Р Е Ш Е Н И Е
№
01.07.2015г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и
петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№5177/2014г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с
правно основание чл.109 от ЗС.
Гр.д.№
5177/2014г. е образувано въз основа на ИМ от „***, гр. Плевен, в ликвидация,
представлявано от Р. В.-ликвидатор, против „УНИПОС” ООД, гр. Плевен,
представлявано от А. ***, с която се твърди, че ищецът е собственик на ПИ с
идентификатор 56722.666.1011, с площ от 687 кв.м., с трайно предназначение-
второстепенна улица. Твърди се, че в имота, по западната граница е разположена
масивна каменна ограда, с наблюдателна кула на бившия Затвор Плевен,
представляваща единична историческа недвижима култура ценност, с категория „местно
значение”, за която се твърди, че е собственост на ищеца. Твърди се, че
ответника предприема действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем
правото си на собственост върху имота и масивната каменна ограда, граничеща с
имот с идентификатор 56722.666.1010, като се твърди, че ответникът е извършил
незаконно строителство върху оградата, собственост на ищеца. Твърди се, че
строителството е извършено в отклонение от одобрената проектна документация, и
издаденото разрешение за строеж № 410/26.06.2012г. Твърди се, че даденото
разрешение е за ремонт на покрив на гаражи, като ответникът в отклонение на
това, е изградил напълно нова страда, в имота на ищеца. В допълнително
приложената по делото молба, ищецът твърди, че действията, с които ответникът
смущава правото на собственост на ищеца, е именно реализираното строителство, в
отклонение от одобрената проектна документация, в резултат на което, същото е
реализирано в имота на ищеца, като навлиза с площ от 5 кв.м.. Твърди се, че в
резултат на строителството, на ищеца напълно е възпрепятстван свободния достъп
до наблюдателната кула на каменната ограда. В заключение моли съда, на
основание чл.109 от ЗС, да осъди ответника да преустанови действията си, с
които нарушава правото на собственост на ищеца, като го осъди да премахне
построеното от ответника, в имота, собственост на ищеца, с идентификатор
56722.666.1011 и върху масивната каменна ограда- стоманобетонов пояс и покривна
конструкция, с която е осъществено пристрояване и увеличаване обема на помещението,
и новоизградената стена върху източния контур на масивната каменна ограда. Моли
съдът също, да обяви за нищожно
разрешение за строеж №410/26.06.2012г.-„ремонт на покриви и гаражи”, издадено
от Община Плевен, в полза на ответника, като издадено в противоречие със
закона.
В първото
по делото с.з. на 25.03.2015г., ищецът е уточнил своята претенция прието от
съда, че претенцията а премахване-като част от иска по чл.109 от ЗС, касае целият извършен строеж от страна на
ответника, въз основа на разрешение за строеж №410/26.06.2012г.
Ответникът
„***, гр. Плевен, чрез адв. М.К., в срока за отговор по чл.133, изразява
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди се,
че районният съд не е компетентен да се
произнесе по нищожността и законосъобразността на ИАА, какъвто е разрешението за строеж, като се посочва също,
че този спор е разрешен. Твърди се също, че считано от 2005г, ответникът е собственик, въз основа на
нотариален акт № 100, т.ІV, нот.д.№ 525/2005г. на Нотариус ***, на сгради и
поземлен имот, придобити по възмезден начин от ищеца. Посочва се, че предмет на сделката са и съответните идеални
части от съоръженията, подборно описани. Заедно с това се посочва, че ищецът е
не ангажирал никакви доказателства за правото си на собственост върху имат, в
т.ч.и гаражите, поради което се твърди, че не е налице нарушение на правата на
ищеца. Евентуално се посочва, че извършените от ответника действия не са
неоснователни. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.
Съдът, като
съобрази становището на страните, на
основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Видно от
приложеният по делото акт за частна държавна собственост №719/23.01.1998г. на
Областен управител-гр. Ловеч, се установява, че имот- застроен терен от
129 140 кв.м., в стр. кв. 424 по плана на гр. Плевен, е актуван като имот- частна държавна
собственост, включен в капитала на „***-еднолично
дружество с държавно участие. Видно от приложената кадастрална схема на имота,
с идентификатор 56722.666.1011, същият е с площ от 687 кв.м., собственост на „***,
с начин на трайно ползване- второстепенна улица; в схемата е отразено, че
имотът е с № по предходен план-424.
По делото се установява също, че
въз основа на договор за покупко- продажба,
обективиран в нот. Акт № 110, т.ІV, н.д. № 525/2005г. на Нотариус ***,
ищецът- „***-в ликвидация, е продал на отв. „УНИПОС” ООД, гр. Плевен, следният
недвижим имот: УПИ, находящ де в гр. ***, означен като УПИ ХХХVІІІ /38/ от
кв.424, с площ от 2060кв.м., заедно с построените в него сгради: инженерен
корпус на 4 етажа, корпус 3, топла връзка между корпус 3 и корпус 2,
представляващ едноетажна сграда, помпена станция, четири гаража и две стаи.
Видно от представеният договор за покупко- продажба от дата 04.05.2011г., с
нот. заверка на подписите рег.№ 892/04.05.2011г на Нотариус ***, че установява,
че ответникът е придобил собствеността върху каменен зид с порта към него /бивша
вътрешна каменна ограда, построена преди повече от 50 години в двора на бившия
Затвор- Плевен/, с дължина на зида с портата-
По делото се установява също, че
въз основа на разрешение за строеж №410/26.06.2012г, на Община Плевен, на отв. „УНИПОС”
ООД, е дадено разрешение за извършване на строеж-„ремонт на покриви на гаражи”,
в имот ХХХVІІІ в стр. кв.424 по плана на гр. Плевен, на сграда с идентификатор
722.666.1011.1. С разрешението, са дадени и съответните условия, при които да
се извърши ремонта. Видно от приложеното адм. д. № 1171/2013г по описа на Адм
съд- гр. Плевен, се установява, че с определение №129/211.02.2014г, съдът е
отхвърлил частната жалба на „***, против заповед № ДК-10-СРЗІ37/18.11.2013г на Началника
на РДНСК-Северозападен район, с която е оставена без разглеждане жалбата на
дружеството и е прекратено образуваното производство по обжалване на разрешение
за строеж №410/26.06.2012г, на Община Плевен; прието е, че „***, няма
качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ.
По делото е назначена и изслушана
комплексна СТГЕ, от заключението на която се установява следното: от
заключението по техническата експертиза се установява следното: при извършена
проверка, ВЛ е установило, че с процесното разрешение за строеж
№410/26.06.2012г, на Община Плевен, е разрешено строителство- „обект ремонт на
покрив гаражи в имот с идентификатор
56722.666.1011.1”; проектът предвижда подмяна на съществуващия
бетонов покрив на сградата с нов- метален, с по –голям
наклон, премахване на вътрешните преградни стени на гаражните клетки, зазиждане
на съществуващите гаражни врати от изток и отваряне на нов вход от юг. На запад
сградата следва да опира на съществуваща каменна ограда, а в контактната зона –
да се обшие с поцинкована ламарина. В северозападния ъгъл се проектира
оформянето на чупка, която да изолира съществуваща каменна отгада. При проверка
на място, ВЛ е установило, че в извършеното строителство е допуснато
отклонение, състоящо се в това, че вместо западната стена в дъното на сградата,
да се оформи чупка, тя е изпълнена като права. ВЛ посочва също, че не е налице
издаване по съответният ред на заповед за изменени на Разрешението за строеж. При
прочитане на заключението в с.з., ВЛ посочва, че извън габарита на сграда излиза част от строежа, който
вместо да заобиколи кулата, е станал част от нея. ВЛ посочва, че тази кула е
част от оградата.
От заключението по геодезичната
експертиза, се установява следното: след проверка на представените по делото
доказателства, както и от приложеното адм. Дело № 1171/2013г., и сега действаща
регулация, ВЛ е установило, че няма данни за промяна на регулационната линия
между имоти 56722.666.1011 и
56722.666.92, считано от датата на обособяването на двата имота със заповед №
РД-15-220/5.01.2000г на Кмета на Община Плевен, до настоящия момент. ВЛ
посочва, че сега действащата регулация е утвърдена със заповед № РД-12-611/2007г.
За имота на ищеца е отреден парцел ХХХVІІІ в кв. 424 по плана на града, за производствена и складова дейност-по
кадастралнитя план от 167г, който е отменен. ВЛ изрично посочва, че регулационните линии не дават информация дали
оградата на бившия Затвор- Плевен, влиза изцяло в новопроектираните УПИ, или се
„дели” от регулационната линия. ВЛ посочва, че по кадастралната карта, имот
ХХХVІІІ е с идентификатор 56722.666.92-собственост на отв. УНИПОС. ВЛ посочва
също, че достъпа до имот 56722.666.92, се осъществява по път /тупик/ с
идентификатор 56722.666.1011, в който е изградена сграда с идентификатор
56722.666.1011.1; след заснемане, тази сграда се установява, че съставлява ГАРАЖИ. В заключение ВЛ посочва,
че в имот с идентификатор 56722.666.1011,
е налична масивна каменна ограда с наблюдателна кула на бившия Затвор- Плевен,
разположена по западната граница на имота. ВЛ изрично посочва, че имот с
идентификатор 56722.666.1011, не е част от имот с идентификатор 56722.666.92.
При изслушване на ВЛ в с.з., същото
посочва, че въпреки, че на схемите
каменната ограда е дадена като линеен обект /черта/, същата има обем; ВЛ
Ч. посочва,че оградата съществува,
нейната цялост не е разрушена, а гаража опира до нея. ВЛ посочва, че по сега
действащия регулационен план, имот №1010 е тупик, който е обслужващ, и в който се намират гаражите.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Искът по чл.109 от ЗС е правен
способ за защита на правото на собственост или друго ВП, от всяко пряко или
косвено въздействие, при което без да се отнема владението върху вещта, пречи
на спокойното и пълноценно упражняване на правото на ищеца. В случая, с оглед спецификата на негаторния
иск, в тежест на ищеца е да установи своето право на собственост, или друго ВП, от една страна, и от друга-
извършването на действия/бездействия от страна на ответника, с които смущава
правата на ищеца. В случая, ищецът твърди, че
ответникът е осъществил строителство, въз основа на незаконосъобразно
разрешение за строеж, и е построил в повече от даденото му разрешение, като
моли съдът да осъди ответника да премахне цялото строителство. Следва да се
отбележи, че първоначално ищецът твърди, че ответникът е навлязъл с 5 кв.м. в
неговия имот, и желае тяхното премахване, като в последствие, в първото по
делото с.з., уточнява своята претенция, че се касае до цялото извършено
строителство. Тъй като в определението си, с което е изготвен проекто- доклад
по делото, съдът е указал на страните, че ще се произнесе по искането на ищеца за прогласяване нищожността на
разрешение за строеж №410/26.06.2012г., съдът ще се произнесе по реда на чл.17,
ал.2 от ГПК, съдът намира за установено следното: по пътя на косвения съдебен
контрол, съдът следва да прецени валидността на постановеният административен
акт- разрешение за строеж, като бъде извършена съответната преценка, свързана с
твърдяната от ищеца нищожност. В случая, по делото не се установиха наличие на
законови предпоставки, по смисъла на
АПК, които да доведат до нищожност на постановеният административен акт-
същият е издаден от компетентният орган, в рамките на неговата компетентност и
в предвидената от закона форма. За да подлежи обаче строежът на премахване,
следва да е налице смущаване/ограничаване правата на собственика- ищец, чието
доказване е именно в тежест на ищеца. /ТР № 31/1985 ОСГК/. с оглед на
изложеното, съдът намира, че в случая е налице едни валиден административен
акт, който е произвел своите правни последици. Съдът намира, че обстоятелството, че фактически извършеното въз основа на
процесното разрешение, се отклонява от него, не води до неговата нищожност. Съдът намира за установено по делото също, че
ищецът има качеството собственик на посоченият от него имот, с идентификатор
56722.666.1011, с предназначение- улица/тупик/. В тази насока, като
доказателство е представен акт за частна държавна собственост №719/23.01.1998г.
на Областен управител-гр. Ловеч, който е отразен и в кадастралната схема на
имота. Актът за държавна собственост,
съставен по надлежният ред и форма, има качеството на официален
свидетелстващ документ, който констатира наличието на право на собственост, без
да я поражда, като преценката за материална легитимация се преценява от съда,
съобразно всички събрани по делото доказателства. С оглед на това, съдът
приема, че ищецът е собственик на имот с идентификатор 56722.666.1011. фактът,
че по схема, същият е с предназначение-улица, не води до извода, че същият не
може да бъде обект на правото на собственост на дружеството, доколкото по
делото липсват данни, а и твърдения, за провеждане на процедура по ЗОС. По
делото, от събраните доказателства, не се установи съществуване на право на
собственост на ищеца върху каменната ограда, като доказателства в тази насока
се събраха само в полза на ответника.
С оглед на
събраните по делото доказателства, не се установи наличието на
втората кумулативно предвидена предпоставка, водеща до основателността на иска
по чл.109 от ЗС- а именно съществуването на обективно смущаване на правото на
ищеца- в случая, с оглед на извършеното строителство, въз основа на
строителното разрешение №410/26.06.2012г. Както бе посочено по- горе, ВЛ по
назначената СТЕ, при оглед на място е установило, че в рамките на габаритните
на бившите гаражи, съществува сграда с подменена покривна конструкция,
премахнати вътрешни преградни стени и с отворен нов вход от изток. Следва да се
отбележи, че по делото не се спори,че
четирите гаража, са били предмет на договора за покупко- продажба, сключен между страните
по делото; същите са конкретно описани в самият нот. Акт. Спорен по делото е
въпросът дали изграденото –ремонт на покрив на гаражи в имот с
идентификатор 56722.666.1011.1, е довело
до смущаване упражняване правото на собственост на ищеца. По делото се
установява, че имот сграда- 56722.666.1011.1 не се намира в имот с
идентификатор 56722.666.92/УПИ ХХХVІІІ/, като улицата- имот 56722.666.1011,
заобикаля сградата, с идентификатор 56722.666.1011.1. Както бе посочено по-
горе, обаче сградата е собственост на ответника УНИПОС ООД. По делото не се
установи също твърдението на ищеца, че в резултат на строителството, същият
няма достъп до наблюдателната кула, като част от каменната ограда. В с.з. ВЛ Ч.
посочва, че върху приложеният по
делото ПЕУП, е отразена само централната
кула, а наблюдателната и извън рамките на приложената скица. По делото, от
заключението на ВЛ В. се установи, че
каменната ограда не е засегната от строежа. Както бе посочено по- горе,
по делото не се събраха категорични доказасетелства, установявани правото на собственост на ищеца
върху каменната ограда, като от друга страна не се установи ответникът да е
осъществил строежа върху нея.
На
основание гореизложеното, съдът намира, ме предявеният иск с правно основание
чл.109 от ЗС, за премахване на строеж, осъществен въз основа на разрешение за
строеж №410/26.06.2012г. е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен. Както бе посочено, предмет на делото, след направените от ищца
уточнения на ИМ, е цялото извършено от
страна на ответника строителство- ремонт на сграда/ съществуващи гаражи/.
Строителството- ремонт, дори и при установеното по делото несъобразяване с
строителното разрешение, не може да
доведе до основателност на иска, доколкото основателността не е обусловена от
незаконосъобразността на строежа, а от обективното смущаване правото на ищеца
/в т.см решение №1190/02.07.1999г. гр.д.№ 2042/1998г./.
Следва
ищецът да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски, в
размер на 1450лв., по списък по чл.80 от ГПК. Следва ищеца да бъде осъден да
заплати по сметка на ПлРС и сумата от 90лв- допълнително възнаграждение на ВЛ М.Ч..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от „***- в ликвидация, ЕИК***, представлявано от ликвидатора ***
против „УНИПОС” ООД, ЕИК *********, представлявано от *** ***, иск с правно основание чл.109 от ЗС, за
премахване изцяло на строеж, осъществен въз основа на строително разрешение №410/26.06.2012г
на Община Плевен, издадено в полза на „***, гр. Плевен, за обект –„ремонт на
покрив на гараж” за имот с идентификатор 56722.666.1011.1, с адрес гр. Плевен, ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „***- в
ликвидация, ЕИК***, представлявано от ликвидатора *** ДА ЗАПЛАТИ НА „УНИПОС” ООД, ЕИК *********, представлявано от *** ***,
сумата от 1450лв- разноски по
делото.
ОСЪЖДА, „***-
в ликвидация, ЕИК***, представлявано от ликвидатора *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 90лв- деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: