№ 34
гр. Дупница, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200046 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-5310-001514 от 13.12.2022 г.,
издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР гр. Кюстендил, с което на Д. Г. А. , с
адрес: гр. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП са наложени административни наказания: ,,глоба“ в размер на 200,00 лв. и
,,лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
НП. Иска се неговата пълна отмяна. Претендират се разноски.
Жалбоподателят редовно призован не се явява лично в съдебно заседание.
Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Н.,
преупълномощена от адв. Б.. Същата поддържа жалбата и навежда допълнителни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление. Иска
отмяна на НП и претендира разноски, за които представя списък.
Въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата в
съпроводително писмо и не взема участие, респ. не се представлява по делото. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в писмото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 16.01.2022 г., около 19.00 ч., на АМ „Струма“, км. 59+500 м., в посока към гр.
1
София жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил, с марка и модел „***“, с
рег. № ***. Същият бил спрян за проверка от полицейските служители, свидетелят С. и
неговия колега А. Г.. Същите извършили проверка на автомобила с РСОД, при която
установили, че управляваният от жалбоподателят лек автомобил е със служебно прекратена
регистрация поради липса на сключена застраховка „ГО“.
С оглед констатираните въз основа на справката обстоятелства относно липсата на
застраховка „ГО“ за автомобила св. С., в присъствието на колегата му А. Г. съставил на
жалбоподателя процесният АУАН, за нарушение по чл. 638, ал. 3 от ЗДвП. Актът е
подписан от актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на
АУАН, както и от жалбоподателя без възражения, като на последния е бил връчен и препис
от АУАН срещу подпис.
Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил
изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница,
с оглед данни за престъпление.
С постановление от 01.12.2022 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува
досъдебно производство по преписката и е изпратил същата на АНО за произнасяне по
компетентност.
След връщане на материалите при АНО, същият на 13.12.2022 г. е издал обжалваното
Наказателно постановление № 22-5310-001514 от 13.12.2022 г., издадено от Началник група
КПДГПА към ОДМВР гр. Кюстендил, с което на Д. Г. А. , с адрес: гр. ***, с ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания: ,,глоба“ в размер на 200,00 лв. и ,,лишаване от право да
управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива от АНО и ГФ
писма, справки и др. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетеля С.,
които добросъвестно разказва това което си спомня за случая. Липсата на спомен за част от
обстоятелствата съдът отдава като цяло на ежедневната заетост на свидетеля с подобни
случаи на административни нарушения по ЗДвП и на личните му интелектуални паметови
способности. Няма данни за някакви негови предходни влошени взаимоотношения с
жалбоподателя, които да поставят под съмнение обективността му при разказа за действията
и извършените от него справки, които са осъществени при изпълнение на служебните му
задължения с оглед проверката на автомобила управляван от жалбоподателя. Казаното от
свидетеля се потвърждава изцяло и от събраните писмени доказателства. Свидетелят
поддържа изцяло отразеното в текста на АУАН след предявяването му.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за
2
разглеждането й.
Разгледана по същество жалбата е основателна поради следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен на
основание чл. 189, ал.12 ЗДвП и с т. 3.11 от приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН
след прекратяване на преписката по съставения АУАН и след като прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган за
налагане на административно наказание.
НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на
установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово
регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа почти
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити. В текста на НП не
се съдържа необходимото точно и ясно описание на нарушението, доколкото описаното
административно нарушение не съвпада по признаци с описаното в постановлението за
отказ да се образува ДП на РП-Кюстендил, което е цитирано в същото. В НП се твърди от
АНО, че жалбоподателят е управлявал процесният лек автомобил на посочените място и
време, като МПС е било с прекратена служебно регистрация, на основание чл. 143, ал.15 от
ЗДвП, която хипотеза се отнася до пропуск на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В същото
време съгласно текста на цитираното в НП прокурорско постановление се сочи, че
автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация, поради липса на застраховка
„ГО“, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без и в двата документа да е конкретизирано от кого
/кой орган/ и с какъв акт /вид и номер/ е било постановено служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила в системата на ПП.
Налице е пълно несъвпадение относно основанията, на които се твърди, че е била
прекратена служебно регистрацията на процесния лек автомобил, което води до
ограничаване правото на защита на санкционирания субект, който не знае срещу кое от
твърденията да се защитава. Правото му на защита е сериозно ограничено още и от липсата
на посочената конкретна и задължителна минимална информация относно компетентността
на органа, който е прекратил регистрацията на автомобила му, вкл. жалбоподателят е бил
изначално ограничен в първата фаза на административнонаказателното производство да
събира доказателства в тази насока след като не знае кой е този орган и спазена ли е
формата за прекратяване на регистрацията. Това според съда представлява още едно
допуснато самостоятелно съществено нарушение на административно производствените
правила във фазата на административнонаказателното производство, което няма как да бъде
3
санирано с установяване на тези данни едва от представените пред съда в хода на
въззивното производство доказателства.
По нарушението на чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от
материалноправна страна следва да се отбележи следното:
Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно
незаконосъобразно.
Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г.,
изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) " По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата."
По преписката изобщо не е приложен документ или друго доказателство за редовно
връчено уведомление от АНО или от „ГФ“ на водача, затова че преди и към датата на
установяване на нарушението е управлявал процесното МПС след като същото е било със
служебно прекратена по-рано регистрация. Съгласно текста на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, която
явно е била хипотезата довела до служебно прекратяване на регистрацията, а не погрешно
посочената чл. 143, ал. 15 от ЗДвП: "служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал.10 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство." Тази процедура не е изпълнена от АНО спрямо жалбоподателя, който е и
собственик на процесното МПС. Налице са предвидени императивно в закона две
кумулативни предпоставки, от които в настоящия случай е налична само първата – получено
уведомление изпратено от ГФ, но изпратено до АНО, като изцяло липсва втората
предпоставка – уведомяване на собственика на ППС. Поради това и доколкото не е
изпълнена изцяло процедурата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е налице самостоятелно основание
за отмяна на НП.
Съдът намира, че НП е и недоказано, тъй като наказващият орган не е събрал
доказателства, не е посочил такива и дори не твърди, вкл. и в производството пред съда за
това кога и по какъв начин е уведомил, на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, собственика на
това МПС, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, поради полученото
само от АНО служебно уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ. Нито в
хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие
пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е
управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е било спряно от
движение и в този смисъл не се доказва субективната страна на нарушението. Още повече
самият автомобил е бил с издадени и поставени регистрационни табели. Изцяло в този
4
смисъл относно задължителността на уведомяването от държавния орган е и отразеното в
друга практика на касационния съд - Решение № 193 от 23.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 126
/ 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 114 от 18.06.2020 г. по к.
адм. н. д. № 103 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил, която се споделя изцяло
от настоящия съдебен състав. Всяко обратно разбиране едва ли не задължава всеки
водач/собственик, който някога е пропуснал в миналото да заплати вноска по застраховката
си гражданска отговорност или да поднови полицата си сам да проверява всеки път преди
да управлява определен автомобил, дали същият не е бил служебно дерегистриран от
някого, „тайно“ от него, в системата на КАТ, което е абсурдно само по себе си.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил
фигурира в масивите на контролните органи като такъв със служебно прекратена
регистрация, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа
всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент
от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е
извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с
обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което е възможно същото да бъде
извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по непредпазливост. В
конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-малко по безспорен начин, че
жалбоподателят е допускал или че е знаел, че автомобилът, който е управлявал на
процесната дата е със служебно прекратена по-рано регистрация. Още по-малко е могъл да
знае и от коя дата, на какво основание и от кой точно административен орган е сторено
това. Все информация, за която жалбоподателят като собственик е следвало да бъде
надлежно и предварително уведомен, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Ето защо в
конкретния случай съдът счита, че липсва проявена вина под формата на умисъл, от страна
на жалбоподателя, т.е. деянието не е съставомерно от субективна страна. Няма обективно
как жалбоподателят да е знаел, без да е уведомен, от коя точно дата и час контролният орган
е бил сезиран и е предприел действия служебно сам да отбележи в автоматизираната си
информационна система прекратяване на регистрацията на този автомобил.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено
по безспорен начин жалбоподателят да е извършил от субективна страна нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но
от друга страна, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /"доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила"/,
приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство
5
тези констатации нямат обвързваща съда доказателствена сила и следва да се преценяват в
контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС.
Поради това съдът приема, че административнонаказателното обвинение срещу
жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин, най-вече от субективна страна, тъй като
събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че е извършил умишлено
описаното в наказателното постановление административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за
него.
В принципен план следва да се посочи, че не са налице предпоставки за приложение
на чл. 28 от ЗАНН с оглед данните за множество нарушения по ЗДвП извършени от
жалбоподателя.
Поради изложените няколко самостоятелни и достатъчни основания обжалваното НП
следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и отправената своевременно претенция за разноски от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя, която се явява и доказана от
приложения договор за правна защита, който има характера на разписка за получената сума
и представените пълномощни, съдът приема, че същата следва да бъде уважена, но не в
претендирания размер. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
направено изрично в съпроводителното писмо от АНО е основателно, доколкото делото не
се отличава с фактическа или правна сложност, приключило е в едно единствено открито
съдебно заседание и с разпита на само един свидетел. Поради това и на основание чл. 63д,
ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в актуалната му редакция
към ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., ОДМВР - гр. Кюстендил, представлявано от Директора
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Д. Г. А., с адрес: гр. ***, с ЕГН **********,
сумата от 400,00 лева – минимално адвокатско възнаграждение по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5310-001514 от 13.12.2022 г., издадено
от Началник група КПДГПА към ОДМВР гр. Кюстендил, с което на Д. Г. А. , с адрес: гр.
***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания: ,,глоба“ в размер на 200,00 лв. и ,,лишаване от
право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-гр. Кюстендил да заплати в полза на Д. Г. А. , с адрес: гр. ***, с
ЕГН **********, сумата от 400,00 лева – минимално адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред АС-Кюстендил, на основанията предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
6
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7