№ 40
гр. П., 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500483 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №260029/20.06.2022г., постановено по гр.д.№1061/2020г. по
описа на РС- Велинград е отхвърлен предявения от А. Г. П., ЕГН **********,
с адрес: гр.К., общ. Р., обл.П., ул.„К.“ №8А, против К. М. С., ЕГН **********
и Й. А. С., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.К., ул.„К.“ №8,
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, за признаване на установено спрямо
ответниците К. М. С. и Й. А. С., че ищцата А. Г. П. е собственик на 1/2ид.част
от сграда с идентификатор 38844.503.556.4 по КККР на гр.К., общ.Р., обл.П.,
със ЗП от 51кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за
обитаване, построена в поземлен имот с идентификатор 38844.503.556 по
КККР на гр.К., общ.Р., обл.П., с адрес на поземления имот: гр.К., ул.„К.“ №8-
8А, на основание приращение- чл.92 от ЗС и за осъждане на ответниците да
предадат на ищцата владението върху процесната 1/2ид.част от сградата.
Отхвърлен е предявения от А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.К.,
общ.Р., обл.П., ул.„К.“ №8А, против К. М. С., ЕГН ********** и Й. А. С.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.К., ул.„К.“ №8, ревандикационен иск по
чл.108 от ЗС, за признаване на установено спрямо ответниците К. М. С. и Й.
1
А. С., че ищцата А. Г. П. е собственик на 1/2ид.част от сграда с
идентификатор 38844.503.556.5 по КККР на гр.К., общ.Р., обл.П., със ЗП от
55кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор
38844.503.556 по КККР на гр.К., общ.Р., обл.П., с адрес на поземления имот:
гр.К., ул. „К.“ №8-8А, на основание дарение и за осъждане на ответниците да
предадат на ищцата владението върху процесната 1/2ид. част от сградата.
Признато е за установено, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по
отношение на ответницата А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.К., общ.Р.,
обл.П., ул.„К.“ №8А, че ищецът К. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.
„К.“ №8 е собственик на следния недвижим имот- сграда с идентификатор
38844.503.556.4 по КККР на гр.К., общ.Р., обл.П., със ЗП от 51кв.м., брой
етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, построена в поземлен
имот с идентификатор 38844.503.556 по КККР на гр.К., общ.Р., обл.П., с адрес
на поземления имот: гр.К., ул.„К.“ №8-8А.
Признато е за установено, на основание чл.124 от ГПК, по отношение на
ответницата А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.К., общ.Р., обл.П., ул.„К.“
№8А, че ищците К. М. С., ЕГН ********** и Й. А. С., ЕГН 640824 3614,
двамата с адрес: гр.К., ул.„К.“ №8, са собственици, в режим на СИО, на
следния недвижим имот- сграда с идентификатор 38844.503.556.5 по КККР на
гр.К., общ.Р., обл.П., със ЗП от 55кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг
вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, построена в поземлен
имот с идентификатор 38844.503.556 по КККР на гр.К., общ.Р., обл.П., с адрес
на поземления имот: гр.К., ул.„К.“ №8-8А.
Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. Г. П., ЕГН **********, с
адрес: гр.К., общ.Р., обл.П., ул.„К.“ №8А, да заплати на К. М. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.К., ул.„К.“ №8, сумата в общ размер на 1100лв.-
разноски по делото.
Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. Г. П., ЕГН **********,
с адрес: гр.К., общ.Р., обл.П., ул.„К.“ №8А, да заплати на Й. А. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.К., ул.„К.“ №8, сумата в размер на 1000лв.- разноски
по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от А. Г. П., чрез
пълномощника й адв.Б. Д..
2
Твърди се, че обжалваното съдебно решение е неправилно,
незаконосъобразно, несправедливо и немотивирано и като такова следва да
бъде отменено по следните съображения;
На първо място се визира, че неправилни са изводите на съда относно
достоверността на свидетелските показания. В този аспект се сочи, че в
решението, първонистанционният съд с дал вяра само и единствено на
показанията на разпитаните свидетели, доведени от ответната страна, които
съвсем логично защитават тезата на ответниците. Респективно въобще не са
взети под внимание думите на свидетелите, които с доведени от страна на
ищцовата страна.
Твърди се, че в настоящия случай се касае за придобИ.е на имот по
давност, в който случай свидетелските показания са от съществено значение
за изхода на правния спор. Pайонният съд неправилно приема, че от
свидетелските показания се установява непрекъснато владение от страна на
ответниците върху процесиите имоти. Неправилен е и извода на съда за
прилагане на разпоредбата на чл.69 от ЗС, според която, владелецът държи
вещта като своя, докато се докаже, че я държи за другиго.
Сочи се, че константна е съдебната практика във връзка с придобИ.е
правото на собственост по давност и приложението па чл.69 от ЗС, видно от
Тълкувателно решение №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на
ВКС, като се цитира същото.
Твърди се, че никога ответникът не е заявявал, че счита тези сгради за
свои и никога не е отказал достъп до имота на Г.и И. С.и. Последните двама
са считали тези сгради за общи и това са споделяли с околните. В този смисъл
са и свидетелските показания на разпитаните свидетели А.Б.К.
Твърди се, че обстоятелството, че Г. е ползвал необезпокоявано
работилницата се установява и от думите на свидетеля на ответната страна Б.,
която казва: „Когато братовчед ми Г. искаше да си направи нещо, той
влизаше и излизаше спокойно в работилницата и нямаше никакъв проблем за
това.“.
Счита се и се моли въззивният съд да приеме, че по делото не са
събрани доказателства от които да е видно, че ответниците някога са
оспорили правото на собственост върху тези сгради на ищцата и нейните
наследодатели, респективно, никога не са заявявали на когото и да било от
3
тях, че считат тези сгради за изключителна тяхна собственост и че владеят
същите само за себе си. През този период те са били владелци на техните
идеални части от сградите и държатели на идеални части на Г.и И. С.и,
каквато е трайната съдебна практика на ВКС, поради което те не са ги
придобили по давност.
Твърди се, че видно от представения Нотариален акт за дарение на
недвижим имот 22, том V, н.д.№643/02.07.2019г. на СВ при PC- Велинград,
Г.и И. С.и са дарили на своята дъщеря А. П. притежаваната от тях общо 1/2
ид.част от поземления имот, ведно с една от процесните сгради, а именно:
Сграда с идентификатор 38844.503.556.5, със застроена площ 55кв.м., брой
етажи 1, предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда. Всичко това се приема, че води до безспорния
извод, че до този момент, те са платили всички данъци и такси за имота и са
взели чисто удостоверение за данъчна оценка, за да могат да го прехвърлят.
От друга страна, ако ответниците са считали имотите за свои, те би следвало
да плащат и данъци за тях, а това обстоятелство не е било въведено от
ответниците и съответно не е установено.
Твърди се, че лишено от всякаква логика са твърденията, че приживе
ищците са считали работилницата за собственост на ответника и
същевременно са дарили своята идеална част от нея на дъщеря си. От това се
приема, че може да се направи извод, че още тогава, те са я считали тази
сграда за съсобствена, респективно ответниците не са я владеели или поне
това не е било явно и не това владение не е стигнало да знанието на техните
съсобственици и първоначални ищци в настоящето производство, поради
което не е изпълнен фактическия състав на придобИ.ето по давност.
Счита се, че неправилен е извода на съда в тази насока, че ответниците
са демонстрирали по отношение на ищцата и нейните наследодатели
поведение на пълноправни собственици на този имот.
Моли се съдът да даде вяра на свидетелите на ищцовата страна, тъй като
техните показания кореспондират със събрания писмен доказателствен
материал и взаимно се допълват. Съвсем логично звучи, първоначалните
ищци, които считат процесните имоти за съсобствени, както твърдят
свидетелите на ищцовата страна, за да прехвърлят своята част от тях на
своята дъщеря.
4
Твърди се, че първоинстанционният съд е базирал своето решение на
една декларация от 11.05.1979г. по чл.56, ал.2 от ЗТСУ, която не е вписана в
нотариалните книги при Служба но вписванията при PC- Велинград и за
която последния сам обсъжда, че не произвежда действия по учредяване на
право на строеж щом не е вписана в имотния регистър.
Обръща се внимание на факта, че ответниците се снабдяват с
нотариален акт за делба на лятната кухня през 2019г. В нито един момент
през всички тези години преди това, за които ответниците твърдят, че владеят
имотите, те не са предприели действия да се снабдят с констативен
нотариален акт за собственост върху процесните имоти и да бъдат признати
за собственици по съответния законов ред. Приема се, че всичко това е
индиция за тяхното възприятие за имотите, а именно, че не само те са
собственици на тези имоти, а същите са съсобствени с ищците. Тяхното
бездействие в тази насока е по- силно доказателство за намерения им и за
начина, по който те възприемат имотите, отколкото свидетелските показания
на разпитаните по делото свидетели, които са странични наблюдатели и няма
как да дадат безспорни достоверни показания относно мислите и чувствата на
ответниците.
Моли се да се приеме от въззивният съд, че по делото не е било
установено по един безспорен и категоричен начин упражнявано владение от
страна на ответниците, владение явно и непрекъснато в продължение на 10
години, което е годно да ги направи собственици на процесиите имоти.
Искането е да се уважи изцяло подадената въззивна жалба и се отмени
решението на PC- Велинград, като неправилно, незаконосъобразно,
немотивирано и несправедливо и да се постанови ново такова, с което се
уважат предявените от ищцата искове и респективно да отхвърлите,
предявените от ответниците такива.
Моли се за присъждане на направените пред двете съдени инстанции
разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- К. М. С. и Й. А. С., чрез пълномощник им адв.Б..
Твърди се в същия, че първоинстанционния съд е изпълнил
задължението си по чл.235, ал.2 ГПК и в мотивите си е посочил подробно и
пълно исканията и възраженията на страните, направил е обективен анализ на
5
събраните доказателства, фактическите констатации и правните изводи са
изцяло съответни на данните по делото,
Твърди се във въззивната жалба, че неправилно съдът, в противоречие с
нормата на чл.69 ЗС е приел за установено по делото, че ответниците са
придобили собствеността върху двете процесни сгради. Развити са доводи, че
не може да придобие от по давност вещ, когато съсобствеността е възникнала
по наследяване.
Сочи се, че жалбоподателката- ищца- А. П. е заявила в исковата си
молба, че правото й на собственост върху процесните две сгради се следва от
разпоредбата на чл.92 ЗС. Според ищцата- жалбоподателка, тъй като са
съсобственици на земята при равни права, то те са съсобственици и на
построените върху него сгради предмет на иска- лятна кухня и дърводелска
работилница. Твърди се, че не е давано съгласие за тяхното построяване.
В тази насока се визира, че районният съд в Определение
№260480/02.11.2021г. по чл.146 ГПК приема, че ищците твърдят „..че са
собственици на основание чл.92 от ЗС...“ на процесните сгради и на това
основание е разгледал предявения от ищцата- жалбоподател иск.
Твърди се, че ответниците са подали писмен отговор и са заявили, че
предявените искове са неоснователни, а твърденията, че двамата братя-
ищеца Г. К. С. /починал в хода на процеса/ и брат му М. К. С.- починал на
29.06.1987г.- баща на К. М. С. са строили заедно лятната кухня, а
дърводелската работилница е построена съвместно от ищеца Г. К. С. и
доверителя ми К. М. С. са неверни. В писмения отговор са изложени
обстоятелствата, на които основават възраженията ответниците. В тази насока
е и насрещен иск против ищците.
Сочи се, че в първото заседание за разглеждане на делото проведено на
15.12.2021г., ищците не са поискали по реда на чл.214, ал. 1 ГПК, да се
измени основанието на предявения иск, нито пък по реда на чл.143, ал.1 ГПК
са пояснили и допълнили исковата си молба.
Твърди се, че районният съд е разгледал делото и постановил
решението си по заявения иск и на посоченото основание.
При тези данни се моли да се приеме, че са неотносими въведените
доводи за неправилност на постановеното от районния съд, относно
възможността едно лице да придобие по давност собственост върху вещ,
6
придобита по наследство.
Сочи се, че при постановяване на решението си, съдът е обсъдил
показанията на всеки един от свидетелите и е съобразил разпоредбата на
чл.172 ГПК. Изводът на първата инстанция, че лятната кухня е построена във
времето 1979-1980г. от бащата на М. К. С., че той е установил владение за
себе си, а след неговата смърт неговите наследници, съответства изцяло на
данните по делото.
Твърди се, че съдът правилно приема декларацията по чл.56, ал.2
ЗТСУ/отм/, което е индиция за намерението на М. С.- баща на К. С. да
построи сградата на себе си, както и за знанието и съгласието на неговия
брат- Г. С., брат му да построи за себе си лятната кухня.
Счита се, за законосъобразен извода на съда, че М. С., а след неговата
смърт, неговите наследници са упражнявали фактическата власт върху
лятната кухня, като са демонстрирали намерението си да я своят само за себе
си и тези техни действия са стани достояние на другите съсобствениците, са
владели лятната кухня непрекъснато в продължение на много повече от десет
години, тъй като са я стопанисвали явно и несмущавано.
Иска се да се приеме за правилно решението на Велинградски районен
съд, с което е отхвърлил иска за собственост по чл.108 ЗС предявен от
ищцата- жалбоподател и е уважил предявения насрещен иск на ответниците,
като ги е признал за собственици на дърводелската работилница.
Моли се за присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят А. Г. П., редовно призован не се
явява. За същата се явява пълномощникът й адв.Д.. От страна на последната
се иска да се уважи подадената въззивна жалба и се отмени обжалваното
решение, като неправилно и необосновано. В този смисъл излага
съображения. Претендира разноски.
За ответниците по жалбата- К. М. С. и Й. А. С., редовно призовани не се
явяват. За същите се явява процесуалния им представител адв. Б.. От страна
на последната се приема, че подадената въззивна жалба е неоснователна.
Излагат се доводи в тази насока. Моли се за присъждане на разноски
направени пред въззивната инстанция.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
7
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на А. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.К., общ.Р., обл.П., ул.„К.“
№8А- участваща като главна страна, както на лично основание, така и на
основание чл.227 от ГПК, конституирана като наследник по закон на мястото
на починалите в хода на производството ищци Г. К. С., с ЕГН **********,
починал на 01.02.2021г. и И.К. С., с ЕГН **********, починала на
20.03.2022г., против К. М. С., с ЕГН ********** и Й. А. С., с ЕГН **********
и двамата с адрес: гр.К., ул.„К.“ №8. В същата са обективирани следните
искания: 1/ на основание чл. 108 от ЗС, съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответниците К. М. С. и Й. А. С., че
ищцата А. Г. П. е собственик на 1/2ид.част от сграда с идентификатор
38844.503.556.4 по КККР на гр. К., общ. Р., обл. П., със застроена площ (ЗП)
от 51 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване,
построена в поземлен имот с идентификатор 38844.503.556 по КККР на гр.К.,
общ.Р., обл.П., с адрес на поземления имот: гр.К., ул.„К.“ № 8-8А, на
основание приращение- чл. 92 от ЗС и да се осъдят ответниците да предадат
на ищцата владението върху процесната 1/2ид.част от сградата; 2/ на
основание чл.108 от ЗС, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответниците К. М. С. и Й. А. С., че ищцата А. Г.
П. е собственик на 1/2ид.част от сграда с идентификатор 38844.503.556.5 по
КККР на гр.К., общ.Р., обл. П., със ЗП от 55кв.м., брой етажи 1,
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
построена в поземлен имот с идентификатор 38844.503.556 по КККР на гр.К.,
общ.Р., обл.П., с адрес на поземления имот: гр.К., ул.„К.“ № 8-8А, на
основание договор за дарение и да осъди ответниците да предадат на ищцата
владението върху процесната 1/2ид.част от сградата.
Твърди се, че с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот, признато по обстоятелствена проверка, №140, том 1, дело 329 от
05.05.1995г., издаден от РС- Велинград, Г. К. С., с ЕГН **********, починал
на 01.02.2021г. и ответникът К. М. С. са признати за собственици, на
основание придобивна давност, наследство и делба, при равни квоти по
1/2ид.част за всеки от тях, на поземлен имот с идентификатор 38844.503.556
8
по КККР на гр. К., общ. Р., обл. П., с площ от 1053 кв.м., с номер по
предходен план: 556, квартал 47, парцел IV, с адрес на поземления имот:
гр.К., ул.“К.” №8-8А, при съседи: имоти с идентификатори 38844.503.568,
38844.503.565, 38844.503.564, 38844.503.557, 38844.503.1896, 38844.503.555,
ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор
38844.503.556.1, със ЗП от 120кв.м., а съгласно нотариален акт с площ от
112кв.м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна. Към
този момент Г. С. и ответникът К. С. били семейни. Поради това придобитата
приживе от Г. С. 1/2ид.част от имота била в режим на СИО със съпругата му
И. С., с ЕГН **********, починала на 20.03.2022г., а придобитата от
ответника К. С. 1/2ид.част от имота била в режим на СИО със съпругата му-
ответницата Й. С..
Сочи се от страна на ищцата, че в имот с идентификатор 38844.503.556
по КККР на гр.К. има построени шест сгради, а именно: сграда с
идентификатор 38844.503.556.1, със ЗП от 120кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда- еднофамилна; сграда с идентификатор
38844.503.556.2, със ЗП от 57кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: друг
вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда с
идентификатор 38844.503,556.3, със ЗП от 23кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда;
сграда с идентификатор 38844.503.556.4, със ЗП от 51кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор
38844.503.556.5, със ЗП от 55кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда с идентификатор
38844.503.556.6, със ЗП от 28 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда.
Твърди се, че с Решение №429/12.12.2019г., постановено по гр.д.
№657/2019г. по описа на РС- Велинград, влязло в законна сила на
08.08.2020г., била допусната между съделителите Г. С., И. С., ответникът К.
С. и ответницата Й. С. делба на поземлен имот с идентификатор
38844.503.556, с площ от 1053кв.м., представляващ УПИ IV-556, в кв.47 по
плана на гр.К., както и на следните построени в него сгради, а именно: сграда
с идентификатор 38844.503.556.1, със ЗП от 120кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда- еднофамилна; сграда с идентификатор
38844.503.556.2, със ЗП от 57кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: друг вид
9
производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда с идентификатор
38844.503.556.3, със ЗП от 23кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда и сграда с идентификатор
38844.503.556.6, със ЗП от 28кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид
производствена складова, инфраструктурна сграда. Със същото решение,
съдът е отхвърлил, като неоснователен, предявеният от Г. С. и И. С. против К.
С. и Й. С. иск за делба на построените в горепосочения поземлен имот сграда
с идентификатор 38844.503.556.4, със ЗП от 51кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор
38844.503.556.5, със ЗП от 55кв.м., брой етажи: 1, с предназначение:
друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.
Сочи се, че с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №22, том V, н.д. №643/02.07.2019г. по описа на
Служба по вписванията при РС- Велинград, Г. С. и И. С. прехвърлили на
дъщеря си- ищцата А. П. притежаваната от тях общо 1/2ид.част от
горецитирания поземления имот с идентификатор 38844.503.556, ведно с
1/2ид.част от построените в него сграда с идентификатор 38844.503.556.1,
сграда с идентификатор 38844.503.556.2; сграда с идентификатор
38844.503.556.3, сграда с идентификатор 38844.503.556.5 и сграда с
идентификатор 38844.503.556.6. Запазили си правото на собственост само
върху сграда с идентификатор 38844.503.556.4.
Твърди се от ищцата А. П., че е собственик на 1/2ид.част от сграда с
идентификатор 38844.503.556.4, на основание чл.92 от ЗС, като приращение
към дворното място, както и че е собственик на 1/2ид.част от сграда с
идентификатор 38844.503.556.5, на основание договор за дарение от
родителите й- Г. С. и И. С., като последните двама са били собственици на
същата сграда, на основание чл.92 от ЗС, като приращение към поземления
имот. Останалата 1/2ид.част от сграда с идентификатор 38844.503.556.4 и
1/2ид.част от сграда с идентификатор 38844.503.556.5 е собственост на
ответниците К. С. и Й. С..
Сочи се, че ответниците владеят изцяло двете сгради и не са допускали
ищцата и родителите й- Г. С. и И. С. да влязат в тях, с което обосновава
правния си интерес от водене на предявените ревандикационни искове.
Твърди се, че Г. С. и И. С. никога не са давали съгласие ответниците да
10
строят свои сгради в съсобствения им имот, нито са им учредявали право на
строеж. Изтъква се, че сграда с идентификатор 38844.503.556.4 е построена в
периода 1985г.- 1986г. от покойния Г. С. и брат му М. С.- баща на ответника
К. С., а сграда с идентификатор 38844.503.556.5 е построена през 1993г.- 1994
г. от Г. С. и ответника К. С..
Сочи се, че ответниците никога не са оспорвали правото на собственост
на ищцата и родителите й върху процесните две сгради, както и че никога не
са заявявали на когото и да е от тях, че считат тези сгради за изключителна
тяхна собственост и че владеят същите само за себе си.
Искането е да се уважат предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците К. С. и Й. С.. В него се излагат съображения в
насока неоснователност на предявените ревандикационни искове. В тази
насока се оспорват твърденията в исковата молба, че сграда с идентификатор
38844.503.556.4 е построена съвместно от Г. С. и брат му М. С.- баща на
ответника К. С., а сграда с идентификатор 3844.503.556.5 е построена от Г. С.
и ответника К. С..
Твърди се от страна на ответниците твърдят, че сграда с идентификатор
38844.503.556.5 е изключителна тяхна собственост, а сграда с идентификатор
38844.503.556.4 е индивидуална собственост на ответника К. С..
Визира се от ответниците, че с Декларация по чл.56, ал.2 от ЗТСУ /отм./
на 11.05.1979г., А. К.а К. и Г. К. С. са дали съгласието си, М. К. С. да построи
лятна кухня на свое име в парцел II- 556, в кв.47 по плана на с.К., както и че
на 28.04.1979г. е разрешено строителство на лятна кухня. През 1979г. М. К.
С.- баща на ответника построил лятната кухня /сграда с идентификатор
38844.503.556.4/, със съгласието на А. К.а К. и Г. К. С. и оттогава до датата на
смъртта си- 29.06.1987г. владял въпросната сграда като своя. След смъртта на
М. К. С., владение върху сградата повече от 10 години открито
осъществявали неговите универсални правоприемници- наследниците му по
закон М. К.а С., К. М. С. и П. М.а С., които придобили собствеността върху
нея по давност. Впоследствие с договор за доброволна делба, обективиран в
Нотариален акт за доброволна делба №1881, том 1, peг. №2581, дело
№186/2019г. на Нотариус С.Д., вписан в СВ- Велинград под акт №118, том
1/12.06.2019г., вх.рег. №1057, дв. вх.peг. №1056, М. К.а С., К. М. С. и П. М.а
11
С. са извършили доброволна делба на сграда с идентификатор
38844.503.556.4, като същата била предоставена в дял на ответника К. С., като
за уравнение на дяловете си съделителите М. К.а С. и П. М.а С. заявили, че са
получили други активи от наследството на общия им наследодател.
Твърди се от ответниците К. С. и Й. С., че сграда с идентификатор
38844.503.556.5 е тяхна индивидуална собственост. Излагат, че тази сграда е
построена от тях двамата в периода 1996г.- 1997г., като предназначението на
строежа е „Дърводелска работилница“. От построяването на сградата, в
продължение на повече от 10 години, открито са я владели само те като своя,
без някой друг да е оспорвал правото им на собственост или пък да е
предявявал претенции към сградата, поради което са я придоби по давност.
Поддържат, че ищцата и родителите й не са вложили средства за
построяването на процесните две сгради, нито са участвали в строителството
им.
Искането е, предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски.
В срока за отговор на исковата молба са предявени следните насрещни
положителни установителни искове за собственост: ответникът К. С. е
предявил насрещен положителен установителен иск с правно основание
чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение А. П., че той е
изключителен собственик на горепосочената сграда с идентификатор
38844.503.556.4, на основание давностно владение и делба; ответниците К. С.
и Й. С. са предявили насрещен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение А. П., че
двамата са изключителни собственици на горепосочената сграда с
идентификатор 38844.503.556.5, на основание давностно владение, считано от
построяването на сградата през 1996 г. - 1997 г.
В насрещната искова молба ищците по насрещните искове- К. С. и Й. С.
излагат съображения идентични с тези в отговора на исковата молба, поради
което не се следва да бъдат преповтаряни.
Моли се за уважаване на предявените насрещни искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова
молба от ответницата по насрещния А. П.. В него последната приема, че
12
същите са неоснователни. Оспорват твърденията, изложени в насрещната
искова молба. В тази насока се твърди, че при построяването и на двете
сгради праводателят й- Г. С. е участвал със средства и със собствен труд.
Сочи, че сграда с идентификатор 38844.503.556.4 е построена през периода
1985г.- 1986г. от Г. С. и брат му М. С.- баща на ищеца по насрещния иск К. С.,
а сграда с идентификатор 38844.503.556.5 е построена през периода 1993г.-
1994г. от Г. С. и К. С.. Никога, нито ответницата по насрещните искове, нито
нейните праводатели са давали съгласие, ищците по насрещните искове да
построят свои сгради в съсобствения имот, нито са им учредявали право на
строеж. Поради тази причина сградите с идентификатори 38844.503.556.4 и
38844.503.556.5 са съсобствени между страните по делото. Ответницата по
насрещните искове твърди, че договора за доброволна делба, обективиран в
обективиран в Нотариален акт за доброволна делба №1881, том 1, peг.
№2581, дело №186/2019 г. на Нотариус С.Д. е нищожен, тъй като при
извършването на делбата не са участвали всички съсобственици на
недвижимия имот. Оспорва истинността на представената декларация по
чл.56, ал.2 от ЗТСУ /отм/. Твърди, че същата не е подписана от Г. К. С. и А.
К.а К., както и че отразеното в нея съдържание е допълнено впоследствие,
видно от използвания ръкописен почерк. Акцентира върху обстоятелството,
че тази декларация не е вписана в Служба по вписванията към съответния
районен съд.
Искането е да се отхвърлят насрещните искове. Претендират се
разноски.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за
установено следното:
Видно от Нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот, признато по обстоятелствена проверка №140, том I, дело
№329/05.05.1995г. по описа на РС- Велинград се установява, че Г. К. С. и
ответника К. М. С. са признати за собственици, на основание придобивна
давност, наследство и делба, при равни права за всеки от тях- по 1/2ид.част,
на следния недвижим имот: дворно място, съставляващо парцел IV-556, в
кв.47 по плана на с.К., целият застроен и незастроен с площ от 1110кв.м., при
съседи: улица, имоти на Б.С. наследници на И. и М. С., ведно с построената в
него през 1945г. жилищна сграда, със застроена площ от 120кв.м., състояща
13
се от приземен и редовен етаж, в която сграда П. . С. (майка на Г. К. С. и баба
на К. М. С.) има право на безвъзмездно пожизнено ползване на една стая по
неин избор. В този нотариален акт не са описани постройките на
допълващото застрояване.
Не е спорно между страните, като в тази насока са и представените по
делото скица №15- 897908/02.12.2018г. на СГКК- П., скица №15-
556859/21.06.2019г. на СГКК- П. и скица №15-556862/21.06.2019г. на СГКК-
П. и от които се установява, че в поземлен имот с идентификатор
38844.503.556 по КККР на гр.К., с площ от 1053кв.м., с номер по предходен
план: 556, квартал: 47, парцел: IV са построени шест сгради: сграда с
идентификатор 38844.503.556.1, със ЗП от 120кв.м., брой етажи- два, с
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор
38844.503.556.2, със ЗП от 57кв.м., брой етажи- два, с предназначение: друг
вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда с
идентификатор 38844.503.556.3, със ЗП от 23кв.м., брой етажи- един, с
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда;
сграда с идентификатор 38844.503.556.4, със ЗП от 51кв.м., брой етажи- един,
с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор
38844.503.556.5, със ЗП от 55кв.м., брой етажи- един, с предназначение: друг
вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда с
идентификатор 38844.503.556.6, със ЗП от 28кв.м., брой етажи- един, с
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.
Не е спорно по делото, а и от представеното удостоверение за
наследници с изх.№25/12.02.2021г., издадено от Община Р. се установява, че
Г. К. С., ЕГН ********** е починал на 01.02.2021г. и е оставил за свои преки
наследници по закон преживяла съпруга И.К. С. и дъщеря- ищцата А. Г. П..
Видно от Удостоверение за наследници с изх.№89/03.05.2022г.,
издадено от Община Р. се установява, че единствен наследник по закон на
И.К. С., починала на 20.03.2022г., като вдовица е ищцата А. Г. П..
Не се спори между страните, а и от представеното удостоверение за
наследници с изх.№37/10.03.2021г. издадено от Община Р. се установява, че
М. К. С., с ЕГН ********** е починал на 29.06.1987г. и е оставил за свои
преки наследници по закон преживяла съпруга М. К.а С., дъщеря П. М.а Ч. и
син- ответника К. М. С..
14
Видно от Нотариален акт за доброволна делба №188, том I, peг.№2581,
н.д.№186/12.06.2019г. по описа на Нотариус С.Д. peг.№541 по регистъра на
НК, вписан в СВ- Велинград под акт №118, том I, вх.peг. №1057/12.06.2019г.
се установява, че на 12.06.2019г. е бил сключен договор за доброволна делба
между наследниците на М. К. С., а именно: М. К.а С., П. М.а Ч. и ответника К.
М. С. относно сграда с идентификатор 38844.503.556.4, представляваща лятна
кухня, като тази сграда е поставена в дял на ответника К. М. С., като за
уравнение на дяловете си съделителите М. К.а С. и П. М.а С. са получили
други активи от наследството на общия им наследодател.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот №13, том II, peг.
№2883, н.д.№211/02.07.2019г. по описа на Нотариус С.Д., peг.№541 по
регистъра на НК, вписан в СВ- Велинград под акт №22 том V, н.д.
№643/02.07.2019г., вх.peг.№1216/02.07.2019г. се установява, че на
02.07.2019г. е бил сключен договор за дарение на недвижим имот, по силата
на който съпрузите Г. С. и И. С. са дарили на дъщеря си- ищцата А. П.,
1/2ид.част от горепосочения поземлен имот с идентификатор 38844.503.556,
ведно с 1/2ид.част от построените в него, както следва: сграда с
идентификатор 38844.503.556.1, сграда с идентификатор 38844.503.556.2;
сграда с идентификатор 38844.503.556.3, сграда с идентификатор
38844.503.556.5 и сграда с идентификатор 38844.503.556.6.
От Удостоверение №47/16.08.2018г., издадено от Гл.архитект на
Община Р. се установява, че в УПИ IV- 556, в кв.47 по регулационния план на
гр.К. са построени жилищна сграда /означена с №2 в геодезическото
заснемане/, със ЗП от 78кв.м, стопанска сграда /означена с №3 в
геодезическото заснемане/, със ЗП от 50кв.м, стопанска сграда /означена с №4
в геодезическото заснемане/, със ЗП от 55 кв.м, стопанска сграда /означена с
№5 в геодезическото заснемане/, със ЗП от 16кв.м, стопанска сграда означена
с №6 в геодезическото заснемане/, със ЗП от 23кв.м. Сградите са били
допустими строежи по действащите градоустройствени планове, както и
правилата и нормативите действали по време на извършването им преди
2001г. Съгласно разпоредбите на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, същите
са търпими строежи и не подлежат на премахване и няма забрана за
ползването им.
Видно от Наказателно постановление №187/11.10.2002г., издадено от
15
Началника на РДНСК- П., К. М. С. е глобен за това, че същият е въвел в
експлоатация строеж: „Дърводелска работилница“, без да е приет по
законоустановения ред и без издадено разрешение за строеж. С констативен
акт №11ХР/19.07.2002г. било констатирано, че строителството е извършено
към момента на проверката.
От Декларация по чл.56, ал.2 от ЗТСУ /отм./ от 11.05.1979г. се
установява, че А. К.а К. и Г. К. С., като собственици на дворното място, са
дали съгласието си на М. К. С. да построи лятна кухня на свое име в парцела.
Декларацията е изведена с №487/28.05.1979г. и е заверена от Секретаря при
Кметство К..
Видно от заключението на извършената по делото съдебно- почеркова
експертиза се установява, че подписите на декларатори №1 и №2 в
процесната Декларация по чл.56, ал.2 от ЗТСУ /отм./ от 11.05.1979г. са
положени собственоръчно от А. К.а К., ЕГН ********** и Г. К. С., ЕГН
**********. В експертното заключение вещото лице посочва, че при
разделното изследване на текста „А.К. К.“ и ръкописния текст в декларацията
се установява, че са изпълнени от едно и също лице- А. К.а К.. В съдебно
заседание от страна на вещото лице се сочи, че е допуснало техническа
грешка в експертното заключение при изписването на фамилията на Г. К. С.,
като вместо „С.“ го е записал с фамилията „К.“. Експертът поддържа
представеното заключение с уточнението относно допуснатата техническа
грешка.
Видно от заключението на съдебно- техническа експертиза се
установява, че сграда с идентификатор 38844.503.556.4, със ЗП 51кв.м.,
представляваща лятна кухня е построена от М. К. С. през 1979г. или след нея,
съгласно Декларация по чл.56, ал.2 от ЗТСУ с №487/28.05.1979г., подписана
от А. К.а К. и Г. К. С. и издадената Скица №82/19.04.1979г., върху която е
записано „разрешава се строеж на лятна кухня“. Сграда с идентификатор
38844.503.556.5, със ЗП 55кв.м, представляваща работилница, към 2002г. е
била построена и е функционирала, видно от Наказателно постановление
№187/11.10.2002г., издадено от Началника на РДНСК - П., като за неин
инвеститор е посочен К. М. С.. Вещото лице е посочило, че по данни на
Техническа служба- Кметство К. няма разрешения за строеж и проекти на
процесните сгради или друга документация, свързана със строителството им,
16
но за тях е издадено удостоверение за търпимост от Община Р.. Съгласно
действащите разпоредби на ЗУТ за лятна кухня не се изисква одобряване на
инвестиционен проект. Съгласно действалите към момента на построяването
на лятната кухня ЗТСУ и Наредба №5 за правила и норми по ЗТСУ, същата
не отговаря на разпоредбите за наличие на архитектурен проект и разрешение
за строеж, за ограничена площ до 20кв.м. Разположението в имота на лятната
кухня- свободно, на отстояние 4м. от страничната регулационна линия е
допустимо от законовите разпоредби. Дадено е съгласие от собствениците на
имота. Съгласно действащия в момента ЗУТ и Наредба №7/2003г., лятната
кухня отговаря на законовите разпоредби, които не поставят ограничение за
площта и за наличие на проект. Няма издадено разрешение за строеж за
лятната кухня, но за нея Община Р. е издала удостоверение за търпимост. Ако
се приеме, че работилницата е построена около 2001/2002г., то тя не
противоречи на законовите разпоредби на ЗУТ и Наредба №7/2003г.- за
свободно разположение и на отстояние над 3м. от страничната граница на
имота, както и допустимите устройствени показатели. Не отговаря на
изискванията за наличие на инвестиционен проект и разрешение за строеж,
но и за нея Община Р. е издала удостоверение за търпимост.
Не се спори по делото, че към датата на предявяване на исковата молба
ответниците К. С. и Й. С. осъществяват фактическа власт върху процесните
сгради с идентификатори 38844.503.556.4 и 38844.503.556.5.
Видно от Решение №429/12.12.2019г., постановено по гр.д.№657/2019г.
по описа на РС- Велинград, влязло в законна сила на 09.08.2020г., потвърдено
с Решение №172/23.06.2020г. по в.гр.д.№104/2020г. по описа на ОС- П. е
отхвърлен предявения от Г. К. С. и И.К. С. против К. М. С. и Й. А. С. иск за
делба на процесните сгради с идентификатори 38844.503.556.4 и
38844.503.556.5.
В показанията си свидетелите Н.Б. и Б.К. сочат, че семействата на Г. С.
и К. С. били в много добри отношения до преди около 4- 5 години и се
събирали да празнуват по поводи- рождени дни, празници в процесната лятна
кухня. Свидетелката Н.Б. заявява, че приживе Г. С. й споделял, че лятната
кухня е строена от него и брат му М. С., а работилницата от него и ответника
К. С.. Същата твърди, че от последните пет години работилницата се ползва
от ответника К. С., като едновременно с това сочи, че в работилницата,
17
където се извършва дърводелска дейност, работили Г. С. и ответника.
В показанията си св.Б.К. сочи, че никога не е питал Г. С., на кого са
процесните сгради- лятната кухня и работилницата, както и че никога Г. С. не
му е споделял дали ги счита за свои. Свидетелят заявява, че не знае кой е
строил тези сгради, но сочи, че Г. С. не е бил дърводелец и не се е занимавал с
дърводелска работа. Излага данни, че той е влизал в работилницата, че тя е
оборудвана с машини, както и че е виждал в същата да влизат, както Г. С.,
така и ответника К. С..
В показанията си свидетелите К. Б., М.Л. и М. Б. се установява, че
процесната лятна кухня е построена през 1979г.- 1980г. от бащата на
ответника К. С.- М. С., както и че се ползвала само от М. С., а след смъртта на
последния- от неговите наследници, без да са налице спорове относно
собствеността и ползването й с починалия в хода на процеса ищец Г. С..
Свидетелите К. Б., М.Л. и М. Б. са категорични, че Г. С. не е имал никакви
претенции относно въпросната лятна кухня, построена с негово съгласие от
бащата на ответника. Свидетелят М.Л. излага, че Г. С. заявявал пред него, че
лятната кухня е на ответника К. С.. Св.М. Б. сочи, че е присъствала лично,
когато А. К. и Г. С. са подписали декларацията по чл.56, ал.2 от ЗТСУ, с която
са дали съгласие на М. С. да построи въпросната лятна кухня, както и че
никога не е имало спор за собствеността на лятната кухня, която се ползвала
и владеела само М. С. до смъртта му, а след това от наследниците му. И
тримата свидетели сочат, че в двора има дърводелска работилница, построена
от ответника К. С. около 1990г.- 1992г. Работилницата била стопанисвана и
ползвана само от ответника К. С., който я оборудвал със свои машини и
инвентар. Ответникът К. С. работел в работилницата. Свидетелите М. Б. и К.
Б. сочат, че до преди около 4-5 години Г. С. и ответника били в добри
отношения и нямали никакви конфликти помежду си. Свидетелите К. Б. и М.
Б. заявяват, че както те, така и Г. С. и семейството му са ходели да празнуват
в лятната кухня до преди около 4-5 години, когато страните били сплотени. Г.
С. се радвал, че ответника построил работилницата, никога не е оспорвал, че
тя е на ответника и не е заявявал собственически права по отношение на нея.
Ответникът не е забранявал на чичо си Г. С. да влиза в работилницата, тъй
като двамата били в много добри отношения. Ответникът не заключвал
вратата на работилницата и когато Г. С. пожелаел можел да влезе в нея, за да
си направи нещо. Свидетелката М. Б. сочи, че в работилницата ответникът К.
18
С. имал дори мелачка за месо, в която роднините му ходели да си мелят месо.
Свидетелите К. Б., М.Л. и М. Б. твърдят, че Г. С. винаги е казвал, че
работилницата е на ответника, тъй като той си я построил, че Г. С. никога не е
имал претенции относно собствеността й, както и че с оглед добрите
роднински отношения до преди 4-5 години между ответника и Г. С., на
последния не било забранено да влиза в работилницата.
В показанията си св.А.А. сочи, че познавал Г. С. приживе, както и че не
познава брата на Г. С. и семейството му. Същият заявява, че не е влизал в
процесните лятна кухня и работилницата. Свидетелят сочи, че Г. С. му
споделял, че постройките в дворното място са общи- на него и на брат му,
както и че последните 4- 5 години се скарали с брат му.
При тези данни въззивният съд от правна страна приема следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявените искове, като такива по
чл.108 от ЗС и по чл.124 от ГПК. Правилно е и разпределил
доказателствената тежест, като е приел, че за уважаване на исковете по чл.108
от ЗС е необходимо ищцата А. П., при условията на пълно и главно доказване
по чл.154, ал. 1 от ГПК, да установи, че е собственик на 1/2ид.част от имот с
идентификатор 38844.503.556.4 по КККР на гр.К. и на 1/2ид.част от имот с
идентификатор 38844.503.556.5 по КККР на гр.К., на заявеното в исковата
молба придобивно основание, както и че ответниците упражняват фактическа
власт върху целите имоти, без да имат правно основание за това. Приел, е че
в тежест на ответниците е да докажат, че упражняват фактическа власт върху
процесните имоти на правно основание, противопоставимо на ищцата.
19
Последното в случая е и заявено с предявените насрещни искове
Въз основа на събраните по делото доказателство, районният съд
обосновано е приел, че предявените от страна на ищцата А. П. искове по
чл.108 от ЗС са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени,
респективно е счел за основателни предявените от страна на ответниците
насрещни искове по чл.124 от ГПК.
В конкретният казус, няма основание да не бъдат приети изводите на
последния мотивирали го да постанови тези му изводи, които настоящата
инстанция напълно споделя и не счита да ги преповтаря в цялост.
Конкретно във въззивната жалба, последната чрез нейната защита на
практика се позовава, че неправилно в противоречие с нормата на чл.69 от ЗС
е прието за установено от районния съд, че ответниците са придобили
собствеността върху двете процесни сгради. Налице са възражения в насока,
че не може да се придобие по давност вещ, когато съсобствеността е
възникнала по наследяване. В тази насока обаче следва да се посочи и което е
съществено в конкретния спор по същество, е че във възивната жалба
посоченото за жалбоподателката основание за придобИ.е на собственост е
давност, докато в исковата молба е налице позоваване за придобИ.е-
приращение. Факт е, че още в определението на районния съд постановено по
реда на чл.146 от ГПК е прието, че от страна ищците твърдят, че са
собственици, на основание чл.92 от ЗС, т.е. приращение, като за единия имот
и по дарение за 1/2ид.ч. Това основание не е променяно в хода на делото, нито
по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, да се измени основанието на предявения иск,
нито пък по реда на чл.143, ал.1 от ГПК да пояснят и допълнят исковата си
молба.
Няма как да се игнорира, че именно в предявените и приети за
разглеждане насрещни искове, именно ответниците се позовават, като
придобивно основание- давностно владение, което в случая е и възприето
обосновано от районния съд за налице и за двете сгради.
На база заявеното, първоинстанционния съд правилно се е произнесъл,
като не е имал основание да се произнася по посоченото едва с въззивната
жалба основание констатираното на различни основания на които се позовава
ищцата.
При тези съображения, няма основание да се приемат за относими
20
доводите на защитата на жалбоподателката в насока, че ответниците никога
не са оспорвали правото на собственост върху процесните две сгради на
ищцата и нейните наследодатели, респективно никога не са заявявали на
когото и да е било от тях, че считат тези сгради за изключителна собственост
и че владеят същите само за себе си. Съответно, че те са били само владелци
на техните идеални части от сградите и държатели на идеални части на Г.и И.
С.и, поради което те са ги придобили по давност.
В конкретният казус както се посочи по- горе, именно ответниците
установяват наличието на твърдяното от тях придобивно основание-
давностно владение и върху двата имота. В този аспект от
първоинстанционният съд за всеки един от имотите е направил обоснован
анализ на заявеното от всеки един от свидетелите. Съответно се е обосновал,
защо няма основание да се възприемат твърденията на ищцовите свидетели,
още повече и във въззивната жалба се визира, че в случая се касае за
придобИ.е на имот по давност, в който свидетелските показания за от
съществено значение за изхода на правния спор.
В тази насока е посочил, че преценява показанията на св.К. Б. и М. Б.-
роднини на страните, съобразно указаното в чл.172 от ГПК, с оглед на всички
други данни по делото, като има предвид възможната им заинтересованост от
изхода му, предвид близките им отношения със страните по делото. Дал е
вяра на показанията на св.М.Л., тъй като намира същите за обективни,
логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото
гласни доказателства- показанията на свидетелите К. Б. и М. Б. и отчасти с
показанията на свидетелите Н.Б. и Б.К..
Съответно е визирал, че не кредитира показанията на св.А.А. в частта, в
която твърди, че Г. С. му споделял, че постройките в дворното място са общи-
на него и на брат му, както и че последните 4-5 години се скарали с брат му,
тъй като намира същите за недостоверни в тази им част. В тази връзка
правилно се е мотивирал с обстоятелството, че братът на Г. С.- М. С. е
починал на 29.06.1987г., видно от приетото като писмено доказателсто по
делото удостоверение за наследници с изх.№ 37/10.03.2021г., издадено от
Община Р., поради което обективно невъзможно е двамата да са се скарали
преди около 4-5 години, доколкото тогава М. С. не е бил жив.
Правилно е посочил за твърдението на св.А.А., че Г. С. му споделял, че
21
постройките в дворното място са общи- на него и на брат му, като това
кореспондира само с показанията на св.Н.Б., но също така, то обосновано е
преценил, че същото се опровергава от показанията на останалите разпитани
свидетели и приобщените по делото писмени доказателства, поради което
съдът не им дава вяра в тази част.
Правилно съдът по аналогични съображения не е възприел показанията
на св.Н.Б. в частта, в която твърди, че Г. С. й споделял, че лятната кухня е
строена от него и брат му М. С., а работилницата от него и ответника. Те
правилно не са кредитирани и в частта им, в която тази свидетелка излага, че
в работилницата е работил Г. С., тъй като в тази им част те се явяват
изолирани и неподкрепени от останалите доказателствени източници по
делото, в това число и от показанията на разпитания по искане на ищцата
свидетел Б.К., който заявява, че Г. С. не е бил дърводелец и не се е занимавал
с дърводелска работа.
Няма основание да се приеме възражението, че съдът е базирал своето
решение на декларация от 11.05.1979г. по чл.56, ал.2 от ЗТСУ. В този смисъл
следва да се посочи, че основанието да се отхвърлят исковете е основано на
база възприетите по делото гласни доказателства. Коментарът за тази
декларация, че тя е само индиция за намерението на М. К. С.- баща на
ответника К. С. да построи сградата за себе си, както и за знанието и
съгласието на неговия брат- Г. С., брат му да построи за себе си лятна кухня-
/сграда с идентификатор 38844.503.556.4/. В тази насока са налице и
категорични данни изложени от св.Л., който по отношение на тази лятна
кухня визира, че е построена от бащата на К. С.- М. С., като това е станало
около 1979г. и за това дядо Г.- наследодателя на другата страна е бил
съгласен. Налице е установено владение- несмущавано и трайно върху този
имот повече от 10 години от страна на ответниците и съгласно чл.79 от ЗС,
същите са придобили по давност правото на собственост върху процесния
имот.
Категорични са данните по делото, че през 2019г. по взаимна воля на
наследниците на М. С. е извършена доброволна делба на лятната кухня и тази
сграда е поставена в дял на ответника К. С., който е продължил да упражнява
фактическа власт върху лятната кухня, да я ползва и стопанисва като своя и
до настоящия момент. Ето защо и няма основание да се приема, че
22
презумпцията по чл.69 от ЗС е оборена в процеса.
Няма как да не се приеме, видно от приложения по делото договор за
доброволна делба, обективиран в Нотариален акт за доброволна делба №1881,
том 1, peг.№2581, дело №186/2019г. на Нотариус С.Д., че в нея са участвали
всички съсобственици на сграда с идентификатор 38844.503.556.4, то делбата
не е нищожна.
С оглед на съображения, подробно развити и от първата инстанция,
няма основание да се приеме за доказано, че ищцата по първоначалния иск по
чл.108 от ЗС и ответница по предявения от К. С. насрещен иск по чл. 124 от
ГПК, А. П. е придобила по приращение 1/2ид.част от правото на собственост
върху процесната лятна кухня- сграда с идентификатор 38844.503.556.4.
Съответно за работилницата- сграда с идентификатор 38844.503.556.5,
възприетите свидетелски показания са категорични, че е строена около
1989г., както и че не е налице твърдяното приращение и придобИ.е чрез
дарение от страна на ищцата. В тази насока, както бе посочено и по- горе е
изложен подробен анализ от първоинстанционният съд, който няма основание
да не бъде приет изцяло, като обоснован е крайния правен извод, че ищцата
по първоначалния иск по чл.108 от ЗС и ответница по предявения от К. С. и
Й. С. насрещен иск по чл.124 от ГПК- А. П. не е доказала да е придобила
правото на собственост върху 1/2ид.част от процесната дърводелска
работилница- сграда с идентификатор 38844.503.556.5, чрез договор за
дарение и приращение, тъй като К. С. и Й. С. са придобили по давност
собствеността върху дърводелската работилница много преди да е сключен
договора за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №22, том V, н.д. № 643/02.07.2019 г. на СВ при РС- Велинград, между Г.
С. и И. С., като дарители и ищцата А. П., като дарена. Доказателства в насока
на противното не са налице, а тези ангажирани от страна на ищцата не
оборват възприетите от съда.
По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а подадената въззивна жалба, като неоснователна се остави без
уважение.
При този изход на делото, в тежест на А. П. следва да се присъдят
направените от страна на К. М. С. и Й. А. С. разноски пред въззивната
23
инстанция, а именно по отношение на първия- 1000лв., а по отношение на
втората 600лв., суми заплатени от тях за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260029/20.06.2022г., постановено по гр.д.
№1061/2020г. по описа на РС- Велинград.
ОСЪЖДА А. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.К., общ.Р., обл.П., ул.
„К.“ №8А, да ЗАПЛАТИ на К. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.„К.“
№8, направените от последния разноски пред въззивната инстанция в размер
на 1000лв.- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.К., общ.Р., обл.П.,
ул.„К.“ №8А, да ЗАПЛАТИ на Й. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.
„К.“ №8, направените от последната разноски пред въззивната инстанция в
размер на 600лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24