Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
младши съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от
младши съдия Малоселска в.гр.дело № 12675 по описа
за 2020 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Предмет
на въззивно обжалване е решение № 165646 от 31.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 20794 по описа за 2019 г. на СРС, 165 състав, с
което са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.Н.Л. искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 768,90 лева
– стойност на потребена топлинна енергия в имот с адрес: гр. София, жилищна
група „Южен ********офис № 2, в периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.04.2019
г., до окончателното плащане; 235,47 лева – лихва за забава за периода
30.05.2016 г. до 17.04.2018 г.; сумата от 30,82 лева – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания имот за периода 01.06.2015
г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 10.04.2019 г. до окончателното плащане и 5,44 лева – законна
лихва за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за
периода 30.08.2015 г. до 17.04.2018 г.
Недоволен
от постановеното решение е останал ищецът в производството, предвид което е
подал въззивна жалба, с която са наведени оплаквания, че решението е неправилно
и необосновано. Поддържа се, че от представените по делото доказателства е било
установено, че имотът е топлоснабден. Според въззивника до отхвърляне на
исковете се е стигнало поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения. Пояснява се, че между страните по делото не е бил подписан договор
за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, с оглед което и
собственикът на имота следвало да отговаря по правилата на неоснователното обогатяване.
Заявено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на
предявените искове за пълните размери.
Не
е подаден отговор на възивната жалба от ответника Л.Н.Л.. В проведеното на
17.01.2022 г. открито съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуален
представител, оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивното
производство.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които
въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е
допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за
неправилност на решението въззивният съд намира следното:
При
иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД спорното материално право се обуславя
от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1) наличие на обогатяване у
ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ факт, причиняващ
едновременно обогатяването и обедняването, 3) липса на основание (конкретен
юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и обогатяването и
4) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на възможност за
защита с друг иск. В конкретния случай посочените предпоставки водят до извода,
че в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал.
1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на
посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, ползвайки същата и
спестявайки дължимата за услугите цена. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна
енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр.
66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
От
така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи
писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и
задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в
случая не се твърди да е бил сключен между страните за процесния период.
В
настоящия случай ищецът твърди, че ответникът, притежаващ вещно право на ползване, е спестил разходи
за доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот. В тази връзка следва
да се посочи, че съставът на въззивния съд приема, че материално легитимиран да
отговаря по предявения иск е този, който е ползвал топлинната енергия на адреса
на процесния имот и който е следвало да заплати цената на тези услуги, с оглед
което е настъпило както обедняването в правната сфера на ищеца, така и
обогатяването в тази на ответника.
Ето
защо въззивният съд следва да даде отговор на въпроса основателни ли са
предявените искове, с оглед събраните в първоинстанционното производство
доказателства.
При
извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред
първата инстанция доказателствен материал настоящият състав на съда приема, че
по делото е установено, че в полза на ответника е било учредено вещно право на
ползване на процесния недвижим имот със статут на офис, съгласно представения
по делото нотариален акт № 61, том I, рег. №
2929/08.04.2015 г. на нотариус Н.Л..
Установено
е на следващо място, че на 09.10.2009 г. е било проведено общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда, находяща се на адрес: гр.
София,, ж.г. „Южен ********като потребители на топлинна енергия, на което е било
взето решение за избор на „Т.“ ООД да извършва описаните в протокола услуги.
Със
заявление от 28.07.2015 г., подадено от „Н.“ АД до „Топлофикация София“,
представляващият дружеството е изразил желание да бъде закрита партидата,
разкрита при ищеца за процесния недвижим имот, с оглед продажбата на имота по
силата на договора за покупко-продажба, за който е бил съставен обсъденият
по-горе нотариален акт.
Не
е спорно между страните по делото обстоятелството, че не е бил сключен писмен
договор при общи условия за доставка на топлинна енергия за стопански нужди на
адреса на имота за процесния период.
С
определението си по чл. 140 ГПК съдът, като е достигнал до извод, че поисканите
от ищеца съдебни експертизи не са необходими на този етап от производството, е
оставил тези доказателствени искания без уважение. Уважено е искането на
страната по чл. 192 ГПК да бъде задължено третото за делото лице „Т.“ ООД да
представи в производството годишните отчети за потребена топлинна енергия в имот
с аб. № 431214, както и изравнителните сметки за периода м.05.2015 г. –
м.04.2017 г.
Следва
да се посочи, че в исковата си молба ищецът е посочил различни абонатни номера
относно партидата на процесния недвижим имот.
С
отговор, постъпил по делото на 29.05.2020 г. „Т.“ ООД, е уведомило съда, че
абонат на ищеца с № 431214 не се обслужва от това дружество. Съдът е дал
указания на ищеца да посочи кое лице иска да бъде конституирано като негов
помагач в производството, съответно от кое лице да бъдат изискани относимите
към претенцията документи.
С
молба от 05.06.2020 г. ищецът е посочил, че това лице е „Т.“ ООД. Не е
конкретизиран абонатният номер, придаден на партидата на имота, във връзка с
който е направено искане да се представят документи.
В
откритото съдебно заседание, проведено на 01.07.2020 г., представляващият ищеца
процесуален представител е заявил, че не поддържа искането си "Т.“ ООД да
бъде задължено да представя по делото документи, които да бъдат приети като
писмени доказателства, нито искането си това лице да бъде конституирано като
помагач на страната на ищеца. Направено е изявление, че ищецът няма други
искания по доказателствата.
При
така установеното процесуално развитие на производството пред първоинстанционния
съд, настоящият въззивен състав приема, че от страна на ищеца, чиято е била
тежестта за това, не е установен правнорелевантният факт на доставяне до имота,
по отношение на който ответникът е имал вещно право на ползване, на топлинни
услуги, ползвани от последния, със стойността на които за ищеца да е настъпило
обедняване, а за ответника – обогатяване. В тази връзка не са ангажирани доказателства, като
неоснователно с въззивната жалба се поддържа, че недоказването на претенциите
на ищеца е по причина допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения. Ищецът не е посочил коректния абонатен номер, който е бил придаден
на партидата на имота на ответника. Нещо повече – направените доказателствени
искания са били оттеглени от представляващия страната процесуален представител.
Не е заявено становище за необходимост от изслушване на съдебните експертизи,
като в този план въззивният съд е изложил съображения в определението по чл.
267, ал. 1 ГПК, които не следва да бъдат преповтаряни.
Ето
защо и непопълването на делото с относими доказателства според въззивния съд се
дължи на процесуалното поведение на ищеца. Обстоятелството, че по отношение на
сградата, намираща се в режим на етажна собственост, е избрано на проведено
общо събрание дружество, което да осъществява услугата „дялово разпределение“
не установява по делото доставката на топлинни услуги на адреса на процесния
имот, стойността на същите, респективно твърденията на страната, че с търсената
сума по главния иск за ищеца е настъпило обедняване, а за ответника –
обогатяване. Въззивният съд не е конастатирал основателност на оплакванията в
жалбата за допуснати процесуални нарушения, с оглед заявените във въззивното
производство доказателствени искания. Следователно с решението исковете
правилно са били отхвърлени като недоказани. Обжалваният съдебен акт следва да
бъде потвърден.
По разноските:
За
въззивното производство разноски се следват само на въззиваемия. Представени са
доказателства, че такива са извършени – заплатено е адвокатско възнаграждение
на адвокат в размер на 400 лева. Въззивникът не е възразил срещу размера на
разноските по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед което и сума в посочения
размер на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се възложи в тежест на „Т.С.“
ЕАД.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 165646
от 31.07.2020 г., постановено по гр.д. № 20794 по описа за 2019 г. на СРС, 165
състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Л.Н.Л., ЕГН **********,
сумата от 400 лева – разноски за въззивното производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.