Р Е
Ш Е Н
И Е
№29
гр. Габрово, 26.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
ПОПОВ
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Веселина Йосифова и прокурор Надежда
Желева, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 32 по описа за 2019
година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното
производството е образувано по жалба на подсъдимия Й.И.Й. ***, чрез договорния
защитник адв. В.И. от ГАК, против Присъда № 11 от 18.02.2019 година, постановена
по НОХД № 274/2018 г. на Районен съд – Севлиево.
С обжалваната присъда
първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия И.К.И. **********, за ВИНОВЕН в
това, че на 09.03.2018 година късно вечерта в село Б. и в село К., община
Севлиево, след предварителен сговор с Й.И.Й., в качеството му на съизвършител,
при използването на техническо средство /гаечен ключ/ и моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Р.“, модел ***с рег. № ****и при условията на
усложнена престъпна дейност – продължавано престъпление, на два пъти отнел
чужди движими вещи, както следва:
На 09.03.2018 година
късно вечерта в село Б., община Севлиево, от товарен автомобил марка „**“,
модел *** с рег. № ***, паркиран на улица в селото, отнел чужда движима вещ –
акумулаторна батерия марка „DELPHI“, модел „FREEDOM“ 12V 90Ah 720A – имущество
на стойност 153 лева, собственост на Т.Т.и
На 09.03.2018 година
късно вечерта в село К., община Севлиево, от лек автомобил, марка „Л“, модел „***“
с рег. № ***, намирал се паркиран на улица в селото, отнел чужда движима вещ –
акумулаторна батерия марка „АGM“, модел „VOLTKRAFT PREMIUM“ 12V 75 Ah 750A –
имущество на стойност 100 лева, собственост на К.К.,
или всички вещи на обща
стойност 253 лева, собственост на Т.Т.и К.К., от владението им, без тяхно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, с което е извършил престъпление, за
което на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 – во и 2- ро и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка
с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът го е ОСЪДИЛ на ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66,
ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното на И.К.И. наказание
лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
Със същата присъда съдът
е ПРИЗНАЛ подсъдимия Й.И.Й. ***, роден на *** ***, български гражданин, без
образование, неженен, осъждан, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 09.03.2018 година късно вечерта в село Б. и в село К., община Севлиево,
след предварителен сговор с И.К.И., в качеството му на съизвършител, при
използването на техническо средство /гаечен ключ/ и моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Р.“, модел ***с рег. № ****и при условията на усложнена
престъпна дейност – продължавано престъпление /чл. 26, ал. 1 от НК/ и при
условията на повторност /чл. 28, ал. 1 от НК/ в немаловажен случай, на два
пъти, отнел чужди движими вещи, както следва:
на 09.03.2018 година
късно вечерта в село Б., община Севлиево, от товарен автомобил марка „**“,
модел ** с рег. № ***, паркиран на улица в селото, отнел чужда движима вещ –
акумулаторна батерия марка „DELPHI“, модел „FREEDOM“ 12V 90Ah 720A – имущество
на стойност 153 лева, собственост на Т.Т.и
На 09.03.2018 година
късно вечерта в село К., община Севлиево, от лек автомобил, марка „Л“, модел „***“
с рег. № ***, намирал се паркиран на улица в селото, отнел чужда движима вещ –
акумулаторна батерия марка „АGM“, модел „VOLTKRAFT PREMIUM“ 12V 75 Ah 750A –
имущество на стойност 100 лева, собственост на К.К.
или всички вещи на обща
стойност 253 лева, собственост на Т.Т.и К.К., от владението им, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с което е извършил
престъпление, за което на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 – во и
2 – ро, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът го е ОСЪДИЛ на
ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален
ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 68,
ал. 1 от НК съдът е ПРИВЕЛ в изпълнение Присъда № 35 от 25.06.2015 година по
НОХД № 128/2015 година по описа на Севлиевски районен съд, влязла в законна
сила на 10.07.2015 година, с която подсъдимият Й.И.Й. е осъден за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, изпълнението на което наказание е било отложено на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, като бил определен три годишен изпитателен срок, считано от
влизане на присъдата в сила, което наказание от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС.
Съдът е ОТНЕЛ в полза
на държавата вещественото доказателство - един брой гаечен ключ 13/14, на
основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, като е постановил, след влизане на
присъдата в сила същото да се унищожи.
Съдът е осъдил подсъдимите
И.К.И. и Й.И.Й. да заплатят по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в хода
на досъдебното производство разноски в размер на 29,32 лв. за всеки един от
тях, както и по сметка на Районен съд – Севлиево направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на 97,96 лв. за всеки един от тях.
Въззивната жалба е подадена от
процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което
обуславя процесуалната й допустимост.
С въззивната жалба на подс. Й.И.Й.,
подадена чрез защитника адв. В.И. от ГАК се твърди, че така постановената
присъда била неправилна и наложеното му наказание било явно несправедливо.
Претендира се на основание чл. 313 и сл. от НПК да бъде проверена изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда. Присъдата следвало да се измени
досежно правната квалификация на извършеното деяние от подсъдимия Й.Й., като се
приеме наличието на хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, т.е. „маловажен случай" по смисъла на закона. Съдът
приел, че е налице предварителен сговор да се извършват кражби. От анализа на
доказателствата не се установявало да е налице предварителен сговор подсъдимите
да са се споразумели относно плана, начина и средствата за извършването на
престъплението, относно ролите при извършването на престъплението. Съгласието
за извършването било постигнато по време и в момента на кражбите. Следвало да
отпадне квалифициращото обстоятелство "предварителен сговор".
Съгласно трайната съдебна практика, за да е налице „маловажен случай" било
необходимо извършеното престъпление, с оглед на всички обстоятелства по делото,
отнасящи се до деянието и до дееца, да представляват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпления от този
вид. Осъщественото от Й.Й. представлявало „маловажен случай". Този извод
произтичал от следните обстоятелства: Незначителност
на вредните последици за пострадалите, ниската стойност на предмета на
престъплението, годността на вещите за използване според предназначението им и
цялостното процесуално поведение на подсъдимия. Обществената опасност на дееца
не следвало да се извежда единствено с оглед на неговото обременено съдебно
минало, а било необходимо да се преценява и през призмата на характеристиките
на конкретното престъпно деяние. Начинът на извършването на престъпното
посегателство, цялостната характеристика по изпълнение на престъпната дейност и
поведението на Й. по време на извършването на деянието сочели аргументи за
преквалификация на деянието.
С оглед
горното, жалбоподателят претендира за изменение на постановената присъда, като бъде приложена
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК и съдът да наложи
друго по вид наказание.
Пледира се и алтернативно. Така наложеното наказание за извършеното
престъпление от подсъдимия Й.Й. било явно несправедливо. Налице били многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, включително и такива, които
първоинстанционният съд не съобразил - ниската култура и образованост на
подсъдимия, младостта му, проявеното лекомислие, второстепенното му участие,
декларациите, че за в бъдеще ще преустанови извършването на такива или други
престъпления. Алтернативната претенция е за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода от
девет месеца на три месеца.
В жалбата
не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание на 24.04.2019 г.
защитникът адв. И. представи писмени доказателства - Трудов договор №
515/11.04.2019 г., длъжностна характеристика на Й.Й. и справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ изх. № 22388193178675 от
11.04.2019 г., които съдът прие с протоколно определение.
От въззивната жалба е видно, че
подсъдимият Й. поддържа твърдения за допуснати нарушения на материалния закон,
както и явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание, проведено на
24.04.2019 г. подсъдимият Й.Й. и неговият защитник адв. И. поддържат въззивната
жалба и направените искания.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия И.К.И. - адв. С.К. *** заяви, че неговият подзащитен е доволен от
присъдата и не се присъединява към подадената жалба, поради което беше
освободен от съдебната зала.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен
акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на
събраните по делото доказателства.
По делото няма конституирани
граждански ищци и частни обвинители.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимите И.И. и Й.Й. *** и са
братовчеди. На 09.03.2018 година двамата се срещнали в село Б., община Севлиево
и се уговорили да извършат кражба на акумулаторни батерии, които да продадат,
за да си набавят необходимите им парични средства. Подсъдимият И. предварително
бил набелязал батериите, които имали намерение да отнемат двамата подсъдими,
като едната била поставена в товарен автомобил марка „**“, модел *** с рег. № ***,
собственост на свид. Т.Т., който бил паркиран в съседство с дома на подс. И., а
другата била поставена на лек автомобил „Л“, модел „***“ с рег. № ***, паркиран
пред стопанските постройки в село К., община Севлиево, собственост на свид. К.П..
При срещата им подсъдимият И. предложил на Й.Й. да откраднат тези две батерии,
при което последният се съгласил.
В изпълнение на замисленото двамата
подсъдими решили да се придвижват до мястото, където били монтирани
акумулаторните батерии с лек автомобил „Р. “ с рег. № ***, ползван от бащата на
Й.. За по – лесното демонтиране на предвидените за отнемане батерии двамата
взели със себе си гаечен ключ 13/14. Така, късно вечерта на 09.03.2018 година
подсъдимите се срещнали и се качили в лекия автомобил „Р. “, като подсъдимият Й.
започнал да го управлява. Първоначално отишли до мястото, където бил паркиран
товарния автомобил „***“, като Й. спрял колата през няколко къщи. Подсъдимите
взели със себе си гаечния ключ и отишли пеш до товарния автомобил. Отворили
шофьорската врата на кабината и проникнали в автомобила, където била монтирана
акумулаторната батерия марка „DELPHI“, модел „FREEDOM“ 12V 90Ah 720A. След това
подсъдимият И. се опитал да развие клемите на акумулатора с носения гаечен
ключ, но тъй като не успял, това направил подсъдимият Й., като през това време И.
му светел със запалка, за да вижда по – добре. След като демонтирали
акумулаторната батерия, двамата я занесли на ръце до използвания от тях лек
автомобил „Р. “ и по този начин отнели вещта от владението на свид. Т..
След това двамата подсъдими
потеглили с колата за село К., община Севлиево, за да отнемат и другата
батерия. Подсъдимият Й. спрял колата на около 200 метра от стопанските
постройки, където бил паркиран автомобила на свид. П. „***“, след което отишли
пеш до него. Двамата подсъдими отворили капака на лекия автомобил и започнали
да развиват клемите на акумулаторната батерия марка „АGM“, модел „VOLTKRAFT
PREMIUM“ 12V 75 Ah 750A, като отново първоначално с гаечния ключ развивал подс.
И., а в последствие и подсъдимият Й.. След като развили клемите, подсъдимите
отнесли на ръце акумулатора до автомобила, с който били отишли до мястото, като
по този начин отнели вещта от владението на собственика ѝ – свид. П.
След като отнели и тази батерия,
двамата подсъдими се върнали с автомобила до село Б. и оставили акумулаторите в
дома на подс. И.. На следващия ден се обадили на свид. К. Г., за когото знаели
предварително, че изкупува акумулаторни батерии, и се срещнали с него в гр.
Севлиево. Продали му двете батерии, за което получили сумата от 57 лева.
Разделили си по 20 лева, а останалите 17 лева използвали за зареждане на гориво
в лекия автомобил „Р. “.
След като пострадалите свидетели Т.Т.и
К.П.забелязали липсата на акумулаторите от използваните от тях моторни превозни
средства, подали сигнал за това в РУ на МВР гр. Севлиево. В хода на извършената
проверка било установено местонахождението на вещите – при свид. К. Г., който
ги предал на полицейските служители с Протокол за доброволно предаване от
15.03.2018 година. На 22.05.2018 година двете акумулаторни батерии били върнати
на собствениците им, за което били оформени нарочни разписки.
Съгласно заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза, стойността
на отнетата акумулаторна батерия „DELPHI“, модел „FREEDOM“ 12V 90Ah 720A е 153
лева, а стойността на акумулаторната батерия марка „АGM“, модел „VOLTKRAFT
PREMIUM“ 12V 75 Ah 750A е 100 лева. Общата стойност на отнетите вещи е 253
лева. По искане на защитата на подсъдимия Й.Й., първоинстанционният съд е допуснал
допълнителна оценъчна експертиза, в заключението на която няма промяна относно
стойността на двете акумулаторни батерии, след отчитане на процент на
обезценяването им. В допълнителната експертиза са посочени подробно пазарната
стойност на акумулаторите, тяхното тегло и стойността им като скрап.
Пред първоинстанционния съд и
двамата подсъдими са дали обяснения по
повдигнатите им обвинения. Признават вината си и разказват подробно за извършените
кражби. От обясненията на подсъдимите се изяснява, че двамата са взели
предварително един гаечен ключ, с помощта на който са развивали клемите на
акумулаторите, както и че са се придвижили до местата, където били паркирани
автомобилите, с лекия автомобил „Р. **“, ползван от бащата на подсъдимия Й., и
управляван от него на инкриминираната дата.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени
заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В
подкрепа на нейната достоверност се явяват обясненията на подсъдимите И.И. и
Й.Й., съпоставени с гласните и писмените доказателства по делото.
Неоснователни са възраженията на
подсъдимия Й.Й. и неговия защитник адв. И., че не е доказано квалифициращото
обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК - предварителен сговор. В своите
обяснения пред първоинстанционния съд /л. 76 и 77/ подс. И.И. твърди:
"Вечерта бяхме до у дома, в една къща с Й. двамата се почерпихме и решихме
да откраднем тези акумулатори от Т. и от К.... Същата вечер, когато се бяхме
събрали с Й., решихме да извършим кражбата на тези акумулатори". На л. 77
от НОХД № 274/2018 г. подс. Й.Й. каза: "Седнахме да се почерпим с И. и го
решихме ей тъй изведнъж, като първоначално той ми даде идеята и аз се съгласих.
Даде ми идея да вземем тези акумулатори от *** и от леката кола и да ги
продадем". От обясненията на двамата подсъдими е видно, че решението за
осъществяване на кражбата е взето предварително, в заведение до жилището на
И.И., в една спокойна обстановка, с конкретна идея кои точно акумулатори следва
да бъдат отнети и къде се намират и с подготовка на средствата за извършване и
начина на действие. Подс. И.И. дори е споменал имената на собствениците, тъй
като ги познава. Изявленията на подсъдимите се потвърждават от доказателствата
по делото, тъй като следващите им действия са извършени именно по начертания
предварително, и описан впоследствие подробно пред съда, план. Налице е
класически случай на предварителен сговор, като отричането на това
обстоятелство в жалбата е голословно и неподкрепено с логични аргументи или
доказателства. Подсъдимите описват подробно и използването на техническо
средство и МПС, което не е спорно пред настоящата инстанция.
Адв. И. счита, че следва да се
приложи квалификация за "маловажен случай" по чл. 93, т. 9 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от НК, в маловажни случаи по точка 2 и
6 на ал. 1, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или
глоба от сто до триста лева. Обръщаме внимание, че разпоредбата на чл. 195, ал.
4 от НК е приложима само при квалифициращите обстоятелства по т. 2 - вещта не е
под постоянен надзор и т. 6 - ако кражбата е извършена от длъжностно лице,
което се е възползвало от служебното си положение. При квалифициращите
обстоятелства по т. 1, т. 3 до 5 и т. 7 до 12 законодателят е изключил
възможността деянието да се квалифицира като "маловажен случай".
Освен предварителния сговор по т. 5 на чл. 195, ал. 1 от НК, двамата подсъдими
са използвали техническо средство и МПС /т. 4/, което препятства възможността
за преквалификация по чл. 195, ал. 4 от НК, каквото е желанието на
жалбоподателя. Деянието на Й.Й. е извършено и при условията на повторност.
Последващи факти, като соченото от защитата добро процесуално поведение на
подсъдимия, не влияят на направените изводи относно квалификацията на деянието.
Стойността на вещите в размер на 254 лв. не е незначителна, както счита
жалбоподателя. Годността на отнетите вещи да се ползват по предназначение е без
значение за правните изводи. Същите са оценени към датата на деянието и в
състоянието, в което са с намирали при отнемането.
В заключение, може да се направи
извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда,
което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея
извод почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства.
По отношение на наложените от съда
наказания:
Относно Й.И.Й.:
За престъплението по чл. 195,
ал. 1 от НК е предвидено наказание – лишаване от свобода от една до десет
години. Първоинстанционният съд е определил наказание на подс. Й., след приложение
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като го е осъдил на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание да изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Извършена
е съпоставка между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства – Извършеното от подс. Й.
деяние е тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, което се характеризира с висока
степен на обществена опасност, обуславяща се от динамиката на извършване на
подобен род престъпления. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е ценил
признаването на вината, съдействието на подсъдимия за
разкриване на обективната истина в пълнота още от началото на наказателното
производство, ниската стойност на отнетите вещи, които са под размера на
минималната работна заплата за страната и възстановяването им на пострадалите
собственици. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взел предвид предишните
осъждания на подсъдимия Й., които не са оказали възпитателно и възпиращо
въздействие върху него. Посочените смекчаващи вината
обстоятелства районният съд е оценил като многобройни такива, при наличието на
които и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко с
оглед конкретното престъпно деяние, което е довело до приложението на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК. Окръжният съд намери изводите на първоинстанционния съд за
правилни и обосновани. Изброените смекчаващи отговорността обстоятелства могат
да се оценят като многобройни. Искането за намаляване размер на наказанието
лишаване от свобода се явява неоснователно. Фактът, че подс. Й. работи, за
което са представени писмени доказателства, не може да неглижира необходимостта
от налагане на справедливо наказание, което ще е в състояние да отговори на
нуждите на личната и генералната превенция. Описаните в жалбата смекчаващи
вината обстоятелства са съобразени от районния съд, като общият им анализ е
довел до извод, че същите са многобройни, а наказанието е определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По-ниско по размер наказание лишаване
от свобода няма да бъде в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК за
поправяне и превъзпитание на дееца. Първоначалният режим за изтърпяване на
наказанието правилно е определен при условията на чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като не са налице предпоставките на точка втора от
текста.
Относно приложението на
чл. 68 от НК:
С Присъда № 35 от 25.06.2015 година
по НОХД № 128/2015 година по описа на Севлиевски районен съд, влязла в законна
сила на 10.07.2015 година, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и
т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК подс. Й.Й. е бил осъден на единадесет месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което наказание е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Деянието
по настоящото дело е извършено на 09.03.2018 г., т.е. в изпитателния срок на
това осъждане. Предвид изложеното и на основание чл. 68, ал. 1 от НК,
първоинстанционният съд правилно е постановил привеждане в изпълнение на Присъда № 35 от 25.06.2015 година
по НОХД № 128/2015 година по описа на Севлиевски районен съд, влязла в законна
сила на 10.07.2015 година, с която подсъдимият Й.И.Й. е осъден за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, изпълнението на което наказание е било отложено на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, като бил определен три годишен изпитателен срок, считано от
влизане на присъдата в сила, което наказание от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС.
Относно И.К.И.:
За престъплението по чл. 195,
ал. 1 от НК е предвидено наказание – лишаване от свобода от една до десет
години. Първоинстанционният съд е определил наказание на подс. И., след
приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като го е осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението
на което е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. Извършена е съпоставка между смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства – Извършеното от подс. И. деяние е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, обуславяща
се от динамиката на извършване на подобен род престъпления. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът е ценил признаването на вината, съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната
истина в пълнота още от началото на наказателното производство, ниската
стойност на отнетите вещи, които са под размера на минималната работна заплата
за страната, възстановяването им на пострадалите собственици и чистото съдебно
минало на подсъдимия. Отегчаващи вината обстоятелства не са установени. Посочените
смекчаващи вината обстоятелства районният съд е оценил като многобройни такива,
при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко с оглед конкретното престъпно деяние, което е довело
до приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Окръжният съд намери изводите на
първоинстанционния съд за правилни и обосновани. Изброените смекчаващи
отговорността обстоятелства могат да се оценят като многобройни.
Подсъдимият
И.И. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Налице е единствено
административно наказание - глоба по реда на чл. 78а от НК с решение по НОХД №
425/2014 г на СРС. Наложеното с атакуваната присъда
наказание лишаване от свобода е в размер на шест месеца /т.е. по-малко от три
години/. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че за постигане целите на
превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия И. не е наложително
същият да изтърпи наказанието, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил
изпълнението на това наказание за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Отнемането
на вещественото доказателство - един брой гаечен ключ - 13/14, послужил за
извършване на престъплението, е в съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 1,
б. "а" от НК.
Правилно
са определени дължимите от подсъдимите разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
При извършената служебна проверка,
въззивният съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и
в останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.
338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 11 от 18.02.2019 година, постановена по НОХД № 274/2018 г. по описа
на Районен съд – Севлиево.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба
или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: