Р Е Ш Е
Н И Е № 568
№
гр. Пловдив, 21.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията АНД
№ 546/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „СИ-2003”ООД против
Наказателно постановление № 340994-F373731/11.06.2018
г., седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Околовръстен път №106B, представлявано от : И.А.В., издадено от *** ТД на
НАП-Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер
на 500,00 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., във
вр. чл.118 , ал.4, т. 1 от ЗДДС на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС , във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. С жалбата се оспорва установената
в НП фактическа обстановка, претендира се за наличие на предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява
от *** В. З., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има
право на обжалване, в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок за обжалване,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на правен интерес,
доколкото жалбоподателят се явява санкционирано лице.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
При извършена проверка на 11.02.2018 г. в 12:00 ч. на
обект ресторант „Чинар”, находящ се в гр.Хисаря, бул. „ Васил Петрович”№5 и
стопанисван от „СИ 2003” ООД с ЕИК по БУЛСТАТ :*** било констатирано, че „СИ
2003” ООД, в качеството си на лице по
чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснало нарушение на
разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно
въведени суми” промяна на касовата наличност в размер на 10,20 лв.
В хода на проверката било установено също, че наличното в проверявания
обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършват
операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми.
Във връзка с констатациите от проверката бил съставен
Протокол за извършена проверка сер.АА №0298507/11.02.2018 г.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
Бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление, в
който описаната в АУАН фактическа обстановка била описана по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на Н.П.Н.,
опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката,
фискален бон от 11.02.2018 г. за извършена покупка в търговския обект, дневен финансов
отчет за 11.02.2018г., Протокол за извършена проверка сер. АА
№0298507/11.02.2018 г., Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г.
Разпитан пред съда свидетелят Н.Н., съставил акта за
установяване на административно нарушение, заявява, че при проверката на касовата наличност било
установено, че сумата от 10,20 лв. не
била отразена чрез операцията „служебно въведени” суми. Това обстоятелство
свидетелят посочва, че било установено, при съпоставка между разчетената касова наличност на фискалното
устройство , която била 28,50 лв и
фактическата наличност на парични средства, която била 38,70 лв. вследствие на
извършената контролна покупка.
Дадените от свидетеля показания са в съответствие с
приложената към административнонаказателната преписка касова бележка във връзка
с извършената контролна покупка на стоки на стойност 3,80 лв, дневен финнасов отчет
за 11.02.2018 г., съгласно който разчетената касова наличност на фискалното
устройство била 28,50 лв., както и със
съставения опис на парични средства, съгласно който констатираните в деня на
проверката парични средства в касата на търговския обект били на стойност 38,70
лв.
Предвид събраните по делото доказателства съдът
намира, че нарушението осъществява състава на чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/3.12.2006 г. Оплакванията на жалбоподателя, че сумата от 10,20 лв. не
била въведена, тъй като представлявала бакшиш, а не приход от реализирана
продажба, съдът намира за неоснователни, доколкото същите не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Посоченото
деяние съответства на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на
МФ, а именно: извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени”
суми . В случая при проверката е
констатирано, че фискалният апарат притежава възможността да се
извършват операциите „служебно въведени”
и „служебно изведени” суми. Правилно е направена и връзката между нарушената
разпоредба от Наредба №Н-18/2006г.
на МФ с чл.185 от ЗДДС.
Съгласно чл. 185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Описаното изпълнително деяние
в процесното наказателно постановление не е свързано с неиздаване на фискална
касова бележка от фискално устройство (фискален бон), нито с неиздаване на
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон). Съгласно
чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал.
1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са ***, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Следователно правилно е приложен материалният закон.
Правилно е приложена и
съответстващата санкционна норма. Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато
нарушението не води до отразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал.
1 на чл.185 от ЗДДС, следва
да бъде наложена предвидената за него санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС, а именно
имуществена санкция от 500 лв. до 2000 лв. Наложената санкция за нарушението в
конкретния случай е 500 лв., т.е. към
минимума, предвиден в закона, поради което съдът намира, че същата е
справедлива и съответства на целите на чл.12 от ЗАНН.
Не са налице основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения
от същия вид. Обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на
приходи е смекчаващо обстоятелство и може да обуслови само налагането на
по-ниска санкция. Същото е отчетено от административнонаказавщия орган при
определяне на наказанието при определяне на имуществена санкция в минимален размер.
При проверка относно
спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН съдът не констатира допуснати
нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са съставени от компетентни лица,
като доказателство за това е приложената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., спазени са сроковете,
предвидени в чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и НП, нарушението е описано по
ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво е наказан и да
организира адекватно защитата си.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 340994-F373731/11.06.2018 г., издадено от *** ТД на НАП-Пловдив, с
което на „СИ-2003” ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Околовръстен път №106B,
представлявано от : И.А.В., е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., във вр. чл.118 ,
ал.4, т.
1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС , във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия : ...............................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.