Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен състав,
на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 519 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № К-0047961 от 09.05.2019 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите П., С., П., Х., К. и Ст.З.със седалище *** на
Комисията за защита на потребителите, на „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление-***, представлявано от А.И.Д.в качеството му на
изпълнителен директор е наложена на основание чл.222а от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/- имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на
чл.113 ал.1 от ЗЗП.
Срещу наказателното постановление е депозирана жалба
от представителя на дружеството, с която се счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се твърдяното нарушение. Излагат се доводи за
противоречие на наказателното постановление с материалноправните разпоредби на
закона, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Алтернативно се прави искане за изменение на размера на
наложената имуществена санкция чрез намаляването му до минималния предвиден в
закона размер от 500 лв.
В с.з. дружеството- жалбоподател, редовно призован, не
се представлява. Не е депозирано становище по жалбата.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Представено
е писмено становище от упълномощен процесуален представител, с което се оспорва
жалбата и се иска от съда да потвърди атакуваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е частично основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели К. като актосъставител, Г. и М. като
свидетели по акта, както и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № К-0047961 от 09.05.2019 г., известие за доставянето му, АУАН № К-0047961
от 28.03.2019 г., протокол за проверка на документи № К-0122408 от 18.03.2019
г., два броя пълномощни, становище от „***“ ЕАД до КЗП във връзка с констативен
протокол № 2659031/08.03.2019 г. на КЗП, констативен протокол № BG03001082111/13.12.2018 г., сервизна карта №
**********/09.12.2018 г., служебен бон, констативен протокол №
2659031/08.03.2019 г., писмо изх. № Ц-03-471/05.02.2019 г., сигнал №
01-54406/03.01.2019 г., становище във връзка с поръчка BG03001082111, етикет с информация на български език,
информация за продажба, сервизна карта № **********/09.12.2018 г., копие от
електронен регистър, информация за продажба, съдът намира за установено
следното:
На
08.03.2019 г. служители на КЗП- РД- П.- К. и М. извършили проверка в магазин „В.“,
находящ се в гр. К., ул. „П.С.“ №**, стопанисван от „***“ ЕАД. Повод за извършената проверка в търговския
обект била постъпила жалба от потребител, заведена в КЗП- РД- П. с вх.№ П-01-
66/07.02.2019г., отнасяща се за рекламация на мобилен телефон Motorola Е4 плюс, IMEI **********, закупен на 30.05.2018 г., за
което била издадена гаранционна карта за предоставена търговска гаранция от 24
месеца. Съгласно изложеното в жалбата, в началото на месец ноември 2018 г. в
студеното време, когато се понижават температурите, телефонът започвал да
създава проблем- при провеждане на входящи и изходящи разговори отсрещната
страна не чува добре, а потребителят ги чувал.
На
09.12.2018 г. била предявена рекламация пред търговеца. Същата била приета за
основателна. Изготвена била сервизна карта № **********. В същата като
забележка за външния вид на телефона било записано: „Следи от употреба, надрани
панели“. Не били описани констатации като изкривен преден панел, луфт между
преден панел и заден капак, изкривен капак. Апаратът бил изпратен към оторизиран
от производителя сервиз- „Б.“ ЕООД за безплатно гаранционно отремонтиране.
На
03.01.2019 г. телефонът бил върнат обратно с отказ от гаранционно обслужване.
След извършен технически преглед от сервизните специалисти бил установен механичен
дефект- механично изкривен преден панел, изкривен капак до бутона за звук. Издаден
бил констативен протокол № BG030010822111
от 13.12.2018 г.
Във
връзка с изясняване на фактическата обстановка по потребителската жалба, от
търговеца било изискано становище по жалбата. На 18.03.2019 г. било
предоставено и прието с ППД № К-0122408 становище по жалбата, в което
търговецът описал, че отказва да приведе стоката в съответствие с договора за
продажба, тъй като телефонът бил с механично изкривен преден панел, изкривен
капак до бутона за звук, причинено от сътресение, удар или изпускане на
устройството, позовавайки се на протокола на сервиз „Б.“ ЕООД.
Във
връзка с извършените проверки били съставени констативен протокол № К-2659031
от 08.03.2019 г. и протокол за проверка на документи № К-0122408 от 18.03.2019
г., с който търговецът бил поканен да се яви на 28.03.2019 г. за съставяне на
АУАН.
На
28.03.2019 г. в присъствие на упълномощено лице бил съставен процесния АУАН, с
който било счетено, че търговецът „***“ ЕАД не изпълнил
административното си задължение съгласно чл.113, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, когато потребителската стока
не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в
съответствие с договора за продажба в едномесечен срок от предявяване на
рекламацията- 09.12.2018 г., с което търговецът нарушил чл.113, ал.1 от ЗЗП /ДВ
бр.99/2005г., в сила от 10.06.2006г., ДВ бр.61/25.07.2014г., изм. ДВ бр.8/2017 г.
Въз
основа съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с
което на „***“ ЕАД била наложена на основание на основание чл.222а от ЗЗП-
имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП.
Приетата
за установена фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания
като свидетел актосъставител, свидетелите по акта и от прочетените и приети
писмени доказателства, които съдът кредитира.
Жалбоподателят
счита наказателното постановление за незаконосъобразно и неправилно, излага
доводи в тази връзка. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва
да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност.
Издаденият
АУАН съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, спазени са правилата
за съставянето му и е връчен на представител на нарушителя с разяснени му права
на възражения в 3- дневен срок.
Обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити,
изискуеми от чл.57 от ЗАНН, а обстоятелствата по извършване на нарушението са
описани по идентичен начин с тези в АУАН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че жалбоподателят е
отказал да изпълни задължението си, вменено му с разпоредбата на чл.113 ал.1 от
ЗЗП, съобразно която „когато потребителската стока не съответства на договора
за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за
продажба в едномесечен срок от предявяване на рекламацията“, в конкретния
случай, считано от 09.12.2018 г., когато е предявена рекламацията пред
търговеца. Законосъобразно наказващият орган е приел, че това задължение,
регламентирано в разпоредбата на чл.
113, ал.1 от ЗЗП, е следвало да бъде изпълнено от страна на дружеството-
жалбоподател. Неоснователно се явява възражението му, че не следва да бъде
прилагана посочената разпоредба, тъй като не се касае за сключен договор за покупко- продажба, а до договор за лизинг.
В процесния случай макар страните да са сключили договор
за лизинг, съдът намира, че посочените по- горе разпоредби от ЗЗП следва
да бъдат приложени и към него, тъй като ако се приеме обратното означава част
от потребителите да бъдат поставени в неравностойно положение, което не е целта
на закона. Същата се съсредоточава върху защитата интересите на икономически
по- слабата страна, каквато се явява потребителят. В тази насока са и
разпоредбите на редица нормативни актове, между които следва да бъде посочена Директива 85/374/ЕИО
на съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните
разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от
дефект на стока, съгласно която защитата на потребителите предполага, че всички
участници в производствения процес, следва да носят отговорност, доколкото
завършената стока, съставната част или суровината, доставени от тях, са се
оказали дефектни. Освен това следва да се отбележи и че самият договор за лизинг съдържа елементите на
договора за покупко- продажба, а именно
възможността собствеността върху процесната вещ да премине върху потребителя. Поради
изложеното съдът намира, че сключеният договор за лизинг попада в обхвата на
разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗЗП.
По отношение на възражението на жалбоподателя за неправилно прилагане
на материалния закон от страна на наказващия орган, предвид че „***“ приело
рекламираната стока, но резултатът бил не непривеждане на стоката в
съответствие с договора за продажба, а отказ от гаранционно обслужване, поради
установения характер на повредата, а именно изкривен преден панел, луфт между
заден и преден панел, изкривен капак до бутон звук, причинена от сътресение,
притискане, удар или изпускане на устройството, вследствие на което настъпва
структурна деформация, довела до описаната повреда. Възражението е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП независимо
от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на
потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112- 115
от ЗЗП, т.е. отпадането на гаранционната отговорност не води до отпадане на
отговорността за съответствие по чл.112- чл.114 от ЗЗП. Задължението на
продавача да приведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба, визирано в чл.113 ал.1 от ЗЗП е обусловено от причината, породила
несъответствието. В конкретния случай обаче не е установена причина, която да
се изразява в неправилна употреба, доколкото в издадената сервизна карта №
********** от 09.12.2018 г. е отбелязано като забележка относно външния вид на
стоката единствено следното: „следи от употреба, надрани панели“, а повредата е
описана като „микрофона спира да работи като е студено“. Дори и без технически
познания, служителят на „***“, изготвил сервизната карта, ако е констатирал, е
следвало да опише коректно видимия външен вид на стоката за рекламация, като
дефекти, каквито в случая са описани в констативния протокол от оторизирания
сервиз като „изкривен преден панел,
луфт между заден и преден панел, изкривен капак до бутон звук“ биха били видими
и за лице без технически познания, но такива липсват описани в сервизната
карта.
От значение в случая е и необореното от жалбоподателя обстоятелство, установено от сигнала на потребителя, а именно, че последният е занесъл стоката в магазина за ремонт още на 30.11.2018 г., като сервизната карта в случая е била издадена едва на 09.12.2018 г. В този смисъл и доколкото процесната стока е била закупена на 30.05.2018 г. следва да се приеме, че конкретния случай попада под обхвата и на разпоредбата на чл.108 от ЗЗП, според която „всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето ѝ, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието“. По делото не са събрани доказателства, че констатираните при приемане на рекламацията дефекти- „микрофона спира да работи като е студено“ се дължат на неправилно експлоатиране на мобилния телефон от потребителя.
Предвид изложеното, съдът намира за безспорно доказано осъщественото от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗЗТ.
Приложената норма на чл. 222а от ЗЗП предвижда за нарушение по чл. 113 от ЗЗП, каквото е констатирано в случая, на юридическите лица да се налага имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае до нарушение, пряко засягащо основни права на потребителя, защитени със ЗЗП.
С оглед вида на субекта на нарушението, а
именно юридическо лице, правилно е била определена именно имуществена санкция,
като относно нейния размер не са били изложени конкретни мотиви от страна на
наказващия орган по какви причини същият е определен над предвидения минимум от
500 лева. В тази насока и тъй като конкретният случай не се отличава съществено
от сходни случаи на нарушения от същия вид, съдът намира, че необосновано
санкцията е била завишена, като намира, че в тази насока следва наказателното
постановление да бъде изменено с намаляване на имуществената санкция от 1000
лева на 500 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № К-0047961 от 09.05.2019 г. на Директора на Регионална дирекция
за областите П., С., П., Х., К. и Ст.З.със седалище *** на Комисията за защита
на потребителите, с което на „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление-***, представлявано от А. И.Д.в качеството му на изпълнителен
директор е наложена на основание чл.222а от ЗЗП- имуществена санкция в размер
на 1000 лв., за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 1000 лева на 500
/петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ