РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Петрич, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20251230200308 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР), връзка с чл.145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н. А. Н., ЕГН-**********, с адрес с.Б., ул. „Х.
А.“ № *, общ.П., срещу Заповед за задържане на лице № 314зз-131/19.05.2025
г. на ст. полицай при РУ на МВР- Петрич- Т. И. Х..
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалвания акт, като се оспорват изложените в него основания за издаването
му, поради което се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със своя
процесуален представител адв.Н., който поддържа жалбата. Прави
доказателствени искания. Не претендира съдебни разноски.
Ответникът Т. Х., ст. полицай в РУ- Петрич, редовно призован, не се
явява лично.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Със Заповед № 314зз-131/19.05.2025г. издадена от Т. И. Х. – старши
полицай при РУ – МВР, гр.Петрич, е наложена на Н. А. Н. с ЕГН-**********,
принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа", като
задържането е на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, в 20:30 ч. на 19.05.2025
г. в помещение за временно задържане в РУ- Петрич. Като фактически
1
основания за задържането му - не са описани такива, единствено фигурира в
заповедта изразът „ във връзка с ДЗ № 314р- 11597125 по описа на РУ- Петрич
за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5 от НК /домашно насилие/.“ Той
е освободен на 20.05.2025 г. в 13:40 ч., видно от отбелязването на разписка към
заповедта. /л.2-гръб от делото/. Жалбоподателят се е подписал и получил
екземпляра, видно от отразеното в разписката /л.2-гръб от делото/.
При задържането на жалбоподателя е бил извършен личен обиск, за което
действие е съставен протокол, при който в него не са били открити никакви
вещи. Лицето, ведно с процесната заповед, подписало и съставения протокол,
видно от приложеното към административната преписка /л. 46 и 47 от делото/
и декларация за правата на задържаното лице-л.48-53 от делото/.
Всички гореизброени документи, приложени към административната
преписка, са приети като доказателства по делото.
По делото са приети като доказателства, и допълнителни такива, изрично
посочени от представителя на жалбоподателя, а именно: Решение №
104/13.03.2025 г., по гр. д. № 1891/2024 г. по описа на Районен съд- гр. Петрич,
ведно със Заповед за защита с рег.№4 от 13.03.2025г. въз основа на него, както
и заверен препис от Решение № 338/20.06.2025 г., постановено по гр. д. №
378/2025 г. по описа на ОС- Благоевград.
Видно от представените Решения /с писмо рег. № 348/26.08.2025 г. от РС-
Петрич/ Решение № 104 по гр.д. № 1891/2024 г. по описа на Районен съд -
Петрич, отменено с Решение № 338 по в.гр.д. № 378/2025 г. по описа на
Окръжен съд- Благоевград, се установи, че не се доказа в условията на пълно
и главно доказване, че несъмнено е налице съществено засягане на
психическия интегритет на личността на молителката, която е предявила
молба за издаване на Заповед за защита по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, поради което
издадената Заповед за защита № 4 от 13.03.2023 г. по гр. д. № 1891/2024 г. по
описа на Районен съд- Петрич, издадена въз основа на Решение № 104 от
13.03.2025 г. по гр.д. № 1891/2024 г. по описа на Районен съд- Петрич, е била
обезсилена. От това обстоятелство, се стига до извода, че първоначално
подадения сигнал на Р. Н. Н. -майка на жалбоподателя-Н. Н., не би следвало да
се счита за сигнал за домашно насилие.
От друга страна, извън допуснатите съществени грешки от страна на
АНО, в издадената Заповед за задържане е изрично посочено като правно
основание, чл. 131, ал.1, т.5 от НК, която гласи: „..причиняване на телесна
повреда по начин, особено мъчителен за пострадалия“, което по никакъв начин
не съответства на изложеното от АНО върху данните за нарушена Заповед, т.е.
е било прието друго правно основание с което да бъде издадена Заповед за
задържане в срок за 24 часа.
Гореизложеното се установява, от приетите като доказателства по
настоящото производство: декларация за правата на задържано лице, данни за
сигнал за домашно насилие, заповед за защита, данни за нарушена заповед за
защита за лицето Н. А. Н. от с. Б., ул. „Х. А.“ № *, общ. П.
2
По делото не са събрани гласни доказателства, тъй като ст. полицай- Т. Х.
призован в качеството си на свидетел, не се явил нито на едно от двете
насрочени открити съдебни заседания.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149,
ал.1 АПК. Съдът намира жалбата за процесуално допустима- подадена е за
подлежащ на обжалване акт и от процесуално легитимирано лице. Разгледана
и по същество същата се явява основателна.
Въз основа на разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът се задължава,
да извърши преценка за законосъобразност на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК. В изпълнение на това свое
правомощие съдът намери, че оспореният акт е издаден от компетентен орган
– полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, съгласно
правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Издадена
е в предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма.
Полицейското задържане не може да бъде произволно. Издадената
заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти,
които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено
правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР заповедта следва да е
издадена в писмена форма, а алинея 2-ра, на същата разпоредба посочва и
съдържанието на самата заповед, а именно: името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и
правните основания за задържането; данни индивидуализиращи задържаното
лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73; както и правата на задържаното лице.
В оспорвания акт са посочени името, длъжността и местоработата на
служителя, който го е издал, както и данните, индивидуализиращи
задържаното лице, трите имена, ЕГН и адрес, датата и часът на задържането.
В продължение на това, следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 74, ал.2,
т.2 ЗМВР изрично изисква към момента на задържането като елемента от
съдържанието на заповедта да бъдат посочени фактическите и правните
основания за задържането. Това изискване е проявление на установеното в
разпоредбата на чл. 5, §2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано
лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност
да отрече извършването на престъплението.
Според посоченото в заповедта правно основание за задържането – чл.
72, ал. 1, т.7, като издалият на заповедта е посочил само като основание
изречението „във връзка с ДЗ № 314Р-1597125 по описа на РУ- Петрич, за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5 /домашно насилие/“. Служителят,
съставил акта не се явява и в съдебно заседание за да установи постъпилите
обстановки, като по този начин се стига до извода за пълна деизнтересованост
3
по случая от страна на административнонаказващия орган.
В продължение на това, съдът кредитирайки приложените по
административната преписка писмени доказателства, отбелязва, че освен
приложените данни за сигнал за домашно насилие, Заповед за защита и Данни
за нарушена заповед /л. 41-43 от делото/, няма други данни които да посочват
изрично, че жалбоподателят е осъществил деянието на основание чл. 131, ал.1,
т.5 от НК. В данните е описано само следното: Риска Н.а- подалата сигнал, в
качеството си на майка на Н. Н., излага че.. „на 19.05.2025 г. била на двора и
видяла синът й Н. Н., който се приближил и напъхал в ръцете й лист хартия.
Същият започнал да я обижда и да отправя клетви по неин адрес. Казал, че ще
вземе един нож и ще я заколи.“ Видно от гореизложеното, по никакъв начин
не се установява, че е била налице телесна повреда в лицето на Риска И.а,
която е подала сигнала. Срещу нея се твърди че са били отправени единствено
обиди и клевети от нейния син. По този начин не се доказва, че Н. е
осъществил нарушение, за което е бил задържан за 24 часа. В същата насока
са и останалите приложени към административната преписка доказателства.
Във връзка с това, съдът отбелязва, че призования по делото свидетел и
актосъставител на Заповедта, не присъствал в никакво от двете насрочени
съдебни заседания, поради което настоящия състав приема, че по никакъв
начин не може да бъде изяснена обективната истина, а още повече че по какви
причини последният е стигнал до това решение за да ангажира за посоченото
деяние наказателната отговорност на жалбоподателя. В обобщение, съдът
счита, че липсват съществени доказателства които да посочват виновността на
дееца.
При това положение, съдът намира, че за извършеното със заповедта за
задържане не е установено наличието на материалноправни предпоставки по
смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Съгласно принципа на съразмерност,
регламентиран в чл.6 АПК, административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най-
необходимото за целта, за която се издава актът, тъй като, в обжалваната
заповед за задържане не са изложени мотиви и съображения на какво
фактическо основание се задържа жалбоподателя.
Съгласно чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България всеки има
право на лична свобода и неприкосновеност, като съгласно ал.2 на същата
разпоредба никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или на обиск
или на друго посегателство върху личната неприкосновеност освен при
условията и по реда, определени със закон. Съгласно чл. 30, ал.3 от
Конституцията на Република България само в изрично посочените от закона
неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат
гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт, като в
срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по
неговата законосъобразност. Съгласно чл.5, §1 от КЗПЧОС всеки има право на
свобода и сигурност, като никой не може да бъде лишен от свобода освен в
изрично посочените в същата разпоредба случаи и само в съответствие с
4
процедури, предвидени от закона. Едно от основните права, гарантиращо
правото на свобода и сигурност, вкл. неутрализиращо риска от произвол при
задържане, е регламентирано в чл.5, §2 КЗПЧОС, а именно задържаното лице
незабавно да бъде уведомено за основанията за ареста си. Същевременно,
съгласно чл.5, §1, б. „с“ от КЗПЧОС едно от допустимите изключения за
лишаване от свобода е законният арест или лишаване от свобода на лице с цел
да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при
обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано
е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление
или укриване след извършване на престъпление.
Действително съгласно константната съдебна практика на ВАС и
съобразно указанията по приложение на закона, дадени с Тълкувателно
решение № 16 от 31.01.1975 година на ОСГК на Върховния съд на Република
България, неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите
основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в
документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В този
смисъл са Решение № 13520 от 12.12.2016 г. по адм. дело № 9200/2015 г. по
описа на ВАС, V-то отделение; Решение № 1801 от 13.02.2017 г. по адм. дело
№ 12306/2017 г. по описа на ВАС, V-то отделение; Решение № 8136 от
31.05.2019 г. по адм. дело № 1313/2019 г. по описа на ВАС, I-во отделение;
Решение № 8372 от 05.06.2019 г. по адм. дело № 12237/2018 г. по описа на
ВАС, I-во отделение и др.Посоченото тълкуване на закона по отношение на
заповедта за задържане обаче влиза в колизия с гаранцията, регламентирана в
чл. 5, §2 КЗПЧОС, а именно задържаното лице незабавно да бъде уведомено
за основанията за арестуването му. Независимо от това, в настоящия казус не е
приложен никакъв документ, вкл. докладна записка, от който да се
установяват мотивите на задържането на жалбоподателя.
Във всеки конкретен случай следва да се държи сметка за целта на закона,
за конкретните фактически и правни действия, извършени от лицето и за
степента на обществената им опасност, в противен случай предоставените със
ЗМВР правомощия на полицейските органи се превръщат в произвол и
злоупотреба с власт.
В този смисъл, допуснатият процесуален недостатък на атакуваната
заповед проявява своето действие в две направления. На първо място, при
липсата на каквито и да било конкретни факти задържаното лице не може да
разбере с какви свои действия или бездействия е провокирало прилагането на
държавна принуда спрямо него. Липсата на изложени конкретни факти и
обстоятелства, които да представляват фактическо основание за издаване на
заповедта, което да съответства на дадената правна квалификация, несъмнено
опорочава от формална страна така издадената заповед. Поради това съдът
приема, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на материалния
закон и административно производствените правила, което представлява и
основание за нейната отмяна. Както беше посочено и по - горе, основно в
5
издадената Заповед, е написано, че лицето е задържано за причина, „във
връзка с ДЗ № 314р- 11592125/25 по описа на РУ- Петрич, за извършено
престъпление по чл. 131, ал.1, т.5 от НК /домашно насилие/,“, докато
приложените доказателства изобщо не сочат в такова деяние. Напротив, се
посочва че единствено са адресирани обиди и клевети срещу лицето подало
сигнала за домашно насилие.
Императивно предвиденото изискване за мотивираност на
административните актове има за цел да не бъде нарушавано правото на
защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена
възможността му адекватно да я организира. Независимо, че в настоящия
случай административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, същият е следвало да изложи в заповедта какви са
конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане. В този
смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №
ТР-4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание
за отмяна на издадения административен акт.
Съгласно приетото с Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по жалби на П. и
П. срещу България, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само
позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност
към престъпно деяние. Изхождайки от изискването „подозрението да се
базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу
произволен арест и задържане“, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, задържането се
явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
По настоящото производство не са приложени никакви други
доказателства, които да установяват верността на случилото се. Не са
разпитани никакви допълнителни свидетели. Не се предоставиха никакви
други данни от които безспорно да установят деянието. Напротив, съдът
приема, че по този начин, са в голям размер накърнени правата на
жалбоподателя, тъй като същия е бил задържан въз основа на неистинско
основание и грешна посочена нормативна разпоредба. По този начин, съдът
приема, че Н. е ощетен с издаването на тази Заповед като личност.
Дори да се приеме правното основание което е описано към данни за
нарушението за нарушена заповед, а именно чл.296 НК, тук също се
отбелязва, че АНО не е посочил правилната разпоредба, тъй като видно от
гореизложеното, издадената Заповед за защита е била обезсилена, с Решение
имащо сила на присъдено нещо, т.е. ангажирана наказателна отговорност за
осуетяване на съдебно решение, което касае домашно насилие, не може да се
приеме че е правилна.
Това води до извода, че въпреки предоставената от закона възможност да
действа при условията на оперативна самостоятелност, в случая се установи
по категоричен начин, че административният орган при издаване на
6
оспорената заповед не е приложил правилно материалния и процесуалния
закон, като и също така е упражнил своите правомощия в произвол.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
По разноските:
При този изход на делото жалбоподателя има право на разноски, но същия
не претендира никакви такива, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос, в издаването на приключващия настоящото производство акт.
Дължи се внасяне на държавна такса в размер на 10 лева за разглеждане
на спора, която с оглед изхода на делото следва да бъде възложена на ОД на
МВР Благоевград.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 314зз - 131/19.05.2025 г. на Т.
И. Х. - ст. полицай при РУ- МВР, гр. П., с която на Н. А. Н., с ЕГН **********
и с адрес с. Б., общ. П., ул. „Х. А.“ № *, е наложена принудителна
административна мярка "задържане за срок от 24 часа", на основание чл. 72,
ал.1, т.7 от ЗМВР.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 АПК ОД на МВР- Благоевград да
заплати по сметка на Районен съд - Петрич сумата от 10 лева държавна такса
за образуване на делото.
Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд- Благоевград в 14- дневен срок от връчване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7