РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. Велико Търново, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И., изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №679 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 27, ал. 4 от Закона за
акцизите и данъчните складове/ЗАДС/, вр. с чл. 129, ал. 7, вр. чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е
по жалба на *** Г. в качеството му на пълномощник на „Захарни заводи“ АД от гр.
Горна Оряховица, срещу Решение №32-229/306 от 06.08.2019г. на директора на Териториална
дирекция „Дунавска“, потвърдено с Решение №Р-830/32-301043/18.10.2019 г. на
директора на Агенция „Митници“, в частта относно определената законна лихва
върху подлежащия на възстановяване акциз, изчислена за периода от 25.07.2018г.
до датата, на която акцизът е възстановен на „Захарни заводи“ АД. Жалбоподателят
счита, че решението в оспорената му част е нищожно поради противоречие с влязло
в сила съдебно Решение №540/19.12.2018г. по АД №711/2018г. на АСВТ.
Алтернативно поддържа, че решението в частта, която е предмет на жалбата, е материално
и процесуално незаконосъобразно, несъответстващо на законовата цел и
необосновано. Оспорва датата, от която се дължи лихвата, а оттам и приложението
на чл. 129, ал. 6 от ДОПК. Счита, че лихва следва да се присъди по правилата на
чл. 129, ал. 6, пр. първо от ДОПК от датата на внасяне на недължимия акциз, а
не съобразно пр. второ на цитираната норма – от датата, на която акцизът е
следвало да бъде възстановен. Моли съда да обяви решението в оспорената част за
нищожно или алтернативно – да го отмени и да го върне за произнасяне на
административния орган, както и възстановяване на лихва в размер на
3 261,93 лв. Развитите съображения повтаря и в писмена защита. Претендира
за разноски, за което не представя списък на разноските.
Ответникът по жалбата – директорът на Агенция „Митници“,
чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и недоказана, аргументи за което развива в представени подробни
писмени бележки. Възразява срещу претенцията за нищожност и счита, че
оспореният акт е законосъобразен. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
С Решение №32-229/306 от 06.08.2019г. на
директора на Териториална дирекция „Дунавска“, на „Захарни заводи“ АД е
възстановен акциз в размер на 14 685,14 лева и е определена законна лихва
върху подлежащия на възстановяване акциз, изчислена за периода от 25.07.2018 г.
до датата на възстановяване на акциза. Решението в цялост е потвърдено по
административен ред с Решение №Р-830/32-301043/18.10.2019г.
на директора на Агенция „Митници“. Потвърдителното решение е съобщено на
акционерното дружество по пощата на 22.10.2019г. видно от приложеното известие
за доставяне. От дружеството е оспорено потвърденото решение на ТД „Дунавска“ само
в частта за определената лихва. Жалбата до съда е подадена чрез решаващия орган
на 28.10.2019г., което се установява от приложената товарителница. Спазен е
срокът по чл. 149, ал. 1, вр. с ал. 3 от АПК. Жалбата е редовна и процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна се установява, че на 13.04.2016г.
„Захарни заводи“ АД е подало Искане рег. №32-103001 за издаване на
Удостоверение за освободен от акциз краен потребител за използване на енергиен
продукт – природен газ. С Решение №32-189390/07.07.2016 г. началникът на
Митница – Свищов е постановил отказ по това искане, който е оспорен по
административен ред. Горестоящият орган – директорът на Агенция „Митници“, се е
произнесъл с Решение №Р-461/32-226554/12.08.2016г., с което е отменил отказа и
е върнал преписката за произнасяне по искането за освобождаване от акциз.
Последвал е повторен отказ – Решение №32-249298/07.09.2016г., който е оспорен
пред Административен съд – Велико Търново. С Решение №24/07.02.2017 г. по адм.
дело №631/2016 повторният отказ е отменен и преписката е върната на началника
на Митница – Свищов за произнасяне по искането за освобождаване.
Първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила с Решение №
10352/07.08.2017г. по адм. дело № 2239/2017 по описа на ВАС. На 07.09.2017г. в
изпълнение на съдебните решения административният орган издава поисканото през
2016г. от „Захарни заводи“ АД удостоверение за освободен от акциз краен
потребител. Същото е връчено на 11.09.2017 г. Между страните не се спори, че в
периода от 07.09.2016г. до 11.09.2017г /след отказа на митническата
администрация да освободи дружеството от акциз за използването на природен газ
до връчването на удостоверението през м. октомври 2017 г./, акцизът е бил
ежемесечно заплащан. На 04.06.2018 г. „Захарни заводи“ АД подава искане за
възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 14 685,14 лева за
посочения период, ведно със законната лихва от датата на плащане на акциза. На
29.06.2018г. началникът на Митница – Свищов отказва възстановяване на акциза, а
с решение от 31.08.2018г. горестоящият орган потвърждава отказа. С Решение №540/19.12.2018г.
по АД №711/2018г. по описа на Административен съд – Велико Търново, оставено в
сила с Решение №10594/08.07.2019г. по АД № 787/2019г. по описа на ВАС, по жалба
на „Захарни заводи“ АД е отменено Решение №Р-437/31.08.2018г. на директора на
Агенция „Митници“, с което е потвърдено Решение №32-187591/29.06.2018г. на
началника на Митница Свищов, с което е отказано възстановяване на акциз в
размер на 14 685,14 лева, и делото е върнато като преписка на
административния орган за ново произнасяне по искането за възстановяване на
платен акциз, при спазване на дадените от съда указания. Във връзка с
постановените съдебни решения, на 06.08.2018г. директорът на ТД „Дунавска“ е
издал оспореното решение, което е потвърдено по административен ред.
Предмет на настоящия спор е единствено определената
законна лихва. Спорът е правен и се свежда до това от коя дата се дължи лихвата
върху подлежащия на възстановяване недължимо платен акциз. На основание чл.
129, ал. 6, изр. второ от ДОПК същата е начислена от административния орган считано
от 25.07.2018 г., тъй като 24.07.2018 г. е посочена като крайна дата, на която
е следвало акцизът да бъде върнат на „Захарни заводи“ АД. От фактическа страна
този извод е мотивиран с това, че акцизът не е внесен или събран въз основа на
акт на орган по приходите. Посочено е, че по искането на „Захарни заводи“ АД от
04.06.2018г. за възстановяване на недължимо платен акциз началникът на Митница
– Свищов се е произнесъл на 29.06.2018г. /отмененият отказ/ и дружеството е
уведомено за това на 02.07.2018г., като по аргумент от чл. 27, ал. 4 от ЗАДС решението
е следвало да влезе в сила на 17.07.2018 г., а предвид чл. 27, ал. 5 от ЗАДС
крайната дата за възстановяване на акциза е следвало да бъде 24.07.2018 г. /в
случай, че искането за възстановяване беше уважено/. Оспорващото дружество
възразява срещу тези аргументи и поддържа, че лихва следва да се присъди по
правилата на чл. 129, ал. 6, пр. първо от ДОПК от датата на внасяне на
недължимия акциз.
На основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА преценката за
началния момент, от който се дължи лихва при възстановяване на недължимо платен
акциз, следва да бъде извършена според правилото на чл. 129, ал. 6 от ДОПК,
доколкото в специалната разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС липсва изрична
уредба в тази насока. Цитираната норма регламентира, че недължимо внесени или
събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със
законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на
акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната
лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4.
Тоест, законодателят е разграничил две хипотези с оглед различни моменти, от
който се дължи законната лихва, като критерият е дали внасянето или събирането
на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не. Митническият орган е приравнен на орган
по приходите по силата на специалния материален закон – чл. 104, ал. 1 ЗАДС.
Противно на
становището на ответника, в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 129,
ал. 6, пр. първо от ДОПК, тъй като плащането на недължимия акциз в бюджета произтича
от акт на митнически орган. Става въпрос за отказа на
този орган да освободи от акциз „Захарни заводи“ АД, който отказ е отменен от
съда с влязло в сила решение и именно този незаконосъобразен акт е причината за
извършеното плащане на акциза. Ако административният орган не беше издал
незаконосъобразния отказ за освобождаване от акциз и дружеството беше получило
исканото удостоверение, „Захарни заводи“ АД не би заплатило акциза за
потребените от него енергийни продукти в рамките на дейността му. С отмяната на
отказа и по-късното издаване на удостоверение за освободен от акциз краен
потребител, се заличава правното основание за заплащане на акциза, вложен в
дейността, и платеният акциз, съответен на вложеното в дейността количество
енергийни продукти, става недължимо платен. Няма спор, че плащанията на
акциза за процесния период са извършвани доброволно, но това е продиктувано
именно от отказа на администрацията да освободи търговеца от акциз, което
свидетелства, че дружеството води делата си с грижата на добрия търговец. Ето защо,
недължимият акциз е платен въз основа на акт на орган по приходите, а не по
инициатива на задълженото лице и следователно е дължима претендираната законна
лихва за периода, правилно посочен от жалбоподателя по реда на чл. 129, ал. 6,
пр. първо от ДОПК – за времето от заплащането на акциза до момента на
възстановяването му. Данъчният закон установява
принципно отклонение от правилото, че акцесорното задължение следва главното,
но предвижда като изключение изплащане на лихвата за целия претендиран период,
когато причината за внасянето на сумата за данъци/в случая акциз/ е в резултат
на незаконосъобразен акт на администрацията. Това разбиране кореспондира и с
принципа на санкционния характер на лихвата, залегнал в практиката на Съда на
Европейския съюз /решение от 13 март 2007 г. по дело Test claimants in the T.
C. G. Litigation, C-524/04/. Следователно, искането за присъждане на законната
лихва върху подлежащия на възстановяване акциз за посочения от жалбоподателя период
е основателно. Процесното решение в оспорената му част е постановен в
противоречие на материалния закон. Претенцията за определяне на лихви от датите
на направените плащания на акциза до възстановяването му е основателно и същите
следва да бъдат начислени в хипотезата на чл. 129, ал. 6, пр. първо от ДОПК,
съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. По тези съображения жалбата се явява
основателна и Решение
№32-229/306/06.08.2019г. на директора на Териториална дирекция „Дунавска“, потвърдено
с Решение
№Р-830/32-301043/18.10.2019г. на директора на Агенция „Митници“, следва да бъде
отменено като незаконосъобразно в оспорената част относно определената законна
лихва за периода от 25.07.2018г. до възстновяването на акциза. Преписката следва
да се върне на директора на ТД „Дунавска“ за произнасяне с изричен акт по
искането за възстановяване/прихващане на законната лихва върху подлежащия на възстановяване
акциз в размер на 14 685,14 лв., за периода от заплащането му до момента
на възстановяването.
За пълнота на изложението настоящият състав посочва,
че възраженията за нищожност на оспореното решение поради противоречие с влязъл
в сила съдебен акт са неоснователни. Предмет на АД №711/2018г. по описа на АСВТ
е решението, с което е потвърден отказът да се възстанови акциза в размер на
14 685,14 лева ведно с лихвата. С постановеното съдебно решение по това
дело пределно ясно е посочено, че отказът е незаконосъобразен, че са налице
условията и предпоставките за възстановяване на акциза ведно с лихвата, но
самото възстановяване и определяне на законната лихва е въпрос, който е част от
новото произнасяне на началника на Митница – Свищов при съобразяване на
дадените указания. Същото е предмет на новия акт по искането на „Захарни
заводи“ АД, защото съдът не е инстанция по същество, за да постанови възстановяване
на конкретната сума на акциза и да определи лихвите. Новият акт подлежи на
самостоятелен контрол за законосъобразност и всъщност той е предмет на
настоящото дело.
Оспореното в настоящото производство решение действително
е постановено в изпълнение на влязло в сила съдебно решение – Решение
№540/19.12.2018г. по АД №711/2018 по описа на АСВТ, но в оспорената си част не
е нищожно поради противоречие с въпросното съдебно решение. Този извод
произтича от факта, че с решението по адм. дело №711/2018 на АСВТ настоящият материалноправен
спор не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, тъй като поради естеството
на производството, съдът не е имал правомощие да се произнесе вместо административния
орган и да замести неговата воля, т. е. да реши спора по същество. Съдът е упражнил
правомощието си по чл. 160, ал. 3 от ДОПК и като е отменил незоконосъобразния
отказ за възстановяване на акциза, е върнал преписката на компетентния орган да
постанови нов акт. В това ново производство административният орган самостоятелно
и независимо установява релевантните факти при съобразяване със задължителните
указания по тълкуване и прилагане на материалния закон, дадени от съда /в
случая, че са налице условията и предпоставките за възстановяване на акциза
ведно с лихвата/. Определянето на лихвата, вкл. и спорният по това дело въпрос
за началния момент, от който се дължи същата, попада в рамките на новото
произнасяне на митническия орган. Макар и постановен на същото основание, между
същите страни, актът е издаден в ново административно производство и не разпорежда
същите правни последици като предходния акт, поради което решението в
оспорената му част не се явява нищожно по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК.
При този изход на спора основателна се
явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. С оглед липсата
на посочен размер на претендираните разноски, съдът присъжда такива в размер на
393,65 лв. – 50 лв. платена
държавна такса и 343,65 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т.
2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приложима съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и съгласно посочения в оспорвания акт
размер на лихвата за възстановяване от 1 623,65 лв.
Водим от горното и на
основание чл. 27, ал. 4 от ЗАДС, във връзка с чл. 160, ал. 3 и чл. 161, ал. 1
от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалбата на „Захарни
заводи“ АД, гр. Горна Оряховица, ЕИК *********, Решение №32-229/306 от
06.08.2019г. на директора на Териториална дирекция „Дунавска“, потвърдено с
Решение №Р-830/32-301043/18.10.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, в
частта относно определената законна лихва върху подлежащия на възстановяване
акциз, изчислена за периода от 25.07.2018 г. до датата, на която акцизът е
възстановен на „Захарни заводи“ АД.
ВРЪЩА преписката на директора на Териториална дирекция
„Дунавска“ за произнасяне с изричен акт по искането на „Захарни заводи“ АД, гр.
Горна Оряховица, ЕИК ********* с рег. №32-157721 от 04.06.2018г. за възстановяване/прихващане
на законната лихва върху възстановен акциз в размер на 14 685,14 лв. при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“, гр. София да заплати на „Захарни заводи“ АД, гр. Горна Оряховица,
ЕИК *********, разноски по делото в размер на 393,65 /триста деветдесет и три
лева и шестдесет и пет стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: