№ 13724
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110166376 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Изи финанс“ ЕООД с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А. Г., срещу
И. Г. Н., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1/ сумата от 956.38 лева –
остатък главница по договор за потребителски кредит № *** от 23.08.2023
г.,2/ сумата от 94.77 лева – договорна лихва за периода 22.09.2023 г. до
19.02.2024 г. и 3/ сумата от 31.87 лева – обезщетение за забава за периода от
19.02.2024 г. до 15.05.2024 г. включително, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 29438/2024 г. по описа на СРС – 16.05.2024
г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените
по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между „Изи
финанс“ ЕООД, като кредитодател и И. Г. Н., като кредитополучател по
договор за потребителски кредит № *** от 23.08.2023 г., сключен чрез
средства за комуникация от разстояние. Така договорът бил подписан след
комуникация по електронна поща и чрез СМС с персонален
идентификационен код, изпратен на кредитополучател от автоматична
система на кредитодателя и служещ като потвърждение на желанието му и
имащ силата на саморъчен подпис за сключване на договора. В тази връзка и
по електронна поща ответникът получил договора и ОУ към същия.
Твърди се, че процесният договор за кредит бил сключен при условията
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ – при
спазване на разпоредбите на същия, както и на ЗПК и ЗЗП, като потребителят
бил запознат със съдържанието на договора, общите условия към него, както и
задълженията си и приел доброволно да сключи сделката при съответните
1
условия.
Посочва, че по силата на сключения договор, на кредитополучателя е
отпусната сума в размер на 1150 лева по негова лична банкова сметка, а
кредитополучателят се е задължил да върне сумата, заедно с договорна
възнаградителна лихва на шест месечни вноски – първите пет по 191.67 лева,
а последната от 191.65 лева. Ответникът обаче заплатил изцяло само първата
вноска и част от втората. Поради това, че кредитополучателят не е изпълнил
задълженията си на падежната дата, дължи и обезщетение за забава върху
непогасената главница в общ размер на 31.87 лева., дължима за периода от
настъпване на забавата – 19.02.2024 г. /падеж на последна вноска по кредита/
до 15.05.2024 г. /деня преди подаване на заявлението/.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: договор за потребителски кредит №
*** от 23.08.2023 г. с ОУ към него, кореспонденция по електронна поща и през
платформа за отпускане на кредита, нареждане за вътрешно банков превод.
Иска се допускане на експертизи и снабдяване с информация от трето
лице.
Исковата молба е връчена на ответника И. Г. Н. – лично по месторабота
– на 28.01.2025 г. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на
ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Не следва да се назначават експертизи респ. да се изисква информация
от трето лице предвид липсата на отговор на исковата молба.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права от сключен между него и ответника
договор за потребителски кредит № *** от 23.08.2023 г. с ОУ към него
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание по
чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че помежду им е сключен договор за
2
потребителски кредит № *** от 23.08.2023 г., като ищецът е заемодател, а
ответникът – заемополучател. Липсва спор и че ищецът е отпуснал, а
ответникът получил и усвоил сумата от 1150 лева по договора.
Горните факти са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
облигационно отношение между него и ответника, от което произтичат
претендираните от ищеца вземания. Следва да се докаже съдържанието на
това облигационно отношение – размер на отпуснатия кредит, срок на
договора, падеж на вземанията (вноските). Ищецът следва да докаже, че
заемодателят е изпълнил точно задължениета си по договора – усвояването на
сумите по кредита. Освен това ищецът следва да докаже и сключване на
договора при спазване на разпоредбите на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗП, както и
законосъобразно начисляване на договорна лихва.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните с исковата молба суми, възраженията и твърденията си, както
и настъпване на правопораждащи, правопогасяващи или правоунищожаващи
факти.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства за съответствие на съдържанието на договора с разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 29438/2024 г. по описа на СРС, 63-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на този етап исканията на ищеца за
допускане на експертизи и изискване на информация от трето лице.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.05.2024 г. от
10.35 часа за която дата и час да се призоват страните. Ответникът да се
призове на всички известни адреси като при последното посещение му се
залепи и уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Ответникът да се призове и по
месторабота.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
3
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4