№ 621
гр. Перник, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20251720101188 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 3, във
вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД и по чл. 493, ал. 1, т. 5,
във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от Д. Г. К – В., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.
******№**, ет*,ап.** против „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43,
представлявано от Димитър Стоянов Димитров – прокуруст, Румяна Гешева Бетова –
изпълнителен член на съвета на директорите и Йоана Цветанова Цонева – председател на
Съвета на директорите.
Ищцата твърди, че на 13.05.2023 г. около 12.15 ч. е управлявала автомобил марка
„Ситроен Ц3“, с рег. № ********* по главен път Е79, с посока на движението гр. Дупница.
Сочи, че при км. 316+823, на разклона за с. Тополница подала светлинен сигнал за ляв завой
за навлизане в селото, спряла автомобила, уверила се, че няма автомобили, движещи се в
насрещното платно, след което предприела извършването на маневра - ляв завой, с
пресичане на платното за насрещно движение. Поддържа, че когато управляваният от нея
автомобил навлязъл с предната си част в разклона за селото, а задната му част все още не
била изтеглена от платното за насрещно движение на главен път Е 79, бил ударен в задната
дясна част от движещ се с изключително висока и несъобразена скорост лек автомобил
марка „Тойота Ярис Версо“, с рег. № *********, управляван от П.А.Г. В резултат на удара,
автомобилът и се завъртял и с лявата си задна част се ударил в спрял на разклона за с.
Тополница и чакащ да навлезе на главен път Е79 друг лек автомобил – марка „Тойта Корола
Версо“, рег. № ********, управляван от Л.С.С.
Ищцата сочи, че в резултат на ПТП получила удари в областта на главата, гръдния кош и
таза. Временно загубила съзнание и нямала ясни спомени за случилото се.
Твърди, че усетила силни болки в главата, чуство за замаяност и гадене, изпитала болки в
областта на таза, гръдния кош и корема. Изпаднала в шок и почуствала силен страх от
случилото се. Веднага била настанена в МБАЛ „Св. Иван Рилски – 2003 г.“ – гр. Дупница за
период от 13.05.2023 г. до 15.05.2023 г. Била и поставена диагноза „комоцио церебри,
1
съпроводено с гадене, главоболие, дезориентация и чуство за замаяност. Поради
продължаващите симптоми, на 16.05.2023 г. посетила по спешност МБАЛ „Рахила
Ангелова“, където била установена настъпила в следствие на ПТП травма на панкреаса –
пост контузионна псевдокиста. След допълнителна консултация с лекар – специалист,
извършена на 22.05.2023 г., било установено наличието на спонтанна палапторна болка в
областта на гръдния кош.
Ищцата поддържа, че болките, причинени и в резултат на травмите от ПТП продължили
около един месец. През този период ползвала отпуск поради временна неработоспособност –
от 13.05.2023 г. до 10.06.2023 г. Поради изпитваните болки, имала затруднения с
придвижването, при седенето в изправено или седнало положение, при навеждане, дишане и
говорене.
Сочи, че изпитвала стрес и безпокойство от неизвестността дали ще се наложи оперативна
намеса, в случай, че травматичната псевдокиста на панкреаса не се разсее.
Непосредствено след ПТП изпитала страх, ужас и паника, било необходимо около един
час време, за да осъзнае случилото се и да започне комуникация с медицинския екип и
органите на МВР. Продължително време се страхувала да управлява автомобил и да се вози,
като пътник. Това и причинявало неудобство във връзка с изпълнението на служебните
ангажименти, тъй като местоживеенето и е в гр. Перник, а местоработата – в гр. София,
както и във връзка с контактите с близките и, някои от които живеят в други населени места.
Излага, че продължително време се чувствала подтисната в резултат на инцидента, нямала
желание да излиза и да се вижда с близки хора. Сочи, че и до настоящия момент изпитва
неприятни усещания, когато си спомни за случилото се, както и че преминаването през
същото кръстовище, което и се налага често, тъй като баща и живее в с. Тополница,
предизвиква у нея силно чуство на страх и безпокойство.
Излага, че към момента на ПТП лек автомобил марка „Тойота Ярис Версо“, с рег. №
********* бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по договор за застраховка, сключен с ответника – „ЗД ЕВРОИНС“ АД.
Твърди, че на 04.03.2025 г. е депозирала пред ответника покана за изплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. С писмо вх. № РК-**-
****/18.03.2025 г. била уведомена, че определеното и обезщетение е в размер на 2800 лв.
Ищцата счита, че този размер не съответства на претърпените от нея болки, страдания,
стрес и уплаха. Сочи, че причинените и неимуществени вреди могат да бъдат обезщетени
със сумата от 12000 лв.
Искането към съда е да осъди ответника да и заплати сумата от 12000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, изразяващи се в болки, страдания, ограничения, страх и
стрес, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено от лек
автомобил „Тойота Ярис Версо“, с рег. № *********, управляван от П.А.Г на 13.05.2023 г. по
главен път Е79, с посока на движението гр. Дупница, при км. 316+823, на разклона за с.
Тополница, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.05.2023 г. до
окончателното плащане.
Заявена е претенция за присъждане на направените в производството разноски.
Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор.
Ответникът оспорва исковете, като неоснователни.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между него и собственика на лек автомобил„Тойота Ярис Версо“,
с рег. № ********* към 13.05.2023 г.
Оспорва ищцата да е претърпяла сочените от нея неимуществени вреди. Оспорва и
размера на исковата претенция, като я счита за прекомерна. Сочи, че справедливият размер
на обезщетението е определеното от застрахователя – 2800 лв. Излага, че същото не е
изплатено, поради непредставяне от ищцата на банкова сметка.
Оспорва акцесорния иск за присъждане на лихви. Счита, че началният момент за
2
дължимостта им е датата на уведомителното писмо, с което на ищцата е съобщен размера на
определеното и обезщетение.
Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което направените от ищеца
разноски за воденето му трябва да останат в нейна полза.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си – адв. К. поддържа иска, така както е
предявен. Моли съда да го уважи и да присъди направените разноски съгласно списък по чл.
80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е изпратил представител. С
писмена молба, подадена от пълномощника му – юрисконсулт С. К., докладвана в съдебно
заседание, заявява, че поддържа подадения отговор и оспорва предявените искове. Моли
съда да ги отхвърли и да присъди направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК обсъди
събраните по делото доказателства, намери следното:
Ищцата е надлежно легитимирана да предяви иска, тъй като е увредено лице по смисъла
на чл. 478, ал. 2 от КЗ. Спазено е и специалното изискване на чл. 498, ал. 3, във вр. с ал. 1,
във вр. с чл. 380 от КЗ – ищцата, е отправил до застрахователя – ответник по делото,
писмена претенция за изплащане на обезщетение с вх. № РК014-1975/04.03.2025 г. и не се е
съгласила с предложеното и с уведомително писмо изх. № РК-014-1975/2/18.03.2025 г.
застрахователно обезщетение в размер на 2800 лв.
Разгледан по същество е искът е основателен.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 13.05.2023 г. от Румен
Здравков – дежурен при ОД МВР – Кюстендил, неоспорен от ответника, постановление за
прекратяване на наказателно производство от 24.08.2023 г. по досъдебно производство №
300/2023 г. по описа на Районно управление – гр. Дупница при ОДМВР – гр. Кюстендил и
Решение № 304/27.12.2024 г. по НАХД № 845/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, че
на 13.05.2023 г. водачът на лек автомобил „Тойота Ярис Версо“, с рег. № ********* – П.А.Г,
като нарушил правилата на движение - движейки се с несъобразена скорост от 86 км/ч по
ПП – 1, Е – 79 в посока от гр. Дупница към гр. София, в района на км. 316+823, при
разклона за с. Тополница причинил ПТП, като ударил в дясна странична част, извършващият
в този момент ляв завой в посока с. Тополница лек автомобил „Ситроен Ц3“, с рег. №
*********, управляван от ищцата. От нанесения удар, последният бил отхвърлен на ляво и с
лявата си странична част ударил спрелият на кръстовището лек автомобил „Тойота Ярис
Версо“, с рег. № ********, управляван от Л.С.С, изчакващ, за да навлезе от разклона за с.
Тополница на ПП – 1, Е-79.
Не е спорно между страните и се установява от приложената справка, че към 13.05.2023 г.
лек автомобил „Тойота Ярис Версо“, с рег. № ********* е имал валидно сключен договор за
застраховка - задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД за периода от 21.02.2023 г. – 20.02.2024 г.
Приложена е епикриза, издадена на ищцата от МБАЛ „Св. Иван Рилско - 2003“ – гр.
Дупница, от която е видно, че на 13.05.2023 в 13.30 е била приета за стационарно лечение по
повод травма на главата след ПТП и загуба на съзнание с последващи главоболие, гадене,
световъртеж и повръщане. Изписана е на 15.05.2023 г. с окончателна диагноза „комоцио
церебри“.
От лист за преглед на пациент от 16.05.2023 г. се установява, че на същата дата ищцата е
посетила МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, с оплакване продължаващи след ПТП на 13.05.2023
г. световъртеж, болки в областта на таза и тежест в таза. Извършено е КТИ, при което не са
установени фрактури на костите. Констатирана е в областта на панкреаса нископлътността
формация с размери 20/15 мм, суспектна за псевдокиста.
От представен лист а преглед на пациент от 22.05.2023 г. се установява, че ищцата е
посетила МБАЛ „Р. Ангелова“ АД – гр. Перник с оплаквания за болки в гърдите след
травма.
3
Представени са страници от медицински картон на ищцата, от който е видно, че тя е
ползвала отпуск поради нетрудоспособност за периода от 13.05.2023 г. до 10.06.2023 г.
По делото е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице А. Н., която съдът кредитира изцяло, като пълна и обоснована, изготвена от експерт с
необходимите специални знания и професионален опит. От нея се установява, че при
процесното ПТП ищцата е претърпяла контузия на гръден кош, на таз и на глава и мозъчно
сътресение. Очакванията са за пълно възстановяване от настъпилите травматични
увреждания в период от не по-вече от 2-3 месеца. Според вещото лице, мозъчното
сътресение представлява състояние, което е временно опасно за живота. Вещото лице е
уточнило, че от проведените на ищцата изследвания е налице съмнение за причинена в
резултат на ПТП псевдокиста на панкреаса. Уточнило е, че травматичните псевдокисти се
срещат във всички възрасти и нарастват бързо. Лечението им може да бъде ендоскопско или
хирургично, като в момента на установяването не може да се направи прогноза за бъдещото
развитие. Необходимо е проследяване чрез ехографски контрол или КАТ. Симптомите им
включват тежест в горната половина на корема, загуба на апетит, обилно слюноотделяне и
отслабване. Разяснено е, че претърпяното от ищцата мозъчно сътресение има за последица
обърканост, затруднена концентрация, дезориентация, световъртеж, замайване, нарушен сън
и др. Симптомите отзвучават след първите месеци.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели, доведени от ищцата – Г.Б. К./баща/ и А.В.В./съпруг/. Съдът преценява
свидетелските показания при условията чл. 172 от ГПК, и като съобразява, че същите са
ясни, последователни и логични, съответстват на останалите събрани по делото
доказателства и са дадени за непосредствено възприети факти, ги кредитира изцяло. От тях
се установява, че непосредствено след пътния инцидент ищцата е била в състояние на шок.
Изпитвала е силен страх, говорела е несвързано, оплаквала се е от болки в цялото тяло, от
замаяност, световъртеж и гадене. Треперела и плачела. Престояла в болница два дни, но
когато се прибрала вкъщи оплакванията продължили. Поради неотшумяващите болки,
замаяност и световъртеж, търсила помощ в МБАЛ „Рахила Ангелова“ – гр. Перник. При
проведено ехографско изследване била установена посттравматична псевдокиста на
панкреаса, която налагала наблюдение в бъдеще за преценка необходимостта от
хирургическо лечение. Неизвестността за начина на лечение, причинявала допълнителен
дискомфорт и тревога на ищцата. Изпитвала болки в областта на гръдния кош, включително
при дишане и навеждане. Симптомите отшумели за около три месеца. След пътно-
транспортното произшествие ищцата изпитвала страх да се вози в лек автомобил, а още
повече – да шофира. Изминали месеци преди съпругът и да успее да я убеди да управлява
МПС отново. Родителите и живеели в различни населени места от нея, както и един от друг,
местоработата и също била в друго населено място, затова шофирането и било
наложително. Въпреки това и към настоящия момент, тя го извършва с неохота. Около
година не се осмелявала да посещава баща си сама, тъй като трябвало да премине през
участъка, в който станал пътния инцидент.
Съгласно нормата на чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ в качеството си на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ответникът дължи
обезщетение за причинените от застрахования/деликвента/ на други участници в движението
неимуществени вреди.
Основание за отговорността на застрахователя е осъществен състав на непозволено
увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД от застрахования, изразяващо се във виновно и
противоправно деяние, във връзка с управлението на МПС, в причинна връзка, с което са
настъпили вредите.
Безспорно установено е по делото, че на 13.05.2023 г. застрахованият, поради управление
на МПС с несъобразена скорост е причинил ПТП, при което на ищцата са причинени силна
уплаха, стрес и травматични увреждания, довели до болки, страдания, нетрудоспособност и
промяна в ежедневните дейности.
Следователно е налице съставът на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – виновно противоправно деяние,
извършено от застрахованото лице. На основание ал. 2 от същата разпоредба вината му се
предполага, като по делото не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за
4
оборване на законовата презумпция.
Ищцата има качеството на увредено лице по смисъла на чл. 478, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
КЗ, тъй като е претърпяла телесно увреждане от МПС и свързаните с него негативни
изживявания.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предвидените в закона
условия за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищцата, в качеството и на увредено лице, неимуществени
вреди от настъпилото застрахователно събитие.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост.
С Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС са дадени задължителни указания
относно понятието „справедливост“, като е прието, че то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като при телесна повреда, това могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
В настоящия случай ищцата е изпитала силен страх при настъпване на самото ПТП. Той е
обусловен освен от самия инцидент, но и от механизма на осъществяването му, тъй като
управляваният от пострадалата автомобил е бил ударен странично и неочаквано, без тя да
възприеме визуално моторното превозно средство, което е сторило това. Силата на удара е
довел до изгубване от нейна страна на всякакъв контрол върху лекия автомобил, който е
управлявала, което е довело до блъскането му в трето МПС. Пътно-транспортното
произшествие е причинило трайно нежелание на ищцата да управлява МПС, което от своя
страна се е отразило на ежедневните и навици, свързани с посещението на родителите и и
придвижването до местоработата и. Ищцата е претърпяла и травматични увреждания –
мозъчно сътресение, контузии в различни части на тялото, посттравматична псевдокиста на
панкреаса, симптомите от които са продължили около три месеца и са и причинили
временна нетрудоспособност за около един месец. Болките в различни части на тялото,
световъртежът и гаденето са нарушили ритъма в ежедневието и за посочения период.
Съдът счита, че видът, характерът, интензивността и продължителността на така
посочените неимуществени вреди, могат да бъдат репарирани с претендираната от ищцата
сума от 12000 лв. Неоснователно е възражението на ответника за нейната прекомерност, тъй
като причинените неимуществени вреди са от различен характер/болки, страдания, битови
неудобства, негативни емоции/, не са отшумели веднага след инцидента, а са продължили за
период от около три месеца, отразили са се трайно върху навиците пострадалото лице и са
променили ежедневието му.
Предвид изложеното, главната искова претенция е изцяло основателна и следва да се
уважи.
Ищцата е заявила акцесорна претенция за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 13.05.2023 г. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от
КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Според цитираната норма в
застрахователното обезщетение се включват лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 е
предвидено, че Лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
По настоящия казус са представени доказателства само за втората дата – предявяване на
претенцията на увреденото лице, което е станало на 04.03.2025 г. Затова тя следва да се
приеме за най-ранната дата, от която застрахователят дължи лихва за забава.
Предвид изложеното акцесорният иск за присъждане на лихва за забава следва да се уважи
за периода от 04.03.2025 г. до окончателното плащане и да се отхвърли като неоснователен
5
за времето от 13.05.2023 г. до 03.03.2025 г.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да
се присъдят направените по делото разноски. Представени са доказателства за заплатена
държавна такса в размер на 484.97 лв., заплатено възнаграждение за вещо лице – 1000 лв. и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.
Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 2 от
ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Съгласно
приетото с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22
размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв
не са обвързващи за съда, като адвокатското възнаграждение следва да бъде в справедлив
размер, съобразен с фактическата и правна сложност на делото и извършената работа. В
настоящия случай, всеки от ищцата е предявила един главен иск с цена 12000 лв.
Производството по делото е протекло в едно открито съдебно заседание, със събиране на
писмени и гласни доказателства и изслушване на вещо лице. Не се разкрива сложност по-
висока от обичайната за този вид дела. Затова съдът намира, че справедливото адвокатско
възнаграждение е 1500 лв. и в този размер то следва да бъде присъдено в полза на ищцата.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 3, във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 от
КЗ, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД и по чл. 493, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2
от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД Застрахователно дружество "ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43,
представлявано от Димитър Стоянов Димитров – прокуруст, Румяна Гешева Бетова –
изпълнителен член на съвета на директорите и Йоана Цветанова Цонева – председател на
Съвета на директорите ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. К – В., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.
******№**, ет*,ап.** сумата от 12000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, битови
неудобства, страх и уплаха по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена за моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота
Ярис Версо“, с рег. № *********, причинени в следствие на ПТП, настъпило на 13.05.2023 г.
на ПП – 1, Е – 79, км. 316+823, при разклона за с. Тополница причинил ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.03.2025 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва за периода от 13.05.2023 г. до 03.03.2025 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Застрахователно дружество "ЕВРОИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб №
43, представлявано от Димитър Стоянов Димитров – прокуруст, Румяна Гешева Бетова –
изпълнителен член на съвета на директорите и Йоана Цветанова Цонева – председател на
Съвета на директорите ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. К – В., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.
******№**, ет*,ап.** сумата от общо 2984.97 лв. /две хиляди деветстотин осемдесет и
четири лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми в полза на Д. Г. К – В., ЕГН ********** ДА СЕ ЗАПЛАТЯТ по
банкова сметка, IBAN: ***********************, разкрита в ЦКБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по реда на чл. 38, ал. 3 от ГПК на
посочените от тях електронни адреси, като в случай, че не потвърдят получаването в
едноседмичен срок, връчването да се извърши по общия ред на чл. 38, ал. 1 от ГПК на
съдебните адреси, чрез пълномощниците.
6
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7