Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1723
гр.Варна, 22.04.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на двадесети март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №9165 по описа за 2018год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415,ал.1 във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240
от ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът Г. Т.Ц., с ЕГН **********,*** дължи на ищеца
„К.К." АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление:***, със съдебен адрес *** *
следните суми: 2600 лв. - главница по договор за кредит; 617,68 лв.-
договорена лихва за периода от 09.01.2015 год. до 08.01.2016 г.; 1 217,70 лв. -
лихва за забава за периода от 09.02.2015 год. до 31.01.2018 г.; 80 лв. -
разноски за нотариални такси за връчване на нот.-покани
и 180,62 лв. разноски по делото, предмет на заповед за изпълнение , издадена в
производството по ч.гр.д 1468/2018год.
на ВРС, в условията на евентуалност
осъдителен иск за същите суми. Претендира да му бъдат присъдени сторените в
настоящото производство разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В законоустановения срок и
на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1т.2 от ГПК предявява
пред съда иск за съществуване на вземането на „К. К." АД към Г.Т.Ц., с ЕГН
**********,*** в качество му на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ по Договор за потребителски
кредит № 85/ 08.01.2015 г., наричан за краткост по долу Договор за кредит (в т.
1 от приложенията).
Във връзка с
подписания договор за кредит страните са уговорили следното:
1. Съобразно
предвиденото в разпоредбата на чл. 1. от Раздел I „ПРЕДМЕТ И ЦЕЛ НА
ДОГОВОРА" от Договор за к. „К.к." АД е
предоставила на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ кредит в размер на левовата равностойност на
2600 /две хиляди и шестотин/ лева, видно от
приложената справка по чл.366 ГПК (в т.2 от приложенията).
2. Крайният
срок на издължаване на кредита съгласно чл. 11 от Договора за кредит е определен
на 08.01.2016г. Погасяването на кредита следва да стане на вноски, по ред и
условия, посочени в погасителния план към договора.
На падежиране на кредита
същият не е изплатен. Независимо от падежирането на
кредитната експозиция на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение,
съдържаща изявление за обявяване на цялата кредитна експозиция за изискуема .
След изтичане на срока за доброволно изпълнение, предоставен в поканата,
Длъжникът не е погасил задължението си.
Видно от приложената към настоящата молба справка за
размера на вземанията (в т.2 от приложенията) на Кредитора от Г.Т.Ц. по Договор
за потребителски кредит № 85/ 08.01.2015 г, , към 01,02,2018г е в общ размер
на:
Общ размер на дълга: 4515.38 лева (четири хиляди
петстотин и петнадесет лева и тридесет и осем стотинки), от които:
1. Главница
съгласно чл. 1 от Договор за кредит 2600 лева
2. Договорена
лихва съгласно от Договор за кредит - 617.68 лева за периода от 09.01.2015 г.
до 08.01.2016 г. (включително).
3. Лихва за
забава за периода 09.02.2015-31.01.2018 в размер на 1217,70 лева
4. Разноски
за нотариални такси за връчване на нотариални покани в размер на 80 лева.
Поради падежирало вземане и
неизпълнение към Кредитора, последния е подал Заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК до Районен Съд- гр. Варна
за горепосочените суми (в т.3. от приложенията).
С Разпореждане № 16412 от 27.04.2018. Варненски
районен съд, по ч.гр.дело 1468/2018, връчено ни на 08.05.2018г., съдът му
указва възможността да предявим установителен иск, за
да не бъде обезсилена заповедта за изпълнение.
Посоченото обстоятелство води до пораждане на правото
и наличието на правен интерес по чл.124 ал.1 от ГПК от страна на К.К. АД да предяви на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, иск за установяване на вземането си към длъжника.
При условията на евентуалност, в случай че съдът
отхвърли предявения установителен иск, „К.К.“ АД предявява осъдителен иск на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД иск срещу длъжника Г.Т.Ц.,
с ЕГН **********,*** да заплати същите суми.
Ответникът в
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,
чрез назначения от съда особен
представител депозира отговор на исковата молба.
Оспорвам изцяло предявените искове, по основание и
размер.
Съображения по допустимостта на иска по чл. 422 от ГПК: При предявен иск по чл. 422 от ГПК и съобразно редакцията на чл. 415 ГПК(
в сила от 31.20.2017 г.) съдът следи служебно за едновременно наличие на три
предпоставки за допустимост на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/
подадено от длъжника в двуседмичен срок от връчването на заповедта възражение
по чл. 414 от ГПК, алтернативно заповедта за изпълнение да е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК или да е налице отказ за издаване
на заповед за изпълнение; 3/ спазване на срока за предявяване на иска по чл.
422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК. Тази проверка е
самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд. В настоящия случай
заповедта за изпълнение не е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, не
са изчерпани всички възможности за длъжника да узнае за претендираното
вземане и да предприеме съответните действия в своя защита.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в Договора
за потребителски кредит, представен от ищеца, се съдържа настоящ адрес *** и
телефон за връзка.
От данните, изнесени в исковата молба и приложените
към нея доказателства, е видно, че на 08.01.2015 г. между страните е бил
сключен Договор за потребителски кредит № 85/08.01.2015 за сумата от 2600 лв.
със срок за погасяване 08.01.2016 г. - 12 месеца. Независимо дали този договор
ще бъде квалифициран като такъв по чл. 430 от ТЗ или по чл. 240 от ЗЗД, той по
правило е възмезден, което е видно от разпоредбите на чл. 430, ал. 2 от ТЗ и
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. И в двата случая обаче, с оглед страните по него, същият
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, обнародван в ДВ,
бр. 18/05.03.2010 г., доколкото кредиторът отговаря на изискванията на чл. 9,
ал. 4 от закона - предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Както се посочи по-горе, независимо от
това дали се касае за договор за банков кредит или за договор за заем по ЗЗД,
същият поначало е възмезден като заемателят дължи
лихва върху предоставената му сума, която представлява цената за ползването на
сумата. Поради тази причина лихвата следва да бъде определена така, че да
компенсира кредитора за предоставената за ползването сума като бъдат отчетени
всички условия за това, включително и риска, който се поема от това сумата да
не бъде върната.
В конкретния случай, според представените от ищеца
доказателства, са договорени следните условия: общ размер на кредите - 2 600
лв., лихвен процент на годишна база - 41,30 % , лихвен процент при просрочие - законната лихва върху просрочената вноска, брой
вноски - 12, размер на погасителна вноска - 268,14 лв., ГПР 50,09%, гаранция за
изпълнение - 10% и др. Общият размер на плащанията е следвало да бъде - 3217,68
лв. при редовно обслужване на кредита от страна на кредитополучателя.
Счита, че Договорът за потребителски кредит е
недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В Раздел VI „Параметри на договора за
потребителски кредит" от процесния договор,
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, лихвен
процент за деня. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 50, 09%. В този порядък следва да се
посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / бидейки глобален израз на
всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно
посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е
фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по
договора /механичният им сбор дава резултат по- висок от посочения в договора
процент на разходите/. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм
е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче,
както бе посочено и по-горе остават неизвестни и на практика, така се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса. Действително, двете величини са с различни математически
измерения, но винаги възнаградителната лихва следва
да бъде включена при формирането на ГПР. В този порядък неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. Съобразно
изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на
основание чл.22, във връзка с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК и като такова не е в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. За яснота и
пълнота на изложението следва да се посочи, че съобразно нормата на чл. 23 ЗПК,
при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД възможно е договор да
бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора
може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде
заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се
предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. Нищожните
клаузи на договора относно определянето на % възнаградителна
лихва и ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на
закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не
би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за
недействителност на договора на това основание може да се почерпи от
обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК -
чл. 22 от ЗПК при неспазване на императивните изисквания към договора за
кредит, уредени в чл. 10. ал. 1. чл. 11. ал. 1. т. 7 - 12 и 20 и чл. 12. ал. 1.
т. 7 - 9 ЗПК. сред които са точното определяне на възнаградителната
лихва - чл. 11, ал. 1. т. 9 ЗПК и на годишният процент на разходите - чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло
недействителен. От изложеното следва, че законът поставя важен акцент на
посочените уговорки.
По тези съображения счита, че договорът за кредит е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави и
нарушения на императивните норми по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК.
Оспорва качеството на Г.Т.Ц. на кредитополучател по
посочения от ищеца договор за кредит. От една страна не са налице доказателства
лицето действително да е получило сумата от 2 600 лв., а от друга страна,
оспорва твърдението на ищеца, че именно Г.Т.Ц. е подписал договора за кредит.
Оспорва автентичността на подписа, положен от соченото като ответник лице.
Оспорва размера на претендираната
главница, договорната лихва и посочената лихва за забава. По отношение на
главницата не са налице данни, както вече е посочил, Г.Ц. да е получил сумата
от 2 600 лв., а от друга страна, счита, че вероятно са били налице погасителни
вноски по кредита, след като кредиторът е бездействал повече от година и
половина след падежирането на последната погасителна
вноска, респективно 2 години и осем месеца след падежа на първата вноска,
която, както и останалите вноски, не били заплатени по твърдение на ищеца.
Оспорва дължимостта на
сумата от 80 лв., представляващи разноски за връчване на нотариална покана. На
първо място, поканата не е била необходима с оглед падежиране
на целия кредит, а от друга страна - сумата не съставлява задължение по кредита
и не следва да се претендира по същия ред.Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения от
съда особен представител, поддържа отговора на исковата молба. В хода по
същество на делото моли за отхвърляне на исковете, поради неоснователност.
По
допустимостта на иска: От изисканото
за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №1468/2018год. на ВРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, съгласно която длъжникът Г.Т.Ц.
ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора К.К.
АД ЕИК/БУЛСТАТ *** със седалище и адрес,
на управление ***, чрез законен представител П. Е. Б. ЕГН **********, в
качеството на Изпълнителен директор на К.К.“ АД, следните суми, а именно:сумата от 2 600 лева - представляваща главница по Договор за
кредит № 85 от 08.01.2015 г., между „К.К.“ АД, ЕИК *** и длъжника Г.Т.Ц., ЕГН **********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 01.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 617,68 лева - представляваща договорна лихва за периода от 09.01.2015 г. до 08.01.2016г.,сумата от
1217,70 лева - представляваща лихва за забава за периода от 09.02.2015 г. до
31.01.2018 г.,сумата от 80,00 лева -
представляваща разноски за платени нотариални такси за връчване на Нотариални
покани, както и сумата от 90,31 лева -,представляваща внесена държавна.
Вземането произтича от следните обстоятелства: Общ дълг в размер на 4 515,38 лева,
представляващи, както следва: 2600 лева - главница за периода 08.01.2015г. -
08.01.2016г., произтичащо от Договор за кредит № 85 от 08.01.2015 г., 617,68
лева – договорна лихва за периода 09.01.2015 г. до 08.01.2016 г., 1217,70 лева
– лихва за забава за периода 09.02.2015г. – 31.01.2018г., 80,00 лева – разноски
за платени нотариални такси за връчване на Нотариални покани, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 01.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
С разпореждане от 27.04.2018год. заповедния съд указва
на заявителя за възможността да предяви иск в
едномесечен срок от съобщаването. За това разпореждане заявителят е уведомен на 08.05.2018год. В указания срок на 08.06.2018год. ищецът
депозира настоящия иск.С оглед депозиране на иска в срок, същият като допустим
подлежи на разглеждане по същество. Възраженията на ответника , че заповедта за
изпълнение не е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Видно от приложеното ч.гр.д. №1468/2018год. на ВРС заповедния съд
е изпълнил изрядно процедурата по връчване заповедта на длъжника в хипотезатана чл.47,ал.5 от ГПК.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
От приетия по делото договор за потребителски кредит
№85/08.01.2015год. се установява, че „К.
К.“ЕАД-кредитор предоставя на кредитополучателя Г. Т. Ц., кредит при следните
условия и параметри: Общ размер на кредита-главница: 2 600лв., лихвен
процент на годишна база: 41.30%; Лихвен процент при просрочени плащания за
всеки ден просрочие-законна лихва върху цялата
просрочена вноска; Брой погасителни вноски:12; Размер на погасителната
вноска:268.14лв. месечно; Обща стойност на плащанията 3 217.68; Годишен
процент на разходите: 50.09%; Погасителен план: Приложение №1; Гаранция за
изпълнение-10% от главницата; Такса за разглеждане: Не се предвижда; Такса за
управление : Не се предвижда.
Крайният срок за издължаване на кредита, съгласно
чл.11 от Договора е 08.01.2016год.
Към доказателства по делото е приет погасителен
план/л.13/ , подписан от двете страни по договора, в който е записан размера на
месечната погасителна вноски и падежа на плащане.
Приета по делото е нот.покана
/л.21-23/ и доказателства за направени разходи, относно заплатени нот.такси при връчване на поканата.
От заключението на ВЛ по ССч.Е
се установява следното: По данни от
предоставено от кредитора копие на РКО №402 от 08.01.2015год. ищецът е
предоставил на ответника парични средства в размер на 2 600лв. Основанието
за получаване на сумата е „Усвоен к-т №85/08.01.2015год. Кредитът е усвоен в
пълен размер от 2 600лв. на 08.01.2015год. На копието има подписи на
съставител и получил сумата. Към 31.01.2018год. и към 12.03.2019год. – датата
на проверката, кредитополучателят не е внасял
суми за погасяване на кредита по сключения договор
№85 от 08.01.2015год. Размерът на дължимите парични средства по пера е:
2 600лв. главница; 617.68лв. договорна лихва; 786.28лв. лихва за забава.
Съгласно Общите условия на Договора за потребителски кредит т.2.9.6. при забава
с продължителност 30 дни от страна на кредитополучателя автоматично се
начислява наказателна такса в размер на 40% от главницата. В случая това е
1040лв.Други разноски в размер от 80лв. за връчване на нот.покана.
При така установената фактическа обстановка съдът
извежда следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1, т.1 от ГПК във вр.
с чл. 240 от ЗЗД/чл.430 от ТЗ/ и чл.86 от ЗЗД в тежест на ищцовата
страна е да установи правнорелевантните факти,
включени в предмета на доказване по делото, а именно: наличие на валидни
облигационни отношения, по силата на сключен
Договор за потребителски кредит,
по който в негова полза са налице претендираните вземания, тяхната изискуемост и размер.
В настоящият случай съдът намира, че ищецът който носи
доказателствената тежест не установи категорично и безпротиворечиво, че страните са обвързани от процесния договор за заем. Договорът за заем за потребление
(паричният заeм) е неформален, реален, едностранен,
възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при
предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична
сума, като за заемодателя възниква притезателното
право да иска от заемателя връщане на дадената сума –
в същата валута и размер. Предвид тези характеристики на договора за заем, дори
и да приемем ,че възражението на ответника, че подписа на договора не изхожда
от него , не е доказано, правните последици от този договор не настъпват, тъй
като ищецът не обори възражението на ответника , че ответникът не е получил заетата сума. По делото не се
ангажираха доказателства , от които да се изведе извод , че отпуснатата по
кредита сума в размер от 2 600лв. е получена от ответника. Цитираният от
експерта РКО не беше представен по делото , предвид на което и съдът не може да
приеме доколко този документ,представлява такъв изходящ от ответника и
удостоверява признание за получено плащане на главницата по процесния
договор за заем. С оглед на това не може да се изведе извод, че между страните
е установено по несъмнен начин наличието на правоотношение по процесния договор за заем.
Независимо от горното исковете се явяват неоснователни
и по следните съображения: Съдът намира, че процесният
договор попада в приложното поле на ЗПК. От ответника са въведени твърдения за
противоречието на договора с императивни норми на ЗПК. В тази насока ВРС,
намира възраженията на ответника за основателни, тъй като договорът за
потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания ,залегнали в чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗДПК. Претендираната неизплатена главница в хода на производството по
делото не се установи по какъв начин е формирана,липсват доказателства за
начина по който са формирани по размер месечната погасителна вноска,
договорната и наказателна лихва.Посочен е годишен лихвен процент , от който не
става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски. Тази
неяснота не се преодолява и от представения по делото погасителен план. Освен
това не е ясно и по какъв начин се съотнася посочения лихвен процент към ГПР.
Предвид на това остават неясни компонентите по които се формира годишното
оскъпяване на заема. С оглед на това и
предвид липсата на изискванията,
установени в разпоредбите на чл. 11, т.9-11 от ЗПК , на основание чл.22 от ЗПК,
договорът се явява недействителен.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на
ответника на нищожност на договора в цялост и по следните съображения: Нищожността
на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само
ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона
или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без
недействителната му част. В настоящия случай нищожните клаузи на договора
относно определянето на % възнаградителна лихва и ГПР
не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като
договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без
определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за недействителност на
договора на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно
по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК при неспазване
на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10. ал. 1.
чл. 11. ал. 1. т. 7 - 12 и 20 и чл. 12. ал. 1. т. 7 - 9 ЗПК, сред които са
точното определяне на възнаградителната лихва - чл.
11, ал. 1. т. 9 ЗПК и на годишният процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.По тези
съображения счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави и нарушения на императивните норми по
чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК.
Вземайки предвид горното съдът извежда извод, че ищеца не установи , че в негова полза съществуват
вземания спрямо ответника по процесния договор за
заем в сочените размери и постановява решение, с което отхвърля исковете - установителния и заявения в условие на евентуалност
осъдителен иск.
Водим от горното , съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „К.К." АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес *** срещу Г.
Т.Ц., с ЕГН **********,***, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 2600 лв. - главница по договор за кредит; 617,68 лв.-
договорена лихва за периода от 09.01.2015 год. до 08.01.2016 г.; 1 217,70 лв. -
лихва за забава за периода от 09.02.2015 год. до 31.01.2018 г.; 80 лв. -
разноски за нотариални такси за връчване на нот.-покани
и 180,62 лв. разноски по делото, предмет на заповед за изпълнение , издадена в
производството по ч.гр.д 1468/2018год.
на ВРС,на основание чл.415, ал. 4 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД ,
както и заявения в условия на евентуалност осъдителен иск за присъждане на
същите суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните,ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/