Р Е Ш Е Н И Е
№895/9.12.2019г.
Административен съд – Пазарджик,
първи състав, на дванадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в
публично заседание в
следния състав:
Председател:
Мариана Шотева
при секретаря Тодорка
Стойнова като
разгледа докладваното от съдия Шотева административно дело номер 1092 по описа
за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Производството по делото е образувано по жалба
на Д.С.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Б. срещу взискател – ТД на НАП гр.
Пловдив, ул. „Скопие“ № 106. Обжалва се Решение №329/26.08.2019г. издадено от В.Н.(
– Директор на ТД на НАП –Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба с
Вх.№ 94-00-5108/12.08.2019г. по регистъра на ТД на НАП гр.Пловдив, въведена в
информационните масиви на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, с вх.№
13/РД-16-217/12.08.2019г. срещу Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх.№ С 190013-022-0064440/31.07.2019г. и е прекратено производството
по нея.
Посочва
се в жалбата, че решението е незаконосъобразно.Жалбоподателят счита, че
неправилно решаващият орган е оставил
без разглеждане подадената жалба, тъй като определено има интерес от обжалване
на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Твърди, се че е налице
изтекла погасителна давност, а сумите не са изплатени доброволно а са взети по
принудителен ред, чрез запор върху банковата сметка, по която получава
възнаграждението си. Твърди се, че не е получавал покана за
доброволно изпълнение.
В
съдебното заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Б.. Процесуалният представител изразява становище за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Поддържа изложеното в
жалбата.Твърди, че датата на налагане на запора е изтекла 3-годишната абсолютна давност по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН.
Ответникът
- директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. К.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира решението за
правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – гр. Пазарджик в настоящия си състав, намери за установено следното.
Жалбата
е подадена направо пред съда от надлежна страна и в преклузивния седемдневен
срок на 24.09.2019 г., тъй като не са представени доказателства за връчване на
решението на директора на ТД на НАП-Пловдив на жалбоподателя.Цялата преписка е
изпратена с Молба вх.№5710/08.10.2019г.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Изпълнително
дело № *********/2016г. е образувано срещу жалбоподателя К., с оглед липсата на
доброволно изплащане на публични задължения за глоби по Наказателно
постановление №14-1006-002813/10.12.2014г.; Фиш №С873465/25.11.2014г.;Фиш №
С873507/25.11.2014г.;както и Електронен фиш № К1153730/27.02.2016г
За
образуване на изпълнителното дело публичният изпълнител е изпратил съобщение за
доброволно изпълнение с изх.№ С160013-048-0048439/05.12.2016г., което обаче е
върнато в офис за обслужване – Пазарджик, в цялост с плика, с отбелязване в
известието за доставяне от служителя на пощенския оператор „МиБМ Експрес“ООД,
че пратката е „непотърсена“.
Глобата
наложена с електронен фиш № К1153730/27.02.2016г. е платена от жалбоподателя по
сметката на ГД“Национална полиция“- ОД на МВР Пазарджик на 01.02.2018г.
Въпреки,
че поканата за доброволно изпълнение е върната с отбелязване „ непотърсена“
публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки
Изх.№ С 190013-022-0064440/31.07.2019г., получено от съпругата на жалбоподателя
на 09.08.2019г.; Запорно съобщение на основание чл.202, ал.1 във вр. с
чл.215,ал.1,т.1 ДОПК до Банка ДСК с Изх.№ 190013-003-0063225/31.07.2019г.;Разпореждане
за изпълнение на запорно съобщение до Банка ДСК Изх.№
С190013-029-0036360/31.07.2019г.Във връзка с постъпило запорно съобщение, Банка
ДСК е уведомила публичния изпълнител , че е наложен запор на наличните към
датата на запора сметки на жалбоподателя.Във връзка с така наложения запор са
постъпили суми по изпълнителното дело. С Разпореждане от 07.08.2019г. с изх. №
С190013-125-0229087/07.08.2019г. публичният изпълнител е разпоредил
разпределение на плащането в размер на 460.00лв. постъпило на 06.08.2019г. от
извършените действия в изпълнителното производство срещу посочения по-горе
длъжник по сметката за принудително изпълнение на НАП.
След
извършеното разпределение на сумите и погасяване на задължението публичния
изпълнител е издал Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с
изх.№ С190013-024-0028193/07.08.2019г.Постановлението е получено на
14.08.2019г. от съпругата на жалбоподателя.Издадено е Разпореждане за
прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно разпоредбата
на чл.225 от ДОПК с изх.№ С190013-035-0284159/07.08.2019г.
С
оглед полученото Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.№ С
190013-022-0064440/31.07.2019г., получено от съпругата на жалбоподателя на
09.08.2019г., е подадена жалба с вх.№ 13/РД-16-217/12.08.2019г.. Изрично в
жалбата си Д.К. е посочил, че никога не е бил уведомяван за образувано
изпълнително дело, като не е получавал покана за доброволно изпълнение.
Направил е възражение за изтекла погасителна давност.
С
оглед така подадената жалба директора на ТД на НАП Пловдив се е произнесъл с
Решение № 329/26.08.2019г., като е оставил жалбата без разглеждане, поради
липса на правен интерес от обжалване на Постановление за налагане на
обезпечителни мерки Изх.№ С 190013-022-0064440/31.07.2019г. Мотивите са, че
след като сумата била преведена от банка ДСК и разпределена, то постановлението
за налагане на обезпечителни мерки е отменено и то вече не съществувало в
правния мир. Директорът на ТД на НАП Пловдив не се е произнесъл по направеното
възражение за изтекла давност.Не се е съобразил и с обстоятелството, че
средствата не са преведени доброволно, а са принудително удържани с оглед
наложения запор върху банковата сметка на длъжника.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество е основателна.
Основателни
са направените възражения за ненадлежно уведомяване на жалбоподателя за
образуваното срещу него изпълнително дело № *********/2016 г. За образуваното
изпълнително дело е изготвено съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК
с изх.№
С160013-048-0048439/05.12.2016г., което обаче е върнато в офис за обслужване –
Пазарджик, в цялост с плика, с отбелязване в известието за доставяне от
служителя на пощенския оператор „МиБМ Експрес“ООД, че пратката е „непотърсена“.По
делото не са представени доказателства за връчване на съобщението за доброволно
изпълнение по реда на чл. 29 – 32 от ДОПК.
Административният
орган е изложил аргументи за извършени от публичния изпълнител действия по
принудително събиране, с които се прекъсва и спира давността, съответно за
прилагане разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН.
Вярно
е, че съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК вземанията от наказателни постановления са публични
вземания. Събирането на публични вземания като процедура и давностни срокове е
регламентирано в ДОПК. По отношение обаче на наказателните постановления е
налице и норма в специалния закон – ЗАНН, която урежда предпоставките за
приложение на погасителната давност (давност за изпълнение на наложените
административни наказания) – чл. 82 от ЗАНН.
Тази норма е специална по отношение на общата – чл. 171 от ДОПК,
и за това относно наказателните постановления следва да се прилага давността,
регламентирана в ЗАНН. Именно ЗАНН, като законодателен акт, кодифициращ
материята относно установяването на административното нарушение и налагане на
съответното административно наказание, както и неговото изпълнение, е специалният
закон, който изключва приложението на нормите на ДОПК, уреждащи включително и
нормите на погасителната давност, при положение, че съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, последните не намират приложение в случай, че друг закон предвижда
по-кратък срок, какъвто е и срокът по чл. 82 ЗАНН.Съгласно
разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а"
от ЗАНН административното наказание
не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е
глоба. Според ал. 2 на същата разпоредба, давността започва да тече от влизане
в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие
на надлежните органи предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
След завършването на действието, с което е прекъсната давността, започва да
тече нова давност.Съгласно ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на
давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по алинея първа. Съгласно ал. 4,
разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за
събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Нормата
на ал. 4 изключва приложението единствено и само на абсолютна погасителна
давност, предмет на регламентация на предходната алинея – ал. 3 на чл. 82 ЗАНН и по никакъв начин не обосновава извод, че при образувано изпълнително
производство в срока по ал. 1 на чл. 82 ЗАНН, от тази дата насетне приложим е институтът на общата погасителна
давност, уредена в чл. 171 ДОПК. Напротив, по аргумент от ал. 2 на чл. 82 ЗАНН (чието приложение не е изключено от разпоредбата на ал. 4, която е
категорична, че не се прилага единствено предходната алинея, а не целият текст
на чл. 82 ЗАНН),
от тази дата давността е прекъсната и започва да тече нова давност, без
съмнение се касае за сроковете по ал. 1 на чл. 82 ЗАНН.Следва в тази връзка да се има предвид, че с Тълкувателно решение №
2/12.04.2017 г. на ВАС на РБ, ОСС от I и II колегия, на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 и чл. 125 от ЗСВ, ОС на колегиите във ВАС реши, че след прекъсване на
давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, при изпълнение на административното наказания
"глоба" се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН.
В
настоящия случай, видно от изложеното по-горе в настоящото решение е, че
жалбоподателят е уведомен за образуваното изпълнително дело и извършените от
публичния изпълнител действия едва на 09.08.2019 г., когато е получил постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С190013-022-0064440/31.07.2019г.
Тук
е необходимо да се отбележи, че съгласно чл. 36, ал. 1
и ал. 3 от Закона за пощенските услуги и чл. 13, ал. 1 от Общи правила за условията за
доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи, приети с Решение № 755
от 17.05.2007 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, когато получателите
на пощенски пратки и пощенски колети са сменили адреса си, пратките и колетите
се препращат служебно на новия им адрес, ако е известен на пощенската служба
или има изрично указание за препращането от подателя или получателя, в писмен
или електронен вид. Съгласно чл. 14 от правилата, пощенски пратки и пощенски
колети, които не могат да бъдат доставени на получателите, се връщат на подателите
в срок и при условия, определени в общите условия на договора с потребителите,
а според чл. 15, недоставени пощенски пратки и пощенски колети, които не могат
да бъдат върнати на подателите, се третират съгласно общите условия на договора
с потребителите.
Поначало
препоръчано писмо с известие за доставяне не може да бъде върнато от пощите, в
конкретният случай от „М и БМЕспрес“- куриерска фирма, с формалната причина
"Непотърсено". Обстоятелството, че получателят на писмото не се е
явил в съответния пощенски клон да го получи (при евентуално оставено
съобщение, че за него има препоръчано писмо още повече в случая при ясен и
точен адрес) не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят
получателя на адреса. Освен, че съставлява нарушение по смисъла на чл. 36, ал. 1
и ал. 3 от Закона за пощенските услуги във връзка с чл. 6, ал. 3 от приложимите Общи правила за условията за доставяне на пощенските
пратки, пощенските колети и
пощенските парични преводи, приети с Решение № 755 от 17.05.2007 г. на
Комисията за регулиране на съобщенията, връщането на препоръчаното писмо
задължава административния орган да извърши ново валидно уведомяване на
адресата по правилата на ДОПК в случая. Отбелязването от страна на приемащата
пощенска станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не следва
да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ., че се е
преместило на друг адрес или е заминало. Затова препоръчано писмо, върнато от
пощите по причина "Непотърсено", не може да бъде прието за
недоставено по вина на получателя, респ. не може да бъде основание за приемане,
че разпореждането е редовно връчено на неговия адресат.
Предвид
изложеното по-горе по отношение доставката на пощенски пратки и колети, съдът
намира, че в този случай не може да се приеме, че поканата за доброволно
изпълнение, за която се твърди, че е прекъснала давността, издадени от
публичния изпълнител, е връчена редовно, поради което и не би могло да се
приеме, че давността е спряна, на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК.
Или
иначе казано, предвид разпоредбите на чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН и Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. за всички
спорни НП давностният срок е изтекъл през 2017 г., след изтичане на 3 години от
влизането им в сила. Това означава, че към момента на издаване на Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С190013-022-0064440/31.07.2019г. и
Решение № 329/26.08.2019г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, този срок е
изтекъл.
Съдът
е длъжен да отбележи, че е налице и правен интерес от оспорване на
Постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Неоснователно е твърдението
в Решението на Директора на ТД на НАП Пловдив, че сумата е погасена, с оглед на
което липсва правен интерес у жалбоподателя. Сумата по изпълнителното дело не е
погасена доброволно, напротив, тя е погасена след налагане на запор на
банковата сметка на длъжника и постъпване на суми по този запор.Постъпването на
суми чрез принудителното им удържане от банковата сметка на длъжника не може да
се приравни на доброволно погасяване на сумите и от там преклудиране на
възможността за възражение за изтекла давност.
По
изложените аргументи, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена, а преписката следва да бъде изпратена на административния орган, който
следва да изпълни указанията, съобразно тълкуването и прилагането на закона,
съдържащо се в мотивите на настоящото решение.
От
страна на жалбоподателя е заявена претенция за присъждане на разноски по делото
в размер на 250 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. ДТ.С оглед изхода на делото
разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.
Предвид посоченото
и на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Д.С.К. с ЕГН **********
***, Решение №329/26.08.2019г. издадено от В.Н.( – Директор на ТД на НАП
–Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба с Вх.№ 94-00-5108/12.08.2019г.
по регистъра на ТД на НАП гр.Пловдив, въведена в информационните масиви на ТД
на НАП Пловдив, офис Пазарджик, с вх.№ 13/РД-16-217/12.08.2019г. срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С
190013-022-0064440/31.07.2019г.
ВРЪЩА
преписката на директора на ТД на НАП - Пловдив за произнасяне по жалбата на Д.С.К. с ЕГН ********** ***, срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С
190013-022-0064440/31.07.2019г.съобразно тълкуването и прилагането
на закона, съдържащо се в мотивите на настоящото решение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/