Р Е Ш Е
Н И Е
№ 461
14.12.2021г. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На двадесет и трети ноември 2021г. в открито заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
Секретар: Минка Петкова
Като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №151 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 вр.
с чл. 201 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Д.Т.В.
против Заповед №19-12-68/17.03.2020г. на Главния архитект на община Стара
Загора за одобряване на проект за изменение на ПУП-план за регулация, одобрен
със Заповед №1584/15.10.2003г. в частта му за УПИ ХІV-876 кв.59 като УПИ
ХІV-876 се разделя на два урегулирани поземлени имота: УПИ ХІV-676 и УПИ
ХХХІ-677 в кв.59, съгласно скица-проект, неразделна част от заповедта.
Заповед №19-12-68/17.03.2020г. на
Главния архитект на община Стара Загора е постановена в изпълнение на
протоколно определение от 03.04.2018г, постановено по гр. д.№2073/16г. по описа
на РС Стара Загора, с което делбения съд изисква от Главния архитект на община
Стара Загора да издаде мотивирано предписание за внасяне на проект за разделяне
на УПИ ХІV-876 в кв.59, поради вероятната му поделяемост представи по делото заповед за изменение на ПУП-ПР по чл.201 от ЗУТ и след като одобрения проект за изменение на ПУП-ПР е разгледан от ЕСУТ при
община Стара Загора на 19.02.2020г и е дадено положително становище.
Производството е висящо за втори път:
С Решение № 410/21.10.2020г
постановено по адм.д.№285/20г по описа на АС Стара Загора жалбата на Д.Т.В.
против Заповед № 19-12-68/17.03.2020г. на Главния архитект на община Стара
Загора е отхвърлена. С решение № 3138/09.03.20201г, постановено по
адм.д.№13198/20г. по описа на ВАС на РБ се отменя Решение №410/21.20.2020г. по
адм.д.№285/20г. по описа на АС Стара Загора и делото се връща за ново
разглеждане от друг състав за преценка на правилното приложение на чл.201 от ЗУТ при постановяване на оспорената заповед, и по-специално – спазени ли са
изискванията за площ и лице на новообразуваните имоти, като позоваването от
съда при първото разглеждане на делото на чл.19 ал.5 от ЗУТ е необосновано
поради липса на факти, които да сочат неговото приложение. ВАС на РБ указва и,
че чл.35 ал.2 от ЗУТ е приложима разпоредба, като неправилно не е разгледано
възражението на жалбоподателя за не съобразяване на разположението на
съществуващата сграда, която е негова лична собственост, създадено с оспорената
заповед. ВАС на РБ указва, че следва да се вземе предвид факта на разположение
на сградата на регулационната линия между двата новообразувани урегулирани
поземлени имота, което обстоятелство не е коментирано спрямо законовите
разпоредби, които го уреждат – сред тях и изискванията на чл.32 от ЗУТ за
разстояния между сградите и вътрешните регулационни граници. Не са събрани
доказателства за статута на сградата, от който зависи дали следва да бъде
съобразявана при разделянето на поземлените имоти. Дадени са указания да се
установят фактите, които чл.201 от ЗУТ урежда и спрямо тях да се прецени
законосъобразността на оспорената заповед.
С жалбата се твърди, че заповедта е
издадена в нарушение на чл.201 от ЗУТ без да се съобрази забраната да не се
създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради, а в УПИ
ХІV-876 в кв.59 по ПУП-ПР на града, който се изменя има законна изградена
сграда, еднолична собственост на жалбоподателя. С одобрения проект същата
попада на регулационната граница между новообразуваните урегулирани поземлени
имоти с одобрения проект и на източна регулационна граница със съседния УПИ от
изток, тоест не е изпълнено условието за поне три метра отстояния от сградата
до вътрешните регулационни линии. Освен това сградата е с предназначение за
търговия като има прозорец и врата на новопроектираната регулационна линия и
няма да е възможно да бъде използвана. Не е спазено изискването и за минимални
размери на площта и лицето на новообразуваните урегулирани поземлени имоти,
съгласно изискванията на чл.19 от ЗУТ, съобразно предвидения с плана за
застрояване начин и характер на застрояване на разделяния урегулиран поземлен
имот. Излагат се съображения, че не могат да се черпят аргументи от чл.19 ал.5
от ЗУТ поради предвиденото с ПУП-ПЗ от 2003г. средноетажно до 15 метра
застрояване с една сграда на четири етажа с предназначение за ОСД, тъй като с
оспорената заповед се одобрява проект, в който предвиждането на ПУП-ПЗ от 2003г.
е премахнато. Изменението на ПУП-ПР, което се одобрява с оспорената заповед не
може да черпи основания за законосъобразност от изменения ПУП-ПРЗ тоест да се
твърди, че УПИ ХІV -876 в кв.59 не следва да отговаря на изискванията за площ и
лице, тъй като е отреден за средно високо застрояване и със самия план се
определят минималните размери на урегулираните поземлени имоти. Видно от
графичната част на одобрения с оспорената заповед проект за разделяне на УПИ
ХІV-876 в кв.59, в новите урегулирани поземлени имоти не е предвидено никакво
застрояване и не се дава отговор на въпроса дали изобщо е възможно да се
извърши застрояване със сгради, съобразно предназначението на територията по
ОУП, което се конкретизира за всеки имот с подробния устройствен план.
Разположението на строежите в новите урегулирани поземлени имоти остава неясно.
В съседния от изток УПИ ХІІІ877,878 застрояването е свободно и не може да се
бъде свързано със съществуващата сграда,
оставаща в новообразуван УПИ ХІ—676 в кв.59, който освен това остава с
лице към улицата от 2 метра. Твърди се още, че не е приложена и регулацията за
разделяния имот, което е удостоверено и в Становище на главния архитект от 30.01.2020.г
до РС Стара Загора. Позовава се и на нарушено право на участие в хода на
административното производство поради не съобщаване на проекта преди да бъде
одобрен. Иска от съда отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските
по делото.
Ответника Главен архитект на община Стара
Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с присъждане на разноските по
делото.
Заинтересованите страни М.М.К. и Б.Т.Д.,
представлявани от редовно упълномощен адвокат искат от съда да бъде отхвърлена
жалбата с доводи, че не следва да се съобразява заповедта за изменение на
ПУП-ПР, постановена с цел разделянето на урегулиран поземлен имот на нови
урегулирани поземлени имоти по чл.201 от ЗУТ, тъй като по действащия ПУП-ПЗ тя
не е предвидена за запазване. Съществуващата сграда не е елемент на действащия
за строителен план и изменението на ПУП-ПР не следва да бъде съобразено с нея,
защото възможността за разделянето произтича от предвиденото средно етажно
застрояване, според действащия ПУП-ПЗ. Претендират разноските по делото,
съгласно представен списък.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид становищата на страните, съгласно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Със Заповед №19-12-68/17.03.2020г. Главния
архитект на община Стара Загора одобрява проект за разделяне на УПИ ХІV-876 в кв.59 с цел
образуване на нови урегулирани поземлени имоти на основание чл.201 и сл. от ЗУТ
като се изменя ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №1584/15.10.2003г. и УПИ ХІV-876
кв.59 се разделя на УПИ ХІV-676 в кв. 59 и УПИ ХХХІ-677 в кв.59 съгласно скица –проект,
неразделна част от нея –стр.34 от прекратено адм.д.№295/20г. като второ по ред
и присъединено към адм.д.№285/20г. по описа на АС Стара Загора. Видно от
графичната част УПИ ХІV-876 в кв.59 се разделя с вътрешна регулационна граница
от север - юг на УПИ ХХХІ-677 и УПИ ХІV-676.
На графичната част е показано и не съвпадането на северната имотна граница с
регулационната между УПИ ХІV-876 в кв.59 и УПИ ХІІ-879 в кв.59 по действащия
регулационен план от 2003г. От ПИ 879 отреден за УПИ ХІІ 879 е предвидено
придаване на 5 кв.м към УПИ ХІV 876, като се отнема 1кв.м. от УПИ ХІV 876 за
улица и площта му по регулационен план е 334кв.м., което е удостоверено на
скица №1348/09.06.2016г., издадена от Община Стара Загора да послужи пред съда
/ стр. 92 по адм.д.№295/20г./. Придаването е извършено със ПУП – ПР утвърден
със Заповед №1584/15.10.2003г., като видно от графичната част на оспорената
заповед и скица №1348/09.06.2016г. УПИ ХІV 876 в кв.59 е с неуредени
регулационни отношения, за което свидетелства и отменената заповед №19-13-81/27.06.2018г.
на Главния архитект на община Стара Загора за разрешаване изработването на
проект за изменение на ПУП-ПР, одобрен през 2003г. с цел поставяне на вътрешно
регулационната линия между УПИ ХІІ 879 и УПИ ХІV-876 по кадастралната граница,
съгласно КК. Видно от скицата от 21.01.1992г. за
преустройство на жилищна сграда в обект за стопанска дейност /съществуващата на
жалбоподателя/, регулацията е била в проект, като е показана
северна имотна граница на ПИ 876 за парцел ХІV 876 в кв.59 с ПИ 879 за парцел ХІІ 879 тоест
кадастралната граница и основа, която е нанесена в КК, съгласно скица от КК
№15-135980/23.03.2016г издадена за ПИ
287 с номер по предходен кадастрален план 876, отреден за УПИ ХІV876, по която поземления
имот има площ по КК от 337 кв.м. Съгласно проекта за разделяне на УПИ ХІV876,
проектната площ на новообразуваните урегулирани поземлени имоти по КК за всеки
от тях е 168 кв.м. и имат проектни номера 68850.515.677 и 68850.515.676 като в
последния попада и сграда с проектен идентификатор 68850.515.676.1 с площ от 48
кв.м., собственост на Д.В.. В КК като не съществуващи, съгласно скицата-проект
№15-464448/09.07.2018г са показани две сгради на северната имотна граница. На
скица №1348/09.06.2016г – за съда, на която е удостоверено, че към 03.05.2018г.
все още няма промяна, двете сгради паянтова сграда и паянтова жилищна на
северна граница в УПИ ХІV 876 са показани като съществуващи, ведно с масивната
на жалбоподателя, която е на югоизточната регулационна граница с вход откъм
северната част на урегулирания поземлен имот. На 25.10.2016г. Главния архитект
на община Стара Загора уведомява заинтересованата страна М.М.К., че удостоверение
за търпимост на паянтовата жилищна сграда и паянтовата стопанска пристройка не
може да бъде издадено, тъй като по силата на Удостоверение №94-Д-0194 от
31.10.2012г. официално е декларирано тяхното премахване. Следователно в
разделяния УПИ ХІV 876 кв.59 по плана от 2003г на града, съществува само
масивната сграда за стопанска дейност на жалбоподателя.
Относно нейния статут: Сградата е законен
строеж, съгласно строително разрешение №507 от 23.09.1992г, с което се
разрешава на В. да преустрои съществуваща жилищна сграда в обект за стопанска
дейност – магазин за промишлени стоки върху 47.20 кв.м., съгласно утвърден
проект от 23.09.1992г. За строежа е издадено и Разрешение за ползване
№99/17.04.1997г., поради което не може да се обсъжда като търпим или незаконен.
Сградата в УПИ ХІV 876 е законен строеж, но освен това не е изградена като
временна постройка по чл.120 от ППЗТСУ, за да се обсъжда дали има траен
градоустройствен статут по смисъла на §17 от Преходните разпоредби на ЗУТ. Ако сградата е незаконен строеж, за който е
разпоредено премахването му, тогава би бил основателен довода, че не следва да
се съобразява като съществуващ строеж по смисъла на чл.201 ал.2 от ЗУТ вр. с
§21 от ЗР на ЗУТ, но в случая се касае за законно строителство, при това с
осигурена масивна конструкция – виж становище от 08.04.97г. на стр.20 от
приложеното дело. След като сградата е
законен строеж, но видно от графичната част на ПУП-ПЗ от 2003г. / 25 стр. от
дело 285/20/ и без специални знания, същата не е предвидена като основно
застрояване в УПИ ХІV 876, то по силата на определението по §21 от
Заключителните разпоредби на ЗУТ, тя е заварен строеж. Смисъла на определението
по §21 от ЗР на ЗУТ е проявление на принципа, че никой не може да черпи права
от собственото си незаконосъобразно поведение и в същата насока са указанията
на ВАС на РБ, а именно да се изследва дали строежа е законен и поради това, към
него се прилага изискването на чл.201 ал.2 от ЗУТ и трябва да бъде съобразено
разположението му. След като строежа е законен, то по силата на §21 вр. с
чл.201 ал.2 от ЗУТ при разделянето на урегулирания поземлен имот на отделни
урегулирани поземлени имоти, неговото разположение не следва да бъде
недопустимо по закон в резултат на изменение на регулационния план. Съгласно
императивната разпоредба на чл.201 ал.2 от ЗУТ,
целта - разделяне на урегулирания
поземлен имот, не допуска не съобразяване със законно разрешения и съществуващ
строеж, който за оспорената заповед се явява задължително условие за
съобразяване. Установява се в случай и не е спорно между страните, като се
потвърждава от заключението на вещото лице, че съществуващата стопанска сграда
има врата и прозорец, както и стреха към новопредвидената западна регулационна
и имотна граница между новите УПИ ХІV 676 и УПИ ХХХІ-677, като тази граница
минава през стрехата – засяга я. От обяснителната записка към строителната
документация на сградата се установява и е видно от самото копие – извадка от
ПУП-ПРЗ от 2003г., че сградата има стълби откъм северната част на двора,
предвидено е зареждане от двора, а само достъпа на клиенти е от улицата. От
установеното посредством заключението на вещото лице, че новата имотна и
регулационна граница минава през стрехата на сградата следва извода, че
одобрения проект не е съобразен с нейното съществуване, което е нарушение на
чл.201 ал.2 изискване първо от ЗУТ. Не се касае за прилагане на одобрения през
2003г. ПЗ, чрез издаване на строително разрешение за предвидената в УПИ ХІV 876
четириетажна сграда за ОСД, за да не се съобразява съществуващата заварена
законно построена сграда, в който случай отстоянията спрямо новия строеж не
биха били правно релевантни. Плановете за застрояване се съобразяват с тези за
регулация, но когато се променя регулационен план, включително и в на основание
разделяне на УПИ поради делба, съществуващите законни строежи се съобразяват –
проявление на този принцип е както чл.201 ал.2 от ЗУТ, така и чл.125 ал.5 от
същия закон касателно законно разрешените вече строежи. Посоченото засягане на
съществуващата сграда от новопредвидената регулационна граница е достатъчно за
отмяна на оспорената заповед като постановена в противоречие с чл.201 ал.2 от ЗУТ. Освен, че ще остане без достъп до входа за зареждане, който е откъм двора,
новопроектираната регулационна граница минава през стрехата й, а това не е
въпрос на ПУП-ПЗ, както сочи вещото лице, защото с обжалваната заповед се
одобрява проект за изменение на регулационен план, при който не се съобразява
съществуващата законно построена сграда. Вещото лице твърди, че от строителните
книжа за преустройство не се установява подземен склад, но видно от
разпределение на стр. 18 по дело №295/20 складовете са два, като зареждането е
от западна страна, където ще минава новата регулационна граница – складовете са
разположени в северната половина на сградата, а двата магазина са към улицата
на юг. Съществуващата сграда е построена на източна регулационна граница,
съгласно предвижданията, действали през 1992г., видно от скицата за проектиране
от 21.01.1992г., които са били за свързано застрояване между УПИ ХІV 876 и УПИ
ХІІІ-876 877 и УПИ ХV875 в кв.59. От правно значение за спазване правилата
на чл.201 ал.2 от ЗУТ е положението на сградата, както е отразено в действащия
ПУП-ПРЗ от 2003г – той показва законно разрешените строежи, в случая това е
сградата на жалбоподателя. На следващо място с проекта за изменение на ПУП-ПРЗ от 2003г.
отпада предвиденото застрояване с 4 етажна сграда за ОСД видно от графичната
част на оспорената заповед съпоставено с цветното копие на ПУП-ПРЗ от 2003г.,
от което е видно, че новопредвидената сграда има линии на застрояване, които
попадат върху съществуващата. Следователно не е изменен само ПУП-ПР с
оспорената заповед, но отпада и предвиденото в разделяния имот застрояване,
което е обективно наложено от предвидените линии на застрояване с ПУП – ПЗ от
2003г. След като се изменя ПУП-ПРЗ, за новообразуваните урегулирани
поземлени имоти следва да е предвидено конкретно предназначение, спрямо което
да се прецени минималната площ и лице към улица, а видно от графичната част на
оспорената заповед такова предвиждане липсва,
освен за УПИ ХІV 676, в който съществуващата сграда остава плътно до
двете вътрешни регулационни линии, като новопредвидената граница засяга
стрехата й, с едновременно отнемане на достъпа до предвидения вход за
зареждане. Съгласно чл. 35 ал.2 от ЗУТ разстоянието между нежилищните сгради до
вътрешните регулационни граници трябва да е не по-малко от три метра, а това
условие не е спазено, а освен това не е изследвано дали са спазени
противопожарните, хигиенни и
технологични изисквания. Предвидените начин и характер на застрояване по
действащия ПУП-ПЗ определят минимално необходимите площ и лице на новите
урегулирани имоти по аргумент от чл.201 ал.2 от ЗУТ, което означава, че не е
въпрос на бъдещо изменение на ПЗ конкретното предназначение на новите
урегулирани поземлени имоти. В случая от графичната част на оспорената заповед
за новия УПИ ХХХІ 677 няма конкретно предназначение, а за УПИ ХІV 676 е
създадено недопустимо спрямо чл.35 ал.2 от ЗУТ разположение на съществуващата
законно изградена сграда.
За
да намери приложение чл.19 ал.5 от ЗУТ е
необходимо да се касае за имот отреден за средно високо жилищно застрояване.
Разделяния УПИ попада в квартал, застроен с 5-6 етажни жилищни сгради, което
сочи на средно високо жилищно застрояване, но неговото предназначение не е за
жилищно застрояване по действащия ПУП-ПЗ от 2003г, а за ОСД. На следващо място
не е за ниско свързано, тъй като сградата е предвидена на четири етажа, а те
съобразно необходимите височини на помещения за нежилищни нужди от 3.20м. сочат
на средно високо застрояване, потвърдено и от заключението на вещото лице. Приложима е разпоредбата на чл.19 ал.6 от ЗУТ
за разделяния имот – при урегулирани на поземлени имоти за не жилищно
застрояване или за други нужди без застрояване, техните размери се определят
със самия план тоест по целесъобразност, която обаче изисква определяне
предназначението на новите урегулирани поземлени имоти, за да е обоснована
тезата, че административния орган е свободен да прецени дали площта от 168 кв.
за всеки нов УПИ е достатъчно, но при задължителна обосновка за спазване на
съответните устройствени правила и нормативи, противопожарни и хигиенни
изисквания. Настоящия състав не възприема заключението, че с последващ ПУП-ПЗ
ще се определи спрямо площта на новите урегулирани поземлени имоти допустимото
им предназначение, тъй като действащото има значение за тяхната поделяемост –
чл. 201 ал.2 от ЗУТ.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и Заповед
№19-12-68/17.03.2020г. на Главния архитект на община Стара Загора за одобряване
на проект за изменение на ПУП-план за регулация, одобрен със Заповед
№1584/15.10.2003г. в частта му за УПИ ХІV-876 кв.59 като УПИ ХІV-876 се разделя
на два урегулирани поземлени имота: УПИ ХІV-676 и УПИ ХХХІ-677 в кв.59,
съгласно скица-проект, неразделна част от заповедта следва да бъде отменена
като постановена в противоречие с приложимите правни норми. С оглед изхода на
делото на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер от 905/ деветстотин и пет / лева от които за
процесуално представителство пред ВАС - 600 лева, държавна такса за
образуваното касационно производство - 70 лева, държавна такса 10 лева и за
назначени експертизи - 225 лева, които следва да се заплатят от община Стара Загора.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Т.В.
*** Заповед №19-12-68/17.03.2020г. на
Главния архитект на община Стара Загора за одобряване на проект за изменение на
ПУП-план за регулация, одобрен със Заповед №1584/15.10.2003г. в частта му за УПИ
ХІV-876 кв.59 като УПИ ХІV-876 се разделя на два урегулирани поземлени имота:
УПИ ХІV-676 и УПИ ХХХІ-677 в кв.59, съгласно скица-проект, неразделна част от
заповедта.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора да заплати на Д.Т.В. ***
направените разноски в размер на 905 /деветстотин и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: