Решение по дело №2498/2019 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……………..

гр. В., ............................... г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

        ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретаря МИГЛЕНА ПЕТКОВА и с участието на прокурора при Окръжна прокуратура - В. СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия Т.Димитрова кас. адм. нак. д. № 2498/2019 г. на АдмС-В. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „МН – БЛЕК СИЙ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., район О., ул. „П Х.“ № 49, ет. 3, подадена чрез управителя М.Н.Н., срещу Решение № 1381 от 09.07.2019 г., постановено по АНД № 2602/2019 г. на Районен съд – В. (ВРС), с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 03-010178/08.08.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ В., като е намалена наложената на касатора имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на 1 500 лева.

С жалбата се настоява, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорващият заявява, че още с жалбата до ВРС е посочил, че при извършената на 13.07.2018 г. проверка в обекта към него момент е нямало лице с посочените данни в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и в НП. Сочи се, че въпросното лице при идването си в заведението се е представило с чужда самоличност – тази на сестра си, с молба да се запознае с работата него ден. Твърди се, че не е било допускано лицето до работа, а то по собствена инициатива е помагало при идването на инспекторите, като касаторът не знае мотивите и целта на това съзнателно заблуждение от страна на А. Н. В.. Изтъква се, че и от разпита в съдебно заседание е станало ясно, че първоначално лицето се е опитало да заблуди и инспекторите, като при проверката се е стигнало до съдействие и от полицията, едва когато се е установила действителната самоличност на лицето и същото било принудено да разпише декларацията. Поддържа се, че описаното в НП деяние е несъставомерно, като наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, отнасяйки установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Настоява се, че дори да се приеме, че е имало нарушение, то не е могло да се отстрани своевременно, поради факта, че лицето си е тръгнало веднага след проверката, без да остави каквито и да е било данни за самоличността си. Сочи се, че касаторът не е наказван за нарушения на Кодекса на труда (КТ), т.е. това е първо нарушение и безспорно е смекчаващо вината обстоятелство, поради което не е било необходимо за нарушение с такава ниска степен на обществена опасност да се налага предвидената от закона санкция, а би следвало да се квалифицира като такова по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се отмени НП.

Ответникът в касационното производство – Дирекция „Инспекция по труда” (Д“ИТ“) В., чрез ст. юриск. Д.О. прави искане да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се остави в сила на решението на ВРС.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата, доколкото от доказателствата се установява извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ и не са налице основания за отмяна на решението.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на настоящия касатор срещу НП № 03-010178/08.08.2018 г., издадено от Директора на Д“ИТ“ В., с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, на „МН – БЛЕК СИЙ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ.

Според НП „МН – БЛЕК СИЙ“ ООД в качеството на работодател е допуснало лицето А. Н В. с ЕГН ********** да престира труд в полза на дружеството, като изпълнява трудови функции на длъжност „хигиенист“ с работно място – обекта на контрол – ресторант „С.“, находящ се в гр. В., крайбрежна алея, стопанисвано от наказаното лице с определено работно време от 10:00 ч до 14:00 ч. и с договорено трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 13.07.2019 г., в обект - ресторант „С.“, находящ се в гр. В., крайбрежна алея. Като доказателства е посочена декларация на А. Н. В.. За извършеното нарушение на 27.07.2018 г. е съставен АУАН. Наказващият орган е обективирал и извод, че нарушението не представлява маловажен случай, поради категоричната забрана за предоставяне на работна сила без сключен писмен трудов договор, с оглед защита на трудовите и социалните права на работниците и служителите, осигурителната и данъчна система. Постъпилото възражение на 06.08.2018 г. е прието за неоснователно.

ВРС приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени всички срокове и процедури, съобразени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Направен е извод, че проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия, попълнена декларация от работещото лице и др., а и в АУАН е посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Административнонаказващият орган, на база на събраните доказателства е направил, според ВРС, единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. Въззивният съд се позовава на свидетелските показания на инспекторите по приходите, извършили проверката, които показания изясняват действията на В., която е извършвала дейност по почистване както в кухнята, така и на пространството извън нея, между масите на търговския обект, като същите ВРС посочва, че безспорно могат да бъдат охарактеризирани като такива по изпълнение на трудовите й задължения. А и сама В. в попълнената декларация сочи на установените параметри на трудово правоотношение, които няма как да са й били известни, ако не работи за този работодател.

Въззивният съд констатира, че в съдържанието на НП е посочено като първо име на лицето „А.“, а не – „А.“, но това е очевидна фактическа грешка, която е без значение за отговорността на дружеството, доколкото лицето е индивидуализирано и посредством ЕГН, поради което и не възниква съмнение относно лицето, наето по трудово правоотношение.

По отношение на твърдението в жалбата, че самоличността на лицето е установена единствено по негови данни, а и лице с такова име и ЕГН не е наемано на работа в обекта и служителите на ДИТ са били въведени в заблуждение, ВРС приема, че в хода на проведеното въззивно производство по безспорен начин е установено, че самоличността на лицето е била установена със съдействието на полиция.

За неоснователно ВРС приема и възражението, че лицето не е било работник и по тази причина не е представен трудов договор, като в стреса си лицето е започнало да подрежда, но е присъствало в обекта само за да се запознае с естеството на работа. Това твърдение ВРС приема, че противоречи на всички събрани по делото доказателства.

ВРС намира, че при определяне на размера на наказанието наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, а санкцията в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл въззивният съд приема, че наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в закона минимум. По изложените съображения ВРС е изменил НП, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 1 500 лева.

Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на ВРС за правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.

Административният съд напълно споделя изводите на ВРС и препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Правилно ВРС приема, че НП не страда от пороци от процесуалноправно естество, които да влекат неговата отмяна. ВРС не е допуснал неправилно приложение на материалния закон.

Касационната жалба е неоснователна.

От обективна страна, за съставомерността на деянието, изразяващо се в нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, както и че полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение.

Неоснователно касаторът твърди несъставомерност на деянието. ВРС правилно е установил релевантните факти по делото и правилно ги е отнесъл в приложимите правни норми. Грижата на добър търговец предполага полагането на достатъчно усилия по отношение допускането до работата на лица единствено при наличие на сключен трудов договор. Правилно ВРС е извел от свидетелските показания и от попълнената декларация релевантните за спора факти, а именно, че В. е била допусната да полагала труд в обекта, стопанисван от касатора, без да е сключен трудов договор с нея. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите по фактите и по правото, направени от ВРС, поради което следва да се приеме за несъстоятелно твърдението на касатора, че посоченото в АУАН и в НП лице не е било към момента на проверката в обекта, доколкото се представило за сестра си.

Случаят не следва да бъде квалифициран като маловажен както по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, така и по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От една страна, приложението на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ изрично е изключено по отношение на нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1, каквото е и процесното по делото, поради което на друго основание искането е неоснователно, независимо от невъзможността нарушението да бъде веднага отстранено. От друга страна, фактът, че няма данни за извършено друго нарушение, действително е смекчаващо обстоятелство, но е от значение при определяне на размера на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието.

С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира, че ВРС правилно е преценил доказателствата по делото и е приел, че безспорно се установява по делото извършването на вмененото административно нарушение.

Решението на въззивния съд не страда от твърдените в касационната жалба пороци.

Съдът споделя и извода на ВРС, че е незаконосъобразно определен размерът на наложената от административнонаказващия орган имуществена санкция. Изложените мотивите в този аспект от въззивния съд са обосновани и правилни и не следва да се повтарят, като касационната инстанция препраща към тях.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, първо предл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

Р  Е  Ш  И:

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1381 от 09.07.2019 г. по АНД № 2602/2019 г. на Районен съд-В..

            Решението не подлежи на обжалване.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                  2.