Присъда по дело №1541/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 39/11.03.2025 г. по НОХД № 1541/2024г. по описа на РС-
Бургас

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство
№ 434 ЗМ 383/ 2023 год. по описа на 02 РУ при ОДМВР - Бургас, пр.пр. № 6891/2023 г., Пор.
№ 1173/ 2023 год. по описа на Районна прокуратура - Бургас, с който е повдигнато
обвинение срещу Т. Т. И., ЕГН **********, *, в близост до спортното игрище, чрез нанасяне
на удар с юмрук в областта на лицето причинил на А. Г. Д., ЕГН: **********, средна
телесна повреда, изразяваща се в травматично избИ.е на първи горен ляв зъб, при което е
реализиран медико-биологичния признак затруднение на дъвченето - престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
По делото в качеството му на граждански ищец и частен обвинител бе конституиран
пострадалият А. Д., като бе приет за съвместно разглеждане предявения от него, срещу
подсъдимия граждански иск в размер на 70000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди.
В пледоарията си прокурорът прави детайлен анализ на събраните доказателства,
като поддържа, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Предлага да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване да бъде
отложено с три години, както и да се присъдят разноски.
Частният обвинител и граждански ищец заявява, че няма какво да добави.
Защитникът на подсъдимия- адв. В. Р. от АК-Бургас, счита, че подзащитният й следва
да бъде признат за невиновен, като прави анализ на доказателствата. В заключение се
посочва, че липсват преки доказателства и обвинението почива само на предположения.
В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че иска
да бъде оправдан.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани
всички свидетели посочени от частното обвинение и от защитата и бяха приобщени
относимите и необходими писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият Т. Т. И., ЕГН **********, е *.
Пострадалият А. Г. Д. и подсъдимият Т. Т. И. се познавали отдавна, но не били в
особено близки отношения.
На 17.04.2023 г., около 22:00 ч., св. Б. В. В. и подс. Т. И. се намирали в кв. „Долно
Езерово“, гр. Бургас на пейка, близо до спортното игрище. По същото време пострадалият
А. Д. и негов приятел св. И. К. Г. вървели в центъра на кв. „Долно Езерово“ в близост до
спортното игрище и минали по ул. „Химик“, където видели св. Б. В. и подс. Т. И. да стоят на
намираща се наблизо пейка и ги поздравили. За кратко свидетелите Б. В. и И. Г. се
заговорили. През това време подс. И. хванал с едната си ръка главата на св. А. Д., навел я
надолу, а с другата си ръка, свита в юмрук го ударил в областта на лицето. Вследствие на
удара с юмрук, на св. А. Г. Д. било причинено травматично избИ.е на първи горен ляв зъб.
Св. Д. изплюл избития му зъб, вдигнал главата си и видял подс. И., който продължавал да го
държи, но за рамото. Св. Д. попитал подс. И. защо го е направил, на което подс. И. му
отговорил, че е за респект. След размяната на още няколко реплики, обв. И. разголил
интимните си части. Св. Д. взел зъба, който междувременно изтървал на земята и се
1

отдалечил, заедно със св. Г..
Подс. И. тръгнал след тях и когато ги приближил, започнал да настоява види и да
направи снимка на зъба. Св. Д. му се развикал и подс. И. се отдалечил. През следващите дни
св. Д. посетил зъболекаря си - св. А. Р. П., както и съдебен лекар, където било констатирано
съС.ието му.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-медицинската експертиза,
пострадалият Д. е получил травматично избИ.е, липса на първи горен ляв зъб /21-ви зъб/, с
което е причинено трайно затруднение на дъвченето за повече от 30 дни. Според
заключението, което е потвърдено и от назначената допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, увреждането е възможно да е получено от действието на твърд тъп предмет,
какъвто се явява и юмрукът на човек.

По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както следва: показанията на свидетелите А. Д. /л. 52-53, както и прочетените
по реда на чл. 281, ал. 1 НПК на л. 38 от ДП/, А. П. /л. 53-53-гръб, както и прочетените по
реда на чл. 281, ал. 5 НПК на л. 45 от ДП/, * /л. 54-55- частично/, * /л. 55-56- частично/, И. Г.
/л. 87-гръб-89, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК на л. 40 от ДП/, Б. В. /л.
112-гръб-113-гръб/, съдебномедицинска експертиза и допълнителна СМЕ /л. 55-56 и л. 62-63
от ДП, включително и отговор на въпросите в съдебно заседание на л. 51-гръб/, справка за
съдимост, амбулаторен лист /л. 23 и л. 59 от ДП/, както и от останалите писмени
доказателства.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.
При анализа на доказателствените материали се очертава едно основно противоречие.
От една страна са показанията на пострадалия А. Д., който твърди, че е бил ударен от
подсъдимия И., вследствие на което му е бил избит зъб. От друга страна са твърденията на
подсъдимия, който посочва, че Д. сам е паднал и се е ударил на пейка, като в подкрепа на
тази версия са показанията на свидетелите * и *.
След съвкупен анализ на всички материали, съдът намери, че следва да бъдат
кредитирани показанията на пострадалия Д.. От една страна, същите са подробни,
последователни и непротиворечиви, като пострадалият излага една и съща версия от
началото на наказателното производство. В подкрепа на неговите показания се явяват
показанията на св. И. Г., който също се е намирал на мястото на инцидента. Действително,
той не е видял нанасянето на удар, тъй като в този момент е разговарял със свидетеля Б. В..
Независимо от това, твърденията на Г. за осъществилите се преди момента на удара събития,
както и тези след това, изцяло съвпадат с изложеното от пострадалия. Така св. Г. е
категоричен, че е чул репликата „Защо ме удари?“ от пострадалия. Също така посочва, че
подсъдимият непосредствено след този момент си е свалил гащите. Св. Г. също така заявява
и че след като с пострадалия са си тръгнали, са били настигнати от подсъдимия, който
поискал пострадалият да му покаже падналия зъб. Извън свидетелските показания, в
подкрепа на твърденията на пострадалия се явява и заявеното от вещото лице Г. М. в
съдебно заседание, която посочи, че няма как конкретното увреждане на Д. да е причинено
от удар в ръб или друг предмет, тъй като тогава трябвало да има външни видими травми или
някакво кръвонасядане, но такива нямало. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло
твърденията на пострадалия и св. Г. относно осъществилите се събития. Тук следва да се
отбележи, че са разбираеми липсата на спомен по отношение на конкретни детайли, поради
което съдът кредитира и прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания на тези двама
2

свидетели.
От друга страна, показанията на свидетелите * и *, на първо място влизат в
противоречие със заключението на вещите лица. На второ място, показанията на тези
свидетели влизат в противоречие с показанията на св. Г. и св. В.. Така * посочва, че пейката,
където се намирали пострадалият, подсъдимият и свидетелите Г. и В., била на осветено
място. Същевременно, В. и Г. посочват точно обратното. Св. В. дори посочва, че е било
много тъмно, като дори си спомня, че пострадалият е светил с телефона си и така видял, че
има кръв. При това положение съдът счита, че е нямало как от 30-40 метра, както посочват *
и * (* даже говори за повече от 40 метра), да са видели какво се е случило и то в детайлите,
които описват. На следващо място, св. * заявява, че докато стигнат до въпросната пейка със
св. *, пострадалият си тръгнал. Същевременно * посочва, че след като се ударил, Д. останал
при подсъдимия няколко минути. Следователно, излиза, че свидетелите * и * няколко
минути са изминавали разС.ието от 30-40 метра. Съмненията относно защитната версия се
засилват от обстоятелството, че тя е била посочена за първи път едва около пет месеца след
привличането на подсъдимия в качеството на обвиняем. Също така, изглежда житейски
нелогично, подсъдимият сам да е търсил пострадалия след инцидента, за да му предлага
пари за лечение, ако действително не е имал нищо общо с настъпилото увреждане. Всички
тези противоречия и твърдения, който противоречат на нормалната житейска логика,
мотивират състава на съда да не кредитира защитната версия на подсъдимия, респ.
показанията на свидетелите * и *. По отношение на тези двама свидетели съдът приема
единствено за правдиво твърдението им, че действително тази вечер са се срещали в парка с
подсъдимия, тъй като това се потвърди от св. В.. За последния липсват основания да се
счита, че същият е по някакъв начин предубеден от изхода на делото.
Съдът кредитира и показанията на св. А. П., като и за него няма основание да се
счита, че е по някакъв начин предубеден.
По отношение на писмените доказателства следва да се посочи, че същите не бяха
оспорени от страните, като съдът ги кредитира изцяло.
Вече бе посочено, че съдът взема предвид заключенията по изготвените експертизи,
Следва да се посочи, че страните изрично заявиха, че не възразяват да бъде изслушана
единствено доктор Г. М. във връзка с изготвената допълнителна съдебномедицинска
експертиза, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 282, ал. 3 от НПК. Експертизите за
изготвени от компетентни лица, които са отговорили пълно и ясно на поставените въпроси.
Накрая, вече бе посочено, че съдът кредитира показанията на пострадалия Д., при
което очевидно няма как да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, в които се
излага коренно противоположна версия за случилото се. Както стана ясно, версията, според
която пострадалият сам се ударил на пейката, се явява оборена и от становището на вещото
лице М..

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, като на 17.04.2023 г. в град Бургас, ж.к. „
Долно Езерово“, улица „Химик“, в близост до спортното игрище, чрез нанасяне на удар с
юмрук в областта на лицето причинил на А. Г. Д., ЕГН: **********, средна телесна повреда,
изразяваща се в травматично избИ.е на първи горен ляв зъб, при което е реализиран медико-
биологичния признак затруднение на дъвченето.
3

Авторството на деянието се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, като липсват каквито и да е материали, които да внасят съмнение в
изложената от пострадалия версия за случилото се.
В конкретния случай, от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия с активни действия, изразяващи се в нанасяне на удар с юмрук на пострадалия.
Видно от изготвената СМЕ – причинено е увреждане на Д.- избИ.е на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето, а именно: избИ.е на горен ляв зъб, което е довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от повече от 30 /тридесет/ дни, и което е в
пряка-причинно следствена връзка с въпросните активни действия от страна на подсъдимия.
Причиненото телесно увреждане съответства по своите медико-биологични характеристики
на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК съобразно разясненията, дадени в
ППВС 3/79 г., тъй като от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,
че трайното затрудняване на дъвченето и говоренето на Д. ще премине за повече от 30 дни.
Следва да се посочи, че е без значение, че се касае за избИ.е на един зъб, докато в закона е
записано „зъби“, тъй като в цитираното постановление е прието, че деянието е съставомерно
и при избИ.е на един зъб, ако това е довело до затрудняване на дъвченето или говоренето.
При извършване на престъплението подс. И. е действал умишлено при форма на
вината пряк умисъл. От интелектуална страна същият е съзнавал, че нанасяйки удар с
юмрук в областта на зъбите на пострадалия, неминуемо ще му причини телесно увреждане.
От волева страна – подсъдимият е искал засягане на здравето на Д. и причиняването на
телесна увреда.

По наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал.2 от НК законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок до шест години.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства.
В полза на подсъдимия следва да се вземе предвид фактът, че същият е неосъждан.
Последното сочи и че личността на подсъдимия не се характеризира с голяма обществена
опасност. Съдът отчита също и че липсват каквито и да е данни за други противоправни
прояви. Следва да се отчете и механизма на деянието, като се касае за нанесен само един
удар, а не за множество удари
Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете обстоятелството, че не е имало
каквато и да е причина за нанасянето удара, като подсъдимият и пострадалият са се
познавали.
Съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 55 НК.
С оглед всичко гореизложено, съдът счита, че размерът на наказанието следва да се
определи при превес на смекчаващите обстоятелства, малко над минималния размер, а
именно- „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. Както бе посочено, И. не е осъждан
и не се характеризира с висока степен на обществена опасност, поради което по мнение на
настоящия състав са налице всички предпоставки на чл. 66 НК за отлагане изтърпяването на
така определеното наказание, като предвид обществената опасност на деянието и дееца,
минималният срок от три години се явява справедлив и достатъчен.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
4

По гражданския иск:
За да бъде уважен граждански иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД следва да
бъдат установени следните материалноправни предпоставки: деяние, противоправност на
деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и виновно
поведение.
По отношение на предявените срещу подс. И. граждански иск за обезвреда на
причинените на пострадалия неимуществени вреди в следствие извършеното престъпление
по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, съдът намери тази претенция за безспорно установена и
категорично доказана по основание, предвид решението по въпросите за извършеното
престъпление, неговото авторство и вината на дееца.
При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените вреди причинени
от престъпното деяние, съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните
указания, дадени в ППВС 4/1968г., съобрази интензитета на засягане на физическата
неприкосновеност на пострадалия, продължителността на изпитваните болки, както и
причинения стрес, срам и дискомфорт. В този контекст съдът намери гражданския иск за
обезвреда на неимуществените вреди в следствие извършеното престъпление по чл.129, ал.
1, вр. ал.2 от НК за основателен и доказан до размера от 8000 лева. Съдът съобрази
продължителността на изпитвания дискомофорт от пострадалия. Липсват данни обаче данни
за продължителни болки и страдания, предвид характера на увреждането, поради което и
съдът намери искът за неоснователен за горницата над 8000 лв. до предявения размер от
70000 лв.
Съдът счита, че с така уважената претенция в пълнота биха могли да се
обезвъзмездят причинените на пострадалия неимуществени вреди, поради което и размерът
се явява справедлив. Не следва да бъде присъдена законната лихва от датата на
увреждането- 17.04.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, тъй като това не е
поискано изрично от пострадалия.

По разноските:
По отношение на разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия, да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 561,60 лв.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен в извършване на
вмененото му престъпление, както и бе уважен гражданския иск срещу него - на основание
чл. чл. 88, ал.1 от НПК, вр. чл. 78, ал.6 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на Районен съд - Бургас следващите се по делото държавни такси, а
именно: 320 лева - държавна такса върху уважената част от иска (съгласно чл. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), разноските по делото,
направени от бюджета на съда в размер на 50.00 лева за възнаграждение за вещо лице, както
и на основание чл. 190, ал.2 НПК - държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	39
Дата:	11 март 2025 г.
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20242120201541
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 април 2024 г.

Присъда по дело №1541/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите