Р Е Ш Е Н И Е №159
13.07.2022 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурора Нейка Тенева
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №159 по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №89
от 16.03.2022г.,
постановено по анд №1128/21г., РС Казанлък потвърдил наказателно постановление /НП/ № 140/2021 от 20.09.21г., издадено от с.д.
Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“, ТД Митница Пловдив , с
което на „П.и“ ООД, с ЕИК *********, за нарушение и на
осн. чл.99, ал.1, т.3 от ЗАДС и на осн. чл.123, ал.2 от ЗАДС била наложена
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, отнемане
на стоките, предмет на нарушението в полза на държавата и лишаване на
нарушителя от правото да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един
месец в обекта, стопанисван от дружеството, както и осъдил „П.и“
ООД да заплатят на ТД Митница Пловдив разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останало
административно наказаното лице, което го обжалва в срок чрез процесуален
представител.
Счита за
неправилни и необосновани изводите на РС, че при издаване на процесното НП не
били допуснати съществени процесуални нарушения и че наказаното лице извършило
визираното нарушение.
В хода на производството пред
въззивния съд било направено възражение за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН, тъй
като нарушението било открито на 14.04.2021г., а АУАН бил издаден едва на
06.08.2021г. Това възражение изобщо не било разгледано от РС, който само бланкетно посочил ,че не констатирал допуснати съществени
процесуални нарушения.
На второ място се сочи, че пред РС
била поддържана тезата, че наказаният не извършил вмененото му нарушение, за
което му била наложена административна санкция, тъй като съгласно чл.123, ал.2
от ЗАДС, такава се следвала за ЮЛ или ЕТ, който държал, предлагал, продавал или
превозвал акцизна стока без бандерол, който бил задължителен и пр. „П.И“АД
обаче не осъществили държане на акцизна стока без бандерол към момента на
извършване на проверката в обекта. Неточното посочване на изпълнителното
деяние, в противоречие с описаната фактическа обстановка, представлявало
съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на НП. В
конкретния случай обстоятелствата налагали извод, че се касаело за предлагани и
продажба, тъй като конкретните стоки били изложени на видно място по рафтовете
и очевидно били предлагани за продажба и нито една от тях не била в склад,
кашон или по друг начин прикрита. Това сочело на типичен случай на „продажба“,
а не на „държане“. Като възприел обратното становище, РС постановил
незаконосъобразно и необосновано решение, което следвало да се отмени.
Касаторът,
редовно призован в с.з., се представлява от
пълномощника си адв. С., която поддържа касационната жалба. Не претендира
разноски.
Ответникът по касация, редовно
призован, не изпраща представител. В приложена по делото молба-становище
оспорва жалбата и моли да се постанови решение, с което да се остави в сила
въззивното такова, по изложени кратни правни доводи.
Представителят на ОП Стара Загора
дава мнение за законосъобразност на решението на РС Казанлък и като правилно
същото следвало да се остави в сила.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество,
същата са явява частично основателна.
За да потвърди процесното пред него НП,
въззивният съд приел за установена, описана от АНО
обстановка по извършване на деянието от обективна страна, а именно, че при
проверка, извършена на 14.04.2021г. от полицейски служители при РУ МВР Казанлък
на търговски обект, находящ се в гр. Казанлък и стопанисван от касатора било установено държане на 96 бр. бутилки спиртни
напитки, облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност, с различна вместимост
и различен алкохолен градус. От митническата администрация бил направен оглед
на веществени доказателства /96 бр. бутилки/, като бил съставен и Протокол за
извършена проверка. С оглед горните установявания, органът приел, че на
14.04.2021г. дружеството държало в стопанисвания от него търговски обект 96
бутилки с алкохол, различни видове и марки, подробно описани в обстоятелствената
част на НП, облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност и така осъществил
състав на нарушение по чл.99, ал.1, т.3 от ЗАДС, вр.
с чл.123, ал.2 от ЗАДС. Дължимият акциз на стоката, предмет на нарушението бил в размер на 390,60 лв., поради което и АНО
правилно не приложил разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС.
РС приел, че нямало допуснати съществени
процесуални нарушения на производствените правила. Описаната от обективна
страна фактическа обстановка по извършване на нарушението се установявала по несъмнен
и безспорен начин чрез показанията на актосъставител
и другите двама свидетели на органа, както и от приложените писмени
доказателства. РС приел за неоснователен доводът на наказаното лице, че
изпълнителното деяние, за което се следвало ангажиране на
административно-наказателната му отговорност не било „държане“, като мотивирал
доводи в тази насока. Въззивният съд посочил, че правилно органът приел, че
процесното нарушение не попада под обхвата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС предвид
установения размер на дължими акциз за стоката, предмет на нарушението.
Наложеното наказание било правилно и законосъобразно определено по вид и
размер, както правилно и законосъобразно били приложени и разпоредбите на
чл.124, ал.1 от ЗАДС и чл.124а от ЗАДС.
Касационната инстанция, въз основа на
установената от въззивния съд фактическа обстановка, намира жаленото решение за
правилно и по отношение на него не е налице визираното касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, т.е. няма допуснато неправилно приложение на закона.
Доводите, които обосновава касаторът
в своята жалба, се свеждат до два – неправилно приложена нормата на чл.34 от ЗАНН, тъй като нарушението било установено още на 14.04.2021г., поради което
АУАН, съставен на 06.08.2021г. бил извън предвидения тримесечен срок по чл.34,
ал.2 от ЗАНН и втори довод, че изпълнителното деяние, което осъществил от
обективна страна наказаният бил „продава“, а не „държи“, за каквото му се
повдигало административно-наказателното обвинение.
От приложените писмени доказателства от АНП се
установява, че на 14.04.2021г. служители на МВР извършили проверка на
търговския обект, стопанисван от касатора, където
установяват 96 бр. бутилки с алкохол, облепени с бандерол с изтекъл срок на
валидност.
Съгласно чл. 128, ал.1 (в сила от 1.07.2006 г.
- ДВ, бр. 91 от 2005 г.) Установяването
на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания,
като съгласно ал.2 актовете за нарушения се съставят от митническите органи, а
наказателните постановления се издават от директора на Агенция
"Митници" или от упълномощено от него длъжностно лице. Изрично в ал.3
(Нова - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.), в
случаите, когато констатират нарушения по чл. 123, ал. 1, 2 и 6, полицейските
органи на Министерството на вътрешните работи съставят актовете за установяване
на нарушения или фишовете по чл.
126б, като наказателните постановления се издават от директора на
Агенция "Митници" или от оправомощени от него длъжностни лица.
Няма спор, че именно полицейски органи на
МВР установяват на 14.04.2021г. нарушение на акцизното законодателство, което е
такова по чл.123, ал.2 от ЗАДС – държане на акцизна стока, облепена с бандерол
с изтекъл срок на валидност. Съобразно нормата на чл.128, ал.3 от ЗАДС, тези
органи притежават изрично предвидена за тях материална компетентност да
съставят АУАН за това нарушение. При това положение и с оглед изрично
предвидената за тях материална компетентност, именно този орган, като
установяващ нарушение по чл.123, ал.2 от ЗАДС, е следвало да състави АУАН, като
той е следвало да бъде съставен в тримесечен срок от установяване на
нарушението, т.е. до 14.07.2021г. Нещо повече, в хипотезата на чл.128, ал.3, вр. с чл.123, ал.2 от ЗАДС и доколкото нарушението е
установени от полицейски органи, а не от митническите, то се дерогира общата
компетентност на последните, предвидена в чл.128, ал.2 от ЗАДС.
В този ред на мисли, съставеният на
06.08.2021г.от гл. инспектор в ТД Митница Пловдив АУАН № 94 против „П.И“ ООД,
на първо място не е съставен от материално компетентния орган /по арг. на чл.128, ал.3 от ЗАДС/, а на второ място, не е
съставен в тримесечния срок от установяване на нарушението от материално
компетентния орган по чл.128, ал.3 от ЗАДС, вр. с
чл.123, ал.2 от ЗАДС, тъй като при установено нарушение по чл.123, ал.2 ЗАДС от
полицейски орган, последният е следвало да състави АУАН при спазване на
императива на чл.34, ал.2 от ЗАНН, т.е. в конкретния случай това е трябвало да стане
до 14.07.2021г. Нещо, което не е налице. Горното обосновава неправилност на
извода на РС, че е бил спазен срокът по чл.34, ал.2 от ЗАНН, защото неправилно
въззивният съд не е отчел, че полицейските органи притежават изричната
материална компетенция да съставят АУАН за нарушението по чл.123, ал.2 от ЗАДС.
Освен това следва да се посочи и доводът, че при така установените факти, АУАН фактически
е съставен от некомпетентен орган, което е допълнителен аргумент за извода за
незаконосъобразност на инициираното АНП, приключило с процесното НП, което
обосновава и крайния извод за незаконосъобразността на същото.
По така изложеното касационната инстанция
приема, че е налице довод, обосноваващ визираното касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение, с което се
потвърждава НП № 140/2021 от 20.09.2021г. на Началник Митница Пловдив, в
неговите части по т.1 и т.3. Вместо него следва да се постанови друго такова, с
което да се отмени жаленото съдебно решение в тези части, вместо което да се
постанови друго отменящо НП № 140/2021 от 20.09.2021г., в частта му по пункт 1
и пункт 3, като се остави в сила решението в частта му по пункт 2, тъй като по
отношение на тази част следва да намери приложение нормата на чл.20, ал.2 от ЗАНН, съгласно която се
отнемат в полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на
които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се
намират. Конкретните акцизни стоки, като необлепени с
валиден акцизен бандерол несъмнено представляват вещи, притежаването на които е
забранено. Ето защо наказателното постановление в тази му част е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено, в какъвто смисъл е и съдебното решение.
Само за пълнота на изложението,
касационната инстанция намира, че следва да посочи, че не споделя за
основателен доводът на касатора, че неправилно в НП е
визирано като осъществено от наказаното лице изпълнителното деяние „държа“,
вместо претендираното от него „продава“, съобразно на посочените факти по извършването
на деянието. Видно от редакцията на чл.123, ал.2 от ЗАДС, наказуеми са четири
самостоятелни деяния –държи, предлага, продава и превозва. Държането е
най-общото понятие и като такова то обхваща в себе си другите три –
предлагането, продаването и превозването, защото тези изпълнителни деяния са
възможни единствено и само, ако стоките се държат, т.е. по отношение на тях
лицето изразява ясно своето намерение да ги притежава и усвоява. Ето защо с
визирането на това най-общо понятие, АНО
правилно ангажира административно-наказателната отговорност на един правен
субект на осн. чл.123, ал.1 или 2 от ЗАДС и не е налице неправилна правна
квалификация на описаните факти от обективната действителност, както претендира
касаторът. Изложените факти в НП от обетивна страна правилно са били правно основани.
Касаторът не претендира
разноски, поради което такива не следва да му се присъдят.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №
89/16.03.2022г., постановено по анд № 1128/2021г. по
описа на РС Казанлък в частта му, в
която е потвърдено наказателно
постановление № 140/2021 от
20.09.21г., издадено от с.д. Началник отдел
„Митническо разузнаване и разследване“, ТД Митница Пловдив, в частта му по
пункт 1 и пункт 3, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 140/2021 от 20.09.21г., издадено от с.д.
Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“, ТД Митница Пловдив в
частта му на пункт 1 и пункт 3.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89/16.03.2022г.,
постановено по анд № 1128/2021г. по описа на РС
Казанлък в частта му, в която е потвърдено
наказателно постановление № 140/2021 от
20.09.21г., издадено от с.д. Началник отдел
„Митническо разузнаване и разследване“, ТД Митница Пловдив, в частта му по
пункт 2.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.