№ 690
гр. Благоевград, 29.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
Сложи за разглеждане докладваното от Миглена Йовкова Въззивно
гражданско дело № 20241200500245 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Жалбоподателят Х. Г. Б., редовно призован, явява се лично и с адв. С., с
пълномощно по делото.
Въззиваемите, редовно призовани, не се явяват. За тях - адв. Б., с пълномощно
по делото.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. С.: В изпълнение на даденото ни удостоверение и възможност
предоставям и моля да приемете протокол от Комисията по ТСУ. Това е
комисията по чл. 13 от правилника, която приема, че не се произнася по
1
приемане на изготвения помощен план по съдебния спор за процесния имот.
АДВ. Б.: Поддържам възраженията, които съм изложила и в предходно
съдебно заседание относно това доказателствено искане и в тази връзка
считам, че представения днес документ не покрива изискванията на чл. 266 от
ГПК. Още повече, че в предходно с.з. по същите съображения съдът отхвърли
искането за приобщаване към доказателствата на самото заявление и на
всички приложения към него по повод, на което днес се представя въпросния
протокол.
Ето защо аз считам същия за неотносим към предмета на спора.
СЪДЪТ счита, че следва да бъдат приети представените в днешното с.з.
- писмо от Общинска администрация гр. Б. с изх. № 94-00-517/1/17.07.2024 г.,
ведно с протокол от 08.07.2024 г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените в днешното с.з. - писмо от Общинска
администрация гр. Б. с изх. № 94-00-517/1/17.07.2024 г., ведно с протокол от
08.07.2024 г. на комисия назначена със Заповед № РД-15-144/28.06.2024 г. на
Кмета на община Б..
АДВ. С.: Нямаме искане за други доказателства.
АДВ. Б.: Нямаме искане за други доказателства.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: Аз своите възражения по неправилността на съдебното
решение на РС – Разлог съм изложил подробно във своята жалба. Твърдя, че
колизията между интересите на моя доверител възстановени по реда на
земеделска реституция, макар и недовършена процедура на имот „С.И.“, който
2
имот попада в чертите на града не бихме могли да бъдат противопоставени на
интересите на ответниците по иска, които противопоставят своите права не
като земеделска риституция, а за придобиване на процесния имот по давност,
давност изтекла от 1962 г. до настоящия момент.
Това е спорът, който следва да бъде решен и съдът на първата инстанция
не се е произнесъл по материалната страна на спора, а е приел, че имотът на
моите доверители не е индивидуализиран. В тази връзка е изготвен помощен
план, по който помощен план комисията по чл. 13 е приела, че не би могла да
индивидуализира имота, тъй като е налице спор за право. Поради тази
причина моите доверители от една страна са възпрепятствани от съда, тъй
като имотът не е индивидуализиран, а и са възпрепятствани от
административния орган в случая Комисията по чл. 13, тъй като е налице
съдебен спор.
В тази насока твърдя, че въпросът по отношение тежестта на
доказателствата е нормативно определен и доста решения, които съм посочил
в своята жалба на върховните съдилища твърдя, че лицата, които оспорват
земеделска реституция без да противопоставят свои права по смисъла на тази
земеделска реституция нямат правен интерес да правят възражения за
неоснователност на проведената земеделска реституция.
Подробни съображения съм изложил в жалбата.
Моля да ми присъдите разноски съгласно списък за разноски, който
представям.
Той е заявил и съм представил решение за възстановяване, просто
нашето становище е, че не е довършена процедурата и в този случай ние
твърдим, че не би могло да има давност, тъй като имаме решение в тази
насока от кога тече давността от възможността лицата да се защитават. А тази
възможност на моите доверители не е дадена, тъй като нямаме
възстановително решение окончателно на база липса на решение на
Комисията по чл. 13. Този момент много умело е използвано от ответниците
по делото, като аргумент неиндивидуализиран имот.
АДВ. Б.: От името на доверителите ми моля да постановите решение, с
което да отхвърлите въззивната жалба и оставите в сила първоинстанционния
3
съдебен акт.
Поддържам подробните доводи и съображения, които са изложени в
отговора на въззивната жалба като при постановяване на решението си аз Ви
моля да имате предвид няколко основни факта и обстоятелства, които считам,
че са от значение за решаване на спора:
На първо място доверителите ми твърдят, че техен праводател към
момента на образуване, включително на ТКЗС е бил собственик на спорния
недвижим имот.
Отделно от това заявени са твърдения, че към този момент спорният
имот изобщо не е представлявал земеделска земя, която да е отнета физически
и реално във връзка с обработването й от ТКЗС, представлявала е дворни
места, поради което по отношение на спорния имот изобщо са неприложими
разпоредбите на ЗСПЗЗ във връзка със земеделската реституция. В тази връзка
следва да се има предвид, че още с първия план от 1962 г., с който имотът е
включен официално в чертите на населеното място и респективно е предмет
на регулационен план - имотът е записан, именно на наследодателя на
ответниците моите доверители.
В този смисъл аз твърдя, че на първо място е налице възможност и
предпоставка доверителите ми да оспорват изобщо правото на земеделска
реституция, в каквато връзка са направени възражения с отговора на исковата
молба. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел за
установено, че нито едно доказателство по делото не установява реалното
отнемане на имота, включването му в ТКЗС и обработката му като част от
този тип имоти. Точно обратно, обсъдените свидетелски показания навеждат
на извод, че спорният имот е представлявал точно дворни места, намирал се е
в махала „Черешова“, която е била част от строителните граници на
населеното място, макар и без действащ към онзи момент официален
регулационен план.
В тази връзка ние сме оспорили и правото на земеделска реституция и
идентичността на заявения имот със сега спорния. По делото има изготвени
няколко отделни експертизи от различни вещи лица, които експертизи
категорично установяват на база всички данни, които изобщо съществуват по
картни материали за района, че липсва идентичност между спорния имот и
изобщо местността „С.И.“, в която се твърди, че се намира заявения от ищците
4
земеделски имот. Поради това всички единични експертизи, които изобщо не
са оспорвани от ищцовата страна сочат липса и на частична, и на пълна
идентичност между заявените имоти и спорния сега, а оттам и няма как да
настъпи земеделска реституция в полза на ищцовата страна дори при
уважаване на претенцията, доколкото заявеният от нея имот се намира на
съвсем различно място.
Ето защо аз считам, че излагайки доводи в тази посока
първоинстанционният съд е обсъдил именно доводите и възраженията на
страните, а не се е отклонил от предмета на спора, каквито неоснователни
твърдения се поддържат в днешното съдебно заседание.
Не на последно място, точно поради липсата на всякаква възможност да
получат земеделска реституция, поради идентичност на имотите липсват
всякакви пречки за осъществяване на давностно владение от страна на
доверителите ми върху процесния недвижим имот и придобиването му,
респективно на това правно основание.
В този смисъл правилни са мотивите на съда, обсъждайки и тези факти и
обстоятелства в първоинстанционния съдебен акт, поради което считам, че
липсват основания за неговата отмяна.
Имотът представлява празно дворно място, но в самия район
наследодателят ни има жилищни имоти.
По изложените от мен съображения моля да постановите своя съдебен
акт.
Претендирам разноски по списък, който представям.
РЕПЛИКА АДВ. С.: Правя възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Действително нямаме правни действия, които фактически да отнемат
владението на моите доверители към 1962 г., но моля съдът да вземе предвид,
че Закон за ТКЗС от 1959 г. нормативно всички земеделски имоти стават
кооперативни и поради тези обстоятелства няма план, няма кадастър на
имоти, когато не е приет плана. Този имот в местността „С.И.“ става дворищен
имот след приемането на плана на град Б. от 1962 г., това е първият план на гр.
Б. и тогава този имот попада в чертите на града, това е видно от заключението
5
на вещото лице.
Имотът до момента от издаване на Решение № 266/1994 г. до миналата
година се работи от моите доверители, това са ниви, там няма жилище, това е
в края на града.
СЪДЪТ ОБЯВИ УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ и че ще се
произнесе с решение в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 10:35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6