Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 20.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и втори
май
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 8323 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Т.К.Т. срещу ЗК „О.-К.Б.”
гр. София, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм.,
считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.10.2012
г. около 12 ч. в гр. София, на ул.
„Славянска“ е настъпило ПТП между водач на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *******и
електровелосипед марка „Крос“, при което пострадал ищеца като велосипедист.
Твърди се, че вина за настъпилото произшествие има водача на лекия автомобил,
който по време на престой отваря предна дясна врата откъм страната на
движението и става причина за ПТП. Твърди се, че вследствие на горното ищецът е
получил разкъсно-контузна рана на дясна предмишница и втори десен пръст. Твърди
се, че лечението на травмите продължило дълго време, а непосредствено след ПТП
болките са били и от доста интензивен характер. Функциите на ръката са останали
нарушени, като за един значителен период ищецът не е можел да я използва изобщо.
В първия месец след изписването си ищецът не е бил в състояние да я мърда и да
я движи самостоятелно. За задоволяване на най-елементарни битови потребности,
пострадалият е трябвало да разчита на близки, като това го е потискало
емоционално и го е карало да изпитва неудобство и да се чувства непълноценен.
Поддържа се, че пътният инцидент довел до рязка, негативна промяна в живота на
ищеца във всеки негов аспект-социален , семеен, като интензивното болнично
лечение продължило три дни, а амбулаторното му лечение 56 дни, като движенията
в ръката все още не са в пълен обем. Ищецът започнал да изпитва безпокойство,
станал тревожен и има страх от автомобили и каране на велосипед.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 28112001520415, валидна от 23.06.2012 г. до 22.06.2013 г. Твърди се,
че получените травми, вследствие от процесното ПТП, са причинили на ищеца болки
и страдания, както и непредвидени разходи за потребителски такси, контролни
прегледи, лекарства и др.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи си в претърпени болки и страдания от получените травматични
увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП осъществено на
19.10.2012 г. гр. София, по ул.
Слатинска“, виновно причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *******,
който попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № 28112001520415, валидна
от 23.06.2012 г. до 22.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на деликта-19.10.2012 г. до окончателното издължаване, както
и сумата от 17,40 лв.-имуществени вреди от същото събитие.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Кожухаров, надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора на исковата
молба. Оспорва исковата претенция с твърдението, че не са доказани елементите
за осъществяване на фактическия състав, противоправното и виновно поведение на водача
на лекия автомобил в процесното ПТП, правопораждащо деликтната му
отговорност.Твърди, че водачът на лекия автомобил не е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата, евентуално твърди, че е налице принос на
пострадалото лице в размер на 50%. Релевира възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност за претендираните лихви, начислени за периода, предхождащ
три години от датата на завеждане на исковата молба. Оспорва всички твърдения
по отношение вида, медико-биологичния характер и степента на уврежданията,
твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния
процес, както и твърдението, че оздравителният процес не е приключил. Поддържа
се, че във връзка с предявена извънсъдебна претенция на ищеца с платежни нареждания
от 12.01.2016 г. и от 05.01.2016 г. е изплатено обезщетение в общ размер на
5000 лв., с което са репарирани в пълен обем претърпените от него неимуществени
вреди.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове.
Моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани на основанията
изложени в отговора на исковата молба. Претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол от
19.10.2012 г. и от заключението на САТЕ, неоспорено от страните се установява,
че на 19.10.2012 г. около 12 часа в гр. София електровелосипед марка „Крос“,
управляван от ищеца се движи по ул. „Слатинска“ с посока ул. „Гео Милев“ към
ул. „*******“. По същото време водачът на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *******,
управляван от М.Р., е спрял автомобила в района на спирка МГТ „Битов комбинат“
№ 0119 с посока ул. „*******“. Водачът отваря предна лява врата в момента,
когато ищецът е предприел маневра за заобикаляне от ляво на автомобила, при
което настъпва съприкосновение между вратата и велосипеда, водачът на
велосипеда-ищецът загубва равновесие, продължил движението си и пада заедно с
електровелосипеда на терена, най-вероятно на дясната страна. Установява се, че
водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност преди отваряне на
вратата да възприеме заобикалящия го велосипед в лявото огледало за обратно
виждане, да пропусне преминаването му, след което да предприеме отваряне на
лявата врата.
От приетата по делото СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р Димитрова се установява, че при ПТП на 19.10.2012
г. ищецът е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на
дясната мишница, частично прекъсване на дългата глава на двуглавия мишничен
мускул в дясно, охлузни рани на ІІ-ри пръст на дясната ръка. Същият ден ищецът
е приет в болница, където е извършено зашиване на раната на дясната мишница.
Извършена е и операция-зашиване на сухожилието на двуглавия мускул. Поставена е
шина за 4 седмици. На 01.11.2012 г. ищецът е изписан и лечението продължило
амбулаторно до 17.12.2012 г.-57 дни. След сваляне на шината провеждал
раздвижване на ръката. Вещото лице установява, че извършените манипулации са
били необходими за отстраняване на всички увреди. Към момента раната на дясната
мишница е зараснала, като дясната мишница е по-дебела с 2 см. Движенията на
дясната раменна става се извършват в нормален обем. Дясната лакътна става
извършва движения в обем по-малък от нормата с 7%, а дясната гривнена става с
5%. Ищецът може да се обслужва с дясната ръка. Установява се, че ищецът е
претърпял болки и страдания с по-голям интензитет за около 12-14 дни, а също
така и след сваляне на шината и започване раздвижване на крайника за около
13-14 дни. В останалия период от оздравителния процес болките са били с
по-малък интензитет до около 3-4 месеца след ПТП. Налице са остатъчни явления:
на дясната мишница в средната 1/3-белег от рана с коса посока-4 см, дясна
лакътна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 7%, дясна гривнена
става извършва движения в обем по-малък от нормата с 5%. Средният период за
възстановяване при този вид увреждания е около 2-3 месеца. Ограничението на
движенията на дясната лакътна и гривнена стави не пречи на самообслужването на
пострадалия. Придружаващите заболявания на ищеца не са оказали влияние върху
получените увреждания при процесното ПТП. Разходите във фактура № ********** от
29.10.2012 г. за потребителска такса в размер на 17,40 лв., съобразно
заключението на вещото лице, са направени във връзка с получените увреждания
при процесното ПТП.
Във връзка с оспореното от
ответника заключение на СМЕ относно наличието на пряка причинно-следствена
връзка между ПТП и прекъсване на сухожилието на двуглавия мишничен мускул, е
допуснато изслушването на повторна СМЕ, от заключението на която се установява,
че с оглед характера, степента и местоположението на травматичните увреди на
ищеца, проведеното лечение, свидетелските показания на Г.Петрова, дадени в
съдебно заседание на 04.07.2017 г., може да се приеме, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претърпяното
увреждане-прекъсване на сухожилието на длъгата глава на двуглавия мишничен
мускул.
Това заключение не е оспорено от
страните.
Между страните е било прието за
безспорно, че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗК „О.-К.Б.” с полица № № 28112001520415, валидна от
23.06.2012 г. до 22.06.2013 г., както и че ответникът е изплатил на ищеца
застрахователно обезщетение в общ размер от 5 000 лв., съответно на 12.01.2016
г.-3000 лв. и на 05.01.2016 г.-2000 лв.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката Г.И.П.-Т.-съпруга на ищеца, която установява, че преди 5
години, съпругът й, който работи на около 100 м от мястото, където се е случило
произшествието, е тръгнал с велосипед за храна до близкия магазин. На спирката
имало много хора, ищецът слязъл долу на платното, на което е имало спрял на
спирката автомобил, автомобилът отваря вратата, когато го доближава с колелото
и ищецът се премята над вратата. Свидетелката установява, че ищецът е доста
едър мъж – 130 кг, 175 см висок. Няколко минути останал върху паважа и хората
повикали линейка. За произшествието свидетелката разбрала от съпруга си, който
й се обадил, когато се съвзел в линейката. Първоначално съпругът й се движел
нормално, свободно. От болницата се прибрал вкъщи и на следващия ден имал само
леки охлузвания под дрехите, но започнали да излизат синини по целия гръден
кош, ръцете станали много тъмно лилави. Ищецът имал болки при лягане и при
ставане, дори когато лежал го боляло. Свидетелката полагали грижи за него
вкъщи. Когато се разнесли синините се разбрало, че дясната ръка е по-сериозно
засегната. Ищецът повторно постъпил в болница, където била извършена операция
на сухожилието на дясната ръка, на бицепса. След това ищецът стоял около два
месеца вкъщи. Първоначално имал гипс, след това гипсът бил свален и ищецът
провел рехабилитационни процедури. В този период /около месец и половина/
ищецът не можел да се обслужва сам. Затрудненията и обслужването били причинени
едновременно и от натъртванията, и от ръката. На ищеца му било много трудно да
става и да се движи. Интензивните болки продължили поне две седмици, защото в
началото били заблудени, че е само от ожулванията и от синините. Ищецът има белег
от операцията на ръката и понякога получава едно изтръпване на пръстите, защото
бил засегнат много силно и втория пръст. Има обща инервация по сухожилието и
получава изтръпване на ръката и на пръстите, когато се натовари. В момента се
придвижва основно с кола. Велосипедчето стои на село и там, понякога го ползва,
за да ходи до магазина.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ в сила от
01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 19.10.2012
г. между прекия причинител и ответника, като този факт не се оспорва от
ответника.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Безспорно с приетата по делото
САТЕ, неоспорена от ответника се установява противоправното поведение на водача
на лекия автомобил, който в нарушение на задължението си по чл. 95, ал. 1 от ЗДвП, отворил вратата на спряното превозно средство без да се увери, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението, в случая заобикалящия го
велосипедист. Безспорно се установява, че водачът на превозното средство е имал
техническа възможност преди отваряне на вратата да възприеме заобикалящия го
велосипед в лявото огледало за обратно виждане, да пропусне преминаването му,
след което да предприеме отваряне на лявата врата.
С оглед на установения по делото
механизъм на настъпване на произшествието съдът намира, че ищецът с поведението
си по никакъв начин не е допринесъл било за настъпване на произшествието, било
за увеличаване на вредните последици и вредоносния резултат, поради което
възражението за принос като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Причинната връзка между виновното
поведение на водача на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *******, реализираното
от него ПТП и настъпилите травматични увреждания за ищеца, се установяват със
заключенията на приетите по делото основна и повторна СМЕ.
С ангажираните по делото
доказателства се установи безспорно, че в пряка причинна връзка от процесното
ПТП ищецът е получил разкъсно-контузна рана на дясната мишница, частично
прекъсване на дългата глава на двуглавия мишничен мускул в дясно, охлузни рани
на ІІ-ри пръст на дясната ръка.
За горните травматични увреди ищецът
следва да бъде обезщетен.
По отношение на размера на
предявените искове:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца неимуществени вреди,
възрастта, здравословното му състояние, интензитета на болките и страданията, и
продължителността на възстановителния период.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 15 000 лв. Този размер
следва да бъде намален със сумата от 5000 лв., платено извънсъдебно от
ответното дружество, поради което предявения иск за разликата над сумата от
15 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, а за разликата над 10 000 лв. до
15 000 лв., поради погасяването му чрез извършено плащане.
При определяне на горните размери
съдът взема предвид, че към момента на произшествието ищецът е бил на 55 години,
че е претърпял болки и страдания с по-голям интензитет за около 12-14 дни, а
също така и след сваляне на шината и започване раздвижване на крайника за около
13-14 дни. В останалия период от оздравителния процес болките са били с
по-малък интензитет до около 3-4 месеца след ПТП. Ищецът следва да бъде
обезщетен и за получените от увреждания остатъчни явления, а именно: на дясната
мишница в средната 1/3-белег от рана с коса посока-4 см, дясна лакътна става
извършва движения в обем по-малък от нормата с 7%, дясна гривнена става
извършва движения в обем по-малък от нормата с 5%, при съобразяване на факта,
че ограничението на движенията на дясната лакътна и гривнена стави не пречи на
самообслужването на пострадалия.
С оглед на горното съдът намира,
че така определения по-горе размер на обезщетението удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Тези размери съответстват и на
съдебната практика по аналогични случаи.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца,
вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Искът за имуществени вреди е
доказан по своето основание и размер, съобразно приетото по делото писмено
доказателство фактура № **********/29.10.2012 г. на стойност 17,40 лв. и
заключението на СМЕ, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, застрахователят изплаща и
обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач
носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането.
На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и
задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл.
223, ал. 2, изр. второ КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ е неприложима, тъй като
тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на
застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /Обн., ДВ, бр.
103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./.
Ето защо законната лихва, върху
главницата за неимуществени вреди се дължи от датата на увреждането-19.10.2012г.,
а върху главницата за имуществени вреди от 29.10.2012 г., когато е извършен
разходът.
Основателно е обаче възражението
на ответника с правно основание чл.111, б.»в» от ЗЗД. Вземанията за лихви се
погасяват с изтичането на 3-годишен срок от датата, на която е настъпила
изискуемостта им. Следователно вземането за лихви за периода от 19.10.2012 г.,
съответно от 29.10.2012 г. до 05.07.2013 г. е погасено по давност и за тези
периоди исковете ще следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
С оглед на което съдът присъжда
лихва върху главниците, считано от 06.07.2013 г. до окончателното изплащане на
сумите.
По разноските в настоящия процес:
С оглед изхода на делото разноски
се дължат и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е направил разноски в
размер на сумата от 1607 лв. за държавна такса по сметка на СГС и депозит вещи
лица.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 536,23 лв., която е съответна на уважената част от иска /10 017,40
лв./
Адвокатско дружество „В., У.И П.“
претендира да му бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, срещу което искане ответникът изрично е
възразил.
Искането е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение. До приключване на устните състезания по делото Адвокатско дружество „В., У.И
П.“ не е представило договор за правна помощ или друго писмено доказателство, от което да се
установява, че между ищеца и дружеството е договорена безплатна правна помощ в
някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Съобразно
задължителната съдебна практика формираната по реда на чл.290 от ГПК,
обективирана в Решение № 97/06.07.2009 г., по т. д. № 745/2008 г. на второ т.
о. на ВКС, Решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т.
о., ТК, обстоятелството, че ищците са освободени от държавна такса, не
рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатна
адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ЗА,
поради което страната следва да представи по делото договор, пълномощно или
друг писмен документ, в който да е посочено някое от основанията на чл.38 от ЗА
за осъществяване на безплатна правна помощ. При липсата на такъв писмен
документ, за съда липсва и задължение да определи възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2, изр. 2 ЗА. Отделно от това ищецът не е освободен от държавна такса
на основание чл.83, ал.2 от ГПК и по делото липсват доказателства, установяващи
затруднено финансово положение на ищеца.
От друга страна с исковата си
молба ищецът не е направил изявление, че адвокатската помощ е безплатна и
уговорена при хипотезата и изискванията на чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за
адвокатурата.
Ето защо искането на адвокатското
дружество като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, респ.не
следва да бъде определяно адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът е направил разноски в
размер на 450 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8
от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2
от Наредба за заплащането на правната помощ, както и 150 лв.-депозит вещо лице.
От общата сума в размер на 600
лв. и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените от него разноски в размер на 299,70 лв., съответна на
отхвърлената част от исковете /15 000 лв./.
Или на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца по компенсация
разноски в размер на 236,53 лв. /536,23-299,70=236,53 лв./
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.О.“ АД, Н., К., с
адрес на управление гр. Н., ул. „**********, регистрирано в Търговския и фирмен
регистър на Р.К. под № 71103 чрез „ЗК О.-К.Б.” КЧТ, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. *********да заплати на основание чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД на Т.К.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
Адвокатско дружество „В., У.И П.“ сумата от
10 000 лв. /десет хиляди лв./, застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи си в претърпени болки и
страдания от получените травматични увреждания и сумата от 17,40 лв. /седемнадесет и 0,40 лв./-имуществени вреди от същото
събитие, като всичките вреди са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП
осъществено на 19.10.2012 г. гр. София,
по ул. Слатинска“, виновно причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген голф“ с
рег. № *******, който попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
28112001520415, валидна от 23.06.2012 г. до 22.06.2013 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 06.07.2013 г. до окончателното издължаване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявени иск за неимуществени вреди за
разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв. и
като погасен чрез плащане за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв.,
както и акцесорните претенции за законна лихва за периода от 19.10.2012 г. до
05.07.2013 г. и от 29.10.2012 г. до 05.07.2013 г. като погасени по давност, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 236,53 лв. /двеста тридесет и шест и 0,53 лв./ разноски направени от
ищеца пред настоящата съдебна инстанция по компенсация.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: