Решение по дело №1092/2019 на Административен съд - Пазарджик

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№895/9.12.2019г.

 

Административен съд – Пазарджик, първи състав, на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Мариана Шотева

 

при секретаря Тодорка Стойнова като разгледа докладваното от съдия Шотева административно дело номер 1092 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

Производството по делото е образувано по жалба на Д.С.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Б. срещу взискател – ТД на НАП гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106. Обжалва се Решение №329/26.08.2019г. издадено от В.Н.( – Директор на ТД на НАП –Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба с Вх.№ 94-00-5108/12.08.2019г. по регистъра на ТД на НАП гр.Пловдив, въведена в информационните масиви на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, с вх.№ 13/РД-16-217/12.08.2019г. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С 190013-022-0064440/31.07.2019г. и е прекратено производството по нея.

Посочва се в жалбата, че решението е незаконосъобразно.Жалбоподателят счита, че неправилно решаващият орган е  оставил без разглеждане подадената жалба, тъй като определено има интерес от обжалване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Твърди, се че е налице изтекла погасителна давност, а сумите не са изплатени доброволно а са взети по принудителен ред, чрез запор върху банковата сметка, по която получава възнаграждението си.   Твърди се, че не е получавал покана за доброволно изпълнение.

В съдебното заседание  жалбоподателят се представлява от адв. Б.. Процесуалният представител изразява становище за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Поддържа изложеното в жалбата.Твърди, че датата на налагане на запора  е изтекла 3-годишната абсолютна давност по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН.

Ответникът - директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. К., изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира решението за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – гр. Пазарджик в настоящия си състав, намери за установено следното.

Жалбата е подадена направо пред съда от надлежна страна и в преклузивния седемдневен срок на 24.09.2019 г., тъй като не са представени доказателства за връчване на решението на директора на ТД на НАП-Пловдив на жалбоподателя.Цялата преписка е изпратена с Молба вх.№5710/08.10.2019г.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Изпълнително дело № *********/2016г. е образувано срещу жалбоподателя К., с оглед липсата на доброволно изплащане на публични задължения за глоби по Наказателно постановление №14-1006-002813/10.12.2014г.; Фиш №С873465/25.11.2014г.;Фиш № С873507/25.11.2014г.;както и Електронен фиш № К1153730/27.02.2016г

За образуване на изпълнителното дело публичният изпълнител е изпратил съобщение за доброволно изпълнение с изх.№ С160013-048-0048439/05.12.2016г., което обаче е върнато в офис за обслужване – Пазарджик, в цялост с плика, с отбелязване в известието за доставяне от служителя на пощенския оператор „МиБМ Експрес“ООД, че пратката е „непотърсена“.

Глобата наложена с електронен фиш № К1153730/27.02.2016г. е платена от жалбоподателя по сметката на ГД“Национална полиция“- ОД на МВР Пазарджик на 01.02.2018г.

Въпреки, че поканата за доброволно изпълнение е върната с отбелязване „ непотърсена“ публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.№ С 190013-022-0064440/31.07.2019г., получено от съпругата на жалбоподателя на 09.08.2019г.; Запорно съобщение на основание чл.202, ал.1 във вр. с чл.215,ал.1,т.1 ДОПК до Банка ДСК с Изх.№ 190013-003-0063225/31.07.2019г.;Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до Банка ДСК Изх.№ С190013-029-0036360/31.07.2019г.Във връзка с постъпило запорно съобщение, Банка ДСК е уведомила публичния изпълнител , че е наложен запор на наличните към датата на запора сметки на жалбоподателя.Във връзка с така наложения запор са постъпили суми по изпълнителното дело. С Разпореждане от 07.08.2019г. с изх. № С190013-125-0229087/07.08.2019г. публичният изпълнител е разпоредил разпределение на плащането в размер на 460.00лв. постъпило на 06.08.2019г. от извършените действия в изпълнителното производство срещу посочения по-горе длъжник по сметката за принудително изпълнение на НАП.

След извършеното разпределение на сумите и погасяване на задължението публичния изпълнител е издал Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№ С190013-024-0028193/07.08.2019г.Постановлението е получено на 14.08.2019г. от съпругата на жалбоподателя.Издадено е Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно разпоредбата на чл.225 от ДОПК с изх.№ С190013-035-0284159/07.08.2019г.

С оглед полученото Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.№ С 190013-022-0064440/31.07.2019г., получено от съпругата на жалбоподателя на 09.08.2019г., е подадена жалба с вх.№ 13/РД-16-217/12.08.2019г.. Изрично в жалбата си Д.К. е посочил, че никога не е бил уведомяван за образувано изпълнително дело, като не е получавал покана за доброволно изпълнение. Направил е възражение за изтекла погасителна давност.

С оглед така подадената жалба директора на ТД на НАП Пловдив се е произнесъл с Решение № 329/26.08.2019г., като е оставил жалбата без разглеждане, поради липса на правен интерес от обжалване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.№ С 190013-022-0064440/31.07.2019г. Мотивите са, че след като сумата била преведена от банка ДСК и разпределена, то постановлението за налагане на обезпечителни мерки е отменено и то вече не съществувало в правния мир. Директорът на ТД на НАП Пловдив не се е произнесъл по направеното възражение за изтекла давност.Не се е съобразил и с обстоятелството, че средствата не са преведени доброволно, а са принудително удържани с оглед наложения запор върху банковата сметка на длъжника.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Основателни са направените възражения за ненадлежно уведомяване на жалбоподателя за образуваното срещу него изпълнително дело № *********/2016 г. За образуваното изпълнително дело е изготвено съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК  с изх.№ С160013-048-0048439/05.12.2016г., което обаче е върнато в офис за обслужване – Пазарджик, в цялост с плика, с отбелязване в известието за доставяне от служителя на пощенския оператор „МиБМ Експрес“ООД, че пратката е „непотърсена“.По делото не са представени доказателства за връчване на съобщението за доброволно изпълнение по реда на чл. 29 – 32 от ДОПК.

Административният орган е изложил аргументи за извършени от публичния изпълнител действия по принудително събиране, с които се прекъсва и спира давността, съответно за прилагане разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН.

Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК вземанията от наказателни постановления са публични вземания. Събирането на публични вземания като процедура и давностни срокове е регламентирано в ДОПК. По отношение обаче на наказателните постановления е налице и норма в специалния закон – ЗАНН, която урежда предпоставките за приложение на погасителната давност (давност за изпълнение на наложените административни наказания) – чл. 82 от ЗАНН. Тази норма е специална по отношение на общата – чл. 171 от ДОПК, и за това относно наказателните постановления следва да се прилага давността, регламентирана в ЗАНН. Именно ЗАНН, като законодателен акт, кодифициращ материята относно установяването на административното нарушение и налагане на съответното административно наказание, както и неговото изпълнение, е специалният закон, който изключва приложението на нормите на ДОПК, уреждащи включително и нормите на погасителната давност, при положение, че съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, последните не намират приложение в случай, че друг закон предвижда по-кратък срок, какъвто е и срокът по чл. 82 ЗАНН.Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Според ал. 2 на същата разпоредба, давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършването на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.Съгласно ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по алинея първа. Съгласно ал. 4, разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Нормата на ал. 4 изключва приложението единствено и само на абсолютна погасителна давност, предмет на регламентация на предходната алинея – ал. 3 на чл. 82 ЗАНН и по никакъв начин не обосновава извод, че при образувано изпълнително производство в срока по ал. 1 на чл. 82 ЗАНН, от тази дата насетне приложим е институтът на общата погасителна давност, уредена в чл. 171 ДОПК. Напротив, по аргумент от ал. 2 на чл. 82 ЗАНН (чието приложение не е изключено от разпоредбата на ал. 4, която е категорична, че не се прилага единствено предходната алинея, а не целият текст на чл. 82 ЗАНН), от тази дата давността е прекъсната и започва да тече нова давност, без съмнение се касае за сроковете по ал. 1 на чл. 82 ЗАНН.Следва в тази връзка да се има предвид, че с Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. на ВАС на РБ, ОСС от I и II колегия, на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 и чл. 125 от ЗСВ, ОС на колегиите във ВАС реши, че след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, при изпълнение на административното наказания "глоба" се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН.

В настоящия случай, видно от изложеното по-горе в настоящото решение е, че жалбоподателят е уведомен за образуваното изпълнително дело и извършените от публичния изпълнител действия едва на 09.08.2019 г., когато е получил постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С190013-022-0064440/31.07.2019г.

Тук е необходимо да се отбележи, че съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от Закона за пощенските услуги и чл. 13, ал. 1 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи, приети с Решение № 755 от 17.05.2007 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, когато получателите на пощенски пратки и пощенски колети са сменили адреса си, пратките и колетите се препращат служебно на новия им адрес, ако е известен на пощенската служба или има изрично указание за препращането от подателя или получателя, в писмен или електронен вид. Съгласно чл. 14 от правилата, пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да бъдат доставени на получателите, се връщат на подателите в срок и при условия, определени в общите условия на договора с потребителите, а според чл. 15, недоставени пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да бъдат върнати на подателите, се третират съгласно общите условия на договора с потребителите.

Поначало препоръчано писмо с известие за доставяне не може да бъде върнато от пощите, в конкретният случай от „М и БМЕспрес“- куриерска фирма, с формалната причина "Непотърсено". Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи (при евентуално оставено съобщение, че за него има препоръчано писмо още повече в случая при ясен и точен адрес) не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят получателя на адреса. Освен, че съставлява нарушение по смисъла на чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от Закона за пощенските услуги във връзка с чл. 6, ал. 3 от приложимите Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи, приети с Решение № 755 от 17.05.2007 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, връщането на препоръчаното писмо задължава административния орган да извърши ново валидно уведомяване на адресата по правилата на ДОПК в случая. Отбелязването от страна на приемащата пощенска станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ., че се е преместило на друг адрес или е заминало. Затова препоръчано писмо, върнато от пощите по причина "Непотърсено", не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя, респ. не може да бъде основание за приемане, че разпореждането е редовно връчено на неговия адресат.

Предвид изложеното по-горе по отношение доставката на пощенски пратки и колети, съдът намира, че в този случай не може да се приеме, че поканата за доброволно изпълнение, за която се твърди, че е прекъснала давността, издадени от публичния изпълнител, е връчена редовно, поради което и не би могло да се приеме, че давността е спряна, на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК.

Или иначе казано, предвид разпоредбите на чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН и Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. за всички спорни НП давностният срок е изтекъл през  2017 г., след изтичане на 3 години от влизането им в сила. Това означава, че към момента на издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С190013-022-0064440/31.07.2019г. и Решение № 329/26.08.2019г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, този срок е изтекъл.

Съдът е длъжен да отбележи, че е налице и правен интерес от оспорване на Постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Неоснователно е твърдението в Решението на Директора на ТД на НАП Пловдив, че сумата е погасена, с оглед на което липсва правен интерес у жалбоподателя. Сумата по изпълнителното дело не е погасена доброволно, напротив, тя е погасена след налагане на запор на банковата сметка на длъжника и постъпване на суми по този запор.Постъпването на суми чрез принудителното им удържане от банковата сметка на длъжника не може да се приравни на доброволно погасяване на сумите и от там преклудиране на възможността за възражение за изтекла давност.

По изложените аргументи, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а преписката следва да бъде изпратена на административния орган, който следва да изпълни указанията, съобразно тълкуването и прилагането на закона, съдържащо се в мотивите на настоящото решение.

От страна на жалбоподателя е заявена претенция за присъждане на разноски по делото в размер на 250 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. ДТ.С оглед изхода на делото разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.

Предвид посоченото и на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Д.С.К. с ЕГН ********** ***, Решение №329/26.08.2019г. издадено от В.Н.( – Директор на ТД на НАП –Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба с Вх.№ 94-00-5108/12.08.2019г. по регистъра на ТД на НАП гр.Пловдив, въведена в информационните масиви на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, с вх.№ 13/РД-16-217/12.08.2019г. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С 190013-022-0064440/31.07.2019г.

ВРЪЩА преписката на директора на ТД на НАП - Пловдив за произнасяне по жалбата на Д.С.К. с ЕГН ********** ***, срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С 190013-022-0064440/31.07.2019г.съобразно тълкуването и прилагането на закона, съдържащо се в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/