Решение по дело №81/2022 на Районен съд - Карлово

МОТИВИ

Към решение по НАХД № 81 по описа на Карловски районен съд за
2022 година

А. Н. М. с ЕГН: ********** от с.Х. Д., обл.П., ул.“**-та“ №*от гр.К.,
обл.П. е привлечен като обвиняем и предаден на съд за това, че:
На 09.08.2021г. в с.И., обл.П. по хулигански подбуди е причинил лека
телесна повреда на Ц. М. М., ЕГН ********** от гр.С., обл.П., изразяваща се
в причиняване на страдание, без разстройство на здравето – контузия на
лицето, изразяваща се в оток в областта на лява половина на долната челюст –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2 от НК.
В съответствие с правомощията си по чл.248, ал.2, т.4 от НПК, съдия
докладчика по НАХД 81/2022г. е преценил, че са налице предпоставките за
прилагане на чл.78а от НК по отношение на обв. М., поради което с
разпореждането си е насрочил делото за разглеждане по реда на глава 28 от
НПК, а именно за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението. Заема становище, че събраните по делото доказателства по
несъмнен и категоричен начин установяват описаната в предложението
фактическа обстановка и водят до извод, че именно обв. М. е автор на
престъплението за което му е повдигнато обвинение, като предлага на съда да
наложи административно наказание „Глоба“ в минимален размер.
В с.з. обвиняемия се явява лично, дава кратки обяснения в които
признава вината си и изразява съжаление за стореното, като не оспорва
фактическата обстановка описана в постановлението на РП П., ТО К.. В
последната си дума моли за минимално наказание. За същото пледира и
защитника му - от адв.Ш..
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият А. Н. М. е роден на ********г. в с.П., обл.П., с адрес за
призоваване: с.Х. Д., обл.П., ул.“**-та“ №*, б., б. г., о. – о., н.,
***************************************************************************,
с ЕГН: **********.
Пострадалият Ц. М. М. е роден на
****************************************************************************************************************************************************************************,
ЕГН: **********.
На 09.08.2021г., преди обяд, св.Ц. М. се намирал на центъра на с.И.,
обл.П., където имал сергия, на която продавал зеленчуци. При него бил и
1

кмета на селото св.П. П.. При св.Ц. М. дошъл св.А. М. и провел разговор с
него по повод дължими пари, които според М., М. следва да му заплати за
набран розов цвят. Между двамата, от доста време имало противоречие
относно размера на дължимата сума и те често, при срещи влизали в спор.
Изненадващо в хода на разговора между М. и М. се намесил обв.А.М.,
непознат за Ц. М. и с когото нямал никакви взаимоотношения. Обвиняемия
А.М. нарекъл М. „лъжец, мошеник“ и в момента, в който М. се обърнал към
него, недоумявайки с какво е предизвикал тези обиди, обвиняемия внезапно,
силно го ударил с ръка в лявата половина на лицето, в областта на долната
челюст, при което М. залитнал назад и се подпрял на буса паркиран зад него.
Обвиняемия А.М. посегнал да нанесе и друг удар по св.Ц. М., но св.А. М. и
жена му му попречили, като го избутали. В този момент се намесил и кметът
на селото – св.П., който казал на обвиняемия да преустанови действията си
понеже те предизвикали възмущение в околните и нарушавали спокойната
обстановката в центъра на селото, където се извършвал пазар. След тази
забележка обвиняемия А.М. си тръгнал.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза /л.37/
изготвена в хода на досъдебното производство на постр.Ц. М. в резултат на
удара, който му нанесъл обв.М. му било причинено контузия на лицето,
изразяваща се в оток в областта на лявата половина на долната челюст, което
травматично увреждане му е причинило болка и страдание без разстройство
на здравето – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за категорично и
безспорно установена от събраните по делото доказателства, както от
свидетелските показания на разпитаните на досъдебното производство лица,
така и от самопризнанията на обвиняемия от досъдебното и съдебното
производство.
Всички тези показания са логични и последователни, както и
еднопосочни по отношение на основните факти от значение за разследването
и съответни на събраните писмени доказателства.
При постановяване на решението си съдът стъпва върху събраните
писмени доказателства и доказателствени средства, каквито са - докладна
записка, справки за лица от АИС „БДС“, справка за съдимост и
характеристична справка за обвиняемия.
В подкрепа на установените факти се явява и изготвената по делото
съдебно - медицинска експертиза по писмени данни. Същата приема, че на
пострадалият Ц. М. в резултат на удара, който му е нанесъл обв.М. било
причинено контузия на лицето, изразяваща се в оток в областта на лявата
половина на долната челюст, което травматично увреждане му е причинило
болка и страдание без разстройство на здравето – лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Съдът кредитира медицинската експертиза като изготвена с
необходимите професионални знания и опит.
2

При така установената фактическа обстановка и наличието на
обсъдените доказателства, съдът намира, че обв. М. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 09.08.2021г. в с.
И., обл. П. по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Ц. М.
М., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., изразяваща се в причиняване на
страдание, без разстройство на здравето – контузия на лицето, изразяваща се
в оток в областта на лява половина на долната челюст.
От обективна страна е налице извършване на действия, свързани с
посегателство срещу личността на свидетеля Ц. М., като чрез нанасяне на
удар с ръка в лява половина на долната му челюст, обвиняемия е причинил
травматичните увреждания на пострадалия, описани в експертизата /контузия
на лицето, изразяваща се в оток в тази област/ и при това е действал по
хулигански подбуди.
Посоченото се установява категорично, както от показанията на
свидетелите от досъдебното производство, така и от самопризнанието на
обвиняемия от досъдебното и съдебното производство.
Всички свидетели възприели агресивното поведение на обвиняемия,
непредизвикано по никакъв начин от постр. М., като това и демонстрираното
от М. незачитане на правовия ред и изразеното явно неуважение към
обществото, предизвикало възмущение у тях от поведението на последния.
С оглед вида на травматичното увреждане, установено с експертизата,
то съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Според съда, от доказателствата по делото се установява наличието на
квалифициращия белег на вмененото на обвиняемия престъпление, посочен в
постановлението на прокуратурата на деянието по т.12 на чл.131, ал.1 от НК,
а именно - деянието да е извършено по хулигански подбуди.
Деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК изисква, като своя специфична
характеристика на състава наличието и на хулигански мотив при
осъществяването му, което означава, че действията на извършителя следва да
са безпричинни и продиктувани единствено от желанието му за саморазправя,
без оглед на каквито и да било лични мотиви за извършване на деянието, като
обвиняемия действително следва без конкретна причина да е насочил
действията си към пострадалия, като изрази и неуважението си и
незачитането на обществените порядки. В конкретния случай е установено по
делото, че пострадалият и обвиняемия изобщо не са се познавали от по-рано,
като не е установено да са имали някакви предхождащи инцидента влошени
лични взаимоотношения. Следователно, в поведението на обвиняемия не
може да се търси някакъв траен личен мотив, при това свързан конкретно с
личността на пострадалия за осъществяване на престъпното му поведение.
Цялостното поведение на обвиняемия, насочено към саморазправа, с
проява на груба сила и показване на надмощие над пострадалия, очертава
характеристиките на посочения задължителен елемент от субективната страна
3

на деянието, а именно хулиганският мотив. Друг мотив и друга цел не се
установява да е имал обв.М. тогава, когато нанесъл удар с дясната си ръка в
областта на лява половина на долната челюст на св. М..
В крайна сметка обвиняемия е демонстрирал именно това, че не се
смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за прилично и
сдържано поведение на обществено място, каквото е центъра на с.И..
Установява се, че като цяло поведението на обв. М. е било еднопосочно
и подбудено от една конкретна цел, да покаже надмощието си над св.М. по
груб начин и да се саморазправи с него напълно безпричинно.
Ясно изразен е хулиганският мотив, при който действията на
обвиняемия са били агресивни и необуздани, без особено съобразяване с
мястото на осъществяването им. Наличието на хулиганският мотив, чието
проявление в случая се описа именно като липса на съобразяване с реда и
установения в обществото начин за разрешаване на спорни ситуации, не
изисква като отделна съзнателна цел у дееца засягането на обществения ред
или скандализиране на обществото, защото при това престъпление се
уврежда личността, но на практика, поради характера на този особен мотив у
извършителя, подобни последици са включени имплицитно при неговото
реализиране. Затова и за наличието на този хулигански мотив се съди преди
всичко от фактическото поведение на извършителя на деянието.
За така извършеното от обвиняемия престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация. Обв.М. не е
осъждан /реабилитиран/, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК и от деянието не са причинени имуществени вреди. При
наличието на материално-правните предпоставки за приложението на чл.78а,
ал.1 от НК съдът е на становище, че обвиняемия следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. С
оглед степента на обществена опасност на извършеното, както и данните за
имотното състояние на обвиняемия, като съобразява иначе добрите му
характеристични данни, съдът счита, че най-справедливо е за престъплението
да му бъде наложено административно наказание глоба в предвидения
минимален размер. Затова и с решението си съдът наложи наказание глоба от
1000 лева, което счита, че е справедливо и ще способства за предупреждаване
и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите, добрите нрави и
правилата за нормално общуване, като освен това държи сметка и за
характера и степента на обществена опасност на извършеното конкретно
престъпление.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди обв. М. да заплати в полза на
държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР гр.П. сумата от 117лв. за
съдебно-медицинска експертиза, явяваща се разноски по делото от
досъдебното производство
По изложените мотиви съдът постанови своето решение.

4

Ц.Ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	53
Дата:	18 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия:	Гюрай Алиев Мурадов

Дело:	20225320200081
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 февруари 2022 г.

Решение по дело №81/2022 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите