Р
Е Ш Е Н И Е №
Гр. Провадия, 24.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично съдебно
заседание на четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при участието на
секретаря Н. С., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1138 по описа на ПРС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 30, във връзка с чл. 29, т. 5 и т.9 от Закона за закрила на
детето.
Предявена е молба от Директора
на Дирекция „Социално подпомагане” - гр.Провадия с правно основание чл. 30, вр.
чл. 29, т. 5 и т.9 от Закона за закрила на детето по отношение на детето В.Н.Г.,
ЕГН: ********** да бъде прекратено настаняването му в Преходно жилище – с. Б..
В молбата се твърди, че със заповед № ЗД-Д –
Пр – 01 – 08/29.01.2015 г. на директора на Д”СП” – гр. Провадия временно е
прекратено настаняването на В.Н.Г., ЕГН: ********** *** и детето временно е
настанено за ползване на социална услуга резидентен тип – „Преходно жилище“ - Б..
В. Г. е настанен в специализирана институция с решение на Районен съд –
Провадия, тъй като единствения известен родител на детето няма финансови
средства и достатъчно жилищно пространство за отглеждане на детето и живее в
лоши хигиенно – битови условия, неподходящи за отглеждане на дете.
В. Г. през учебната
2018/2019г. е бил ученик в ПГСС „Земя“ гр.Провадия, завършил е 11 клас и е
подал заявление, с което моли да бъде освободен от училището. Детето е подало
заявление, че иска да напусне Преходното жилище и да работи и живее в гр.Варна.
В молбата се твърди, че двамата братя на детето живеят в гр.Варна и той ще бъде
подкрепян от тях.
Иска се прекратяване
настаняването на В. Г. в Преходно жилище с.Б..
В публично съдебно заседание, Дирекция
“Социално подпомагане” – гр. Провадия поддържа молбата.
В. Г. моли да не бъде прекратено
настаняването му като заявява, че иска да продължи образованието си и да живее
в преходното жилище, че не е готов за самостоятелен живот, че се е скарал с
единия си брат, при който щял да живее в гр.Варна, а другият му брат живее в
гр.Бургас.
Съдът, като съобрази
становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства,
формулира следните фактически и правни изводи:
От събраните по делото доказателства: Заповед №
ЗД/Д-В-П-051/26.07.2019 г.; удостоверение за раждане на В.Н.Г., изд.въз основа
на акт за раждане № І-733/04.06.2001 г.; заявление от В.Н.Г. за прекратяване на
настаняването му в Преходно жилище с. Б., обл. Варна; Социален доклад на ДСП
Провадия; Уведомително писмо с изх. № СЛ-М/Д-В-П/4-026/24.07.2019 г. на
ПГСС“Земя“ гр. Провадия; Решение № 124/14.05.2015 г. по гр.д. № 164/2015 г. по
описа на РС Провадия се установява, че В.
Г. е роден на ***г. от Н.
Г. М. – майка и
баща – неизвестен. С решение от 14.05.2015
г. по гр.д. № 164/2015г. на ПРС В.Н. Г. е настанен в Преходно жилище – с.Б. за
срок до завършване на средното
образование, но не повече от 20 – годишна възраст.
В. Г. през учебната
2018/2019г. е бил ученик в ПГСС „Земя“ гр.Провадия, завършил е 11 клас и е
подал заявление, с което моли да бъде освободен от училището. Детето е подало
заявление, че иска да напусне Преходното жилище и да работи и живее в гр.Варна.
Според ръководството на ПГСС
„Земя“ гр.Провадия на В. Г. следва да се даде възможност да придобие средно
образование и професионална квалификация. Той все още е записан в училището и е
ученик.
С заповед на директора на ДСП Провадия от 26.07.2019г. е
прекратено настаняването на В. Г. в Преходно жилище с.Б. по административен ред
до постановяване от съда на акт по делото.
От приложения по
делото социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане” - Провадия се установява, че единственият родител на детето е в
трайна невъзможност да осигури
необходимите условия за нормалното психо-физическо развитие на детето, че
същата не е в състояние да полага грижи
за него и за неговите двама братя. До четири годишна възраст В. бил отглеждан в
биологичното си семейство, след което е настанен в специализирана институция
ДДЛРГ „Другарче” –гр.Варна през 2005г. През 2009г. и 2012 г. е настанен в ПЖ –
с.Б.. От тогава майката не е потърсила детето си. Твърди се, че детето може да
се грижи самостоятелно за себе си, има изградени навици по отношение на
битовата и личната хигиена, умее да формира личния си бюджет. Предлага се
прекратяване на настаняването му.
От правна страна съдът
намира следното:
Подадено е искане с правно основание чл. 30, вр. чл. 29, т. 5 и т.9 от Закона за закрила
на детето.
Според разпоредбата на чл. 30, вр. чл. 29, т. 5 и т.9 от Закона за закрила на детето се допуска прекратяване
на настаняване на дете, с навършване на пълнолетие, а ако учи до завършване на
средното образование, но не повече от 20-годишна възраст и при промяна на
обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес.
Съдът не намира, че са налице основания за прекратяване
на настаняването на В. Г. в Преходно жилище в с.Б.. Детето макар и да е
навършило 18-годишна възраст, все още е ученик. Вярно е , че В. Г. е подал
заявления за отказ от обучение и за прекратяване на настаняването си в Преходно
жилище в с.Б. след навършване на 18-годишната си възраст. Установи се,
действително, че Г. е напуснал преходното жилище, започнал е сезонна работа в
хотел в к.к. Златни Пясъци и е имал намерение да живее при брат си в гр.Варна,
но са се скарали с него. Съдът намира за нормално желанието на детето да бъде
самостоятелно и по-свободно, както и честата промяна на заявените от него
желания пред социалния работник предвид възрастта му.
След опита на Г. за самостоятелен живот той сам заяви, че
не е подготвен и иска да продължи да живее в Преходно жилище в с.Б. и да
продължи образованието си в ПГСС гр.Провадия.
Съдът намира, че в интерес на детето е то да продължи да
живее в Преходно жилище в с.Б. и да продължи образованието си. Това би му осигурило
една по-спокойна среда с възможност да учи, една закрила и сигурност както и
възможност да се подготви по-добре за самостоятелен живот. Детето през учебната
2019/2020г. предстои да завърши образованието си и е в негов интерес
настаняването му да не бъде прекратявано.
Воден от горното
съдът :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” -
гр.Провадия с правно основание чл. 30, вр. чл. 29, т. 5 и т.9 от Закона за
закрила на детето за прекратяване настаняването на детето В.Н. Г., ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл.28, ал.4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от връчването му на молителя и
заинтересованите страни пред Окръжен съд
– Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :