РЕШЕНИЕ
гр.Варна, 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – първи наказателен състав в публично заседание, проведено на
двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.МИНЕВ
при
секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5836 по
описа за 2018 год.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №213/29.06.2018г. на Зам.Кмет на Община Варна, с което на Х.Р. ***,
ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 20.00лева на осн. чл.183, ал.2 т.1
от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба,
предявена от Х.Р. ***, ЕГН **********, против НП №213/29.06.2018г. на Зам.Кмет
на Община Варна, с което на Х.Р. ***, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер
на 20.00лева на осн. чл.183, ал.2 т.1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът оспорва констатациите в АУАН и НП.
Твърди, че не следва да носи административно наказателна отговорност поради
липса на извършено нарушение от нето. Твърди, че е нарушено правото му на
защита, тъй като в АУАН и НП има
противоречие, като оспорва и факта, кой е бил водач на спрелия автомобил.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се
явява лично, представлява се от адв. И. ***, поддържа жалбата и по същество
пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се
явява. Не изразява становище по жалбата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за
обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Заместник Кмет на Община Варна.
След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата
му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 16.06.2018г. около 20.30часа, в гр.Варна, на бул.“Мария
Луиза“ №21, служители на Общинска полиция Варна установили престояващ на
пътното платно л.а. „Субару“ с Рег.№ В 6621 НА, в зоната на действие на пътен
знак В 27. Служителите И. и А. преценили, че въпреки късния час и съботния
неработен ден, автомобилът създавал пречка за останалите участници в
движението.
За така описаното нарушение бил
съставен АУАН на Х.Р.И., който заедно със собственика на автомобила – К.М.М. се отправил към автомобила, след като видели,
служителите на полицията.
Нарушението било квалифицирано по чл.6
т.1 от ЗДвП. Акта бил надлежно връчен на въззивника, който отбелязал, че има
възражения, без да конкретизира същите. Конкретни възражения не са били
подадени в законния за това срок.
В последствие на 29.06.2018г. е било издадено и процесното
НП, като в обстоятелствената част на същото е възприета различна фактическа
обстановка от описаната в акта, а именно, посочено е че на посоченото време и
място в АУАН, въззивника е паркирал процесния л.а. „Субару“ в зоната на
действие на пътен знак В 27. АНО е възприел правната квалификация на
нарушението и е ангажирал отговорността на въззивника по чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, като му е наложил Глоба в вразмер на 20.00лева.
В хода на съдебното производство са
разпитани като свидетели актосъставителя И. и
събственика на процесния автомобил – К.М. От
показанията на св.И. се установява, че автомобилът на Мехмед е бил паркиран
на пътното платно на посоченото в АУАН време
и място, което същественно противоречи на отразената в АУАН фактическа
обстановка. Същия свидетел твърди, че е попитал, кой е водача на автомобила и
така е преценил, че следва да състави акт именно на въззивника, тъй като
автомобилът не е бил в движение.
От показанията на св.М. се установява
коренно различна фактическа обстановка. Свидетелката не оспорва, че автомобилът
е нейна собственост и заявява, че именно тя го е спряла на аварийни светлини на
описаното в АУАН и НП място, по време, когато няма натовареност на движението
по булеварда и то с цел да пренесе обемист багаж от собствения си недвижим имот
находящ се на същия адрес до автомобила, а въззивника е бил на мястото
единствено и само с цел да и помогне за пренасянето на багажа. Твърди, че след
като е видяла органите на полицията до автомобила си е излязла заедно с въззивника И., при което са били поискани от проверяващите
документите на въззивника, без въобще да се поинтересуват, кой е водача на
автомобила и кой го е спрял на описаното по-горе място. Свидетелката твърди, че
въпреки опита и да обясни чисто житейските си мотиви и нужди за спирането пред
№21 на бул.“М.Луиза“, е било издадено полицейско разпореждане въззивника да си
предостави документите на проверяващите, след което е последвало и съставянето
на АУАН.
В с.з. е представено копие от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№58 том ІІІ рег.№ 3310, дело
№431 от 2005г., от който се установява, че твърденията на свидетелката М., че е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, бул.“М.Луиза“ №21А.
Съдът не кредитира показанията на св.И.,
доколкото същите противоречат на фактите описани в АУАН от самия него и на
твърденията на св.М. , които се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са, взаимно
допълващи се и поради тази причина са кредитирани от съда изцяло.
Съдът счита, че административно наказателното производство,
образувано по отношение на въззивника е проведено неправилно и
незаконосъобразно. При ангажиране на отговорността на въззивника са допуснати
същественни процесуални нарушения, като липсват събрани каквито и да било
доказателства за това, кой е спрял процесния автомобил на описаното в АУАН и НП
място. Също така е налице съществено нарушаване правото на защита на
въззивника, доколкото не е ясно срещу какво следва да се защитава, дали срещу
нарушението описано в АУАН или срещу това описано в НП.
Налице е и друго процесуално
нарушение, което макар и да не представлява самостоятелно отменително
основание, съдът намира за нужно да отбележи. В конкретния случай АНО въобще не
се е произнесъл по отношение наличието или липсата на основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН, за това, представлява ли нарушението маловажен случай или не.
Съдът намира, че предвид времето на
извършване на спирането и престояването на булеварда, процесния автомобил безспорно
е представлявал пречка на останалите участници в движението, която обаче не е
била непреодолима или създаваща опасност за ПТП. Следва да се отчетат мотивите
за спирането на процесното място и факта, че собственичката на автомобила е
собственик и на недвижими имот на адреса, където е бил спрял автомобила и то
сцел пренасяне на багаж. Въззивника и св.М. безспорно
са наблюдавали процесния автомобил и пътя и са можели да реагират при
положение, че същия пречи на преминаването, на когото и да било и това се
доказва от безспорния факт, че и двамата са се появили до автомобила
непосредствено след спирането на полицейския автомобил до автомобила на Мехмед.
Всичко това води съда до извода, че ако не бяха допуснати съществените
процесуални нарушения описани по-горе, случаят следваше да бъде квалифициран
като маловажен. Съдът намира, че обществената опасност на нарушението е явно
незначителна, предвид пизложените вече по-горе обстоятелства.
Предвид изложеното съдът намира, че
направените възражения от страна на въззивника са основателни.
По горните съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: