№ 17
гр. Ямбол , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Димитър Стефанов Люцканов (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212300600065 по описа за 2021 година
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството пред ОС-Ямбол е образувано по въззивна жалба на
подсъдимия ИВ. В. АТ. от гр.Ямбол, чрез служебния му защитник – адвокат
Д.К. от ЯАК, против Присъда № 260015/10.03. 2021 год., постановена по
НОХД № 1049/2020 год. по описа на Ямболския районен съд.
С атакуваната присъда на въззивникът - подсъдим И.А. е признат
за виновен в това , че в периода от 21.30 ч. на ********** г. до около 09.00
ч. на ********** г. , в гр. Ямбол , действайки в условията на продължавано
престъпление, от лек автомобил марка "********** " , с рег. № **********,
паркиран на ул. "**********" № ** и от лек автомобил "**********" , с рег.
№ **********, паркиран на пл."**************" до № **, чрез
повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и чрез
използване на техническо средство - отверка, е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 278 лева от владението на собствениците им
1
Д.И.К. и Т.Г.А., двамата от гр.Ямбол , без тяхно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои като престъпното посегателство не
представлява маловажен случай, а подсъдимия е действал в условията на
повторност и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на осн.
чл. 195, ал.1 ,т.3, 4 и т.7, вр. с чл.194, ал.1 ,вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 ,
вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК в условията на чл. 58а, ал.1 и чл. 54 от НК е
осъден на ЕДНА година "лишаване от свобода".
Със същата оспорвана присъда , въззивникът - подсъдим А. е признат за
виновен и в това, че за времето от.********** г. до ********** г., в гр.
Ямбол , на ул."**********" до № **, чрез нанасяне на удар с отверка и
упражняване на натиск, противозаконно е повредил чужда движима вещ-
товарен автомобил марка "**********", модел "**********" , с рег.№
**********, собственост на Д.И.К. от гр. Ямбол като счупил малко
неподвижно стъкло на предна лява врата и деформирал задна врата , с
което причинил щети на обща стойност 310.20 лева, като макари
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, поради което и на осн. чл. 2**, ал.1, вр. с чл.63,
ал.1, т.4,вр. с чл. 58, ал.1 , вр. с чл. 54 от НК е осъден на ОСЕМ месеца "
лишаване от свобода".
Със същата атакувана присъда на осн. чл. 23, ал.1 от НК на
въззивникът- подсъдим И.А. е определено общо наказание в размер на
ЕДНА година " лишаване от свобода", което да изтърпи при
първоначален общ режим.
С атакуваната присъда на осн. чл. 59, ал.1 от НК, решаващият съд е
приспаднал времето ,през което подс.А. е задържан под стража , считано
от ********** г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
Във въззивната жалба на непълнолетният подсъдим И.А., депозирана
чрез служебния му защитник - адвокат Д.К. от АК-Ямбол се навеждат
доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт и явна
несправедливост на наложеното наказание , което се преценява като
очевидно завишено. С жалбата се пледира намаляване на присъдата в частта
и относно размера на наложеното наказание и прилагане на нормата на чл.
2
66, ал.1 от НК спрямо непълнолетния И.А. като се обръща внимание на
въззивната инстанция,че в хода на първоинстанционното производство
прокурора от РП-Ямбол е изразил същото становище. Навеждат се доводи,
че към момента на осъществяване на процесните деяния в условията на чл.
26, ал.1 от НК , непълнолетният ИВ. В. АТ. е осъждан само веднъж с
наложено наказание "пробация", а останалите му провинения са
санкционирани с възпитателни мерки по ЗБППМН.
В съдебно заседание въззивникът А. лично и чрез служебния си
защитник - адвокат К. от ЯАК, поддържа изцяло въззивната жалба на
сочените основания. Отново се пледира явна несправедливост на
наложеното на непълнолетния А. на ефективно наказание "лишаване от
свобода", което се определя като несъответно на обществената опасност на
деянието. Настоява се въззивнатата инстанция да постанови решение , с
което да измени атакуваната присъда като наложи на подс. А. наказание
"пробация" при наличието на формалните предпоставки за това.
Представителят на ОП- Ямбол настоява да се потвърди изцяло
постановената от РС-Ямбол присъда като правилна, обоснована
законосъобразна и справедлива, а въззивната жалба да се остави без
уважение като неоснователна.
Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба на
подсъдимия А. и с доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен
акт и в съответствие с правомощията му по чл.3** ал.1 вр. чл. 313 и
следващите от НПК, констатира следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице , имащо право и
интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледана по
същество се преценява като ЧАСИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, предвид
следното:
Фактическите положения, приети за установени от решаващия съд,
са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. На базата на задълбочен и подробен анализ на събраните
и приложени доказателства, в изпълнение на разпоредбата на чл.** ал.1
3
от НПК, в производство по реда на Глава 27-ма , в съкратено съдебно
следствие по чл. 371,т.2 от НПК, първоинстанционния съд е достигнал до
правилни и обосновани изводи касателно квалификацията на
осъществените от обективна и субективна страна от непълнолетния
подсъдим престъпни деяния. Проверяващата инстанция намира за ненужно
да преповтаря приетото за безспорно и несъмнено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА като изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд
досежно установената фактическа обстановка- същата е установена в
условията на Глава XXVII-ма, чл. 371, т.2 от НПК на базата на пълните
самопризнания на подс.А., които са в пълен синхрон със събраните и
проверени в хода на ДП писмени и гласни доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От обективна страна предмет на престъпно посегателство са чужди
движими вещи с определена стойност, годни за употреба по
предназначението си.
Както пълните самопризнания на непълнолетният подсъдим в
специалното производство по реда на Глава XXVII-ма от НПК, така и
писмените и гласни доказателства и заключението не вещите лица,
изготвили в хода на ДП приетите от съда и приобщени към
доказателствената съвкупност две дактилоскопни експертизи и една
автотехническа оценителна експертиза, от обективна страна по несъмнен
начин разкриват и доказват времето, мястото и механизма на
престъпните деяния от една страна, а от друга - авторството му.
На първо място е несъмнено, че се касае за осъществена кражба в
периода от около 21.30 ч. на ********** г. до около 09.00 ч . на
**********2 г. от лек автомобил "**********", собственост на свид. Д.К. ,
паркиран на ул."**********" до дом № ** в гр. Ямбол. Несъмнено е
установен механизма на осъщественото деяние - с помощта на отверка
подс. А. чупи стъклото на предна дясна врата на автомобила и прониква
вътре, където намира и взема сумата от 20 лева, която прибира и по-
късно ползва за собствени нужди. В този смисъл са свидетелските
показания на пострадалия собственик Д.К. , които кореспондират със
4
самопризнанията на подс. А. и заключението на вещото лице по изготвената
в хода на ДП дактилоскопна експертиза /ДЕ 1/, именована като Протокол №
**8 /********** г. на НТЛ при ОД на МВР -Ямбол /л.54,ДП/. В
кореспонденция с изброените доказателствени източници е и
приложеното по делото писмено доказателство- Протокол за доброволно
предаване от ********** г. , видно от който при задържането му
непълнолетният И.А. е предал на служителите на РУ - МВР Ямбол
отверката с червена дръжка, с помощта на която е осъществил кражбата. В
този смисъл е и обективираното в Протокола за оглед на
местопроизшествие от ********** г. и фотоалбума към него / л.17- л.23,
ДП/. Обосновано и правилно , в контролирания съдебен акт, решаващият съд
приема ,че събраните в хода на ДП доказателства са в пълна
кореспонденция с направеното от подс.А. самопризнание по фактите в хода
на съкратеното съдебно следствие, поради което и от фактическа и правна
страна , правилно и обосновано , се прави извод за осъществено от
непълнолетният подсъдим А. престъпно деяние е с правна квалификация
по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4 ,вр. с чл.194, ал.1 от НК , която е осъществена в
условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК. От обективна
страна е несъмнено ,че липсва съгласие на собственика на откраднатите
вещи- пари на обща стойност 20 лева както и че е налице разпореждане с
чуждите движими вещи като със свои от страна на подс. А. в по- късен
момент.
На следващо място от обективна страна е безспорно, че
продължавайки разходката из гр. Ямбол, в нощта на 10 срещу **********
г., за времето между 00.05 часа до 08.50 ч. на ********** г. , подс.А.
решава да извърши кражба на вещи от лек автомобил "**********" , с рег.
№ **********, собственост на свид. Т.А., паркиран на ул. " **************
" до дом № **. Механизмът на осъществяване на деянието е изведен
правилно от страна на решаващият съд, съобразно самопризнанията на
подс. А., свидетелските показания на пострадалия собственик Т.А. ,
протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него ,
кореспондиращи с писмените доказателствени източници- Протокол за
доброволно предаване на червена отверка от ********** г. и разписка за
получена парична сума в размер на 80 лева от пострадалия А./л.91,ДП/ . В
5
този смисъл е и заключението на вещото лице по изготвената в хода на ДП
дактилоскопна експертиза /л.59, ДП/. В съвкупност изброените
доказателствени източници, правилно и законосъобразно съобразени от
решаващия съд в контролирания съдебен акт, по безспорен начин изясняват
времето и мястото на осъществяване на деянието , авторството му и неговия
механизъм.
От обективна страна е безспорен механизма на осъщественото деяние -
подс. А., който се подпира с лявата си ръка на дясното странично стъкло
на купето на лекия автомобил, собственост на свид. А.,чупи стъклото на
задна дясна врата с помощта на отверката, която носи със себе си и
прониква във вътрешността на автомобила. Намира и взема парична сума
в размер на 258 лева, от които по- късно харчи за собствени нужди сума в
размер на 178 лева, а останалите 80 лева предава на полицаите след
задържането му, за което му действие е съставен Протокол за доброволно
предаване. Безспорно и несъмнено е, че от обективна страна , липсва
съгласие на собственика на откраднатите чужди движими вещи -
пострадалия свидетел Т. А..В обобщение, според въззивната инстанция,
правилно, законосъобразно и обосновано в атакувания съдебен акт,
решаващият съд прима, че с действията си подс. А. е осъществил
престъпление с правна квалификация по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194,
ал.1 от НК действайки в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1
от НК. Несъмнено се касае за взломно проникване в чуждия лек
автомобил чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот и чрез използване на техническо средство- отверка.
На следващо място от обективна страна е безспорно, че в периода от
време между ********** г. до ********** г., непълнолетният подсъдим ИВ.
В. АТ. е осъществил противозаконно проникване в леко товарен автомобил
марка "********** **********" , с рег. № **********, собственост на
свид.Д.И.К., паркиран към момента на престъпното деяние на ул.
"********** " № ** в гр. Ямбол. Самопризнанията на подс. А. , подкрепени
от свидетелските показания на пострадалия К. и полицай А.Н., в пълна
кореспонденция с писмените доказателствени източници ,вкл. с Протокола
за доброволно предаване на 1 бр. отверка от подс.А. , еднопосочно
разкриват механизма на осъщественото деяние. В инкриминирания период,
6
непълнолетният подсъдим И.А., с помощта на отверка нанася удар върху
малкото неподвижно стъкло на прозорец на предна лява врата на товарния
автомобил "********** **********", собственост на свид. Д.К., в резултат на
което това стъкло се чупи. Веднага след това, подс. А. отива в задната част
на автомобила и с помощта на същата отверка чрез упражнен натиск върху
задната врата я деформира видимо, но не успява да проникне в купето на
автомобила. В резултат на интервенциите с отверка, подс. А. нанася щети
на автомобила, оценени от вещото лице по изготвената в хода на ДП
автотехническа оценителна експертиза / л.68- л.71, ДП/ на сумата от
310.20 лева . Изложеното сочи, че законосъобразно и правилно в
атакувания първоинстанционнен акт, решаващият съд квалифицира
осъщественото от непълнолетния И.В. деяние като такова по чл.2**, ал.1
от НК.
От обективна страна е безспорно, че двете квалифицирани кражби на
чужди движими вещи, собственост на свид. Д.К. и на свид. Т. А., са
осъществени в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.
26, ал.1 от НК , т. к. са в един същ отрязък от време в нощта на 10 срещу
********** г., касаят престъпни посегателства срещу леки автомобили
като е налице идентичност механизма на осъществяване на деянията и
двете такива покриват обективните и субективни признаци на престъпния
състав по чл. 195, ал.1, т. 3 и т.4 от НК. Несъмнено е, че подс. А. прекъсва
владението на всеки от двамата собственици върху движимите им вещи и
осъществява своя трайна фактическа власт върху тях като се разпорежда с
част от отнетото.
На следващо място от обективна страна както правилно приема
решаващият съд, осъщественото в условията на продължавано престъпление
деяние, не представлява "маловажен случай" предвид осъществяването му
от деец с трайни престъпни навици и сравнително висока степен на
обществена опасност, независимо от младежката му възраст и
непълнолетие както и предвид механизма на осъществяване на двете деяния,
включени в продължаваната престъпна деятелност.
Както законосъобразно и правилно приема решаващият съд в
контролирания съдебен акт, деянието по чл. 195 , ал.1 от НК следва да се
квалифицира и по т.7 от същия текст, предвид осъществяването му в
7
условията на т. н."специален рецидив" по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК и
липсата на изтекъл 5- годишен срок от изтърпяване на наказанието
"пробация" по предходното осъждане - аргумент от нормата на чл. 30, ал.1
от НК.
От субективна страна както обосновано сочи първоинстанционният
съд , непълнолетният подсъдим е действал като е съзнавал обществената
опасност на взломните кражби и противозаконното повреждане на чужди
движими вещи, съзнавал е обществената опасност на последиците от
деянията като е целял и искал настъпването на вредоносните обществено
опасни последици. Независимо от непълнолетието си, несъмнено е , че
подс.И.А. е разбирал свойството и значението на действията си е могъл да
ги ръководи като по делото липсват данни той да е подведен или да е бил
под прякото или косвено въздействие на пълнолетен .Липсват и данни,
които да характеризират поведението на подс.А. като такова на увлечение
или лекомислие.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ:
При наличие на квалификация на осъщественото от подс. ИВ. В. АТ.
престъпно деяние по чл.195, ал.1 от НК като такова в условията на
„повторност" по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК с престъпна деятелност
разкриваща по-висока степен на обществена опасност на личността,
обосновано и законосъобразно е посочено в контролирания съдебен акт , че
при индивидуализацията на наказанието следва да се отчете като това
обстоятелство, така и предходната престъпна деятелност на подсъдимия.
Предвид неизчерпателните мотиви на решаващия съд в частта за
наказанието , въззивната инстанция счита за нужно да отбележи ,че при
отмерване на наказанието за престъплението по чл. 195 , ал.1 от НК
същото е определено около средния размер, предвиден в материалната
норма след редукцията по чл. 63, ал.1, т.3 от НК при баланс на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства . въззивният
съд намира ,че така отмереното наказание се явява прекомерно тежко ,
предвид младежката възраст на подс. А. и наличното едно единствено
предходно осъждане с влязла в сила присъда с наложено наказание
8
"пробация" , което обаче предопределя квалификацията на процесното
престъпление като осъществено в условията на "специален рецидив" по
смисъла на чл. 28, ал.1 от НК. Прекомерно тежко е оценена от
първостепенният съд предходната престъпна деятелност на подс.В.- вярно е ,
че по отношение на него са регистрирани множество престъпления и са
налице множество регистрации, които са довели до налагането на
възпитателни мерки , вкл. и настаняването му във ВУИ"Н.Й.Вапцаров"
гр.Завет. Противообществените прояви на подс. А. и престъпните му
посегателства като непълнолетен са наложили неговото щателно
издирване и обявяването му 7 пъти за общодържавно издирване, което
несъмнено сочи на вече изградени трайни престъпни навици и воля, които
следва да се вземат предвид при отмерване на размера на наказанието
"лишаване от свобода". Въззивната инстанция счита , че при
индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл. 195, ал.1 от
НК ,контролираният съд не е съобразил и отчел в достатъчна сптепен
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства , а именно пълните
самопризнания на подс. А. , направени в хода на ДП , които несъмнено са
допринесли за изясняване на фактическата обстановка и независимо от
развитието на процеса по реда на Глава 27-ма от НПК същите следва да се
съобразят като такива / ТР№1/2009 г. на ОСНК на ВКС/. В недостатъчна
степен решаващият съд е отчел и обстоятелството, че част от откраднатите
чужди движими вещи / пари/ са предадени доброволно от подс.В. при
задържането му и същите са върнати на собственика им срещу разписка -
80 лева са възстановени на свид. Т. А.. Изложеното налага корекция в
размера на отмереното наказание "лишаване от свобода" за деянието с
правна квалификация по чл. 195, ал.1 от НК като същото ,според
проверяващата инстанция ,следва да е в размер на 1 година "лишаване от
свобода" при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. При
наличното развитие на процеса по Глава27-ма от НПК и императивното
приложени е на разпоредбата на чл.58, ал.1 от НК, така отмереното
наказание от 1 година " лишаване от свобода" следва да се редуцира с 1/3
до окончателен размер от ОСЕМ месеца "лишаване от свобода", което
наказание въззивната инстанция намира за законосъобразно и
справедливо, относимо към обществената опасност на деянието и
завишената лична обществена опасност на дееца, независимо от
9
непълнолетието му.
Касателно престъплението по чл. 2**, ал.1 от НК, въззивната
инстанция намира, че така отмереното наказание от 1 година "лишаване от
свобода" , редуцирано по реда на чл. 58а, ал.1 от НК до ОСЕМ месеца
"лишаване от свобода", е законосъобразно , правилно и справедливо,
относимо към обществената опасност на деянието и дееца, към механизма
на осъществената престъпна деятелност и размера на причинената щета.
Законосъобразно и правилно, на осн. чл. 23, ал.1 от НК е определено
едно общо наказание за двете престъпления в размер на по- тежкото от
тях, но предвид становището на въззивната инстанция и намаляването на
размера на наказанието за осъщественото престъпление по чл. 195, ал.1 от
НК , то общото наказание по чл.23, ал.1 от НК следва да се намали от 1
година "лишаване от свобода" на ОСЕМ месеца " лишаване от свобода".
Законосъобразно и правилно , в съответствие с разпоредбата на чл. 57 ,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС ,на подс.А. е определен първоначален "общ" режим за
изтърпяване на наложеното наказание "лишаване от свобода". въззивната
инстанция споделя доводите на първоинстанционнният съд ,че макар да са
налице формалните основания за приложение на разпоредбата на чл. 69,
ал.1 ,вр. с чл.66, ал.1 от НК за налагане на наказание "лишаване от
свобода" с условен изпитателен срок, то трайните престъпни навици и
упоритата престъпна воля на непълнолетния извършител, който отказва да
се поправи след многократни приложени спрямо него възпитателни мерки,
налагат изолирането му от обществото с цел превенция и превъзпитаване.
Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 59, ал.1
от НК като е зачетено времето , през което ИВ. В. АТ. е задържан под
стража, считано от ********** г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
Наведените от защитата доводи за явна несправедливост на
отмерените на подс. И.А. наказания, предвид неприлагането на
разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, въззивната инстанция намира за
неоснователни. Наличните доказателствени източници еднопосочно сочат
на трайна и упорита престъпна воля у непълнолетни я извършител И.А. да
осъществява множество престъпни посегателства ведно с демонстрираната
съпротива към изпълнението на наложените му множество и различни по
10
вид възпитателни мерки , налага временното му изолиране от обществото с
цел превенция в съответствие с целите на генералната и специална
превенция на закона ,визирана в нормата на чл. 36 от НК.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
Законосъобразно , на осн. чл. 53, ал.1 , б."а" от НК ,решаващият съд е
постановил отнемане в полза на държавата на вещественото доказателство- 1
бр. отверка като средство за осъществяване на престъпленията. Правилно е
разпоредено унищожаването на това веществено доказателство, след
влизане в сила на присъдата, като вещ без стойност.
В частта на разноските атакуваната присъда на ЯРС е
законосъобразна като правилно е приложена разпоредбата на чл. 189, ал.3
от НПК. Законосъобразно и правилно в тежест на непълнолетния подсъдим
А. са възложени направените по делото разноски - 402.84 лева ,които
следва да се платят по сметката на ОД на МВР- Ямбол, Републикански
бюджет.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 337, ал.1, вр. с чл.334, т.3 от НПК
,Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260015/28.01.2021 г., постановена по НОХД
№ 1049/2020 г. на Ямболския районен съд като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание за осъщественото престъпление от ИВ. В. АТ. ,
ЕГН **********, по чл.195, ал.1,т.3,т.4 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК от една година на
ОСЕМ МЕСЕЦА "лишаване от свобода" в условията на чл.58а, ал.1 ,
вр. с чл.54 от НК.
ИЗМЕНЯ Присъдата и в ЧАСТТА И по приложението на чл.23,
ал.1 от НК като намалява размера на общото наказание от една
година на ОСЕМ МЕСЕЦА "лишаване от свобода".
11
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в ОСТАНАЛАТА И ЧАСТ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12