Р Е Ш
Е Н И Е
№……………….…
18.10.2019 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети юли през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
8808 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
226, ал.1 от Кодекса на застраховането КЗ, отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищцата А.М. – внучка наГ.К.Г.твърди, че
нейния родственикГ.К.Г.е починал на 16.11.2015 г. в резултат на ПТП, настъпило
на четвъртокласен път между гр. Павел Баня и с. Виден. Твърди се вина за ПТП да
има изцяло водача на л.а. Лада с рег. № ******* С.Р., чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована от ответното дружество.
Противоправното поведение се изразява в управление на лекия автомобил в
нарушение на чл. 20 ал. 1, чл.
20, ал. 2, изр. второ ЗДвП, като с присъда по НОХД 473/2016 г. С.Р. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК. Ищцата А.М.С. твърди грижите за нейната
издръжка, сигурност и спокойствие да са полагани от дядо й Г.Г.. Всеки ден дядо
й я посрещал от училището в с. Виден и се прибирали заедно. В деня на
злополуката той отново бил дошъл да я посрещне от училището в гр. Павел Баня и
ищцата изживяла ужаса дядо й да умре пред очите й. Все още нощем сънува
кошмари, свързани с преживяната катастрофа. Претендира заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на деликта в размер на х 150000 лв., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 16.11.2015 г. до окончателното им
изплащане.
В отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск по отношение качеството пострадала на ищцата, като
посочва ТР 2/2016 г. да касае отношения, възникнали след постановяването му.
Прави възражение за съпричиняване, като посочва, че Г.Г., под въздействието на
алкохол, не е изпълнил задълженията си на велосипедист – да се движи възможно
най-близо до дясната част на платното за движение, да е облечен със
светоотразителна жилетка, да е снабден с устройство за излъчване на бяла и
жълта светлина и светлоотразител за излъчване на червена светлина отзад.
Починалият е бутал велосипеда, без да се движи по обособен за целта банкет или
в най-дясната част на платното за движение. Твърди евентуално внезапно да е
навлязъл на платното за движение. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от
фактическа страна:Г.К.Г.е починал на 16.11.2015 г. Негови наследници по закон са М. Г.
(съпруга) и Т.К. (дъщеря). Родители на А.М.С. са Т.К. и М.С..
С присъда от 25.10.2016 г. по НОХД
473/2016 на Окръжен съд Стара Загора С.Р. е признат за виновен в това, че на
16.11.2015 г. по четвъртокласен път между гр. Павел баня и с. Виден, при
управление на МПС e нарушил правилата за движение: чл. 20, ал.
1 ЗдвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗдвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.
К.Г.. Присъдата е влязла в сила на 14.02.2017 г.
В мотивите към присъдата и решението по
ВНОХД 633/2016 г. на Пловдивски апелативен съд е прието, че на 16.11.2015 г.,
около 18:15 часа, Г.Г. и внучката му А.С., която живеела в дома му в с. Виден и
посещавала училище в гр. Павел баня, се прибирали пеша към дома на Г.Г..
Движели се плътно вдясно по пътното платно един до друг. Свидетелката вървяла
от лявата страна на дядо си, който тикал велосипеда близо до южния банкет. В
един момент ги настигнал и задминал движещ се попътно в тяхна посока лек
автомобил, който минал твърде близко до момичето. Това я накарало да се
премести от дясната страна на дядо си. Двамата продължили, като А.С. вървяла по
банкета южно от пътното платно, а от лявата й страна, плътно в дясната южна
част на платното вървял Г.Г., тикайки с ръка велосипеда си. Въпреки, че внучка
му го помолила да върви по банкета на пътя той не я послушал и продължил да
върви по пътното платно. Около 18:20 часа водачът Р., който управлявал л.а.
„Лада“ с рег. № ******* настигнал пострадалия и свидетелката. Автомобилът се
движел със скорост около 68 км/ч с включени къси светлини. Водачът на
автомобила възприел пострадалия едва в момента на удара, който настъпил между
дясната предна част на автомобила и тялото на пострадалия. Тялото било
отхвърлено на около 9-10 м. в посока югоизток и се установило в канавката на
южното крайпътно пространство. Прието е, че Г.Г. е бил употребил алкохол при
констатирано наличие от 0,24 промила.
За установяване на твърдяното
съпричиняване по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля С.Х.Р.. Свидетелят сочи, че на 16.11.2015 г. е управлявал л.а. от гр.
Павел баня за с. Виден. ПТП с Г. е настъпило в тъмната част на денонощието, от
дясната страна по посока на движение на автомобила. Пешеходецът бил с гръб към
автомобила, облечен с тъмни дрехи. Нямал светлоотразители по дрехите. След
асвалта имало банкет, но отстрани нямало тротоар. Нямало мантинела, храсти или
треви. Банкетът бил проходим. Пострадалият бутал колелото, по което също нямало
светлоотразители. На банкета се движела негова роднина, велосипедът и пешеходецът
били на платното. Ударът настъпил в предна част на бронята, по която нямало
огъвания. Съвсем леко огъване имало на преден десен калник. Свидетелят
задействал спирачките в момента на удара.Не помни колко време е минало от
възприемане на силуета до момента на удара.
За установяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Р.Д.. Свидетелката сочи, че А. е дъщеря на племенницата й Т. и
внучка на Г.. Родителите на А. са разведени. От около 4-5 години преди
процесния инцидент А. живеела при дядо си. Преди това 4-5 години живеела при
бабата по майчина линия. Докато живеела при дядо си А. ***. Дядото се грижел за
прехраната и облеклото й, като истински родител бил. От Г. свидетелката зна, че
А. споделяла с дядо си за всичко, което й се случва. След смъртта на дядо си А.
рухнала психически и физически. Тя си имала заболяване на психическа основа още
преди смъртта на дядото – 1-2 години по-рано. Не искала да ходи на училище. По този повод лежала в болница.
След излекуването на А. той се грижел за нея, следял да приема изписаните й
лекарства. След смъртта на дядо си А. отишла при баба си по бащина линия, която
живеела в Калофер. Чували се със свидетелката веднъж месечно. Знае, че А.
рухнала психически. Свителката не е ходила в болницата, където била приета.
Виждала я е на гробища. А. плачела, била много разстроена. Често споменавала
дядо си и казвала, че го сънува.
В справка от НОИ е отразено, че последната
получена пенсия от Г.Г. е в размер на 374,25 лева.
По делото е приета и неоспорена Съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице И.Т.. Експертът сочи, че
мястото на удара между л.а. Лада и пострадалият пешеходец по широчина на
платното за движение е на около 1 м. вляво от десния край на платното за
движение по посока на движението на автомобила, а по дължината на платното за
движение на около 78 м. преди линията на приетия ориентир по посока на движение
на същия автомобил. Ударът е настъпил изцяло върху пътната лента, полагаща се
за движение на процесния автомобил. ПТП се е състояло върху платно за движение
от две ленти с широчини: северна – 3 м., южна – 2,8 м., разделени с
непрекъсната бяла линия. В южната чат е имало банкет, покрит с дребнозърнест
чакъл широк 1,5 м., след който е следвала отводнителна канавка с дълбочина
около 0,8 м. Ако пострадалият пешеходец се е движел върху обособения банкет
извън пътното платно за движение удар не би настъпил. Няма данни по процесния
велосипед да е имало монтирани светлоотразителни елементи или излъчена
светлина, даващи възможност велосипедът да бъде забелязан от по-голямо
разстояние от водача на процесния автомобил. В съдебно заседание експертът
допълва, че пешеходецът се е движел по посока на движение на автомобила, няма
данни в ляво в насрещната лента за движение да е имало пътен банкет. Пострадалият
е бил от лявата страна на велосипеда, последният вероятно е бил върху банкета.
Горното се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и заключението на автотехническата
експертиза, приети от съда.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек
автомобил „Лада“ с рег. № *******, управляван от С.Р.. В това си качество той е
поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният
би отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в
периода, през който е настъпило произшествието. По аргумент от § 22 ПЗР КЗ
приложими са правилата на КЗ (отм.), доколкото договорът за застраховка е
сключен при действието на КЗ (отм.) и няма данни страните да са договорили
друго.
Застрахованото при ответника лице на общо
основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото
превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди, наличие на причинна връзка между деянието
и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като
последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по делото
доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано на основание чл. 300 ГПК при съобразяване на задължителната сила на присъда по НОХД 473/2016 г. на
ОС гр. Стара Загора. Водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на чл. 20,
ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро, в резултат на което е настъпило ПТП,
довело до смъртта на Г. К.Г..
По отношение на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат съдът намира следното. Събраните писмени
доказателства и приетата и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза сочат,
че Г.Г., в качеството си на пешеходец, се е придвижвал по пътното платно в
нарушение на 110 ЗДвП, позволяващ бутане на велосипед на платното за
движение единствено когато е невъзможно използването на банкет или тротоар. В
процесния случай се установява, че банкетът е бил проходим, като по него се е
движела ищцата, редом до своя дядо. Последният е бутал от дясната си страна
велосипед и се е движел от ляво, макар и в непосредствена близост до крайна
дясна страна на платното за движение. Ето защо с поведението си ответникът е
съпричинил 50% вредоносния резултат.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответната страна, че указанията, дадени в Тълкувателно решение 1/2016
гр.София, 21 юни 2018 год. на ОСГТНК не се ограничава до ПТП, настъпили
след постановяването му. Задължителността на тълкувателните решение, съгласно
чл. 130 ЗСВ, е свързана със смисъла, в който конкретна разпоредба следва да се
разбира, респ. съдебната практика да се уеднаквява чрез еднаквото й прилагане.
Чрез тълкувателната си практика ВКС не нормотвори, за да се счете, че
действието на решенията е занапред.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се установява, че грижите за ищцата за относително дълъг период
(от около 4 години) преди процесния инцидент са полагани от дядо й Г.Г., а не
от нейните родители. Той изцяло е осигурявал издръжката й, бил е ангажиран с
подпомагане при осъществяване на дейностите от ежедневието и обучителния
процес. Нещо повече, процесният инцидент е настъпил при прибиране на ищцата от
училище, като се установи, че същата (обичайно) е била придружавана от своя
дядо. Ето защо може да се приеме, че е налице особено близка привързаност по
смисъла на тълкувателното решение, а не обичайните отношения на уважение,
признателност и доверие между роднини.
При това положение отговорността на
ответника за обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде
ангажирана.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и
характера на доказаните вреди, доказания интензитет на страданията на ищцата и
начина, по който тя е приела смъртта на Г.Г. – в присъствието на самата ищца.
Съдът съобразява също необратимите последици на увреждането – загубата, която
не може да бъде преодоляна и добрите отношения между ищцата и баща й. Човешкият
живот е висша ценност, подлежаща на защита от правовия ред и загубата му следва
да бъде компенсирана с подходящо обезщетение.
Като се вземат предвид посочените
обстоятелства, съдът приема, че обезщетение от 150 000 лева отговаря на
принципа на справедливост и е от естество да компенсира претърпените вреди. При
съобразяване на определения размер съпричиняване искът следва да бъде уважен за
сумата от 75000 лв. Предвиденото в § 93 ДР КЗ ограничение на лимита до сумата
от 5000 лв. не обхваща претенциите с правно основание чл. 226 КЗ.
Върху обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде присъдена лихва за забава от 16.11.2015 г.
По отговорността за разноски:
Ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Ответникът дължи да заплати на адв. Ф.С.С. адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. в размер на 2718 лв. с ДДС.
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да получи разноски и възнаграждение
за юрисконсулт и депозит за вещо лице и съдебно удостоверение, съобразно
отхвърлената част от иска, в размер на 205 лв. Депозитът от 100 лв. не е
изплатен на свидетеля и подлежи на връщане, като няма основание да се включва в
разноските.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
дължи заплащане по сметка на СГС на държавна такса съобразно уважената част от
иска в общ размер 3000 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, да заплати на А.М.С.,
ЕГН **********, IBAN ***, на
основание чл. 226 от КЗ (отм.) сумата от 75 000,00 (седемдесет
и пет хиляди) лева – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие на претърпяно
застрахователно събитие, настъпило на 16.11.2015 г. по причина на
противоправното поведение на водача на автомобил с рег. № *******, ведно със
законната лихва 16.11.2015 г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата
до пълния предявен размер от 150 000,00 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на адв. Ф.С.С. от САКна основание чл. 38 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 2718 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 3000,00 лева – държавна такса за
производството съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК сумата от 205 лева – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: