О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
156
гр.Добрич 10.02.2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на десети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА
Мл.съдия Г.ПАШАЛИЕВ
при секретаря …............................................. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева....... В.ч.гр.д..№122 от
2020г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от адв.И.А.
***,офис 1 ,като пълномощник на К.Д.Д. ЕГН ********** *** срещу
Определение№2875/21.10.2019г.по гр.д.№3696/2018г.по описа на Добрички районен
съд,с което е изменено Решение №803/11.07.2019г. в частта за разноските,като са
присъдени в полза на жалбоподателката 110 лв.-съдебно деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№4402/2017г.на ДРС за оказана безплатна
правна помощ,по реда на чл.38 ал.2 във
вр.с ал.1 от ЗА.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок
и е допустима.
Разгледана по същество тя се явява
неоснователна по следните съображения:
За да присъди възнаграждение на
жалбоподателката в размер на 110 лв.,районният съд е приел,че процесуалното
представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,поради което на основание
пар.1 от ДР на Наредба №1 възнаграждението следва да се определи по
аналогия.Подаването на бланкетно възражение по утвърдения образец следва да се
третира като възнаграждение за съвет,справка и изготвяне на книжа по т.3 на
чл.6 от наредбата и т.5 за изготвяне на други молби.Тези действия на адвоката
са най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
Жалбоподателката счита,че
приложима в случая е разпоредбата на чл.7 ал.7 от Наредбата-за процесуално
представителство и защита в производства по издаване на заповед за изпълнение.
Подаването на възражение от
длъжника срещу заповедта за изпълнение в едностранното и формално заповедно
производство съставлява техническо по своята същност и предвидимо като резултат
действие,което само по себе си може да бъде извършено от длъжника,без съдействие
на адвокат,макар това да не отрича правото на длъжника да ползва адвокатска
помощ при изготвянето му.Законът не изисква мотивиране на подаденото
възражение.
Съгласно Определение №45 от
23.01.2019г.по ч.т.д.№3074/2018г.на І-во ТО на ВКС възражението съставлява само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път,в което исково
производство длъжникът следва да изчерпи вързаженията си за неоснователност на
иска.Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира
възражението си,поради което защитата му в исковото производство би била
напълно аналогична и няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и
също нещо .
При определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът не е ограничен от минимума ,регламентиран в посочената
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,а от
действителната фактическа и правна сложност на спора.В този смисъл е разрешението по дела С-427/2016 и С-428/2016г на Съда на ЕС,които са
задължителни за съда на основание чл.633 от ГПК.
Предвид
съвпадението на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд,атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Водим от изложеното Окръжният съд,
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение№2875/21.10.2019г.по гр.д.№3696/2018г.по описа на
Добрички районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.