Р Е Ш Е Н И Е
№ 261
гр. Враца 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.06.2022 г. / двадесет
и първи юни две хиляди двадесет и втора
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 225 по описа на АдмС – Враца
за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Е.С.Й. *** против Решение № 4 от 06.01.2022г. на Районен
съд – Бяла Слатина, постановено по АНД № 472 по описа на съда за 2021 г.
С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4941703,
издаден от ОДМВР - Враца на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1,
т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено от жалбоподателя
нарушение по чл. 21, ал. 1 т.2 от ЗДвП, като му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лв. (четиристотин лева).
В жалбата са изложени подробни съображения
за неправилност на решението на
първата съдебна инстанция, като постановено в нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Поддържа се твърдението, че първостепенният
съд не е обсъдил всички възражения в депозираната пред него жалба, не е
направил пълен и задълбочен анализ на
фактите, като необосновано е приел, че
именно настоящият касатор е автор на
деянието. Заявява се, че въззивният съд незаконосъобразно е приел, че разрешената
скорост на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, е 50км/ч , така както е посочено в оспорения ЕФ, а не въведената с пътен знак 40км/ч, което прави посоченото
надвишаване на скоростта неточно. Иска се отмяна на оспореното решение и
на ЕФ, а в условията на алтернативност – отмяна на решението и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на РС със задължителни указания по
прилагането и тълкуването на закона. Не се претендират разноски в
производството, прави се възражение за прекомерност на юрисконсултско или адвокатско възнаграждение
на противната страна. Идентични съображения се развиват и в представената молба
на касатора.
Ответникът - ОДМВР – Враца не се представлява в с.з. и не изразява
становище по делото.
Представителят на ОП - Враца дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, а оспореното решение намира за правилно, тъй като не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закони при постановяването му.
По делото са
представени писмени доказателства и снимков материал за установяване на
касационните основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 АПК , приема
за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационен
контрол е Решение № 4/06.01.2022г., постановено по АНД № 472 по описа на
Районен съд Бяла Слатина за 2021 г., с
което е потвърден ЕФНГ серия К, № 4941703, издаден от ОДМВР -
Враца с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на касатора
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
За да стигне до този извод, районният съд е приел, че процесният ЕФ е
издаден в съответствие с утвърдения образец на Министъра на вътрешните работи и
съдържа лимитативно посочените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити относно
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата и точния час на извършването му, регистрационния номер на МПС и
собственика му, описание на нарушението, нарушените разпоредби и съответно
размерът на глобата. По съществото на спора районният съд е приел, че с
обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон, тъй като е
наложено законосъобразно по вид и размер административно наказание, за
безспорно доказано, извършено от наказаното лице и при сочените обстоятелства
нарушение, именно на посочените разпоредби на ЗДвП, поради което санкционният
акт е потвърден.
Решението е валидно,
допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
При постановяване на
съдебния си акт Районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, нито е допуснал нарушения на
материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно
решение. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими
към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и
изключително подробно се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за
законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са
възраженията на оспорващия и са формирани изводи за несъстоятелността на
същите, които изводи се подкрепят от доказателствата по делото, в съответствие
са с релевантните материалноправни разпоредби и изцяло се възприемат от
настоящия касационен състав. В съответствие със събраните доказателства и при
правилното прилагане на материалния закон, въззивният съд е приел, че
нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, което е
преминало първоначална проверка в Български институт по метрология, съответства на изискванията и е одобрен тип
мобилно средство за измерване на скорост, като е преминало и последваща
проверка, съгласно приложения по делото и Протокол № 1-13-21/20.04.2021г. В
съответствие с този протокол от проверката на мобилната система за
видеоконтрол, органът е съобразил допустимата грешка при измерване на скоростта
от плюс минус 3 км/ч до 100 км/ч и е редуцирал фактически измерената скорост с
3 км, като при действително установена скорост от 87км/ч за наказуема е
посочена 84 км/ч, което намаление е в интерес на наказаното лице.
От друга страна в
съответствие с чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, е представен и Протокол от 04.06.2021г.
за използване на АТСС. Този Протокол е коректно попълнен, с посочена дата,
начален и краен час на работа, наименование на пътя – Е79 и точно
местоположение на контролирания участък – *** **** посока на движение ***, режим
на измерване /стационарен/, общото ограничение на скоростта – 50 км/ч, важащ за
населено място, брой установени нарушения и е подписан от съставилия го
служител. В графата „посока за задействане“ е посочено „О“, като в легендата е
пояснено, че „О“ означава отдалечаващ се автомобил. От представената по делото
фотоснимка с установена скорост е видно, че автомобилът е заснет отзад, т.е. отдалечаващ
се, което напълно съответства с отразеното в Протокола. На самата фотоснимка са
посочени конкретни GPS координати,
индивидуализиращи с изключителна точност мястото на нарушението и точния час.
Районният съд при
правилно установена и основана на доказателствата по делото фактическа
обстановка е направил съответни на приложимия към процесното деяние материален
закон правни изводи. Като е управлявал МПС със скорост от 84 км/ч, надвишаваща
с 34 км/ч законово въведеното
ограничение от 50 км/ч при движение в населено място, Й. е реализирал
състав на нарушение именно по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за което правилно е административно наказан със съответното по вид и
абсолютно по размер административно наказание. Възражението за неправилно установена фактическа обстановка във връзка с
обстоятелството, че за населеното място е важало друго ограничение на скоростта
– 40км/ч, въведено с пътен знак, за което пред първостепенния съд е представена
снимка, а пред касационната инстанция снимков материал и писмо на *** за
допълнително поставени пътни знаци, касационната инстанция приема за
неоснователно. На първо място, нито в писмото на ***, нито в представения
снимков материал е посочено, че тези
пътни знаци са били поставени на датата на констатиране на нарушението –
04.06.2021г. Също така, от писмото на *** се установява, че пътни знаци с
допълнителни ограничения са поставени на два от входовете на населеното място - на пътя
от *** и на пътя от ***. За останалите входове в селото няма
данни да са поставени допълнителни знаци за ограничение на скоростта, което
означава, че превозните средства,
влизащи в селото от тези входни артерии, са длъжни да спазват общото
правило за ограничение на скоростта в населено място от 50км/ч. Касаторът не
оспорва установената от техническото
средство скорост на движение на автомобила, а
само размера на превишаването на скоростта, но няма твърдения от негова
страна, нито е представил доказателства, че е влязъл в селото именно по пътя,
идващ от ***, където е поставена допълнителната табела за ограничаване на
скоростта, поради което посочената
като превишена скорост от издателя на ЕФ
следва да се приеме за достоверна.
Липсват данни, а и не се твърди от страна на
оспорващия да е депозирал декларация, съобразно чл.189, ал.5 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето, извършило нарушението.
След като не е упражнил правото си да възрази
и да посочи конкретно физическо лице, което е управлявало
на посочената дата автомобила, с който е извършено
нарушението, следва да понесе неблагоприятните последици, които
законът свързва с това бездействие, а именно - издаване на
електронен фиш за
ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с който
автомобил е извършено конкретното
административно нарушение, а съгласно представената по делото справка,
това е именно касаторът.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от
най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена
или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена
обществена опасност и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било
необосновано..
Достигайки до тези
изводи и приемайки оспореният пред него ЕФ за законосъобразен, въззивният съд
не е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил правилен съдебен
акт.
Гореизложеното
обосновава заключение за правилност на изводите на първата съдебна инстанция,
които след проведено процесуално законосъобразно съдебно производство са
мотивирали потвърждаването на процесния електронен фиш с валидно, допустимо и
съответно на приложимия материален закон решение, което следва да бъде оставено
в сила, а жалбата против него да се
отхвърли.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218
АПК Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/06.01.2022г., постановено
по АНД № 472 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2021 г., с което е
потвърден ЕФНГ серия К, № 4941703, издаден от ОДМВР – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.