РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря
Елеонара Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 2714 по описа за 2015 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение от 02.06.2014 г., постановено по гр. дело № 11337/2013 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 65 състав, е ДОПУСНАТА съдебна делба на следния недвижим имот, а
именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VІ-399 в кв.207 по плана на гр. София, м.
„Гърдова глава”, ул. „******* с площ от 1132 кв.м., при съседи: ул. „Пушкин”,
семействаХ.,П.и Ж., който имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.1937.399 по одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри, с площ
от 1220 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, при граници: имоти с идентификатори:
68134.1937.400, 68134.1937.1289, 68134.1937.398 и 68134.1937.1202, при следните
делбени квоти: 158/1132 ид.ч. за Г.П.П.; 158/1132 ид.ч. за А.П.Л.; 408/1132
ид.ч. за Е.А.Д. и 408/1132 ид.ч. за М.А.Д.-С..
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от съделителите Е.А.Д. и М.А.Д.-С.,
с оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Поддържат, че в конкретния случай съделителите - ищци не са
установили, че са спазили процедурата по чл. 197 ЗУТ за премахване на
находящата се в имота сграда-тяхна собственост, нито пък по делото е установено,
че тази сграда е изцяло премахната. Изтъкват, че наличието на втора сграда е
пречка за допускане на съдебна делба. Молят съда да отмени обжалваното решение
и отхвърли иска за делба.
Въззиваемите
съделители – ищците Г.П.П. и А.П.Л., чрез пълномощника им – адв. Р.Д., с
надлежно учредена представителна власт по делото, са подали писмен отговор, с
който оспорват жалбата, поддържайки че е без значение реда, по който
собствената им сграда е била премахната, като от значение бил факта, че същата
вече не съществува. Молят съда да отхвърли жалбата и потвърди обжалваното
решение, както и за присъди направените разноски по делото.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът, като съобрази оплакванията и доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като настоящата съдебна
инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна
материалноправна норма и напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС и по този начин те стават част от правните съждения в настоящия
съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, намира
следното:
В
подадената от ответниците-съделители въззивна жалба е релевирано единствено
оплакването, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че собствената на
ищците – съделители жилищна сграда изградена в процесния делбен имот е била премахната,
респективно, че не е била спазена процедурата по ЗУТ, което е налице пречка за
допускане на делбата на процесния недвижим имот. В тази връзка следва да се
отбележи, че от допълнителното заключение на вещото лице по изслушана пред
въззивната инстанция допълнителна СТЕ,
което съдът намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се
установява, че при извършен оглед на място, сградата /оцветена с червено на
скица № 2 приложена към заключението/ е напълно разрушена, като в имота са
видими само каменни основи обрасли в трева. В съдебно заседание от 10.11.2017
г. вещото лице е посочило още, че в процесния имот има изградена друга двуетажна
сграда, като същата е отбелязана на скицата и съществува и към момента. Нещо
повече, от кредитираното от съда основно заключение на вещото лице по
изслушаната пред СГС СТЕ се установява, че сградата с площ от 24 кв.м.,
находяща се в процесния имот с идентификатор 68134.1937.399 е била заличена и в
кадастралната карта, което е видно и от скица № 1 /приложена към допълнителната
СТЕ лист 124 по делото на СГС/, представляваща извадка от кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г на АГКК за
ПИ идентификатор 68134.1937.399. С оглед
на изложеното настоящата съдебна
инстанция приема за безспорно установено по делото, че в процесния делбен имот, представляващ УПИ - VІ-399 в кв.207 по
плана на гр. София, м. „Гърдова глава”, ул. „*******, с идентификатор
68134.1937.399, не съществува по смисъла на § 5, т. 29 ДР на ЗУТ жилищна сграда
с площ от 24 кв.м., според която разпоредба „жилищна сграда“ е
сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече
жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ.
Ето
защо е безпредметно обсъждането и правната същност на представения по делото Констативен
протокол /лист 96 по делото на СГС/, в който е посочено, че на 02.07.2014 г.
служител на район Витоша – инж. Ц.Ц. е посетил УПИ VІ-399, кв.207А по плана на
гр. София, с идентификатор 68134.1937.399 и административен адрес: гр. София,
бул. „******* и е констатирал, че полумасивна жилищна сграда застроена на 24
кв.м. е премахната.
Следователно
е обоснован извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е
налице хопотезата на т.1, б.”д” от ППВС №2/1982 г., според която делбата на
съсобствен УПИ е недопустима, ако същият е застроен с обекти, индивидуална
собственост на съсобствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща
част, а съгласно чл.38 ал.3 ЗС, делбата на общи части е недопустима. Доколкото
по делото безспорно се установи, че процесното дворно място е застроено само с
една двуетажна сграда, съсобствена само на ответниците, т.е. не всички
съсобственици на процесното дворно място имат самостоятелно обекти, то и
процесното дворното място не е обща част по смисъла на чл.38 ЗС и може да бъде
предмет на делба. Следва да се отбележи още, че съгласно трайната практика на
ВКС /напр. решение №87/07.07.2011 г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д. №825/2011 г. и
решение №380/15.10.2010 г. по гр.д. №104/2010 г. на ІІ ГО на ВКС/, делба на
дворното място е недопустима и в случаите, когато може да се приложи чл.183
ал.4 ЗУТ. В конкретния случай обаче не е налице и тези хипотеза, доколкото
макар предвиденото в процесното дворно място застрояване да е ниско, и дори и
да е налице възможност за изграждане и на друга постройка, то за това е необходимо
съгласието на всички лица, които нямат сграда в имота – арг. чл. 183, ал. 1 ЗУТ.
По
отношение на направения правен довод под формата на възражение релевиран с
Молбата от 27.11.2017 г. на пълномощника на въззивниците, че Решение 305 от 21
октомври 1974 г., постановено по гр.д. № 2605/1974 г. по описа на Софийски
народен съд, VІ
район, 5 състав /съдържащо се на лист 127 по делото на СГС/ е нищожно, следва
да се отбележи, че същото е неоснователно. Съгласно
правната норма, уредена в чл. 270, ал. 2 ГПК, нищожността на съдебно решение
може да се предяви чрез възражение от заинтересованата страна в производството,
по което то е представено като доказателство или безсрочно по исков ред чрез
предявяването на установителен иск. За разлика от недопустимото нищожното решение
не и годно да породи правни последици, поради което законодателят е уредил
правната възможност пороците на постановен съдебния акт, водещи до неговата
нищожност, да се реливират по исков ред безсрочно или чрез възражение.
Наистина,
нищожността е най-тежкият порок на постановен съдебен акт, за определянето на
който обаче законът не е уредил легална дефиниция, нито е изброил пороците, които
водят до него. Но в съдебната практика и правната доктрина се приема, че нищожност
е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на
съда; от незаконен състав; при неподписване на решението от мнозинството от
съдийския състав; при неспазване на писмената форма; при абсолютна
неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя
на тълкуването; когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е
неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е
престъпление, включително и в случаите, когато съдебното решение постановява
нещо, което противоречи на морала и добрите нрави. В конкретния случай мотивите
на цитираното по-горе решение са разбираеми и в съответствие с формираната в
диспозитива правосъдна воля. Не е установено по делото и не са ангажирани
никакви доказателства, че същото е постановено по симулативен процес, поради
което е голословен така твърдения от жалбоподателите порок. Представеното пред
настоящата инстанция Решение 305 от 21 октомври 1974 г., постановено по гр.д. №
2605/1974 г. по описа на Софийски народен съд, VІ район, 5 състав е във връзка с
издадено на страната съдебно удостоверение и видно от отбелязването върху същото
то е влязло в сила и съгласно чл. 297 ГПК същото е задължително
за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България. Ето защо и в съответствие с разпоредбата на чл. 298,
ал. 2 ГПК, според което влязлото в сила решение има действие и за наследниците
на страните, както и за техните правоприемници, то това решение е задължително
както за съда, така и за страните по настоящия правен спор. Нещо повече, от
заключението на вещото лице В.Т. по изслушаната СТС, което настоящият състав на
съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се
установява, че след извършена проверка в Техн. Служба и стара архива на район
„Витоша“ не се установява имало ли е или не уреждани сметки по регулация,
поради което съдът намира, че собствените на Г.П.П. и А.П.Л. 316 кв.м. ид.ч. са
именно от процесния УПИ - VІ-399 в кв.207 по плана на гр. София, м. „Гърдова
глава”, ул. „*******, който имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.1937.399 по одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри. С оглед
на гореизложеното законосъобразно и обосновано първоинстанцият съд е разрешил
въпросите по чл. 344, ал. 1 ГПК, касаещи
между кои лица, за кой имот и при
какви квоти следва да се допусне делбата.
Тъй
като въззивната жалба е неоснователна, а крайните правни изводи на въззивния
съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то обжалваното решение и на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК следва да бъде потвърдено като правилно.
Макар
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК въззиваемият да има право на
разноски и за настоящата съдебна инстанция, по делото не са представени
доказателства, че реално са направени такива, поради което и в негова полза не следва
да се присъждат такива.
С оглед предмета
на делото – делба на съсобствен недвижим имот, решението по процесното гражданско
може да бъде обжалвано пред ВКС – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК .
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
02.06.2014 г.,
постановено по гр. дело № 11337/2013 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: