№ 5679
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100507118 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Ю.Б.“ АД срещу решение №
4841/19.03.2024 г. по гр.д. № 49385/2023 г. по описа на СРС, 160 състав, в частта, с
която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 430, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
Д. М. С. дължи на ищеца сумата над 2844 лв. до пълния предявен размер от 5759,99
лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
**** от 15.12.2015 г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД (чийто универсален
правоприемник е „БНП П.П.Ф. С.А., Париж“, чрез „БНП П.Ф. С.А. – клон България“ и
„Ю.Б.“ АД), в качеството на кредитодател, и Д. М. С., в качеството на
кредитополучател, ведно със законна лихва от 30.09.2020 г. до изплащане на
вземането, 341,22 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.02.2017 г. до
05.03.2017 г., както и сумата в размер на 1998,36 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г., за които суми на 24.05.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 148 състав.
1
Жалбоподателят – „Ю.Б.“ АД, твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Счита, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията на
ЗПК, поради което е действителен, противно на изложеното в обжалваното решение.
Ето защо, моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени, предвид
факта, че се касае за валиден договор за кредит, вземанията по който са установени
както по основание, така и по размер. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Д. М. С. (представляван от особен представител),
оспорва жалбата, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде
потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Ю.Б.“ АД с установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. М. С. дължи на ищеца
сумата в размер от 5759,99 лв., представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-**** от 15.12.2015 г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД
(чийто универсален правоприемник е „БНП П.П.Ф. С.А., Париж“, чрез „БНП П.Ф.
С.А. – клон България“ и „Ю.Б.“ АД), в качеството на кредитодател, и Д. М. С., в
качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва от 30.09.2020 г. до
изплащане на вземането, 341,22 лв., представляваща договорна лихва за периода от
05.02.2017 г. до 05.03.2017 г., както и сумата в размер на 1998,36 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г., за които суми на
24.05.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в производството по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 148 състав.
С обжалваното решение № 4841/19.03.2024 г. по гр.д. № 49385/2023 г. по описа
на СРС, 160 състав, е уважен само искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата в размер на
2844 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-**** от 15.12.2015 г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД (чийто
универсален правоприемник е „БНП П.П.Ф. С.А., Париж“, чрез „БНП П.Ф. С.А. – клон
България“ и „Ю.Б.“ АД), в качеството на кредитодател, и Д. М. С., в качеството на
кредитополучател, ведно със законна лихва от 30.09.2020 г. до изплащане на
вземането, като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 430,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Д. М. С. дължи на ищеца сумата над 2844 лв. до пълния предявен размер
2
от 5759,99 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-**** от 15.12.2015 г., ведно със законна лихва от 30.09.2020 г. до
изплащане на вземането, 341,22 лв., представляваща договорна лихва за периода от
05.02.2017 г. до 05.03.2017 г., както и сумата в размер на 1998,36 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г.
Решението на СРС е обжалвано само от ищеца по делото в частта, с която
исковете са отхвърлени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно
в обжалваната част.
Във връзка с доводите на неправилност на решението, изложени във въззивната
жалба на ищеца, следва да се посочи следното от фактическа и правна страна:
Основният спорен по делото въпрос е относно действителността на процесния
договор за кредит, в частност – дали съдържанието на същия отговаря на изискванията
на ЗПК.
Видно от договор за кредит № PLUS – ****/15.12.2015 г., между „БНП П.П.Ф.“
ЕАД, правоприемник на което дружество е „Ю.Б.“ АД, и ответника е налице договор
за потребителски кредит, по силата на който ответникът е получил от ищеца сумата в
размер на 6000 лв. – размер на кредита, както и сумата в размер на 1948 лв. – размер
на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, като се е задължил да
върне сумата чрез 58 броя погасителни вноски, всяка от 261,48 лв., като срокът за
връщане е до 05.11.2020 г. В договора за кредит е посочено, че лихвеният процент е
36,98 %, а годишният процент на разходите – 45,95 %. Съгласно договора, заемателят
дължи освен това и такса ангажимент в размер на 150 лв.
Следва да се установи, дали процесният договор за потребителски кредит
отговаря на изискванията на валидност, предвидени в ЗПК.
На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, като съдържанието му е ясно и разбираемо. Следователно, същият отговаря
на изискванията за форма, до какъвто извод е стигнал и районният съд.
3
На основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. В договора е
посочено, че общата дължима сума е в размер на 15165,84 лв., с включване на таксата
ангажимент, както и кредита за покупка на застраховка, а същевременно е посочено,
че годишният процент на разходите е 45,95 %, без в същия да е включена дължимата
главница във връзка с договора за заем за покупка на застраховка. Следователно, в
договора не е посочен действителният годишен процент на разходите, поради което
съдът счита, че съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Освен това, съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при
така посочените параметри на договора годишният процент на разходите е 57,87 %, а
не както е посочено в същия - 45,95 %. Следователно, нарушено е изискването на чл.
19, ал. 4 ЗПК, предвиждащ максимален размер на годишния процент на разходите по
договор за потребителски кредит.
На следващо място, на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Видно от процесния договор за
потребителки кредит, същият не съдържа информация за разпределението на вноските
между различните неизплатени суми, т.е. не е ясно каква част от месечната
погасителна вноска се отнася за погасяване на дължимата главница, дължимата
възнаградителна лихва и други плащания по договора, включително главницата по
договора за покупка на застраховка. Посочен е само начинът на погасяване на
същинската отпусната в заем сума в размер на 6000 лв., като очевидно чрез
заплащането на месечна вноска в размер на 261,48 лв. за 58 месеца, общо 15165,84 лв.,
се погасяват и други задължения по договора (възнаградителна лихва, главницата за
покупка на застраховка, такси и др.). Следователно, в съдържанието на договора не е
отразено разпределението на погасителната вноска при погасяването на задълженията
по договора, поради което съдът намира, че процесният договор за потребителски
кредит не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Представената
разпечатка на погасителен план не може да бъде ценена, доколкото същата не е
подписана от страните по договора.
При посочените съображения и настоящата съдебна инстанция счита, че
4
съдържанието на процесния договор за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК
същият се явява недействителен.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, кредитополучателят е получил сумата в размер на 6000 лв., а е върнал –
3156 лв. Ето защо, искът за главница е основателен само в уважения от районния съд
размер - 2844 лв. По посочените по-горе мотиви кредитополучателят не дължи
възнаградителна и мораторна лихва, предвид недействителността на договора на
основание чл. 22 ЗПК, от което следва, че правилно първостепенният съд е отхвърлил
изцяло претенциите за възнаградителна и мораторна лихва.
Ето защо, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд споделя изводите, формирани в обжалваното решение, относно
недействителността на договора за кредит, предвид неспазване на изискванията за
съдържание на същия, предвидени в чл. 22 ЗПК, поради което и на основание чл. 272
ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в посочената част.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият нито претендира такива, нито е представил доказателства за извършването на
разноски, поради което не следва да се ангажира отговорността на въззивника по чл.
78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА срещу решение № 4841/19.03.2024 г. по гр.д. № 49385/2023 г.
по описа на СРС, 160 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. М. С. дължи на ищеца „Ю.Б.“ АД
сумата над 2844 лв. до пълния предявен размер от 5759,99 лв., представляваща
главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-**** от
15.12.2015 г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД (чийто универсален правоприемник
е „БНП П.П.Ф. С.А., Париж“, чрез „БНП П.Ф. С.А. – клон България“ и „Ю.Б.“ АД), в
качеството на кредитодател, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, ведно със
законна лихва от 30.09.2020 г. до изплащане на вземането, 341,22 лв., представляваща
5
договорна лихва за периода от 05.02.2017 г. до 05.03.2017 г., както и сумата в размер
на 1998,36 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.03.2017 г. до
17.09.2020 г., за които суми на 24.05.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по
описа на СРС, II ГО, 148 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6