№ 39598
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20221110124081 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Съдът е сезиран с две отделни молби от процесуалните представители на ответника
за изменение на Решение № 15873/03.10.2023г. постановено по гр.д. № 24081/2022г. по
описа на СРС, в частта му относно присъдените в полза на процесуалния представител на
ответната страна за исковото производство разноски, както и в частта му относно
присъдените в полза на процесуалния представител за заповедното производство, разноски.
В срока за отговор, ищцовата страна по всяка една от молбите, изразява становище за
тяхната неоснователност.
След като подадените молби и материалите по делото, съдът намира за установено
следното:
Молбите са подадени в срока за обжалване на решението съгл. разпоредбата на
чл.248 ал.1 от ГПК, поради което са процесуално допустими.
Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
частично основателна, поради следните съображения:
По искането за изменение на разноските, дължими за заповедното производство:
По заповедното дело към възраженията по чл. 414 ГПК са приложени: Договор за правна
защита и съдействие, сключен между адв. К.И.Б. и П. П., с уговорено възнаграждение по
реда на чл.38, ал.1. т.2 ЗАдв, както и списък от адв. Б. с претендирано възнаграждение в
размер на 440 лв.
С Решение № 15873/03.10.2023г. постановено по гр.д. № 24081/2022г. по описа на СРС,
разноски в полза на адв. К.И.Б. в заповедното производство, не са били присъдени.
Съдът се присъединява към посочената от молителя съдебна практика –
Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК и
Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК. Съгласно
тази практика чл. 7, ал. 7 Наредба МРАВ е неприложим при определяне на
възнаграждението на адвокат, представляващ длъжника, отправящ възражението по чл. 414
от ГПК. Съображенията на съда за това са, че на първо място чл. 7, ал. 7 НМРАВ урежда
едностранни по своя характер производства – заповедно, обезпечително и производство по
издаване на ИЛ. В случая заповедното производство е приключило с издаване на заповед за
изпълнение, като възражението по чл. 414 ГПК води единствено до започване на друго по
вид производство, а именно исково производство по иск по чл. 422 ГПК. На следващо място
подаването на възражение по чл. 414 ГПК не налага обосновка и запознаване с делото, като
чисто формалното депозиране на бланкетно възражение също води до необходимост от
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. На последно място касационната инстанция е счела, че
1
при заплащане на възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и защита в
исковото производство по последващо предявен иск по чл. 422 ГПК ще се осъществи
неоснователно двойно плащане.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че минималното дължимо възнаграждение за
заповедното производство следва да се определи по реда на чл. 6, ал. 1, т. 5 НМРАВ, а
именно същото да е в размер на 50 лв., като присъденото възнаграждение за заповедното
производство по настоящото дело следва да бъде в този размер.
По искането за изменение на разноските, дължими за исковото производство,
наведено с молбата подадена от адв.Н. И. /процесуален представител на ответната страна в
исковото производство/, съдът намира следното:
По делото към отговорите на исковата молба са приложени: Договор за правна защита и
съдействие, сключен между адв.Н. И. и П. П., с уговорено възнаграждение по реда на чл.38,
ал.1. т.2 ЗАдв, както и списък от адв. И. с претендирано възнаграждение в размер на 560 лв.
С Решение № 15873/03.10.2023г. постановено по гр.д. № 24081/2022г. по описа на СРС, в
полза на адв. Н. И. са били присъдени 411,07 лв. за процесуално представителство в
исковото производство, съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Действително предявената спрямо ответницата А.Г., искова претенция е била
отхвърлена в цялост.
Настоящият съдебен състав намира за изцяло неоснователни съображенията на
процесуалния представител на ответната страна, че следва адвокатско възнаграждение да му
бъде присъдено по всеки един от предявените искови претенции, доколкото и в решението
си по съществото на правния спор, съдът е посочил, че предявените искове по своето
естество не налагат осъществяване на отделна защита по всеки един от тях, която да налага
полагането на допълнителни процесуални усилия от сторените в хода на производството. С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че дължимото възнаграждение е правилно
определено, поради което молбата за допълване на Решение № 15873/03.10.2023г.
постановено по гр.д. № 24081/2022г. по описа на СРС , в частта му относно разноските,
сторени в исковото производство следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 15873/03.10.2023г. постановено по гр.д. № 24081/2022г. по
описа на СРС, 140- ти състав, в частта относно разноските, както:
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД ЕИК: *********, да заплати на
основание чл.38 ЗАдв, на адв. К.И.Б., в качеството й на процесуален представител на
ответника П. Н. П., разноските сторени в заповедното производство в размер на 50 лв.
/петдесет лева/;
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 287838/16.10.2023г. подадена от адв. Н. И. И., за
изменение на Решение № 15873/03.10.2023г. постановено по гр.д. № 24081/2022г. по описа
на СРС, 140- ти състав, в частта относно разноските за исковото производство
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2