№ 406
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000493 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 22.05.2025 г. на ответника „Еко Веди” ЕООД, чрез
назначения му особен представител по чл. 29, ал. 2 ГПК, срещу решение № 601/28.04.2025 г.
по т. д. № 2519/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-19 състав, с което на осн. чл. 155, т. 3
ТЗ е прекратено същото дружество по иск, предявен от прокурор при Софийската градска
прокуратура.
В жалбата се твърди, че решението било недопустимо, тъй като исковата молба била
нередовна – в петитума липсвала индивидуализация на спорното право, като не е посочен
правопораждащия фактически състав и лицето /дружеството/, чието прекратяване са иска.
Искът бил недопустим и поради това, че бил предявен след изтичане на 1-годишния
преклузивен срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ, който следвало да се прилага по аналогия. Освен това
исковото производство било образувано по повод подаден сигнал от НАП до СГП, в който
се сочело наличие на публични задължения на дружеството, в която ситуация следвало да се
открие производство по несъстоятелност, а НАП била легитимирана да поиска това.
Неправилно съдът приел наличието на прекратителното основание по чл. 155, т. 3 и чл. 157,
ал. 1 ТЗ спрямо ответното дружество. Сочи се, че основанието по чл. 157, ал. 1 ТЗ не
настъпвало само със смъртта на едноличния собственик на капитала, но зависела и от две
други предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт и наследниците да не са
поискали продължаване на дейността на дружеството. Твърди се, че и двете предпоставки не
били доказани. Не било изяснено и дали всички призовани наследници нямат воля да
продължат дейността на дружеството.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили или да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Прокурорът от Софийската апелативна прокуратура, като представител на ищеца по иска,
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с
1
нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Противно на доводите в
жалбата исковата молба не е нередовна с оглед чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК относно
формулирания петитум. Изискването на закона е да има формулирано искане към съда,
каквото в процесната искова молба е налице – да бъде прекратено ответното дружество на
осн. чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ. Вярно е, че в петитума не е посочено наименованието на
дружеството, но това не е и нужно, доколкото подобна индивидуализация се съдържа в
останалото съдържание на исковата молба – заглавната част и обстоятелствената част, в
които ясно е посочено кой е ответникът по иска, спрямо когото е насочено и искането за
прекратяване. Петитумът на исковата молба винаги се тълкува във връзка с останалото й
съдържание. Не е нужно и в петитума да се посочен правопораждащия фактически състав,
доколкото подобно предназначение има обстоятелствената част на исковата молба по чл.
127, ал. 1, т. 4 ГПК, в която такива данни се съдържат.
Неоснователно е и възражението за предявяване на иска след изтичане на преклузивен
срок. Подобен преклузивен срок не е предвиден за подобен конститутивен иск по чл. 155, ал.
1, т. 3 ТЗ – по този въпрос съдебната практика и правната теория са единодушни. Изцяло
неприложим е срокът по чл. 70, ал. 2 ТЗ, който се отнася само до предявяване на иск за
обявяване недействителност на дружество при допуснати нарушения при учредяването му
по чл. 70, ал. 1 ТЗ. Този срок не може да се прилага по аналогия към исковете по чл. 155 ТЗ,
тъй като не е налице непълнота в закона по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА, а напротив – волята
на законодателя е била такъв срок за исковете по чл. 155 ТЗ да няма, т.е. липсата му не се
дължи на пропуск, а е съзнателна.
Неотносимо към допустимостта на иска е възражението, че исковото производство било
образувано по повод подаден сигнал от НАП до СГП, в който се сочело наличие на
публични задължения на дружеството, в която ситуация следвало да се иска откриване на
производство по несъстоятелност, за което и НАП е легитимирана. Прекратяването на
дружеството по реда на чл. 155 ТЗ и несъстоятелността не са взаимозависими процедури, а
са самостоятелни. Възможността да се поиска откриване на производство по
несъстоятелност не препятства възможността да се предяви иск по чл. 155 ТЗ, нито да се
уважи този иск. Прекратяването на дружеството не е равнозначно на неговото заличаване, а
е начало на ликвидационна процедура, която може да финализира и чрез обявяване на
дружеството в несъстоятелност съобразно чл. 272а ТЗ. Ето защо предявеният иск е
допустим.
Обжалваното решение е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на същото,
поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във
въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати в
отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден
отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:
Предмет на разглеждане е иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, която разпоредба урежда специален
конститутивен иск за прекратяване на ООД по иск на прокурора, когато в продължение на
три месеца дружеството няма вписан управител. Същевременно, искът е предявен и във
връзка с чл. 157, ал. 1 ТЗ, предвиждащ, че едноличното ООД се прекратява със смъртта на
едноличния собственик на капитала, ако не е предвидено друго или наследниците не
2
поискат да продължат дейността. Изяснено е в т. 1 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК,
че прекратяването на осн. чл. 157, ал. 1 ТЗ се извършва по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, т.е. по иск
на прокурора.
В конкретния случай спрямо ответното ЕООД тези формални предпоставки са налице,
доколкото от доказателствата се установява, че едноличният собственик и управител Б. М.
Д. е починал на ******** г., откогато и до днес липсва вписан нов управител, което е видно
и от служебно извършената от въззивния съд справка в търговския регистър. В
учредителния акт на дружеството, обявен в ТР, не е предвидено, че дейността му ще
продължи и след смъртта на едноличния собственик, а същевременно – повече от осем
години липсва заявено от наследниците на същия продължаване на дейността, което следва
да се извърши чрез предприемане на действия по вписване на нов ЕСК /или нови
съдружници/ и нов управител. Причините, поради които подобно продължаване на
дейността и вписване на нов управител не е заявено в търговския регистър, са ирелевантни
при преценката по чл. 157, ал. 1 и чл. 155, т. 3 ТЗ. Противно на доводите в жалбата съдът не
е длъжен да издирва наследниците на починалия ЕСК, за да им предоставя възможност да
заявят дали желаят да продължат дейността на дружеството. Подобно тяхно заявление пред
съда е и без правно значение, ако не се предприемат действия по вписване в ТР. В случая
липсва заявено по партидата на дружеството в ТР продължаване на дейността на
дружеството от наследниците. Мотивите и съображенията за бездействието на наследниците
са без значение.
От друга страна, стопанската и социална целесъобразност на запазването на дружеството
не може да преодолее настоящия му незаконен вътрешен статут /липсата на каквито и да
било органи на управление и членски състав/, който изцяло опорочава съществуването му
като правен субект, лишен напълно от представителен орган, което е и пречка да изразява
правновалидна воля и да бъде страна по каквито и да било сделки в оборота. Това именно е
и основното съображение на закона в подобна хипотеза да бъде прекратена дейността на
дружеството и да бъде назначен представляващ го ликвидатор. Следва да се подчертае, че
дори след прекратяването дейността на дружеството може да бъде продължена от неговия
наследник /наследници/ съобразно чл. 274, ал. 1, изр. 2 ТЗ, както е изяснено и в мотивите
към т. 1 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК, доколкото до заличаването на дружеството,
то продължава да съществува. Ето защо искът е основателен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СГС – потвърдено, като правилно.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 и 7 ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съда разноски в размер на: 1) 40 лв. – за
дължимата държавна такса по въззивната жалба, и 2) 500 лв. – разноски за заплатеното от
бюджета възнаграждение на назначения особен представител за тази инстанция.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 601/28.04.2025 г. по т. д. № 2519/2024 г. на Софийския
градски съд, VІ-19 състав.
ОСЪЖДА „Еко Веди” ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, район „Средец“, ж.к. „Яворов“, бл. 9, вх. А, ет. 2, ап. 6, да заплати по сметка на
Софийския апелативен съд сумата 40 лв., представляваща държавна такса по въззивната
жалба, както и сумата 500 лв., представляваща разноски за заплатеното от бюджета
възнаграждение на назначения му особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
3
Съобщенията до особения представител на ответното дружество да се връчи чрез
профилите в ЕПЕП и ССЕВ, а до ищеца – чрез профила в ЕПЕП на Апелативна прокуратура
– София.
Указва на страните, че при евентуално подаване на касационна жалба към същата следва
да бъде приложено изложение по чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4