Решение по дело №489/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от Д. Ю. Б., [ЕГН], с адрес гр. С. срещу Заповед № РД 15-1768/04.09.2024 г. на Кмета на Община Сливен, издадена на основание чл. 25 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от Закона за общинската собственост, с която е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен: 1. Поземлен имот с идентификатор 67338.404.425 по КККР на гр. Сливен с площ 117 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за второстепенна улица; граници на имота: ПИ 67338.404.412, ПИ 67338.416.1, ПИ 67338.404.409, ПИ 67338.404.410, ПИ 67338.522.40, ПИ 67338.522.275 и ПИ 67338.522.41; 2. Поземлен имот с идентификатор 67338.522.275 по КККР на гр. Сливен с площ 346 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за второстепенна улица; граници на имота: ПИ 67338.522.41, ПИ 67338.404.425, ПИ 67338.404.409, ПИ 67338.522.40, ПИ 67338.522.68 и ПИ 67338.522.34, като е определено дължимо парично обезщетение в общ размер на 31 610,00 лева. Оспорването намира правното си основание в чл. 27 ал. 1 от Закона за общинската собственост и се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата се твърди материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваната административна заповед. Незаконосъобразно бил определен размерът на паричното обезщетение, доколкото извършената оценка не съответствала на пазарната цена на сходни имоти, както и не бил взет предвид жилищния характер на терените. Не били оценени и включени в оценката и подобренията в имота. Молят съда да измени оспорената заповед и увеличи размера на определеното обезщетение.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. С. от АК – С., който с подробно изложени съображения поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като увеличи сумата на обезщетението според заключението на повторната експертиза. Претендира разноски по представен списък.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуален представител – юрк. М. М. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Оспорващият Д. Ю. Б. е собственик на поземлени имоти с идентификатори 67338.522.275 с площ от 346 кв.м. и 67338.404.425 с площ от 117 кв.м. по КК на гр. Сливен, находящи се в кв. 2-г – кв. „Ново село – изток“, за което се легитимира с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, вписан под № 54, том XXVII, дело № 6119/2004 г., скици на поземлен имот, издадени от СГКК – Сливен с № № 15-619077/17.06.2024 г. и 15-619071/17.06.2024 г. и удостоверения за данъчна оценка по чл. 3 ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ.

Въз основа на Решение № 87/26.02.2004 г. на ОбС – Сливен със Заповед № РД-15-232/01.04.2004 г. Кметът на Община Сливен одобрил изменението на ПУП – ПР и ПЗ за УПИ I по плана на кв. „Ново село – изток“, гр. Сливен с уличната регулация, урегулиране на всички поземлени имоти и отреждането им за жилищно строителство. Видно от представената по преписката графична част на одобрения план, за нуждите на уличната регулация и изграждане на улица от осова точка 1282 до осова точка 2789 е предвидено отчуждаване на поземлени имоти с идентификатори 67338.404.425 и 67338.522.275 по КККР на гр. Сливен, първият с площ 117 кв.м., а вторият с площ от 346 кв.м. По възлагане от Община Сливен на 08.07.2024 г. оценител на недвижими имоти изготвил два Доклада по изготвена експертна оценка за определяне пазарната стойност на недвижим имот. Съгласно доклада, пазарната стойност на земята на ПИ с идент. 67338.522.275 по КК на гр. Сливен е определена на 23 550,00 лв., а според втория доклад, пазарната стойност на земята на ПИ с идент. 67338.404.425 е 8 060,00 лева. При изготвяне на докладите експертът е приложил сравнителния подход за земята.

Заинтересованите собственици на засегнатите с мероприятието имоти били уведомени за откритата процедура по принудително отчуждаване с Обявление изх. № ОРД 03-566/25.07.2024 г., публикувано на информационния сайт на общината, в два централни ежедневника и един местен такъв.

На 04.09.2024 г. Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД 15 – 1768, с която на основание чл. 21 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 от ЗОС разпоредил да се отчуждят в полза на Община Сливен: 1. Поземлен имот с идентификатор 67338.404.425 по КККР на гр. Сливен с площ 117 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за второстепенна улица; граници на имота: ПИ 67338.404.412, ПИ 67338.416.1, ПИ 67338.404.409, ПИ 67338.404.410, ПИ 67338.522.40, ПИ 67338.522.275 и ПИ 67338.522.41; 2. Поземлен имот с идентификатор 67338.522.275 по КККР на гр. Сливен с площ 346 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за второстепенна улица; граници на имота: ПИ 67338.522.41, ПИ 67338.404.425, ПИ 67338.404.409, ПИ 67338.522.40, ПИ 67338.522.68 и ПИ 67338.522.34, като е определено дължимо парично обезщетение в общ размер на 31 610,00 лева. Заповедта била връчена на адресата Д. Б. на 11.09.2024 г., като жалбата срещу акта, по която е образувано настоящото съдебно производство постъпила пред административния орган на 24.09.2024 г.

По делото са изготвени две единични съдебно – технически експертизи, първата от които – оспорена, поради което съдът кредитира изцяло като изготвена компетентно, безпристрастно и неоспорена от страните повторната такава. Съгласно заключението на вещото лице по повторната експертиза, стойността на предвидените за отчуждаване поземлени имоти, собственост на жалбоподателя е, както следва: 1. ПИ с идентификатор 67338.404.425 по КККР на гр. Сливен с площ от 117 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, НТП: за второстепенна улица – 17 480 лв.; 2. ПИ с идентификатор 67338.522.275 по КККР на гр. Сливен с площ от 346 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; НТП: за второстепенна улица – 51 693 лв., или обща стойност на двата имота, възлизаща на 69 173 лв. Експертното заключение е изготвено от вещо лице от списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по чл. 401 ал. 1 от ЗСВ за 2024 г. за съдебен район на Административен съд Сливен, като същото е с лиценз за оценка на недвижими имоти. При изготвяне на експертното заключение, което съдът кредитира изцяло, за извършване на оценката е ползван методът на „пазарен аналог“, при който стойността е формирана след проучване на пазара на недвижими имоти за сходни имоти, базирано на информация от оферентни цени на имоти със сходни характеристики с тези на процесните. Експертът е извършил и справки в агенции за недвижими имоти, като в Приложение № 1 и Приложение № 2 към експертизата е отразен списъкът с включени аналози. Съдът кредитира изцяло експертното заключение като извършено при съобразяване с относимите и приложими нормативи, аргументирано и неоспорено от страните.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и от лица, които имат правен интерес от това производство, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава, следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Оспореният акт, в случая заповед на Кмета на Община Сливен, с която е наредено отчуждаване на част от поземлен имот в гр. Сливен и е определен размер на обезщетение, е издадена в предвидените от закона писмена и предметна форма и съдържание, от персонално, материално и териториално компетентен орган, в кръга на законово определените му правомощия, което я прави валиден акт.

Освен валидна, оспорената заповед се преценява от настоящия съдебен състав и като процесуално законосъобразна. Предпоставка за процесуалната законосъобразност на акта е спазването на строго регламентираната от закона процедура, която в настоящия случай е изпълнена в указания обем и срокове. Съгласно разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗОС, имоти – собственост на физически лица могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти – публична общинска собственост, след предварително и равностойно обезщетение. По смисъла на тази норма първото изискване към административния орган в хода на производството е наличието на влязъл в сила ПУП за изграждане на обекти – публична общинска собственост. В процесния случай с влязла в сила Заповед № РД-15-232/01.04.2004 г. на Кмета на Община Сливен е одобрен проект за подробен устройствен план – план за регулация и план за застрояване на кв. „Ново село – изток“, кв. 743, гр. Сливен. В хода на административното производство по издаване на обжалваната заповед са спазени и всички други административнопроцесуални изисквания. По възлагане от кмета на общината е изготвена оценка по пазарни цени на отчуждаваните два урегулирани поземлени имота. Административният орган е публикувал и обявление в два централни ежедневника, един местен вестник и на информационния сайт на Община Сливен, с което са уведомени собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване, както повелява нормата на чл. 25 от ЗОС. Обявлението съдържа изискуемата по чл. 25 ал. 1 от ЗОС информация. Следователно предстоящото отчуждаване е оповестено по надлежния законов ред, същото е извършено за задоволяване на неотложна общинска нужда – изграждане на обект публична общинска собственост, съгласно влязъл в сила подробен устройствен план, оценката за определяне пазарната стойност на отчуждаваната част е извършена от независим експерт – оценител, възложена му по реда на чл. 22 ал. 3 от ЗОС. Това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспореният административен акт е издаден при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в т. см. се явява процесуално законосъобразен.

Наведеното в жалбата твърдение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е относно размера на определеното за отчуждаваната част от имота обезщетение и, съобразно събраните по делото доказателства се преценява от съдебната инстанция като основателно.

Съгласно изискването на чл. 22 ал. 5 от ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. В § 1 т. 1 от ДР на ЗОС е дадена легална дефиниция на понятието “равностойно парично обезщетение”, която определя същото и изчерпва неговото съдържание. Съгласно тази разпоредба, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждавания имот. Тоест парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Следователно, обемът и обхватът на равностойното парично обезщетение са нормативно определени и присъждане на обезщетение извън законовите рамки би било необосновано. Едновременно с това, съгласно § 1 т. 2 от ДР на ЗОС, "пазарни цени на имоти със сходни характеристики" са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Съгласно заключението на повторната съдебно - техническа експертиза, приета по делото като неоспорена от страните, стойността на двата отчуждавани имота е в общ размер на 69 173 лв., определена с прилагане на метода на пазарния аналог. В процесния случай при изчисляване на последната в хода на административното производство е ползвана изготвена по възлагане на органа експертна оценка, съобразена с нормативните изисквания, като са ползвани по три пазарни аналога и е приложен сравнителния подход. При изготвяне на повторната съдебна експертиза в хода на настоящото съдебно производство вещото лице, чрез прилагане на метода на сравнителните продажби е ползвало пет сравнявани оферирани имота, поради което съдът приема, че изготвената от съдебния експерт оценка е подробна, обоснована и аргументирана и следва да бъде взета предвид при определяне размера на обезщетението за отчуждаване на процесните поземлени имоти. Предвид това, съдът кредитира изцяло заключението на съдебно – техническата експертиза като изготвено компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните и приема така определения в същото размер на равностойното парично обезщетение от 69 173,00 лева. Видно от заключението, вещото лице е съобразило основните характеристики на имотите като местоположение и транспортен достъп, както и обстоятелството, че се намират в предпочитан район с много добър транспортен достъп, а при изготвяне на оценката са съобразена нормативно определена методика на пазарните аналози. Следователно, експертизата е изпълнена в съответствие с относимите и приложими актуални нормативи, с изложена подробна обосновка и аргументация, както и след извършен оглед на място.

Оценката на имотите, предмет на отчуждителното мероприятие е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материалноправните предпоставки за издаването на акта в частта относно размера на обезщетението. По изложените по – горе съображения несъответствието между установена в хода на настоящото съдебно производство пазарна стойност на двата урегулирани поземлени имота, собственост на оспорващия Б. и определената такава в оспорената заповед, налага извод за незаконосъобразност на последната. Изложеното дава основание да се приеме, че обжалваният акт следва да бъде изменен, за да се постигне съответствие на неговото съдържание в частта относно определения размер на обезщетението с дължимото.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед № РД 15 – 1768/04.09.2024 г. на Кмета на Община Сливен следва да бъде изменена в частта й относно размера на определеното на собственика Д. Ю. Б. паричното обезщетение, като същият се завиши от 31 610,00 лв. на 69 173,00 лева.

 

С оглед изхода на делото, направеното от оспорващата страна искане за присъждане на разноски се явява основателно и следва да се уважи. Реално извършените такива възлизат общо на 2 310,00 (две хиляди триста и десет) лева, от които 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, 800,00 (осемстотин) лева внесен депозит за експертизи и 10,00 (десет) лева държавна такса. По повод заявените от оспорващата страна разноски процесуалният представител на административния орган прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Видно от представения списък с разноски на страната и представен договор за правна защита и съдействие, на пълномощника на жалбоподателя е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. В процесния случай съдействието и защитата на оспорващата страна, осъществени от пълномощника адв. М. С. се изразяват в изготвяне на жалбата до съда и участие в две съдебни заседания, както и активно участие в събиране на доказателства. При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че претендираният от страната размер на адвокатското възнаграждение е разумен, обоснован и справедлив, съобразно критериите на чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което възражението на ответната страна за прекомерност, следва да се приеме за неоснователно, а сторените от страната разноски в производството в общ размер на 2 310,00 лева се възложат в тежест на ответния административен орган.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-1768/04.09.2024 г. на Кмета на Община Сливен, издадена на основание чл. 25 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от Закона за общинската собственост, с която е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен: 1. Поземлен имот с идентификатор 67338.404.425 по КККР на гр. Сливен с площ 117 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за второстепенна улица; граници на имота: ПИ 67338.404.412, ПИ 67338.416.1, ПИ 67338.404.409, ПИ 67338.404.410, ПИ 67338.522.40, ПИ 67338.522.275 и ПИ 67338.522.41; 2. Поземлен имот с идентификатор 67338.522.275 по КККР на гр. Сливен с площ 346 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за второстепенна улица; граници на имота: ПИ 67338.522.41, ПИ 67338.404.425, ПИ 67338.404.409, ПИ 67338.522.40, ПИ 67338.522.68 и ПИ 67338.522.34 В ЧАСТТА, с която е определено дължимо парично обезщетение в общ размер на 31 610,00 лева, като УВЕЛИЧАВА размера на същото на 69 173,00 лева.

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Д. Ю. Б., [ЕГН], с адрес гр. С., [жк] бл. ...вх. „...“ ап. ...сумата от 2 310,00 (две хиляди триста и десет) лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението е окончателно.