Решение по дело №4874/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  714 / 25.02.2020 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд,                                                ХXXVIІ – ми граждански състав

на трети февруари                                                              две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                         Районен съдия: Асен Радев

 

                                       при секретаря И.Гальова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 4874 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                          

                           Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Бургас” ЕАД против А.Й. П*-С., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 280.53 лв. – стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2015 год. до м.декември 2015 год., ведно с мораторна лихва в размер на 53.56 лв., начислена върху главницата за периода от 15.09.2016 год. до 25.06.2018 год., както и законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № *****/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                                       Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК и са с правно основание във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                                       В съдебно заседание ищцовото дружество и подпомагащата страна не се представляват.

                                       Ответницата също не се явява и не се представлява.      

                           Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                           С нот. акт № ***/1999 год. на нотариус с № *** на НК, в полза на ответницата е учредено пожизнено право на ползване върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.С*, ул.“*********, а на 15.12.2015 год., с декларация с нотариална заверка на подписа, се е отказала от учреденото й ограничено вещно право.

                           На общо събрание на етажните собственици, находящи се в гр. С*, ул. „******, проведено на 25.09.2001 год., е взето решение топлинното счетоводство да се извършва от „Бруната България“ ООД.

                           В изпълнение на така взетото решение на общото събрание, оправомощеният етажен собственик е сключил договор за извършване на топлинно счетоводство с посоченото дружество.

                           С договор от 08.07.2011 год., „Топлофикация София“ ЕАД е възложило на „Бруната“ ООД (предходно наименование „Бруната България“ ООД) да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сгради - етажна собственост на територията на гр.София, за срок от една година.

                           Според справка за дължими суми с неизвестен автор, за периода м.май - м.декември 2015 год. на ответницата е начислена сумата от 1075.49 лв. за топлоенергия, ползвана в процесния имот, от които 183.36 лв. - отопление, а остатъка - за БГВ. Като сума за плащане за периода м.май 2015 год. - м.април 2016 год. е записана 373.64 лв., без яснота каква част се дължи за процесния период.

                           По делото са налични и действащите общи условия, при които е извършвана продажбата на топлинна енергия, както и неподписана индивидуална справка за използвана топлинна енергия в посочения обект, изготвена от „Бруната“ за същия период, съгласно която дължимата от ответницата сума възлиза на 1814.30 лв.

                           Изслушано е вещото лице по назначената техническа експертиза, според което, поради непредставяне на изисканите от ищцовото дружество документи, необходими за формиране на заключение, е невъзможно да се отговори на въпросите, поставени от ищцовата страна, в т.ч. дали и какво количество топлоенергия е доставено в етажната собственост, респ. в имота на ответницата.

                                       При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за недоказани, а оттам – неоснователни.

                           Основателността на исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД е обусловена от успешно проведено от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между него и ответника, по която да е изпълнил задълженията си точно. Понеже облигационната връзка между топлопреносното предприятие и потребителите (собственици и носителни на ограничено вещно право на ползване на обекти в етажната собственост) възниква по силата на чл.150, ал.1 във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ, доказано е наличието на  такава между страните - в процесния период  ответницата е била носител на ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.

                           Но въпреки разпределената с доклада на съда доказателствена тежест, както и указанията за неблагоприятната последица по чл.161 от ГПК, по делото липсват доказателства, ангажирани от ищцовата страна, от които да се установява, че в периода от месец май 2015 год. до месец декември 2015 год., в топлоснабдения имот е доставяна топлоенергия, чието количество да възлиза на исковата стойност. В тази връзка, негодни да обслужат тезата на ищеца са представените неподписани справки за фактури на определени стойности, изравнявания на сметки, както и всякакви други подобни, неносещи подписа на ответницата. Но не само - липсва (вкл. по вина на ищцовата страна) и годно заключение на вещото лице - топлотехник, от което по дедуктивен път да се достигне до обратния извод.

                           Ето защо, главният иск се явява неоснователен, което от своя страна има за своя закономерна последица неоснователност на акцесорния – за дължимост на законната лихва за забава.

                           Недължими, при това положение, са и разноските, сторени от „Топлофикация – Бургас” ЕАД по ч.гр.д. № ********* / 2018 год. на БРС, както и за настоящото производство.     

                           Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

                     

                      ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление в гр. С*, ул. “*****, представлявано от А* А*, предявени против А.Й. П*-С. ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 280.53 лв. – стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2015 год. до м.декември 2015 год., ведно с мораторна лихва в размер на 53.56 лв., начислена върху главницата за периода от 15.09.2016 год. до 25.06.2018 год., както и законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № ****/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.         

                           Настоящото решение е постановено при участието на „Бруната” ООД, ЕИК *********, като подпомагаща страна на ищцовото „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ******.

                           Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                          

 

                                                                                              Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е