Р Е Ш
Е Н И Е
№ 740
гр.Русе, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на осми
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6419 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Изложени са твърдения, че
ищцовата страна се е снабдила със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 3803/2018 г. по описа на РРС
за сумата от 375,07 лв.-главница, договорна лихва за периода 04.07.-31.12.2017
г.-37,65 лв., и неустойка за неизпълнение на задължение-287,25 лв., съставляващи вземания по Договор за паричен
заем № 2823503 от 01.06.2017 г., цедирани им
на 30.01.2017 г. от “Изи Асет
Мениджмънт” АД, със законната лихва върху първата стойност, считано от
04.06.2018 г., както и 75 лв.–разноски за заповедното производство.Актът бил
връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 ГПК.
Твърдят, че на
01.06.2017 г. ”Изи Асет Мениджмънт” АД предоставили в заем на ответника сумата
от 500 лв. Заемополучателят удостоверила с подписа си получаването на парите,
като се задължил да ги върне по начин и в срок, указан в контракта, както и че
е бил запознат предварително с всички условия на последния, чрез връчен му
СЕФ.Ответникът се съгласил да престира главницата заедно с договорна лихва в
срок от 7 месеца на вноски от по 81,26 лв. или общо 568,82 лв. Твърдят, че
заемополучателят погасил 280 лв. от заема.Към момента на подаване на
заявлението дължимата главница възлязла на 375,07 лв., а договорната лихва за
периода 04.07.-31.12.2017 г.-на 37,65 лв.Твърдят, че заемополучателят се задължил в 3-дневен
срок от усвояване на сумата да предостави на кредитора едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение,
ще дължи неустойка.Страните се съгласили последната да се начислява еднократно
след 3 дни от датата на сключения между страните договор и да се дължи като
допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК вземането възлязло на 287,25 лв.
Сочи се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, даваща право на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърдят, че на
16.11.2010 г. бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) между “Изи Асет мениджмънт” АД (цедент) и “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД (цесионер) с Приложение № 1 към него от 01.05.2017
г., по силата, на които спорните вземания им били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.Намират, че ответникът трябва да се
счита уведомен за извършената цесия с факта на връчване на книжата по
настоящото дело.
Искат от
съда да признае за установено по отношение на ответника, че им дължи
присъдените суми по ч.гр.дело № 3803/2018 г. по
описа на РРС, със законната лихва от подаване на заявлението.Търсят се разноски
за това производство.
Ответникът Н.А.Н.
не се явява в съдебно заседание.Назцначеният му процесуален представител
оспорва исковете.Сочи, че цесията не е надлежно съобщена от стария
кредитор.Претендира отхвърляне на исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 3803/2018 г. по
описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н.А.Н. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи
вземания по Договор за паричен заем № 2823503/ 01.06.2017
г., цедиран им на 01.04.2018 г. от “Изи
Асет Мениджмънт” АД, със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2018 г., както и 75
лв.–разноски за заповедното производство.Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на
чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът указал на
кредитора, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането
си.Разпореждането е връчено на страната на 29.08.2018 г.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила на 26.09.2018 г.
В заповедното производство
заявителят е претендирал още разходи за извънсъдебно събиране на задължението и
обезщетение за забавено плащане, които вземания не са предмет на разглеждане в този
случай.
По делото няма
спор, че на 01.06.2017 г. между ”Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника е бил
подписан Договор за паричен заем № 2823503, по
силата на който дружеството се ангажирало да отпусне на лицето сумата от 500
лв. Заемополучателят
е удостоверил с подписа си получаването на парите (чл.3), за част от които
изразил съгласие да бъдат използвани за рефинансиране на друг кредит, задължавайки
се да ги върне по начин и в срок, указан в контракта, както и че е бил запознат
предварително с всички условия на последния въз основа на предварително
предоставен му стандартен европейски формуляр (чл.1).Ответникът се съгласил да
престира на кредитора главницата заедно с договорна лихва от 68,82 лв. до 31.12.2017
г. (за 7 месеца) на вноски от по 81,26 лв. или общо 568,82 лв. при уговорени
съответно ГЛП и ГПР от 40 % и от 47,51 % годишно.В чл.8 т.2 от договора е
посочено как се определя последната
стойност.
Съгласно
чл.4 от договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на
контракта да предостави на заемодателя обезпечения на задълженията му по
договора, както следва: две физически лица-поръчители, които да представят на
дружеството бележка от работодател по безсрочно трудово правоотношение, както и
да отговарят на определени изисквания за платежоспособност и кредитна история,
или валидна банкова гаранция с бенифициер-дружеството, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, която
да е валидна за целия срок на договора за заем и 30 дни след последното
плащане.
По
делото няма спор, че ответникът не е изпълнил нито едно от тези условия.В тази
връзка на лицето била начислена неустойка от 402,15 лв., уговорена в чл.4
ал.2.Страните постигнали съгласие тя да бъде разсрочена на 7 равни вноски,
всяка в размер на 57,45 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски
по договора.
Ищецът
признава, че до подаване на заявлението от страна на заемополучателя са били заплатени
общо 280 лв.Назначеното в производството вещо лице, след запознаване с
представените по делото доказателства и извършена проверка при ищеца и при
първоначалния кредитор, е докладвало, че сумите са били престирани на 04.07.2017
г. и на 15.09.2017 г. по 140 лв.По делото няма спор, че след втората дата от
страна на ответника няма предприети други плащания нито към стария, нито към
новия кредитор.
На
01.04.2018 г. било подписано Приложение № 1 (л.18-л.20) към Рамков договор за
цесия от 30.01.2017 г., сключен между ”Изи Асет Мениджмънт” АД и ищцовото
дружество, потвърдено според изискването на чл.99 ал.4 от ЗЗД (л.21), по силата
на което на последното били прехвърлени вземанията по процесния договор, в това
число и на ответника (л.19), заедно с всички привилегии и обезпечения (л.14-л.17).Цедентът
упълномощил ищеца да уведомява от тяхно име всички длъжници по прехвърлените
вземания по Рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. ( л.23).Представено е
Уведомително писмо, адресирано до ответника. (л.6).Липсват данни документът да
е връчен на адресата.
От
заключението на изготвената по делото икономическа експертиза се установява, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК–27.09.2017 г.,
задълженията на ответника по договора за паричен заем, считано до посочената от
кредитора дата, са в общ размер на 699,97 лв., от които 375,07 лв.-главница, 37,65
лв.–договорна лихва за периода 03.08.-31.12.2017 г. и 287,25 лв.-неустойка за неизпълнение
по чл.4 ал.2 от контракта.Експертът е посочил уговореният ГПР съответства на
законоустановените граници по чл.19 ал.4 от ЗПК.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява, че
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3803/2018 г. по описа на РРС, като актът е насочен срещу Н.А.Н. и е за
заплащане на процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47
ал.5 от ГПК.В указаното от съда време, заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си, предвид което претенциите му са допустими.
По делото няма спор и са
ангажирани доказателства, че “Изи Асет Мениджмънт” АД и ответникът са били обвързани от облигационни
правоотношения във връзка със сключени между тях Договор
за заем № 2823503/ 01.06.2017 г., със срок на действие до 31.12.2017 г., при
условия и за суми, така, както е заявено по исковата молба.
В процесния случай ищецът твърди,
че е кредитор
на ответника, като правата му произтичат от договор за цесия от 30.01.2017 г. с Приложение №
1 към него от 01.04.2018 г.Няма спор, че с този контракт ”Изи Асет Мениджмънт”
АД надлежно са прехвърлили вземането си към заемополучателя на ”АКПЗ”.В този смисъл са и
констатациите на назначената в производството икономическа
експертиза.Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.В процесния
случай страните са постигнали съгласие по този въпрос в чл.10 от контракта.
Ответната страна оспорва да е надлежно
уведомена за извършеното прехвърляне на дълга, поради което счита, че цесията
няма действие по отношение на заемополучателя.Действително, съгласно наложилата
се съдебна практика, уведомлението за цесията може да се връчи на длъжника
заедно с исковата молба и това действие трябва да се зачете според чл. 235 ал.3
от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Съобщаването на цесията трябва да
извърши от стария кредитор, но последният може да упълномощи новия кредитор да
съобщи цесията.Съобщаването на цесията от новия кредитор, който действа като
пълномощник на стария кредитор, е валидно и поражда правно действие.В процесния
случай са представени доказателства относно упълномощаването на ищцовото
дружество да изпълни задължението по чл.99 ал.4 от ЗЗД.Съдът обаче намира за
основателно възражението на ответника, че съобщението за цесията не може да се
извърши чрез назначения на лицето особен представител.В случая длъжникът не е
открит, поради което му е бил назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК.Особеният представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса
и той не може да приема материалноправни изявления, каквото е съобщаването на
цесията.Това следва от разпоредбата на чл.34 ал.3 от ГПК, който изисква за
действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, представителят да
разполага с изрично пълномощно. Договорът за цесия е разпореждане с едно право
и получаването на съобщение за цесията е част от възникването на това право и
изисква изрично упълномощаване, за да може това съобщаване да бъде
получено.Според чл.29 ал.5 от ГПК особеният представител може да извършва действия,
за които се изисква изрично пълномощно само с одобрението на съда, пред който
се води делото.В този смисъл, за да бъде
съобщена цесията на особен представител, е необходимо изрично съгласие на
особения представител да приеме това съобщаване (което ще е с оглед
възможността на особения представител да доведе реално до знанието на длъжника
извършената цесия), и одобрение на съда.В процесния случай нито едно от тези
изисквания не е спазено.Приложимостта на правилата на чл.29 от ГПК към
процесуалното представителство по чл.47 ал.6 от ГПК е приета в т.6 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК.В тази връзка, съдът намира, че към този момент процесните задължения могат
да се събират само от първоначалния кредитор.
Извън изложеното, съдът намира,
че клаузата по чл.4 от процесния договор за неустойка при неосигуряване на
обезпечения по кредита, е нищожна.В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение
на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв.В този смисъл е съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити.Разгледана в този аспект, клаузата от
договора, според която се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечения чрез
поръчителство на физически лице или банкова гаранция, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.Неустойка
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди, е пример за неустойка, която излиза извън присъщите й
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.В този
смисъл трябва да ес съобрази т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.Исковете трябва да се отхвърлят.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, срещу Н.А.Н., ЕГН **********,***, да се признае за установено, че им
дължи сумата от 375,07 лв.-главница,
договорна лихва за периода 04.07.-31.12.2017 г.-37,65 лв., и неустойка за
неизпълнение на задължение-287,25 лв., съставляващи вземания по Договор за паричен
заем № 2823503 от 01.06.2017 г., прехвърлени на ”Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД-София с Договор за цесия от 30.01.2017 г. и Приложение 1 към него на 01.04.2018
г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД, със законната лихва върху първата стойност,
считано от 04.06.2018 г., за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 2126 от 05.06.2018 г. по ч.гр.дело № 3803/2018 г. по описа на РРС, като неоснователни.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/