Решение по дело №544/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 459 от Изборния кодекс ИК/, вр. с чл. 42, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

 

Образувано е по жалба на Политическа партия /ПП/ „Възраждане“, представлявана от К. К., подадена чрез пълномощника му адв. С. К., против Решение №273-МИ от 27.02.2024 год. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Стара Загора за отхвърляне на предсрочно прекратяване на пълномощията на Р. Ц. Ж. като Кмет на кметство [населено място]. Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Поддържа се, че избраният за кмет на кметство [населено място] Ж. не е изпълнил императивната разпоредба на чл.41, ал. 3 от ЗМСМА, задължаваща го в едномесечен срок от обявяването на изборните резултати да предприеме необходимите действия за прекратяване на дейността си като Е. с фирма „Р.-Р. Ж.“ и едновременно да уведоми писмено за това обстоятелство председателя на ОбС – Стара Загора и ОИК - Стара Загора. Сочи се, че в конкретния случай заличаването на Е. е станало след изтичане на законоустановения едномесечен срок, а уведомления до председателя на ОбС и ОИК, не са били подавани. Излага също така доводи, че е без значение дали лицето и упражнявало реално или не търговска дейност, като е налице законова разпоредба, която е императивна и задължава общинския съвет да прекрати пълномощията на кмета. По тези доводи е направено искане обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови решение по същество, като прекрати предсрочно пълномощията на избрания за кмет на [населено място] Ж. или да върне преписката на ОИК със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

Ответникът по жалбата - Общинска избирателна комисия – Стара Загора, чрез председателя си Т. К. изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че при приемането на решението са спазени процесуалните правила и доколкото не е формирано мнозинство при вземането на решение, правилно е прието, че е налице отказ. Направено и искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, като е направено и възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

 

Заинтересованата страна – Р. Ц. Ж., чрез пълномощника си по делото адв. А., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че от Р. Ж. са били предприети дължимите действия за прекратяване на търговската му дейност, и към настоящия момент е налице заличаването на Е.. Излага и съображение за недопустимост на подадената жалба, тъй като не е налице изпълнение на дадените указания на ВАС, с постановеното отменително решение №7969/26.06.2024 год., постановено по адм. дело №5376/2024 год. По изложените доводи е направено искане жалбата да бъде отхвърлена.

 

Заинтересованата страна се явява лично и заявява, че е вече шести мандат Кмет на [населено място], че никога не осъществявал дейност чрез регистрираният на нейно име Е., не е била назначавана, нито уволнявана от този Е.. Нямало е да бъде подкрепена от своите съселяни, ако същите са преценили, че тя не си изпълнява задълженията си като кмет и не оправдава гласуваното й доверие.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Не е спорно по делото, че пълномощията на Р. Ц. Ж., в качеството й на кмет на Кметство [населено място], са възникнали с избора й на 30.10.2023 год., обявен с Решение №25-МИ/30.10.2023 год. на ОИК – Стара Загора /обявено и достъпно на интернет страницата на ОИК – Стара Загора на следващия ден/. На 05.02.2023 год. в ОИК-Стара Загора е постъпило писмо вх.№367/05.02.2023 год. от Председателя на Общински съвет – Стара Загора, с приложен към него доклад на Комисията за противодействие на корупцията и предотвратяване и установяване на конфликт на интереси по чл.49, ал.2 от ЗПК при Общинския съвет Стара Загора.

 

Видно от съдържанието на този доклад, същият касае извършена проверка от комисията относно подаването на декларации за несъвместимост по чл.49, ал.1, т.1 и т.2 от ЗПК от избраните на изборите за общински съветници и кметове лица. Установено е че всички избрани кметове са подали в срок декларациите, като само един е декларирал несъвместимост, за която е предприел действия по отстраняването й, което сторено в срок и е подадена нова декларация. Констатирано е също така, че декларираните факти в декларациите на 28 от кметовете на населените места са достоверни, като е установено несъответствие на подадените данни на 7 от кметовете, един от които е избраната за кмет на [населено място] - Р. Ц. Ж.. По отношение на нея е установена несъвместимост, тъй като е налице вписване в търговския регистър на Агенция по вписванията на Е.„Р.-Р. Ж.“ с ЕИК *********, и не са предприети действия за отстраняване на несъвместимостта в законово определения за целта едномесечен срок.

 

Във връзка с постъпилия доклад, на 23.02.2024 год. ОИК - Стара Загора е връчено писмо за установената несъвместимост на Р. Ц. Ж., която на 26.02.2024 год. е подал възражение с вх.№375, с приложени документи, а именно: удостоверение за декларирани данни изх.№240192400628386/08.02.2024 год. на НАП.

 

Видно от приложения към преписката Протокол №48/27.02.2024 год., на последващо заседание на Общинска избирателна комисия - Стара Загора, проведено на 27.02.2024 год., са били разгледани изисканите и постъпили в ОИК – Стара Загора документи. Установено било, че лицето към датата на избирането му за кмет на 09.11.2023 год. е била регистрирана като Е.“Р.-Р. Ж.“, като не е предприела действия по заличаването си в предвидения от закона едномесечен срок. Прието е че са налице всички законови предпоставки за прекратяването пълномощията, поради неизпълнение на изискванията на 42, ал.3 от ЗМСМА.

 

При проведеното обсъждане е изложено становище, че не следва да бъдат прекратявани пълномощията на Р. Ж. като кмет на кметство [населено място], тъй като липсва нарушение на забраната по чл.41, ал.3 от ЗМСМА, която забрана предполага проява на активност от страна на адресатите й. Нямало данни, след встъпването си в длъжност да е осъществявал търговска дейност. Формалното наличие на регистрация като Е. не обосновава наличие на нарушение на забраната по чл.41, ал.1 от ЗМСМА и не следва да се възприема като извършване на търговска дейност по смисъла на тази разпоредба. Негативните последици не настъпвали автоматично а само при бездействие от страна на лицето, което в случая не е налице. Не без значение бил и факта, че към Е. е заличен преди разглеждането на документите от ОИК.

 

След проведено гласуване, при което „За“ предсрочно прекратяване пълномощията на Р. Ц. Ж. като кмет на кметство [населено място] са гласували 6 от членовете на комисията /поименно посочени/, а „Против“ предсрочното прекратяване на пълномощията му са гласували също 6 от нейните членове /отново поименно посочени/, Общинската избирателна комисия – Стара Загора, на основание чл.87, ал.1, т.1 във вр. с чл.85, ал.4 от ИК и чл.41, ал.3 от ЗМСМА, е приела решение №273-МИ от 27.02.2024 год. за отхвърляне на предложения проект на решение за предсрочно прекратяване пълномощията на Р. Ц. Ж. като кмет на кметство [населено място]. Решението е взето и е подписано при спазване изискванията на чл.85, ал.4 от ИК, т.е. не е формирано мнозинство от две трети от присъстващите членове и е подписано от председателя и зам. председателя на ОИК. Обявено е на 28.02.2024 год. в 00.39 часа.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена от политическа партия, която е представена в Общински съвет – Стара Загора и съгласно разпоредбата на чл.42, ал.5 от ЗМСМА жалбоподателят е процесуално легитимиран да обжалва решението на ОИК, с което на практика е направен отказ да бъдат предсрочно прекратени пълномощията на кмета на кметство [населено място]. Оспорването е в законово установения преклузивен срок /считано от датата на обявяване на решението/ и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

 

По отношение на допустимостта на жалбата и с оглед на направените възражения от страна на ответника и заинтересованата страна, въпреки че в открито съдебно заседание бяха изложени мотиви за допустимостта на жалбата, то същите следва да намерят отражение и в настоящето решение. При първоначалното гледане на делото, съдът е преценил наличие на процесуална възможност жалбата да бъде подадена и от пълномощник, съгласно разпоредбата на чл.42, ал.5 от ЗМСМА и е разгледал същата по същество. С отменителното решение на ВАС, е прието, че оспорването, като такова направено от лице без представителна власт, е недопустимо, поради което е делото е върнато за ново разглеждане, с дадени указания, да се „даде възможност на жалбоподателя да уточни представителната власт на пълномощника и да отстрани порока на жалбата, в указан от съда срок“. В казания от съда срок, чрез пълномощника си по делото адв. С. К. /въз основа на договор за правна защита и съдействие от 10.07.2024 год. – лист 8 от делото/, жалбоподателят в лицето на ПП“Възраждане“, е заявил, че жалбата да се приеме като подадена от политическата партия, както и потвърждава изцяло всички фактически и правни действия, включително процесуалните такива по подаването на жалбата против решение №273МИ/27.02.2024 год. на ОИК Стара Загора. Порока на жалбата се изразява в подаването й от лице, което няма представителна власт по смисъла на ГПК. В този случай, порока на процесуалното действие по подаване на жалбата може да се отстрани единствено и само, чрез потвърждаване на процесуалното действие от надлежен представител на жалбоподателя. Аналогично заявление / с вх.№3689/17.07.2024 год. за потвърждаване на процесуалното действие по сезирането на съда, бе депозирано и лично от представляващия политическата партия председателя К. К.. С така депозираните заявления, настоящия съдебен състав намира, че е отстранен порока на жалбата и съдебното производство е допустимо. В съдебно заседание се изложиха неясни мотиви от страна на адв. А., че не е налице изпълнение на указанията на ВАС. Съдът намира, че не би могъл да задължи жалбоподателят да подаде нова жалба, тъй като ще е налице нова жалба, която обаче ще е подадена извън срока. В случая, с потвърждаващите волеизявления на представляващия партията и упълномощеният от него адвокат, е потвърдено процесуалното действие по подаване на жалбата и същата следва да се приеме като подадена от надлежен субект по чл.42, ал.5 от ЗМСМА - централното ръководство на партия „Възраждане“. Не на последно място, аналогично пълномощно е представено и в производството по адм. дело №5376/2024 год. по описа на ВАС на Република България /лист 53 от делото/, което не е оспорено от адв. А., присъствал в съдебното заседание и съдът е приел, че е налице надлежно упълномощаване за процесуалното представителство пред касационната инстанция.

 

За пълнота на решение и във връзка с изказването на адв. А., за изпращане на делото на Районна прокуратура за това дали са налице данни за извършено неправомерно деяние, съдът намира, че не е ясно в какво се изразяват съмненията  за извършено престъпление и от кого. Съдът намира, че в хода на настоящето съдебно производство не се събраха данни за извършено престъпление от когото и да било, поради което и делото не следва да се изпраща на прокуратурата. Ако адв. А. е убеден, че са налице данни за извършено престъпление от някого, във връзка с провелото се съдебно производство, то не съществува пречка, същият да сезира компетентните органи за това.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.42, ал.5 вр. с ал.3 от ЗМСМА - Общинска избирателна комисия – Стара Загора. Решението е прието на законно проведено на 27.02.2024 год. заседание при необходимия кворум /присъствали са 12 от общо 13 членове от състава на ОИК/ като при приемането не е формирано мнозинство - повече от 2/3 от присъстващите. Съставен е протокол от проведеното заседание на ОИК, подписан от председателя и секретаря на комисията.

 

Обжалваното решение е в установената от закона писмена форма, съдържа изискуемите съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК мотиви, обосноваващи постановения отказ. Такива се съдържат и в съставения протокол №48 от 27.02.2024 год., обективиращ резултатите от проведеното разискване. Доколкото в случая е налице фикцията на отказ по смисъла на чл.85, ал.4 от ИК, то следва да бъдат обсъждани единствено и само изложените в заседанието доводи за липса на основания за прекратяване на пълномощията на кмета на [населено място].

 

При извършената преценка относно материалната законосъобразност на оспореното решение №273-МИ от 27.02.2024 год., настоящия съдебен състав намира, че същото е прието и при правилно приложение на материалния закон.

 

Между страните по делото няма спор по следните факти: 1. Понастоящем пълномощията на Р. Ц. Ж. в качеството й на кмет на Кметство [населено място], са възникнали с избора й на 30.10.2023 год., обявен с Решение №243-МИ/30.10.2023 год. на ОИК – Стара Загора /публикувано на 31.10.2023 год./, 2. Трети мандат е Кмет на [населено място], видно и от интернет страницата на Община Стара Загора, 3. Положила е клетва като кмет на 09.11.2023 год. и 4. Е. с фирма „Р. – Р. Ж.“ не е заличен към 27.02.2024 год. /датата на оспореното решение на ОИК - Стара Загора/.

 

Оспореното Решение №273-МИ от 27.02.2024 год. на ОИК Стара Загора и съответно на приложимия материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА, Кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони и секретарите на общини не могат да извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон, да бъдат контрольори, управители или прокуристи в търговски дружества, търговски пълномощници, търговски представители, търговски посредници, синдици, ликвидатори или да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на мандата им. С нормата на чл. 41, ал.3 от ЗМСМА е въведено задължение в едномесечен срок от полагането на клетва, съответно от приемане на решението на общинския съвет, лицето, което при избирането му за кмет заема длъжност или осъществява дейност по ал. 1 на чл. 41, да предприеме необходимите действия за прекратяване на дейността и/или за освобождаването му от заеманата длъжност и да уведоми за това писмено Председателя на общинския съвет и Общинската избирателна комисия. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, като съгласно чл. 42, ал.1, т.5 от ЗМСМА, при неизпълнение на задължението по чл.41, ал.3 от ЗМСМА, пълномощията на кмета се прекратяват предсрочно от ОИК.

 

От посочената нормативна регламентация следва извод, че преследваната от закона цел с регламентираното основание по чл.42, ал.1, т.5 от ЗМСМА за предсрочното прекратяване пълномощията на кмета е недопускане съществуването на две паралелни правоотношения, които при изпълнението на държавна служба или на друга дейност да влязат в противоречие или да поставят под съмнение изискванията за независимост и добросъвестност при осъществяване на пълномощия, права и задължения. Следователно предвиденото в чл.42, ал.1, т.5 от ЗМСМА предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета с решение на ОИК цели премахването на определеното от закона като недопустимо съвместяване на публични функции с изчерпателно посочени дейности и/или заемане на длъжности в частната сфера, при неизпълнение от страна на избраното за кмет лице на задължението му по чл.41, ал.3 от ЗМСМА. В ЗМСМА, няма легална дефиниция на понятието „несъвместимост“. Единственото нормативно легално определение за несъвместимост се съдържа в §1, т.4 от ДР на Закона за противодействие на корупцията, съгласно която разпоредба „несъвместимост" е заемането на друга длъжност или извършването на дейност, която съгласно Конституцията или закон е несъвместима с положението на лицето като заемащо публична длъжност. В практиката на Конституционния съд институтът на несъвместимостта е очертан като съвкупност от уредени на конституционно или законово ниво забрани определена публична длъжност да бъде съвместявана с друга такава или с длъжности и дейности, свързани с частен интерес на заемащия публичната длъжност, което осигурява добросъвестно, независимо и безпристрастно осъществяване на властническите функции в обществен интерес.

 

В случая без съмнение към датата, на която е обявена с решение на ОИК – Стара Загора за избрана за кмет на кметство [населено място] Ж. формално е била в състояние на несъвместимост по смисъла на чл.41, ал.1 от ЗМСМА, поради обстоятелството, че е била регистрирана като Е.“Р. – Р. Ж.“. Следователно за нея като лице, което при избирането му за кмет заема длъжност по чл.41, ал.1 от ЗМСМА, е възникнало задължението по чл.41, ал.3 от ЗМСМА. Съдът споделя основаните на Решение №13 от 24.09.2020 год. по конст. дело №5/2020 год. на Конституционния съд на Република България доводи на жалбоподателя, че изпълнението на задължението по чл.41, ал.3 от ЗМСМА законът свърза с изпълнението на три кумулативно предвидени изисквания: 1. избраният за кмет да предприеме необходимите действия за прекратяването на дейността и/или за освобождаването му от заеманата длъжност по чл.41, ал.1; 2. да уведоми писмено за предприетите действия Председателя на Общинския съвет и 3. да уведоми писмено за предприетите действия Общинската избирателна комисия. Така предвидените в чл.41, ал. 3 от ЗМСМА като изискуеми действия, според характера им и произтичащите от тях правни последици, могат да бъдат разделени в две групи. Първата група включва действия, насочени към постигане на целения от закона конститутивен ефект – преустановяването съществуването на две паралелни правоотношения, които да влязат в противоречие или да поставят под съмнение изискванията за независимост и добросъвестност при осъществяване на пълномощията на кмета и съотв. за премахване на състоянието на несъвместимост при упражняване на публични функции с извършването на дейност и/или заемането на длъжност по чл.41, ал.1 от ЗМСМА. Тази група изискуеми действия включват всички необходими действия за прекратяването на дейността и/или за освобождаването от заеманата длъжност по чл.41, ал.1 от ЗМСМА. Втората група действия по чл.41, ал.3 от ЗМСМА по своята същност и законово регламентирано съдържание представляват действия с уведомителен характер – за писмено уведомяване на Председателя на ОбС и на ОИК за предприетите действия за прекратяването на обуславящата състоянието на несъвместимост по чл.41, ал.1 от ЗМСМА дейност и/или за освобождаването от заеманата длъжност, водеща до несъвместимост по чл.41, ал.1 от ЗМСМА.

 

Приложимият закон не дефинира вида и съдържанието на необходимите действия по см. на чл.41, ал.3 от ЗМСМА, които следва да бъдат предприети от избраното за кмет лице за отстраняване на несъвместимостта по чл.41, ал.1 от ЗМСМА, нито посочва конкретно определени действия, които следва да бъдат предприети, като очевидно липсата на такова дефиниране в закона е обусловено както с обективната невъзможност за идентифициране на всички възможни хипотези, така и с необходимостта от индивидуална преценка при всеки един случай на несъвместимост. В конкретния случай, Р. Ж. е била първо кметски наместник три мандата, а след това два мандата кмет, преди на 09.11.2023 год. с полагането на клетвата да започне третия си мандат като кмет на [населено място]. През всичките тези години, не е установено в нито един момент да е налице несъвместимост на същата за заеманата от нейна страна длъжност. Нещо повече, няма данни, а и не се твърди, през тези години Ж. да е осъществявала каквато и да е било търговска дейност в качеството си на Е., нито е наемала работници и служители, нито е осигурявала такива. В този смисъл, е налице формална несъвместимост, която е била налице още с назначаването й като кметски наместник /разпоредбата е в сила от 2006 год., като първоначално е била чл.42, ал.1, т.4, а от 2016 год. е чл.42, ал.1, т.5/.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая за избраната на 30.10.2023 год. и положила клетва на 09.11.2023 год. за кмет на кметство [населено място] Ж. реално не е налице несъвместимост по смисъла на чл.41, ал.1 от ЗМСМА – извършване на търговска дейност по смисъла на ТЗ. Действително, до 2024 год. не е предприела необходимите действия за заличаване на Е.“Р. – Р. Ж.“ от ТРРЮЛНЦ. Заличаването е вписано в ТРРЮЛНЦ и е налице към 10.06.2024 год., установено от представеното удостоверение от страна на заинтересованата страна. От доказателствата е видно, че по време на мандатите на Р. Ж. като кметски наместник на [населено място], Е.“Р. – Р. Ж.“ не е извършвал никаква търговска дейност. Доколкото веднага след уведомяване от ОИК - Стара Загора за установена несъвместимост Ж. е предприела действия по заличаване на Е. и заличаването е направено вече, според настоящия съдебен състав тя категорично е демонстрирала волята си да отстрани една само формално съществуващата несъвместимост – регистрирането й като търговец.

 

Смисълът на изискванията за несъвместимост по ЗМСМА е да се гарантира независимост при изпълнението на служебните задължения и да се препятства извличането на ползи от лицето при изпълнение на заеманата от него длъжност. По аргумент от мотивите на Решение № 13/24.09.2020г. по конст. дело №5/2020 год. на Конституционния съд задължителната преценка за наличието, респ. липсата на несъвместимост, съответно на основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета, се прави съобразно спецификите на всеки отделен случай. Съдът намира, че в настоящия такива липсват. Незаличаването на Е. не е достатъчно да обоснове настъпване на негативните правни последици на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.5 от ЗМСМА спрямо Ж. Да се приеме обратното при вече изминали няколко мандата при същото фактическо положение не съответства на духа и смисъла на регламентацията по чл.42, ал.1, т.5 от ЗМСМА. Предвид еднозначно обективирания от Ж. избор относно това кое от двете несъвместими правоотношения желае да запази преди произнасянето на ОИК-Стара Загора и предвид ясно изразената воля и предприемане на действия по отстраняване на несъвместимостта, не са налице основания за предсрочно прекратяване на пълномощията й като кмет на [населено място], избрана от населението при упражняване на свободно и пряко избирателно право за шести мандат като кмет. Обратното би отменило волята на народа за избор на кмет на [населено място], което е в несъответствие с целта на закона и конституцията.

 

По делото действително няма данни в срока по чл.41, ал.3 от ЗМСМА избраната за кмет на кметство [населено място] Ж. писмено да е уведомила Председателя на ОбС – Стара Загора и съотв. ОИК – Стара Загора, за предприетите от нея действия за заличаване на Е.“Р. – Р. Ж.“. Правното значение на това уведомяване е тези органи да бъдат известени, че е налице несъвместимост след обявяване на изборните резултати и са предприети действия в насока преодоляването й. След като изискванията по чл.41, ал.3 от ЗМСМА за писмено уведомяване на Председателя на ОбС и на ОИК имат единствено уведомителен характер и не пораждат, респективно не преодоляват несъвместимостта, а конститутивно действие има единствено и само прекратяването на дейността, съответно освобождаването на длъжността, несъвместими с длъжността кмет, а в случая съдът счита, че такава няма, то това е достатъчно да се приеме, че не са налице предпоставките на закона за предсрочно прекратяване на пълномощията й и на това основание. Този извод следва и от мотивите на Решение №13 от 24.09.2020 год.. по конст. дело №5/2020 год. на Конституционния съд на Република България. Конституционният съд, макар да определя съдържанието на задължението чл.41, ал.3 от ЗМСМА като такова включващо изпълнението на трите кумулативно предвидени в закона изисквания, в т.ч изискванията за уведомяване на ОИК и на Председателя на ОбС, еднозначно обвързва негативните правни последици на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.5 от ЗМСМА единствено с бездействието на лицето за прекратяване на състоянието на несъвместимост т.е. с непредприемането в посочения от закона срок на необходимите действия за прекратяване на дейността, респективно освобождаване на длъжността по чл.41, ал.1 ЗМСМА. Ето защо съдът приема, че в случая неуведомяването на председателя на ОбС и на ОИК за предприетите от Р. Ж. действия за заличаване на ЕТ, не съставлява самостоятелно основание за предсрочно прекратяване на пълномощията й като кмет на кметство [населено място].

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че оспореното Решение №273-МИ от 27.02.2024г. на Общинска избирателна комисия - Стара Загора, с което е отхвърлен предложеният проект на решение за предсрочно прекратяване на пълномощията на Р. Ц. Ж. като кмет на кметство [населено място], община Стара Загора, като прието от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразено с целта на закона, е правилно и законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на делото е очевидно, че искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят е неоснователно, поради което и възраженията за неговата прекомерност не следва да се обсъждат. Разноски от ответника и от заинтересованата страна не се претендират.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.459, ал.7 от Изборния кодекс, чл.172, ал.2 вр.с чл.173, ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

О. О. по жалба на Политическа партия „Възраждане“ против Решение №273-МИ от 27.02.2024 год. на Общинска избирателна комисия - Стара Загора за отхвърляне на предложението за предсрочно прекратяване на пълномощията на Р. Ц. Ж. като Кмет на кметство [населено място].

 

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.