Р Е Ш
Е Н И Е
№434
гр. Габрово,07.01.2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА
Съдебни заседатели:
При секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА
и в присъствието на прокурора .........................................
като разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д. №512 по описа за
2020год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ, чл.150 от КТ и
чл.226,ал.1,т.1 от КТ.
В исковата молба ищецът
излага твърдения, че между страните 29.01.2020 г. до 17.02.2020 г. е
съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 5/29.01.2020
г.. Ищецът изпълнявал длъжността „готвач" по длъжностна характеристика с
НКПД 51222003 за работа при пълно работно време - 8 часа, с работно време от
15:00ч. до 23:00ч., но фактически често работих и до 24:00ч, с основно месечно
възнаграждение в размер на 610 лева. В трудова му книжка Серия А, № 221050 на
стр.10 -11 е отбелязано изслужено време от 13 работни дни. Работодателят не е
вписал и не му е заплатил извънреден труд за работа на: 01.02.2020 г., на
08.02.2020 г. и на 15.02.2020 г. Със заповед № 01 от 17.02.2020 г. на ответника
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ,
считано от 17.02.2020 г..
Счита,
че уволнението извършено
със Заповед №1 от 17.02.2020г. е
незаконосъобразно, тъй като същата не е подписана
от работодателя и не
е връчена на
ищеца по надлежния ред.
Ответникът не му е издал трудов
договор на 19.01.2020г., а едва към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, поради което не се е
явил в срок да уведоми Д"БТ"- Габрово, където имал регистрация като
безработен, за факта на упражнявана трудова дейност и прекратяване на
регистрацията му като безработно лице. Поради това с Решение от 25.02.2020г. на
административния орган, му се отказала последваща регистрация, като има право
на нова регистрация след 29.07.2020 г.. Дотогава няма да може да получава
обезщетение за безработица. В резултата на това забавено действие на ответника
претърпял имуществени вреди, изразяващи се невъзможността да получава по реда
на КСО парично обезщетение за
безработица в размер 60 на сто от средно дневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени
или дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица" за последните
24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.
Твърди, че за период от 6 месеца следвало да получи общо обезщетение
за безработица в размер на 1620 лв.. Следователно е налице причинно- следствена
връзка между бездействието на ответника от несвоевременното издаване на
изискуеми по закон документи и факта на отказа на Д"БТ" Габрово да
бъде регистриран като безработно лице и съответно да получава обезщетение за
безработица. Размерът на имуществената вреда е общо в размер
на 1620 лв..
ИСКА СЕ, съдът да признае извършеното
със Заповед №1 от 17.02.2020г. уволнение за незаконно и да отмени същото, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност,
както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставането му без
работа вследствие на незаконосъобразното уволнение за периода 18.02.2020г.– 18.04.2020
г. в размер на 2440 лв./след
допуснатото намаление на иска/, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ИСКА СЕ, съдът да осъди ответника да
заплати на ищеца възнаграждение за извънреден труд в почивни дни на: 01.02.2020г.,
08.02.2020г. и 15.02.2020 г. в размер
на 145,53лв., както и възнаграждение за извънреден труд на 3,4,5,6,7
февруари 2020 г. за 1 час повече от договорения 8-часов работен ден в размер
на 129,75 лв..
ИСКА СЕ, съдът да осъди
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер 1620 лв. за претърпени
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, както и законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата.
Ответникът чрез пълномощника си е представил
писмен отговор в установения едномесечен срок. Излага възражения, че уволнението
на ищеца е извършено правилно и законосъобразно, като посочва че копието от
заповедта за уволнение е подписано от работодателя. Заповедта не е подписана от
работника, тъй като в присъствието на свидетел той е отказал да я подпише. По
същия начин той е отказал да подпише и самият трудов договор. Не отговарят на
истината твърденията на ищеца, че е полагал извънреден труд, поради което той
няма да получава парични суми за положен извънреден труд. Относно иска за
обезщетение за претърпени вреди посочва, че ищецът е отказал да подпише
трудовия си договор поради което не е налице твърдяното бездействие от страна
на работодателя. Освен това вписаният трудов стаж на ищеца е по – малко
от 30 дни.
По
делото са събрани писмени
и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът приема
за установено от фактическа и страна
следното:
От
представените
по делото: заверени
копия на трудов договор № 5/29.01.2020 г., заповед за прекратяване на трудово
правоотношение № 01/17.02.2020 г., длъжностна характеристика за длъжността
"готвач", копие от трудова книжка на ищеца от страница 1 до 13,
справка от ТД на НАП В. Търново ведно с придружително писмо изх. №
2894-1/19.02.2020 г., отговор от Дирекция "инспекция по труда"
Габрово с изх. № 20015169/16.03.2020 г., искане до работодателя по чл. 128 ал.
3 от КТ ведно с обратна разписка с фискален бон, справка от ТД на НАП за
регистрирани трудови договори на името на ищеца, решение от 25.02.2020 г. на АЗ
ДБТ Габрово, сигнал по електронен път до ИА ГИТ с вх. № **********/17.02.2020
г., сигнал жалба до РПУ Габрово с вх. № 175200-6/32 от 23.03.2020 г, както и
образуваната преписка от Инспекция по труда, оригинал на заповед № 1 от
17.02.2020 г. за прекратяване на трудово отношение, свидетелските показания и заключението на вещото лице се установява следната
фактология:
През периода от 29.01.2020г. до 17.02.2020г. между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор №
5/29.01.2020г., на основание чл.70,ал.1 от КТ, в
полза на работодателя.
Съгласно договора, ищецът е назначен на длъжността „готвач" за
работа при пълно работно време - 8 часа, с
основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 610лв..
В представената по делото
отчетна форма за явяването
на работа през месец
февруари 2020г. на „Мания –К.
и син” ЕООД е вписано, че на 01.02.2020г., 08.02.2020г. и 15.02.2020г.,
ищецът е имал почивни дни. В същата форма е отразено, че в
дните на 3,4,5,6 и 7 февруари 2020
г. ищецът е работил
по осем часа, съгласно договорения 8-часов работен ден
Със
Заповед №1 от 17.02.2020г. на ответното
дружество „Мания- К. и син” ЕООД,
издадена и подписана от Управителя /л.87/,
трудовото правоотношение с ищеца К. П. П. е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ,
считано от 17.02.2020г.. В заповедта е отразено, че К. П. П. е отказал да я подпише на 17.02.2020г..
Под отбелязването на отказа са поставени два подписа на свидетели, на които не са
вписани личните данни.
Свидетелят
Ю. К., който е салонен управител
на пицария „Мания” обяснява,
че ищецът е работил около две
седмици като „пицар”.
Спомня си, когато са го освободили
от работа. Бил освободен, защото не си вършел
работата. Свидетелят е бил там, когато ищецът си е тръгнал. Казва, че
това е станало пред целия персонал на заведението. Собственикът Х.К.
лично е съобщил на ищеца да си изкара смяната и от
следващия ден да не ходи на работа, но той веднага си тръгнал. След това се върнал и казал „ще ви
разкатая фамилията”.
Съдът е
предявил на свидетеля Ю. К. Заповедта
от 17.02.2010г. за прекратяване на трудовото правоотношение и той е заявил, че се
подписал срещу свидетели под
номер едно, за това че е присъствал на
отказа на ищеца да я
подпише. Посочва, че другият свидетел,
който се подписал е Ц., която също е работила
при ответника.
Свидетелят Ц.Г.И. е била допусната до
разпит по делото, но впоследствие
е заличена по искане
на ответника.
От
представената преписка на Дирекция
„Инспекция по труда”- гр.Габрово с изх.
№20060881 от 05.08.2020г. се установява,
че на 17.02.2020г. е постъпил сигнал
с вх.№20014910 от ищеца К.П.П. за нарушения на
трудовото законодателство от
страна на „Мания- К. и син” ЕООД.
От заключението
на вещото лице В.А., което не е оспорено
от страните и съдът цени като компетентно и обосновано, и от корекциите направени от в.лице в съдебно заседание се установява, че размерът на дължимото обезщетение по чл.225 от КТ
за период от два месеца е в размер
на 1098лв.
Дължимото и неизплатено възнаграждение за извънреден труд
положен на 3,4,5,6 и 7 февруари 2020г. за 1час повече, изчислен по реда
на чл.262,ал.1 от КТ е общо
в размер на 28.60лв.
Вещото
лице в
заключението посочва, че К. П. П. няма
12 месечен период с внесени или дължими осигурителни вноски през
последните 18месеца преди прекратяване
на трудовия договор, поради което същият
няма право на
парично обезщетение за безработица.
Съдът, след преценка на доводите на
страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от
правна страна следното:
От представения по делото
оригинал на Заповед
№1/17.02.2020г. за прекратяване
на трудовото правоотношение между
страните се установява, че същата
е подписана от Управителя на „Мания-К. и син” ЕООД, поради което доводът
на ищеца, че същата е незаконосъобразна, тъй като не е подписана от работодателя
е неоснователен.
Относно
твърденията на ищеца, че заповедта не
му е връчена
по надлежния ред, съдът ги намира
за неоснователни по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл.335,ал.1 от КТ
работодателят е длъжен да издаде писмена
заповед за прекратяване на трудовия договор независимо
от фактическото и правното
основание за уволнението.
При
разглеждане на трудов спор
относно връчване на
заповедта за уволнение, за съда е важно
работодателят по неоспорим
начин да докаже, че
заповедта е доведена до знанието
на работника или служителя.
В
случая от събраните писмени доказателства
и от показанията на
свидетеля Ю. К. се
установява, че изявлението на
работодателя за прекратяване на трудовия договор е достигнало
до адресата- ищеца. Дадените показания пред съда от
свидетеля К. потвърждават, че връчването е станало при отказ
на ищеца да подпише
заповедта на 17.02.2020г. Освобождаването на ищеца
е станало на същата дата в
присъствието на целия
персонал на пицарията. Управителят на
ответното дружество Х. Ю.К. е
съобщил на К.П. П., че го
освобождава от следващия ден. Казал
му е да си довърши смяната за деня, но той се „врътнал и си
тръгнал”. След малко се върнал и
казал ”ще ви разкатая фамилията”.
Като свидетели, които са присъствали, че ищецът е отказал да подпише заповедта са се подписали
свидетелят Ю. К. и Ц. Г.И., която към онзи момент
е работила в пицарията.
В представената
преписка от „Инспекция по труда”- гр.Габрово се
съдържат данни, че в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение
и връчване на заповедта -17.02.2020г., ищецът
е подал писмен сигнал за нарушения на трудовото
законодателство от страна на работодателя. „Мания- К. и син” ЕООД.
Горните установявания водят до извода, че
на 17.02.2020г., изявлението на Управителя на ответното дружество, че
прекратява трудовото правоотношение
с ищеца, считано от
следващия ден е отправено в
негово присъствие и е било възприето
от същия. В случая изявлението
на работодателя е достигнало
лично до адресата, за което сочи и факта, че
още в същия ден ищецът
е изпълнил изречената закана
”ще ви разкатая фамилията”, като е подал сигнал срещу
работодателя в „Инспекцията по
труда”. Отказът на ищеца да получи
заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е отразен и удостоверен върху самата заповед. Следователно заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена редовно
на ищеца при отказ.
В съответствие
с гореизложеното, съдът приема, че доводите на ищеца за незаконосъобразност на процесната заповед,
тъй като не е установено същата да
му е връчена
редовно са
неоснователни.
По изложените съображения, съдът намира прекратяването на
трудовото правоотношение за правилно и законосъобразно, поради което следва да
отхвърли като неоснователен иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ,
съдът намира, че отхвърлянето на иска за
отмяната на уволнението обуславя извод за неоснователност на втория обективно
съединен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
за възстановяване на работа на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност. С
оглед на това, съдът намира, че следва да отхвърли и този иск като
неоснователен, поради неговата недоказаност.
По отношение предявения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ за заплащане на обезщетение за
оставането на ищеца без работа вследствие на незаконосъобразното уволнение за
периода 18.02.2020г.– 18.04.2020г. в размер на 2440лв., съдът намира, че
положението му на обусловен от произнасянето по първия от исковете, следва да доведе до отхвърлянето му като неоснователен,
поради неговата недоказаност.
Ищецът
претендира да му бъде заплатено възнаграждение за извънреден труд в почивни дни
на: 01.02.2020 г., 08.02.2020 г. и 15.02.2020 г. в общ размер от 145,53лв., както
и възнаграждение за извънреден труд на 3,4,5,6,7 февруари 2020 г. за 1 час
повече от договорения 8-часов работен ден в размер на 129,75 лв..
От представената по делото
отчетна форма за явяването
на работа през месец
февруари 2020г. на „Мания –К.
и син” ЕООД е установено, че на 01.02.2020
г., 08.02.2020 г. и 15.02.2020г., ищецът е
имал почивни дни. В същата
форма е отразено, че в дните на 3,4,5,6 и 7 февруари 2020г.
ищецът е работил по осем часа,
съгласно договорения 8-часов работен ден. Следователно не се
установява по делото, ищецът да е
полагал извънреден труд на 01.02.2020г., 08.02.2020 г. и 15.02.2020г,
нито да е работил с един час повече от договорения осемчасов
работен ден на 3,4,5,6 и 7 февруари 2020г..
По изложените съображения, съдът приема че предявеният иск по чл.150
от КТ за заплащане на възнаграждение за извънреден
труд в почивни дни на 01.02.2020г., 08.02.2020 г. и 15.02.2020 г. в размер
на 145.53лв., както и възнаграждение
за извънреден труд на 3,4,5,6,7 февруари 2020г. в размер
на 129.75 лв.. е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
Ищецът твърди, че ответникът не
му е издал трудов договор на 19.01.2020г., а едва към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не се е явил в срок да уведоми
Д"БТ"- Габрово, където имал регистрация като безработен, за факта на
упражнявана трудова дейност и прекратяване на регистрацията му като безработно
лице. Поради това с Решение от 25.02.2020г. на административния орган, му се
отказала последваща регистрация, като има право на нова регистрация след
29.07.2020г.. Счита, че за период от 6 месеца следвало да получи общо обезщетение
за безработица в размер на 1620 лв.. Следователно е налице причинно- следствена
връзка между бездействието на ответника от несвоевременното издаване на
изискуеми по закон документи и факта на отказа на Д"БТ" Габрово да
бъде регистриран като безработно лице и съответно да получава обезщетение за
безработица. Поради това претендира обезщетение
в размер 1620 лв. за претърпени
имуществени вреди
Съгласно
заключението на в .лице, ищецът К. П. П. няма
12 месечен период с внесени
или дължими осигурителни вноски през
последните 18месеца преди прекратяване
на трудовия договор с ответното дружество, поради което същият
няма право на
парично обезщетение за
безработица. Поради това съдът не обсъжда останалите изискуеми предпоставки за заплащане на
обезщетение за претърпени вреди,
предвидени в разпоредбата на чл.226
от КТ.
По
изложените, съображения предявеният
иск с
правно основание чл.226,ал.1,т.1 от КТ за заплащане на обезщетение в
размер 1620лв. за претърпени имуществени вреди е неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен
изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да заплати направените от ответника разноски за платено
адвокатско възнаграждение в
размер на 580лв..
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К. П.П.,ЕГН**********,
с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Р. Н.
от АК-Велико Търново, съдебен адрес:***7 против „МАНИЯ- К. и СИН” ЕООД, ЕИК205910708, седалище и
адрес на управление: гр.Габрово, бул.”Хемус” №29,ет.5,ап.14, представлявано
Х.Ю. К., с пълномощник: адвокат Х.М. ***, иск по чл.344, ал.1,т.1 от КТ за признаване на
уволнението му със Заповед №1/17.02.2020г.
на Управителя на „МАНИЯ- К.
и СИН” ЕООД за незаконно и неговата
отмяна, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П.П.,ЕГН**********,
с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Р. Н.
от АК-Велико Търново, съдебен адрес:***7 против „МАНИЯ- К. и СИН” ЕООД, ЕИК205910708, седалище и адрес
на управление: гр.Габрово, бул.”Хемус” №29,ет.5,ап.14, представлявано Х.Ю. К., с пълномощник: адвокат Х.М. ***, иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения
от К.П.П., ЕГН**********, с адрес: ***, с
пълномощник: адвокат Р. Н. от АК-Велико
Търново, съдебен адрес:***7 против „МАНИЯ- К. и
СИН” ЕООД, ЕИК205910708, седалище
и адрес на управление:
гр.Габрово,бул.”Хемус” №29,ет.5,ап.14, представлявано Х.Ю. К. , с
пълномощник: адвокат Х.М. ***, иск по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставането му без работа, поради незаконното
уволнение за периода 18.02.2020г.-18.04.2020г. в размер на 2440лв. /две хиляди четиристотин
и четиридесет лева/, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от К.П.П., ЕГН**********,
с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Р. Н.
от АК- Велико Търново, съдебен адрес:***7 против „МАНИЯ- К. и СИН” ЕООД, ЕИК205910708, седалище и
адрес на управление: гр.Габрово,бул.”Хемус” №29,ет.5,ап.14, представлявано
Х.Ю. К. ,
с пълномощник: адвокат Х.М. ***,
иск по чл. 150 от КТ за заплащане
на възнаграждение за извънреден труд в почивни дни на 01.02.2020г., 08.02.2020г.
и 15.02.2020г. в размер на 145,53лв.
/сто четиридесет и пет лева и петдесет и три ст./, както и възнаграждение
за извънреден труд на 3,4,5,6,7 февруари 2020г. в размер
на 129,75 лв./сто двадесет и
девет лева и седемдесет и пет ст./, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от К.П.П., ЕГН**********,
с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Р. Н.
от АК- Велико Търново, съдебен адрес:***7 против „МАНИЯ- К. и СИН” ЕООД, ЕИК205910708, седалище и
адрес на управление: гр.Габрово,бул.”Хемус” №29,ет.5,ап.14,
представлявано Х.Ю. К. , с пълномощник: адвокат Х.М. ***, иск
по чл.226, ал.1,т.1 от КТ за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 1620лв./хиляда шестотин и двадесет
лева/, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
К.П.П.,
ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Р. Н. от АК- Велико Търново, съдебен адрес:***7 да заплати на
МАНИЯ- К. и СИН” ЕООД,
ЕИК205910708, седалище и адрес на управление: гр.Габрово, бул.”Хемус”
№29,ет.5,ап.14, представлявано Х.Ю. К.,
с пълномощник: адвокат Х.М. ***,
направените разноски по делото в размер
на 580лв./петстотин и осемдесет лева/, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд
в двуседмичен срок от
връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: