Р Е
Ш Е Н
И Е № 181
гр.Попово, 20.06.2012 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание
на седми юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Д.Б., като разгледа
докладваното от съдията НАХД
№ 172
по описа за
Административнонаказателното
производство e по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Д.С. ***/23.04.2012
г. на Заместник министър на
икономиката,енергетиката и туризма/МИЕТ/, с което му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 400лв., за това, че: На 19.01.2012г., при извършена
полицейска проверка от служители на РУ Полиция Попово е установено, чежалбоподателят заедно с
Б. С. и Р. Р. са закупили 20бр. стартери от бракувани леки автомобили, за всеки
един от които са изплатили по 10 лв., с намерението да ги разглобят и продадат
като метален отпадък. Стартерите са закупени от пункт за изкупуване на /отпадъци
на черни и цветни метали/ ОЧЦМ с адрес: ул.”***”№*, стопанисван от „***”ЕООД.
Закупуването на метални отпадъци представлява разпоредителна сделка с тях, за
което се изисква лиценз, издаден от МИЕТ по реда на ЗУО”, с което са нарушили чл.54,ал.1
от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.
Жалбоподателят оспорва извършването
на нарушение, като посочва, че не е осъществена разпоредителна сделка, която
подлежи на санкциониране по реда на ЗУО. В с.з. жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител, не
представя допълнителни доказателства. По делото е изпратено писмено становище,
в което поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомени,
не изпращат процесуален представител в с.з., не представят допълнителни
зоказателства. Изпратено е писмено
становище, в което се оспорва жалбата и молят атакуваното НП да бъде потвърдено
изцяло, като законосъобразно и правилно.
ПРП- редовно призовани не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На 19.01.2012 г. служители от РУП
Попово извършили проверка в пункт за изкупуване на черни и цветни метали,
находящ се на ул.”***” №*, в гр.П., стопанисван от търговец „***”ЕООД.
Търговецът бил съответно лицензиран по реда на ЗУО. По време на проверката в
пункта се намирали жалбоподателят заедно с лицата Б. П. С. и Р. С. Р. ***. Тримата
се движили с общ автомобил. Проверяващите установили, че тримата закупили от
лицензирания търговец общо 20 броя стартери от бракувани леки автомобили при
цена по 10лв. за всеки един. При поискване на лиценз за извършване на дейност търговия
с ОЧЦМ никой от тримата проверени не представил такъв. За изясняване на случая
жалбоподателят и другите две лица били отведени в сградата на РУП Попово,
където им били снети писмени обяснения. В тях
написали приблизително еднакви данни, включително и жалбоподателят С.Д.С.
пояснил, че са закупили 20бр. стартери по 10 лв. на стартер, които
транспортират до с.Чинтулово, където живеят. Там ги разглобявали и след това
продавали цветните метали по 5лв. При тези обстоятелства, на нарушителя С. бил
съставен АУАН № 3/19.01.2012г./ л.27/, за нарушение по чл.54,ал.1 от ЗУО. Актът
бил надлежно връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения.
Материалите по извършената полицейската
проверка били изпратени по компетентност на РП Попово с оглед данните за
престъпление по чл.234б,ал.1 НК. С постановление от 10.04.2012 г. /л.13/, наблюдаващият
прокурор от РП Попово приел, че случаят е маловажен, при което отказал
образуването на ДП и изпратил материалите на МИЕТ за издаване на НП. В
изпълнение на дадените указания от прокурора, на 23.04.2012 г.
заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма издал атакуваното в
настоящия процес НП № Т-НП-34, с което и на осн.чл.104,ал.4,т.3 от ЗУО на
жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 1400
лв. за извършено нарушение по чл.54,ал.1 от ЗУО.
Така описаната фактическа обстановка беше
установена след преценка на събраните в с.з. гласни доказателства, чрез
проведените разпити на св.Р. и св.И., както и от приложените и приобщени
по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка принципно не се оспорва. Жалбоподателят посочва
съображения, че въз основа на установената фактическа обстановка актосъставителят,
а след това и наказващият орган са направили неправилни и незаконосъобразно
правни изводи.
При така установеното, от правна страна съдът намира, че жалбата е подадена
в преклузивния срок и по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН от легитимиран субект,
при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Първото и основно основание за
законосъобразността на всяко НП е то да бъде издадено от компетентен орган,
като компетентността може да произтича както пряко от закона, така и да бъде
делегирана. Пред настоящата въззивна инстанция не възниква съмнение относно
материалната компетентност на наказващия орган.
Същият надлежно е доказал компетентността си, като предвид разпоредбите
на чл.118, ал.3 от ЗУО е приложил като доказателство Заповед № РД-16-801/
16.02009г. на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която са
делегирани права на административно-наказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН, да издава НП за нарушения по чл. 104, ал.4 и ал.5 и чл. 115 от ЗУО.
При проверката по
съставянето и издаването на АУАН и НП съдът установи наличието на съществени
процесуални нарушения, довели до
опорочаване на административнонаказателното производство. Съдът намира, че
както в АУАН, така и в НП липсва съществен елемент от фактическото описание на
нарушението. Нарушението не е ясно и конкретно описано, тъй като е налице непълнота и липса на основни
обстоятелства, при които е извършено, а именно никъде/ нито в АУАН , нито в НП/
е посочено мястото на извършване на нарушението. Едва от обясненията на тримата
нарушители и Постановлението на РП Попово, както и от показанията на
свидетелите в с.з. се установява, че
нарушенитео е извършено в гр.Попово.
Това обстоятелство,
което е задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП не е посочено и
липсва както в акта, така и в НП. Наказващият орган е задълбочил допуснатото
нарушение като вместо да използва събраните от проверката допълнителни
доказателства, в тази насока и в НП да отстрани пропуска, той го е повторил и
задълбочил. Така при издаване на НП е
допуснато нарушение и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН – липса на описание на нарушението - място,
където е извършено. Нарушените норми на чл.42 ЗАНН и на чл.57, ал.1 ЗАНН са
императивни, тъй като са свързани с осигуряване правото на защита на
привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се
включва и правото му да се запознае с вмененото му нарушение – място и обстоятелства, при които е извършено.
В процесния случай нарушението в издаденото НП не е локализирано по никакъв
начин, поради което се явява описано по начин, непонятен както за нарушителя
така и за съда, разглеждащ делото. По този начин са останали неизяснени и
неуточнени съображенията и волята на наказващия орган по отношение на
установеното от него, тъй като в издаденото НП липсва посочване на задължителен
реквизит - място на извършване на
нарушението. Цитиранатите разпоредби са
императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност. Неправилното и неточно посочване, както
и непосочването изобщо на необходимите реквизити на НП обуславя
незаконосъобразността на издаденото НП и е самостоятелна предпоставка за
неговата отмяна.
Въпреки
съществения пропуск, допуснат при издаване на
НП, който е опорочил цялото административнонаказателно производство,
съдът разглеждайки спора по същество намира, че НП следва да бъде отменено ,
тъй като е издадено в нарушение на материалния закон.
В преценката си
дали да издаде НП административнонаказавашият орган се основава на фактическите
констатации по АУНН, които в рамките на производството по налагане на
административно наказание се считат за верни, до доказване на противното. От
друга страна, по силата на чл.14,ал.2 от НПК,вр. чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързващи съда доказателствена сила / ППВС № 10 / 73г.,т.7/ При това положение
съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи чрез допустимите от
закона доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение,
както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на
посочената проверка и при обсъждане на
представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН и НП не
са обосновани и не се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни
доказателства.
Предвид
събраните по делото доказателства съдът намира, че в процесния случай не е
налице осъществена от жалбоподателя разпоредителна сделка. От разита на
свидетелите в с.з. се установи, че жалбоподателят е закупил, а не продал, т.е
разпоредил се с ОЧЦМ, и предвид това не може да бъде субект на нарушението по чл.54,ал.1
от ЗУО. Съгласно посочената разпоредба, за търговска дейност с ОЧЦМ се изисква притежаване на лиценз, издаден от министъра на икономиката
или от упълномощен от него заместник-министър, като са предвидени две изключения от това изискване - в чл.54, ал.3
от ЗУО, в които жалбоподателят явно не попада. Съгласно §1 ,т.24 от ДР на ЗУО търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали е осъществяване
на разпоредителни сделки с отпадъци от черни и цветни метали, както и
свързаните с тях дейности (събиране, транспортиране, съхраняване, както и
съпътстващи дейности като сортиране, механична обработка и други). Безспорно е, че нарушителят е
физическо лице, а не търговец, тъй като не извършва търговска дейност по
смисъла на чл.1 от Търговския закон и този правен
извод не се променя от „писменото му признание” за това,
че е имал намерение да препродаде в преработен вид извлечения ценен метал от
закупените стартери. Следователно, поддържаното в писменото становище на МИЕТ
схващане не намира надлежна законодателна аргументация е не може да бъде
споделено от съда. Установено е, че закупените от жалбоподателя и неговите
спътници метални отпадъци са в много малки количества, предназначени са за
разглобяване и отново предаване в пункт за изкупуване на ОЧЦМ на още по-малко количество, като в никакъв случай
посоченото не може да се приеме като извършване на същински съпътстващи
дейности по смисъла на ЗУО. По
изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав
приема, че извършеното от жалбоподателя не
попада в приложението на хипотезата на чл.54, ал. 1 от ЗУО, поради което
издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №Т-НП-32/23.04.2012г. на заместник-министър
на икономиката, енергетиката и туризма, с което на С.Д.С. ***, за нарушение по
чл.54,ал.1 от ЗУО е наложено административно наказание глоба в размер на
1 400 лв.,
като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: