№ 175
гр. Шумен, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500098 по описа за 2022 година
Производство по чл.250 ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 2730/14.06.2022 г. от жалбоподателя „Банка ДСК“ АД,
действащ чрез пълномощника си юриск. Б.Н., в която излага, че с постановеното въззивно
решение по делото е присъден пълният размер на претендираната по делото главница от
6652,41лв. /сумата от 1933,40 лв. с първоинстанционното решене и сумата от 4719,01лв. с
въззивното решение/, но не е присъдена дължимата законна лихва върху посочената
главница. Предвид това моли на основание чл.250 ГПК да бъде допълнено постановеното
решение, като в полза на банката бъде признато за установено и вземането за законна лихва
върху уважения размер на главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
10.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Насрещната страна С. М. Р., чрез назначения на основание чл.47, ал.6 ГПК особен
представител адв. Р.С. при ШАК, е депозирал писмен отговор на молбата, в който счита
искането за неоснователно.
С решение № 126/02.06.2022 г. по в.гр.д.№ 210/2020 г., ШОС е отменил решение №
6/14.01.2022г. по гр.д.№259 по описа за 2021г. на ВПРС, в частта му с която съдът е
отхвърлил предявения от „Банка ДСК“ АД срещу С. М. Р., иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца главница за размера над 1933,40 лева до пълния претендиран размер от
6652,41 лева, което е сумата от 4719.01лв. както и законната лихва върху главницата за
период от датата на подаване на заявлението – 10.12.2020 год. до датата, предхождаща
датата на депозиране на исковата молба – 21.04.2021 г. дължими по договор за кредит за
1
текущо потребление, сключен на 10.10.2017 г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството на
кредитодател и С. М. Р., в качеството на кредитополучател, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
260102/ 11.12.2020 год. и изпълнителен лист № 260161/ 11.12.2020 год. по ч. гр. д. №
607/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, като неоснователен, като вместо това е
постановил, друго с което: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. Р., ЕГН:
**********, с пост. и наст. адрес: село З., общ. В.П., обл. Ш., ул. №, че дължи на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“
№ 19, представлявано от Ю.Б.Г. и А.Р.Ж.Л. – изпълнителни директори, на основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД сумата от 4719.01лв. -
главница дължима по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 10.10.2017 г.
между „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитодател и С. М. Р., в качеството на
кредитополучател, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260102/ 11.12.2020 год. и изпълнителен лист №
260161/ 11.12.2020 год. по ч. гр. д. № 607/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав .
След като се запозна с изложеното в молбата, както и приложените по делото
доказателства съдът намира същата за допустима и основателна, поради следното.
Видно от исковата молба, а така също и от въззивната жалба ищецът „Банка ДСК“ АД е
поискал да се признае за установено, че ответникът дължи на банката, по иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, главница
размер на 6652,41 лв., дължима по договор за кредит за текущо потребление, сключен на
10.10.2017 г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитодател и С. М. Р., в качеството
на кредитополучател, ведно със законната лихва върху цялата главница от 6652,41лв.,
считано от датата на подаване на заявлението г., до окончателното изплащане на вземането.
С решението си по делото съдът се е произнесъл относно претенцията за главница, като я
уважил изцяло /за сумата 1933,40 лв. с първоинстанционното решене и за сумата 4719,01лв.
с въззивното решение/, но е пропуснал да формира воля по направеното искане за
присъждане на законна лихва.
На основание чл.250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако
съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Присъждането на законна лихва е законна
последица от уважаването на главния иск. След като съдът е счел за основателна
претенцията на „Банка ДСК“ АД за главница изцяло за претендираната сума от 6652,41лв.
сумата, /с уважена част пред първата инстанция от 1933,40лв., а пред въззиния съд за сумата
4719,01лв., което е равно сумата от 6652,41лв./, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, то основателно се явява и искането за присъждане
на законна лихва върху посочената главница, за периода от датата на подаване на
заявлението за издавена на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 10.12.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното и на основание чл.250 ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение № 126/02.06.2022 г. по в.гр.д.№ 210/2020 г. на ШОС в следния
смисъл:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. Р., ЕГН: **********, с пост. и
наст. адрес: село З., общ. В.П., обл. Ш., ул. №, че дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19,
представлявано от Ю.Б.Г. и А.Р.Ж.Л. – изпълнителни директори, законната лихва върху
сумата от 6652,41лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на
10.10.2017 г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитодател и С. М. Р., в качеството
на кредитополучател, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260102/ 11.12.2020 год. и
изпълнителен лист № 260161/ 11.12.2020 год. по ч. гр. д. № 607/2020 год. по описа на РС –
Велики Преслав, считано от датата на подаване на заявлението - 10.12.2020г., до
окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3