№ 8
гр. С. , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Анелия М. Игнатова
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно
административно наказателно дело № 20211800600261 по описа за 2021
година
МОТИВИ:
по ВНАД № 261/2001г. на СОС
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е
сезиран с въззивна жалба срещу решение под № 142/01.12.2020г.,
постановено по НАХД № 590/2018г. по описа на РС С. по силата на което
съдът е признал обвиняемия М. М. СП. - българин, български гражданин,
неженен, неосъждан/реабилитиран/, с основно образование, работещ,
самоосигуряващ се, управител на „М. М. СП.-42“ ООД, гр.С. роден на . г. в
гр.С., живущ в гр.С., ул.“К. Б.“ № ., ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН в това,
че на 13.05.2018 год. около 12.00 часа в гр.С., по ул.“Б.“ е управлявал моторно
превозно средство -лек автомобил марка „С. И.“, с рег.№ ., в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелство за управление на моторно превозно средство -Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка -ЗППАМ № 17-0338-
000136/28.02.2017год.-престъпление по чл.343в,ал.3, вр.ал. 1 от НК, като на
основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е
1
наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева.
Решението е атакувано от обвиняемия С. чрез подадена жалба от
упълномощения от него защитник- адв. Ж., с оплаквания за неправилно
прилагане на материалния закон. Според защитата липсва елемент от състава
на престъплението, за което е признат за виновен обв. С..Заповед за налагане
на принудителна административна мярка, не е действала, тъй като нейното
действие е дерогирано с постановяване на решение на РС – С., по силата на
което наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е с по-
кратък срок. Застъпва се становище, че съдебното решение като по-висш по
степен акт има приоритет пред административната заповед, при положение,
че се касае за идентично деяние.
На следващо място, при постановяване на решението са нарушени
правилата за установяване на релевантните факти и за изграждане на
вътрешно убеждение, като в мотивите към съдебния акт не са обсъдени
всички доказателства, имащи значение за делото. По този начин, възприетите
от съда фактически изводи не намират опора в доказателствата.
В жалбата се съдържа молба да отмяна на атакуваното решение на
първия съд и за постановяване във въззивната инстанция на ново, по силата
на което съдът да признае за невинен подсъдимия С. и да го оправдае изцяло
по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание от името на обвиняемия адв. Ж. поддържа
становището за обективна несъставомерност на деянието и доводите, които
го обосновават, както и искането си за отмяна и за постановяване на решение
в обратния смисъл. Обвиняемият не се явява в заседанието по същество на
делото.
Представителят на СОП заема становище, че следва да бъде
потвърдено решението на С.ски РС като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания и след
като сам на осн.чл.314, ал.1 НПК осъществи цялостен служебен контрол по
отношение на атакуваното решение, в съответствие с доказателствата и
приложимия закон, прие за установено следното:
2
Фактическите обстоятелства по делото са правилно установени от
решаващия съд –РС С. в пълно съответствие с доказателствените източници
при стриктно спазване на процесуалния закон- следните обстоятелства:
На свидетелите Л. Г. и М. Б., работили като полицаи в РУ- С..
Същите били на работа за времето от 08.30ч. до 20.30ч. на 13.05.2018г. и
изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.С., като
осъществявали контрол по OOP. В тази връзка извършвали проверка на лица
и автомобили.
Около 12.00ч. със служебния автомобил пътували по ул. „Б.“, в
посока кв. „В.“, а пред тях са движил в същата посока лек автомобил марка С.
И.“ с регистрационен номер .. Със светлинен и звуков сигнал свидетелите
спрели автомобила. При проверката установили, че автомобила се управлява
от М.М.а С.. Той представил необходимите документи за автомобила, но не
дал за проверка свидетелството си за управление на МПС, като обяснил, че не
го носи в момента.
Свидетелите Г. и Б. се обадили на автопатрул 400, в който
участвали колегите им Й. И. А., който работел като младши автоконтрольор в
РУ- С. и С. К..-полицай в РУ-С..
А. проверил представените документи от С. и констатирал, че
автомобилът е собственост на друго лице. Отново С. обяснил, че не носи
свидетелството си за управление на МПС.
Свидетелите извършили справка в оперативната дежурна част в
РУ-С. и установили, че спрямо С. имало издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0338-000136. Същата била
издадена на 28.02.2017г. и била връчена на С. на 01.03.2017г. Началникът на
РУ-С. издал заповедта на основание чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, затова че на
28.02.2017г. С. управлявал в гр.С. лек автомобил под въздействието на
наркотични вещества, а именно: кокаин. На основание чл. 22 от ЗДвП на С.
била наложена принудителна административна мярка- санкция по чл. 171, т.1
б. „б“ от ЗДвП, а именно: временно отнемане на свидетелството му за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
3
По делото е установено, че с присъда № 54 от 11.10.2017г. по
НОХД № 535/2017г.по описа на РС-С., съдът е признал С. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 3436, ал.З от НК, извършено на
28.02.2017г. и го е осъдил на „лишаване от свобода“ в размер на 1 година,
което е отложил за изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66 от НК,
както и допълнително наказание - на осн.чл.343г НК – лишаване от право да
управлява МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на осн.чл.59,ал.4 НК е
постановено зачитане и приспадане на временното лишаване на подсъдимия
С. от право да управлява МПС, наложено по мярката. Присъдата, в частта и
по отношение на срока на постановеното наказание по чл.343г НК е
потвърдена с решение на СОС по ВНОХД № 156/2018г.
На тази фактическа основа, обаче е изграден неверен и неправилен
правен извод от гледище на материалния закон- чл.343в, ал.3, вр.ал.1 НК, че
деянието, осъществено от обв.С., представлява управление на МПС в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на водача, или с други думи- че стореното от
С. описва обективните и субективни признаци на престъпление по посочената
по-горе квалификация.
Липсата на който и да е от квалифициращите съставомерни признаци
обуславя еднозначно отпадане на престъпния характер на деянието,
осъществено от привлеченото лице.
В конкретния случай съществено е да се отбележи, че съставът на
престъплението, така, както е описан по чл.343в, ал.3 НК не случайно борави
с понятието „временно отнемане на свидетелството за управление“.
По този начин законодателят е акцентирал на временния и субсидиарен/
в подчинено положение, спрямо бъдещ съдебеен акт/, характер на
принудителната мярка за отнемане на правоспособността, която представлява
мярка, а не наказание по чл.37,т.7 НК „лишаване от право да се управлява
МПС“ и като такава нейното съществуване е ориентирано към обезпечаване
успешното приключване на наказателното производство във двете му фази,
подобно на мерките за неотклонение – да възспре водача от неправомерно
поведение, докато продължава наказателното производство, както и да
предпази останалите участници в движението. Принудителната
4
административна мярка има временен характер – нейното действие се
прекратява и отменя от наложеното наказание по съдебен ред, произнасянето
на съда по чл.343г. вр. чл.37т.7 НК определя окончателно срока, за който
съответния водач следва да бъде лишен от правото да управлява МПС.
Поради тези свои характеристики – на временна и субсидиарна срокът, по
принудителната мярка изначално не е определен с краен момент, а съдържа
общата формулировка „до 18 месеца“, именно поради това, че окончателното
му определяне принадлежи на решаващия съд и с окончателен съдебен акт,
влязъл в законна сила. Продължаването на действието на административнта
мярка за срок, по-голям от съдебното решение е незаконосъобразно, тъй като
противоречи на основни начала в пеналистиката, а именно:
1. При данни за престъпление и образувано наказателно производство за
такова, наказания на виновния да се налагат само от съд.
2. Недопустимостта виновното лице да бъде наказано два пъти за едно и
също деяние, пък макар и от различни органи.
3. Приоритета на по-висшата по степен наказателна отговорност, спрямо
административната по отношение на конкретно деяние.
В обобщение на изложеното по- горе следва да бъде споделено
становището, застъпено във въззивната жалба, а именно –че на съдебното
решение като окончателен акт на съдебен орган се ползва с приоритет пред
административната заповед и ограничава действието на същата до размера на
постановеното наказание лишаване от права, по начин че извън този срок,
лишаването на водача от право да управлява МПС е незаконосъобразно. По
същия начин както МНО, свързана със задържане се разпростира до
приключване на наказателното производство и не замества и не изпълнява
ролята на наказанието лишаване от свобода, определено от съда, нито пък е
допустимо да го надвишава по размер. Единствената последица и в двата
случая е зачитането и приспадането на срока на изтърпяване на мярката от
срока на определеното от съда наказание.
Видно от материалите по делото – текста на Заповед/28.02.2017г. на
Началника на РУ С./ приложена на л.30 от делото /, същата се издава „за
временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не –повече от 18 месеца.
5
С постановената присъьда № 54/11.10.2017г. по НОХД №535/2017г. РС
С. е наложил на подсъдимия М.С., наред с основното наказание наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, което е
потвърдено с решение по ВНОХД №156/ 018г. на СОС. С постановената
присъда е преустановено действието на заповедта и е ограничено лишаването
от права на подсъдимия с краен момент -28.10.2017г., със зачитане на
лишаването му по административен ред. Деянието, за което обв. М.С. е
привлечен да отговаря щеше да бъде съставомерно като престъпление по
чл.343в, ал.3 НК, в случай, че беше осъществено в периода на действието на
заповедта -28.02-28.10.2017г. Извън този срок е отпаднало лишаването на
водача от правото да управлява МПС, наложено по силата на закон, още
повече- за инкриминираната дата -13.05.2018г., която е близо седем месеца
след отпадане на това наказание.
Като е приел обратното, ангажирайки отговорността на обв. М.С. по
чл.343в, ал.3, вр. ал.1 НК, РС С. е нарушил материалния закон, което
обуславя отмяна на решението и постановяване на такова – в обратния
смисъл.
Мотивиран от изложените съображения и на осн. чл.378, ал.5,
вр.чл.334,т.2 НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО на основание чл.336, ал.1 т.3 НПК решение №
142 от 1.12.2020г., постановена по НАХД № 590 /2018г. на РС- С., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА обвиняемия М. М. СП. - българин, българско гражданство,
неженен, неосъждан/реабилитиран/, с основно образование, работещ,
6
самоосигуряващ се, управител на „М. М. СП.-42“ ООД, гр.С. роден на . г. в
гр.С., живущ в гр.С., ул.“К. Б.“№ ., ЕГН:**********, за НЕВИНОВЕН в
това, че на 13.05.2018 год. около 12.00 часа в гр.С., по ул.“Б.“ е управлявал
моторно превозно средство -лек автомобил марка „С. И.“, с рег.№ ., в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелство за управление на моторно превозно средство -Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка -ЗППАМ № 17-0338-
000136/28.02.2017год., като ГО ОПРАВДАВА ИЗЦЯЛО по повдигнато
против него обвинение за-престъпление по чл.343в, ал.3, вр.ал. 1 от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7