което са потвърдени данните по УП- 2 № 1151-711/07.07.2016 г.

Според ответния административен орган, Г.П. оспорва размера на осигурителния доход за периодите от 01.03.1983 г. до 28.02.1986 г. и от 01.01.1997 г. до 31.12.2005 г., като за периода 01.01.2006 г. - 14.06.2017 г. посочените в жалбата суми за осигурителен доход съответстват на зачетените при отпускане на пенсията.

В тази връзка е отбелязано, че Правилникът за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП/, който е в сила до 31.12.1999 г. не предвижда възможност за сумиране на доходи по две правоотношения /за период след 14.01.1985 г. до 31.12.1999 г./, тъй като осигуряването за всички осигурителни случаи при пълно работно време е по единия - основен договорка, по другия договор - втори или допълнителен трудов договор, осигуряването е само за случаи на трудова злополука. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за пенсиите и чл. 110 от ППЗП средното месечно брутно трудово възнаграждение, от което се изчислява размера на пенсията, се определя от дохода, върху който са правени осигурителни вноски за всички осигурителни случаи при пълно работно време и само по едно правоотношение. По силата на чл. 2, буква „к" от Правилника за прилагане на Дял III от Кодекса на труда от 1951 г., лицата, които работят по допълнителен или по втори трудов договор подлежат на осигуряване само за случай на трудова злополука. С оглед цитираните разпоредби е прието, че са определени границите на осигуряването при втори трудов договор и независимо, че са внесени осигурителни вноски за всички осигурителни случаи върху изплатеното възнаграждение, този доход не следва да се включва в дохода за изчисление на размера на пенсията. При това положение, средното месечно брутно трудово възнаграждение, от което е изчислена пенсията на П. за периода до 31.12.1999 г., е определено от дохода, върху който са правени осигурителните вноски за периодите от 01.03.1983 г. до 28.02.1985 г. с осигурителен доход 5814,76 лв. при осигурител МРЗ „Г. Димитров“ - гр. Пловдив, от 01.03.1985 г. до 28.02.1986 г. с осигурителен доход 1799,98 лв. при осигурител Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив, от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. - с осигурителен доход 4743969,57 лв. и от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г. - с осигурителен доход 1579,33 лв. при осигурител СОУ „Свети Свети Кирил и Методий“ - гр. Пловдив.

Правилно, според Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в атакуваното разпореждане № ********** Протокол № 2142-15-12 от 05.04.2019 г. е формиран осигурителния доход, като не са включени сумите по цитираните по-горе удостоверения УП-2 (№ 1868-1568/07.11.2016 г., № 1151-711/07.07.2016 г. и № 68/28.07.2016 г.)

За периодите 07.10.1985 г. - 28.02.1986 г. и 01.01.1997 г. - 31.12.1999 г., Пенчев е осигуряван по трудов договор в СОУ „Св. Кирил и Методий“ - гр. Пловдив, от където е зачетен осигурителният доход и не подлежи на осигуряване по втори договор, а за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2005 г. е зачетен осигурителният доход по заверена осигурителна книжка.

При тези данни, жалбата на Г.Д.П. против Разпореждане № ********** Протокол № 2142-15-12 от 05.04.2019 г. е отхвърлена като  неоснователна.

10. Като свидетел по делото е разпитана С.Е.П., съпруга на жалбоподателя. Същата заявява, че от 1989 г. е съпруга на Г.П.. През 1985 г. като ученичка в Образцов техникум по механотехникаКалинин“ се записала в танцовия състав на техникума. Ръководител на този танцов състав бил Г.П., който в последствие й станал съпруг. В момента работа свидетелката работела като специалист „Човешки ресурси“ в същият този техникум, който сега се казва Професионална гимназия по механотехника „Проф. Цветан Лазаров“. Участвала в подготовката на документите за пенсиониране на всички служители в техникума, включително и на съпруга си Г.П., тъй като това било част от нейната работа. Той бил назначен след съгласие, дадено от Окръжния център за художествена самодейност и бил назначен от Механотехникума като ръководител на танцовия състав. Неговата работа се изразявала в преподаване на народни танци два пъти седмично по два часа. В залата на Дома на транспортния работник се провеждали репетициите. Репетициите се водели като извънкласна форма на обучение и се провеждали в рамките на учебната година. Имали изяви на ансамбъла на училищни празници и на прегледи на художествената самодейност между училищата. От 1985 г. до 2001 г. Г. бил преподавател по български народни танци в техникума. През този период (1985 г. – 2001 г.) работата, която той извършвал била една и съща. Заплащаното му било по ведомост, месечно. Часовете му били завеждани като лекторски.

11. В хода на съдебното производство е изслушано заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), оспорено от процесуалния представител на ответника. Вещото лице е дало следното заключение:

11.1. Съгласно Удостоверение образец УП-2 с Изх. № 1868-1568 от 07.11.2016 г. издадено от ПГМТ „Проф. Цветан Лазаров“, гр. Пловдив за периода от 07.10.1985 г. до 28.02.1986 г. Г.Д.П. има доход от изплатени хонорари в размер на 221,00 лева. Същият не е включен в сумата на общия осигурителен доход при определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. За посочените по-горе периоди са внесени осигурителни вноски и са спазени разпоредбите на чл. 6, ал. 2 от КСО и чл. 46 от НПОС. Размерът на общия осигурителен доход на Г.П. за периода 01.03.1983 г. - 28.02.1986 г. възлиза на 7 835,74 лева.

11.2. Съгласно изискването на поставената задача, експертът е взел предвид документите, по които не е зачетен осигурителен доход с обжалваното решение за периода 01.01.1997 г. - 30.06.1999 г., а именно: Удостоверение образец УП-2 с Изх. № 1151-711 от 07.07.2016 г. издадено от ПГМТ „Проф. Цветан Лазаров“, гр. Пловдив за доход от лекторски възнаграждения в размер на 128 332,00 лева (посочено е, че за посочените по-горе периоди са внесени осигурителни вноски и са спазени разпоредбите на чл. 6, ал. 2 от КСО и чл. 46 от НПОС); Удостоверение образец УП-2 с Изх. № 68 от 28.07.2016 г. издадено от Народно читалище „Христо Ботев 1905“, гр. Пловдив за доход от основна месечна заплата в размер на 1 090 000,00 лева и регистър на осигурените лица - ПГМТ „Проф. Цветан Лазаров“, гр. Пловдив за доход в размер на 1 352 110,00 лева, размерът на общия осигурителен доход на Г.П. за периода възлиза на 7 314 409,57 не деноминирани лева /7 314, 41 деноминирани лева/.

11.3. Съгласно поставената задача, вещото лице е взело предвид Регистър на осигурените лица - ПГМТ „Проф. Цветан Лазаров“, гр. Пловдив, за периода от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г., през който не е зачетен доход в размер на 372,58 лева и Удостоверение образец УП-2 с изх. № 68 от 28.07.2016 г. издадено от Народно читалище „Христо Ботев 1905“, гр. Пловдив за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2005 г., през който не е зачетен доход в размер на 3943,18 лева, при което е определило общия осигурителен доход на Г.П. за периода от 01.07.1999 г. до 14.06.2017 г. в размер на 191 368,13 лева. /187 424,95 лева + 3 943,18 лева/.

Общият размер на осигурителния доход на Г.Д.П. за трите периода възлиза на 206 518,28 лева.

11.4. Индивидуалният коефициент на Г.Д.П. изчислен (Таблица 4 от ССЕ) от дохода му, възлиза в размер на 1,769 към 15.06.2017 г. 

11.5. След извършените изчисления (показани подробно в Таблица 5 и 6) вещото лице е установило размер на пенсията на Г.Д.П., възлизащ на стойност както следва:  Считано към 15.06.2017 г. -  682,69 лева;

Считано към 01.07.2018 г. – 708,92 лева.

 

ІV. За правото:

 

12. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

Изложеното до тук обаче, не е в състояние да санира допуснатите в хода на административната процедура съществени нарушения на административно-производствените правила, съответно неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

13. Спор по установените факти не се формира между страните. Спорът е правен и най-общо се концентрира в отговора на въпроса правилно ли е определен осигурителния доход на П. и по-конкретно следва ли към него да бъде прибавен и доходът му получен извън основното му трудово правоотношение през периода от 01.03.1983 г. до 28.02.1986 г., от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. и от 01.07.1999 г. до 14.06.2017 г.

14. Относно периода 01.03.1983 г. до 28.02.1986 г. през който не е зачетен осигурителен доход в размер на 221 лв. по удостоверение обр. УП-2 изх. № 1868-1568/07.11.2016 г., получен от П. като хоноруван ръководител на танцов състав в Професионална гимназия по механотехника „Проф. Цветан Лазаров“ – Пловдив.

Безспорно разглежданото трудово възнаграждение се явява допълнително, доколкото от една страна същото е изплащано на основание действащата тогава Наредбата за допълнителните трудови възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд (отм., бр. 55 от 12.07.1991 г.), в частност чл. 157, ал. 1, т. 5 от същата (в подкрепа на което е и представената по делото служебна бележка от 20.07.1985 г. издадена от Председателя на Окръжния съвет за художествена самодейност – Пловдив - лист 18, и заповед № 204/26.12.1985 г.), а от друга страна през този период, П. е бил назначен по трудово правоотношение в МРЗ „Г. Димитров“ - гр. Пловдив (така трудов книжка – лист 142 и сл. по адм. дело 269/2018 г.).

Осигурителните отношения през спорния период са били уредени в Дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отм.) и Правилника за неговото приложение. Съгласно чл. 145, ал. 1 от КТ /1951 г. отм./, държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации, или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й. Според алинея 3 на същия член, заетите лица за извършване на краткотрайни услуги на държавните, обществените и кооперативните предприятия, учреждения и организации се считат осигурени само за трудова злополука. В чл. 1 и чл. 2 от Правилника за прилагане (ПП) на Дял III от КТ /1951 отм./ са посочени лицата, които подлежат на задължително осигуряване за всички осигурителни случаи и тези, които са задължително осигурени само за случая "трудова злополука".

Съгласно чл. 1, ал. 2, б. "к" от ПП на Дял III от КТ (отм.), в редакцията до 01.10.1993 г., задължително се осигуряват за всички осигурителни случаи лекторите - преподаватели в учебни заведения, читалища и други организации. След изменението на тази разпоредба с § 1, т. 1, б. "б" от ПМС № 185 на МС от 17.09.1993 г. /Д.В. бр. бр. 85 от 5.10.1993 г., в сила от 1.10.1993 г./ същата гласи, че задължително се осигуряват за всички осигурителни случаи лекторите и преподавателите в учебни заведения, читалища и други организации, наети на работа по трудов договор при заплащане на час.

Все в тази насока следва да се отбележи, че  действащата през процесния период разпоредба на чл. 2 от ПП на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (редакция - ДВ, бр. 42 от 1980 г.) не е изключвала от кръга на задължително осигурените лица работещите по допълнителен или по втори трудов договор, когато са осигурени по основния си трудов договор при пълно работно време за всички осигурителни случаи. Едва с новата б. "к" на чл. 2 (ДВ, бр. 58 от 1992 г.) от цитирания правилник, е предвидено задължително осигуряване на посочената категория лица (които работят по допълнителен или по втори трудов договор) само за случай на трудова злополука. Следователно до 17.07.1992 г. оспорващият при работата като лектор преподавател (ръководител на танцов състав) в Професионална гимназия по механотехника „Проф. Цветан Лазаров“ – Пловдив, е бил задължително осигурен за всички осигурителни случаи, съгласно чл. 1, ал. 2, б. "к" от ПП на Дял III от КТ (отм.), независимо дали той е извършвал тази работа по основен, по допълнителен или по втори трудов договор. Едва с приемането на новата б. "к" на чл. 2 от ПП на Дял III от КТ 1951 г. (отм.) законодателят е приел, че лицата, които работят по допълнителен или по втори трудов договор се осигуряват задължително само за случая "трудова злополука". В този смисъл е и Решение № 486 от 29.09.1997 г. на ВАС по адм. д. № 42/97 г.

Това само е достатъчно да обоснове незаконосъобразното изключване от осигурителния доход на жалбоподателя на сумата в размер на 221 лв. за обсъждания период.

Цитираният от ответния административен орган чл. 11, ал. 1 от Закона за пенсиите (отм.), в приложимата редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г. действала до отмяната на закона през 1999 г.), също не обосновава извод в желаната от администрацията насока. Тази разпоредба (която гласи, че размерът на личната пенсия за изслужено време и старост се изчислява върху получаваното средно месечно брутно трудово възнаграждение през три последователни години от последните 15 години трудов стаж по избор на пенсионера), очевидно не изключва доходите от допълнителен или по втори трудов договор от общия осигурителен доход на лицата придобили право на пенсия. Аналогично е положението и с цитирания от ответника чл. 110 ППЗП.

15. За целите на постановяване на настоящия съдебен акт, процесните периоди ще бъдат разделени от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. и от 01.01.2000 г. до 14.06.2017 г., с оглед действащото законодателство относимо към всеки един от тях (независимо, че в жалбата и разпореждането същите са разделени от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. и от 01.07.1999 г. до 14.06.2017 г.).

15.1. През периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г., на жалбоподателя не е зачетен осигурителен доход в размер на 128332,00 лв. по удостоверение обр. УП-2 № 1151-711/07.07.2016 г., за времето от 01.01.1997 г. до 31.05.1997 г., през което П. е работил като лектор в Професионална гимназия по механотехника „Проф. Цветан Лазаров“ - гр. Пловдив и в размер на 1090000,00 лв. по удостоверение обр. УП-2 № 68/28.07.2016 г. за периода 01.01.1997 г. - 31.12.1999 г., когато е работил на хонорар в Народно читалище „Христо Ботев - 1905“ - гр. Пловдив.

15.2. Допълнително по данни от регистър на осигурените лице вещото лице е установило и незачетен доход в размер на 1352110,00 лв. получен през периода от 01.06.1997 г. до 30.06.1999 г., както и в размер на 372,58 лв. получен през периода от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г. от Професионална гимназия по механотехника „Проф. Цветан Лазаров“ - гр. Пловдив. Тези доходи изобщо не са били изследвани в хода на административната процедура, макар за тях да са били налични данни в поддържания от ответника регистър на осигурените лице, още повече, че същите не са включени в издадените от осигурителя удостоверение обр. УП-2 № 1151-711/07.07.2016 г. и удостоверение обр. УП-2 изх. № 1868-1568/07.11.2016 г. Липсата на процесуална активност в казаната насока от страна на администрацията е в нарушение на принципа за служебно начало, уреден в нормата на чл. 9 от АПК, тъй като административният орган не е събрал всички доказателства (независимо от обстоятелството дали е имал или не искане за това от заинтересованото лице), необходими за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството.

15.3. За посочените в т. 15.1. доходи получени през периода 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г., вече е била в сила новата б. "к" на чл. 2 от ПП е на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (ДВ, бр. 58 от 1992 г.), според която лицата, които работят по допълнителен или по втори трудов договор подлежат на задължително осигуряване само за случай на трудова злополука.

Поради това дори и работодателят да е внасял осигурителни вноски за пенсия, те са недължимо платени, а полученото допълнително възнаграждение не се включва в осигурителния доход по смисъла на чл. 110, ал. 1 от Правилника за прилагана на Закона за пенсиите (ППЗП отм. считано от 01.01.2000 г.), в редакцията му ДВ бр. 18 от 1993 г., по аргумент на противното от ал. 3 на същия член (според която когато лицето е осигурено по едно правоотношение за всички осигурителни случаи и пострада при трудова злополука (професионално заболяване) по правоотношението, за което е осигурено за трудова злополука, средното месечно брутно трудово възнаграждение, от което се изчислява пенсията за трудова злополука (професионално заболяване), може да се определи и от дохода, върху който са правени осигурителните вноски за всички осигурителни случаи, ако това е по-благоприятно за него), въвеждащ изключение при възникнала трудово злополука.

Именно с приемането на новата б. "к" на чл. 2 от ПП на Дял III от КТ 1951 г. (отм.), законодателят е изключил от приложното поле на чл. 1, ал. 2, б. "к" от ПП на Дял III от КТ (отм.), лицата извършващи трудова дейност като лектори и преподаватели по допълнителен или по втори трудов договор. В този смисъл наведените в жалбата доводи за приложение на чл. 1, ал. 2, б. "к" от ПП на Дял III от КТ (отм.), настоящия състав намира за неоснователни.

Изложеното до тук обосновава извод за законосъобразност на отказа на осигурителната администрацията да включат обсъжданите доходи в общия осигурителен такъв при определяне на пенсията за ОСВ на жалбоподателя.

15.4. Казаното до тук би било относимо и за доходите по т. 15.2., но само ако след извършена надлежна проверка от страна на органите на НОИ се установи, че същите са действително получени от жалбоподателя и имат характер на възнаграждение по допълнителен или по втори трудов договор по смисъл на чл. 2, б. "к" от ПП на дял III от Кодекса на труда от 1951 г.

16. През периода от 01.01.2000 г. до 14.06.2017 г. на жалбоподателя не е зачетен осигурителен доход в размер на 4660,60 лв. по удостоверение обр. УП-2 № 68/28.07.2016 г. за времето от 01.01.2000 г. - 31.12.2005 г., когато същият е работил на хонорар в Народно читалище „Христо Ботев - 1905“ - гр. Пловдив.

Ако за първите два периода все пак може да се каже, че в решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив са изложени някакви мотиви, то за този период такива изобщо липсват.

Нито от процесното разпореждане, нито от оспореното решение е възможно да се разбере как е определен осигурителният доход на жалбоподателя за обсъждания период – кои възнаграждения или осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски са съобразени, при изчисляване на пенсията му за ОСВ, което препятства извършването на проверка относно това дали и доколко същите са правилно определени. Единственият доход споменат в оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пловдив за този период е посоченият по-горе такъв в размер на 4660,60 лв., за който е посочено: „…правилно в атакуваното разпореждане … е формиран осигурителния доход, като не са включени суми … и по удостоверение УП-2 № 68/28.07.2016 г. … за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2005 г. - 4660,60 лв., когато е работил на хонорар в Народно читалище „Христо Ботев- 1905“ – Пловдив“. Така цитираният извод на ответния административен орган следваше да бъде изведен въз основа на конкретно изложени в решението фактически и правни основания, но каза се такива изцяло липсват.

С приемането на Кодекс за задължително обществено осигуряване КСО (сега КСО - загл. изм. ДВ, бр. 67 от 2003 г.), в сила от 01.01.2000 г., се въвеждат нови правила относно обществените отношения, свързани със  държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт, и  допълнителното социално осигуряване. Обстоятелство, което изцяло е игнорирано от ответния административен орган при постановяване на спорното решение.

В случая не е съобразена, съответно не са изложени мотиви защо не е съобразена разпоредбата на чл. 6, ал. 10 КСО, в ред. ДВ бр. 1/2002 г., която предвижда, че за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1.  доходи по трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член-кооператори; 2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, и земеделски производители; 3. доходи за работа без трудово правоотношение.

Не са изложени мотиви поради каква причина не е съобразена и разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО (в приложимата редакция), във връзка с чл. 6, ал. 10 и чл. 70а от кодекса, според която задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са  лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата. В тази връзка следва да се констатира, че обсъжданият доход, който впрочем не е 4660,60 лв., а 3570,60 лв. (вероятно поради допусната изчислителна грешка от издателя на удостоверението обр. УП-2 № 68/28.07.2016 г. – лист 36) е получаван от жалбоподателя в рамките от 5 до 9 месеца през всяка една от процесните години (2000 г. – 2005 г. включително) и е в размер между 450 лв. и 992,50 лв., а минималната работна заплата за този период е от 75 лв. през 2000 г. до 120 лв. през 2005 г.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. Оспореното решение, каза се не съдържа нито фактически, нито прави основания досежно определения осигурителен доход за обсъждания период. Това има за последица постановен в съществено нарушение на закона административен акт.  Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство.  Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове.  От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.

17. Приетата по делото ССЕ, с оглед възприетото по-горе в т. 15 от настоящото решение не се възприема от съда, а депозираните свидетелски показания, доколкото по никакъв начин не допринасят за изясняване на спора от фактическа страна, няма да бъдат обсъждани.

18. Изложените до тук съображения имат за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-139/22.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2142-15-12 от 05.04.2019 г., издадено от Ръководителя на пенсионното  осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-2720/03.07.2017 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от Г.Д.П., досежно размера на осигурителния му доход, съответно за определяне на нов размер на пенсията му за ОСВ при наличие на основания за това, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

V. За разноските:

 

19. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 600 лв., представляващи заплатените възнаграждения за вещо лице и за един адвокат.

 

Така мотивира, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-139/22.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2142-15-12 от 05.04.2019 г., издадено от Ръководителя на пенсионното  осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-2720/03.07.2017 г. по описа на ТП на НОИ - Пловдив, подадено от Г.Д.П., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, да заплати на Г.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600 лв., представляващи заплатените възнаграждения за вещо лице и за един адвокат.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: