№ 137
гр. Кюстендил, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Теодора С. Д.а
в присъствието на прокурора Е. Ив. П.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241500600568 по описа за 2024 година
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”-чл.318 и сл. НПК.
С присъда №45, постановена на 08.07.2024 г. по НОХД № 693/2024 г. по
описа на ДнРС, Дупнишкият районен съд е признал подс. Г. Н. С. за виновен в
извършване на престъпление по чл.216, ал.5 вр. ал.1 НК и на основание чл.304
НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение.
Присъдата се протестира от Р.Митева- прокурор в КнРП- ТО Дупница.
Изтъкнати са съображения за незаконосъобразност и неправилност на същата.
Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установява доказаност на
обвинението от обективна и субективна страна. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова, осъдителна такава по повдигнатото обвинение по
чл.216, ал5 вр.ал.1 НК, като се наложи на подс. С. наказание ЛС.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител поддържа
протеста и изразява становище, че присъдата на ДнРС следва да бъде
отменена, като вместо нея се постанови нова, осъдителна присъда по
предявеното обвинение.
Защитникът на подс.С.- адв.М.Т. пледира за необходимостта от
потвърждаване на присъдата на ДнРС.
Подсъдимият Г. Н. С. пред въззивния съд твърди, че е невинен и иска
потвърждаване на оправдателната присъда на ДнРС.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и
1
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази
релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните,
намира същия за допустим, доколкото е предявен от надлежна страна в
наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество,
протестът е неоснователен поради следните съображения:
Въззивната инстанция възприема изцяло значимите за предмета на
делото фактически констатации на първостепенния съд, защото те почиват на
вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени
доказателства. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред
необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното
му решаване. Следва да се подчертае, че ДнРС е спазил задълженията си по
чл.107, ал.5 НПК да провери всички доказателствени източници помежду си и
да мотивира вътрешното си убеждение; изпълнил е процесуалните си
задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл. 18 и чл. 305, ал.
3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност.
Доказателственият материал, събран в хода на съд. следствие и този на
досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК, е
анализиран от първоинстанционния съд. Той изяснява по несъмнен начин
всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на
делото по същество. От доказателствата по делото се установява следната
фактическа обстановка, която се споделя изцяло от въззивния съд:
През 2017г. подс. С. закупил от св.Г. л.а.м.-джип „***“. Сделката не била
финализирана чрез прехвърляне на собствеността. С. ползвал автомобила и го
държал в селскостопанския двор в гр.К.о.
В късните часове на 21.10.2017 г. подс.С. заедно със свои приятели бил
поканен на рожден ден на св.Д.Д. във вила, намираща се в гората над с. С..
Той закарал св.Г., А. и М. до вилата, където прекарали около два часа. След
полунощ на 22.10.2017 г. четиримата си тръгнали към гр. К.о с посочения
джип, управляван от подсъдимия. Той ги закарал до центъра на града, оставил
автомобила в стопанския двор и се прибрал у дома си. Скоро след това се
обадил на св.С. и двамата се уговорили да видят в гр.Р..
Подс.С. се върнал до двора, качил се в него и по черен път през с.С.
отишъл в гр.Р.. Срещнал се със св.С. и след около час в ранната сутрин на
22.10.2017г. тръгнал да се прибира обратно по същия път за гр.К.о.
Навлизайки в м.“Д.“ в землището на с.С., подс.С. навлязъл в участък с
лек наклон (покрай лозов масив). На около 3 м.от пътя бил монтиран
резервоар за капково напояване, изключил автомобила от скорост и продължил
по инерция. В непосредствена близост до резервоара, подсъдимият натиснал
спирачките, но същите отказали; автомобила се завъртял се и се ударил в
резервоара. Същият опитал да включи на задна скорост, но не успял, и при
потеглянето, отново се ударил в резервоара. Като излязъл от масива, подс.С. се
прибрал в гр.К.о, оставил джипа на същото място и се прибрал у дома си.
Съобщил на баща си[1]св.Н. С., че е ударил резервоара.
По делото е изготвени АТЕ, от която се установява, че процесния джип е
бил с неизправна крачна спирачка. Същият е ударил двукратно резервоара,
вследствие на което го е повредил. Увреждането му се дължи на двата
2
последователни удара от автомобила „***“, като първият удар- при скорост 27
км/ч е предизвикал по- голяма деформация, а вторият- при удар 16-18 км/ч е
предизвикал по- малка, находяща се вдясно от първата. В.л. сочи, че е
технически възможно движението преди ударите в резервоара да се е
извършвало в режим на принудително спиране- при включена предавка без
подаване на газ- тогава двигателят играе ролята на динамична спирачка и
движението му е закъснително. Технически е възможно още спирачната
система на автомобила да не е сработила преди ударите. Технически не е
възможно при първия удар ламарината на резервоара да се закачи за джипа и
да се премести при движението му назад, свидетелство за което е липсата на
деформация по същия. Вещото лице е констатирало липса на камък на
мястото на произшествието, на спирачни следи и следи от гуми от чисто
търкаляне, което изключвало версията на подсъдимия за удар в камък.
От назначената по делото оценителна експертиза се установява, че
резервоара е изграден от 12 бр. платна, от които 7 бр. са били повредени при
удара, като носещите конструкции, импрегниращата материя на вътрешния
чувал, носещото го въже и скоби не са били повредени. Стойността на
повредените 7бр. платна е в размер на 7 550лв.
За да стигне до описаната фактическа обстановка първостепенният съд
е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Този
съд е направил и анализ на събрания по делото доказателствен материал, като
е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. В
оценъчната си дейност ДнРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на
решения по вътрешно убеждение, обсъдил ги е всестранно, не е игнорирал
част от тях, нито пък ги е изопачил. Проведен е разпит на свидетелите Д., Г.,
Ш., Ц., А., В., М. и С., установяващи движението на подс.С. преди
произшествието; на св.С., установяващи местоположението на резервоара;
разпитал е подробно подс.С.; обсъдил е писмените доказателства по делото
относно статута на пътя, на който се случило процесното произшествие
(видно от данните от АПИ- това не е земеделски път, а път от пътната мрежа в
страната). Между показанията на тези свидетели не са налице вътрешни
противоречия, непълноти или несъответствия, доколкото всеки от тях
добросъвестно предава собствените си възприятия относно отделните
отрязъци от време; отделно от това те и взаимно се допълват, поради което
обосновано ДнРС им се е доверил и включил в доказателствената съвкупност.
Внимателно са преценени и обясненията на подсъдимия, като ДнРС се е
съобразил с двоякия им характер- от една страна като годно доказателствено
средство по смисъла на чл.115 НПК, а от друга- като израз на защитната му
позиция. Първостепенният съд изрично е посочил причините поради които ги
кредитира, респ. защо не ги отхвърля, с които и настоящата инстанция се
съгласява. В този аспект ДнРС е изпълнил задълженията си да провери всички
доказателствени източници и да ги съпостави помежду си. Това е сторено при
спазване на процесуалните правила и при ясно заявяване на какви
доказателствени средства се дава вяра, в коя част и защо. Релевантните за
предмета на делото доказателствени средства са преценявани от ДнРС
съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка
помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени.
В заключение- изводите на ДнРС са изцяло съобразени с
3
доказателствения материал и КнОС не приема възраженията на прокуратурата
за доказаност на обвинителната теза. Въз основа на анализ на всички
доказателствени източници ДнРС обосновано е приел, че деянието е
осъществено от страна на подс.С., но то не изпълва признаците на
фактическия състав на чл.216, ал.5 вр. ал.1 НК, а следва да се квалифицира по
състава на чл.343, ал.1, б. „А“ НК, за който обаче не е повдигнато обвинение и
което представлява пречка за преквалификацията на същото по посочения
текст.
В настоящия случай несъмнено вследствие от поведението на подс.С.,
изразяващо се в удар с лекия автомобил в резервоар за напояване, е
последвало неговото повреждане, квалифицирано от обвинението като
престъпление по чл.216, ал.5 вр.ал.1 НК- умишлено противозаконно
повреждане на чужда недвижима вещ с причинени значителни вреди. Обектът
на престъплението по чл. 216 от НК са обществените отношения, свързани с
нормалното упражняване правото на собственост върху движими или
недвижими вещи и то тези от тях, които осигуряват нормалното им състояние,
вид, качества, които ги правят годни за използването им по предназначение.
Изпълнителното деяние на една от формите на този престъпен състав -
повреждане, е свързано с въздействие върху субстанцията на вещта. За
съставомерността на деянието са без значение използваните средства, стига да
се не са общоопасни, защото в този случай деянието следва да се квалифицира
като някое от общоопасните престъпления (какъвто е настоящия случай).
Изложената по- горе фактология обаче не може да се субсумира под
нормата на този престъпен състав, доколкото макар да е налице засягане на
субстанцията на вещта, не може да се приеме, че действията на С. са били
насочени пряко и с цел повреждането на същата. Доказателства по делото
установиха,че подсъдимия С., при управление на МПС- лек автомобил „***“,
е нарушил правилата за движение по пътищата –движейки се с несъобразена с
релефа на местността, пътя и състоянието на пътното превозно средство
скорост, с неизправно МПС с повредена спирачна система, през нощно време
и при намалена видимост е загубил правоуправление върху същия и се ударил
в процесния резервоар, причинявайки значителни имуществени вреди на ***
ЕООД в размер на 7 734, 80лв. т.е. същият е осъществил състава на
престъплението по чл.343,ал.1,б.“а“ НК, чийто обект на посегателство са
обществените отношения, свързани с транспорта и безопасността на
движението. Т.е. деянието е извършено чрез използване на общоопасни
средства, поради което не може да се ангажира наказателната отговоронст на
подс.С. за престъпление против собствеността. Свидетелство за това е писмо
от 03.08.2018 г. на АПИ, от което се установява, че пътя, по който е
осъществил движението си подс. С. с МПС (което е общоопасно средство), е
третокласен път, свързващ друг първокласен път от пътната мрежа и се
стопанисва, поддържа и управлява от АПИ-ОПУ- Кюстендил. Това
обстоятелство сочи, че доколкото подс. С. се е движел с неизправно МПС по
този път, същият е следвало да спазва правилата за движение по тази мрежа
(което очевидно същият не е сторил, движейки се с несъобразена с описаните
по- горе фактори скорост и с технически неизправно МПС), вследствие на
което по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на
собственика на резервоара за капково напояване. В тази насока изводите на
4
ДнРС, че деянието е извършено по непредпазливост- груба небрежност от
страна на водача, са правилни. Механизмът на причинените вреди е такъв, че
сочи, че същият не е искал настъпването на обществено опасните последици,
но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Доводите на прокуратурата за
умишлени действия от страна на подс. С. са неправилни и необосновани.
Напълно мотивиран е извода на ДнРС за липсата на конфликти, познанства,
лични и имуществени спорове със собствениците на вещта. Самият начин на
осъществяване на изпълнителното деяние- движение с неизправен автомобил,
по черен път, със скорост, несъобразена с тези обстоятелства, обосновават
извода на съда, че се касае за непредпазливо деяние. В този аспект
заключението на ДнРС, че подс.С. е осъществил състава на престъплението по
чл.343,ал.1,б.“а“ НК, както от обективна, така и от субективна страна, са
законосъобразни.
Настоящата инстанция споделя и довода на ДНРС за невъзможността да
се произнесе по това престъпление поради липса на изменение на
обвинението. В случая не би могло без предявено искане от страна на
прокуратурата по реда на чл.287 от НПК, ДнРС да преквалифицира деянието,
независимо, че престъплението по чл.343, ал.1, б. „А“ от НК е по- леко
наказуемо от това по чл.216, ал.5 НК. Това е така, доколкото на подс. С. не са
били предявени по съответния процесуален начин всички обстоятелства,
върху които се изгражда обвинението и които имат значение за определяне на
фактическия състав на престъплението и правната му квалификация. Такова
искане в наказателния процес се реализира чрез института на изменение на
обстоятелствената част на обвинението по чл.287 от НПК, което се
осъществява по искане на прокурора. Доколкото в настоящия случай става
въпрос за ново престъпление, систематически находящо с друг раздел на
НПК-глава XI „Общоопасни престъпления“, раздел II – „Престъпления против
транспорта“, а на подс.С. са предявени факти за съвсем друго престъпление –
по глава V- " Престъпления против собствеността“, раздел VI „Вещно
укривателство“, въведените от прокуратурата факти в обстоятелствената част
на обвинителния акт са съвсем различни от установените пред първата
инстанция. Съдът при тази хипотеза не би могъл с присъдата сам да приложи
закон за същото, еднакво и по-леко наказуемо престъпление, тъй като тези му
правомощия са осъществими само, когато не е налице съществено изменение
на обстоятелствената част на обвинението. В случая е налице обратната
хипотеза, която изисква упражняване от страна на прокуратурата на
правомощията й по чл. 287 от НПК. В този аспект ДнРС, след като е
констатирал наличие на друго престъпление, за което не е било повдигнато по
съответния процесуален ред обвинение, напълно законосъобразно е оправдал
подсъдимия по предявеното такова по чл.216, ал.5 вр.ал.1 НК.
Следва да се посочи още, че въззивната инстанция също не разполага с
правомощия при развитието на делото пред ДнРС, да коригира бездействието
на прокуратурата.Процесуалният институт на чл.287 от НПК е приложим в
хипотези на събрани в хода на осъщественото следствие пред първостепенния
съд доказателства, предпоставящи промяна във фактическите обстоятелства
на деянието в обвинителния акт и създаващи основание за правоприлагане на
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, по което
подсъдимият не се защитавал, или в случаите на прилагане на закон за по-
5
тежко наказуемо престъпление. Тези правомощия са извън компетентността
на въззивния съд, защото страните се лишават от инстанция по фактите, при
приложението на разпоредбата на чл.287 от НПК-( срвн. Р- 250 -15 г. по н. д.
№ 657/ 2015 г. на ВКС, ІІІ НО; идентично и в Р- 167-15 по н.д. № 155/2015 г. на
ВКС, ІІІ НО).
По тези съображения присъдата на ДнРС е правилна и следва да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 334 т.6 вр.чл.338 НК,
окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 45, постановена на 08.07.2024 г. от
Дупнишкия районен съд по НОХД № 693/2022 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6