Р Е Ш Е Н И Е
№ 1087
21.01.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №517 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл.135, ал.3 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Г.В.М., С.В.И., Д.Д.Д., В.Д.Д. и Д.А.Д., подадена чрез пълномощника им адв.М.Г., всички с посочен по делото съдебен адрес:***, против Мотивиран отказ №МО-2/26.04.2018 г. на Кмета на Община Хасково.
Жалбоподателите твърдят, че на 08.12.2017 г. подали заявление за издаване на заповед за изработване на ПУП-ПР на осн. §8 от ПР на ЗУТ за имоти 77195.723.70, 77195.723.71, 77195.723.72, 77195.723.73. Считали за незаконосъобразен издадения от Кмета на Община Хасково Мотивиран отказ, с който било отказано издаването на поисканата заповед. Твърдят, че Заявлението било подадено за имоти, собственост на жалбоподателите. Правото им на собственост върху тези имоти се установявало от записването им като собственици в комбинираната скица, издадена от Община Хасково за всеки един от имотите, както и от представените към Заявлението удостоверения за наследници. Въз основа на тези документи, първите двама жалбоподатели били собственици на ПИ 77195.723.71, вторите двама жалбоподатели били собственици на ПИ 77195.723.72, а третият жалбоподател бил собственик на ПИ 77195.723.73. За да бъде изменен план за регулация по реда на §8, във връзка с пар.6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ, следвало да са налице визираните в тази разпоредба предпоставки: а) действуващ към 31.03.2001 г. дворищнорегулационен план в случаите на §6, ал.2, а в случаите на §6, ал.4 – одобрен по реда на §6, ал.3 от ПР на ЗУТ план; б) предвиждане по него на придаваеми части от или към парцела на молителя; в) изтекъл по §6, ал.2 или ал.4 от ПР на ЗУТ 6-месечен срок, в който не е постъпило искане за оценка на придаваемите части. Възможността за изменение на регулационния план на някое от основанията по §8, ал.2, т.1, 2 и 3, във вр. с ал.1 от ПР на ЗУТ съществувала тогава, когато завареният от ЗУТ дворищнорегулационен план, одобрен при действието на ЗТСУ (отм.), предвижда създаване на съсобствени по регулация дворищнорегулационни парцели или парцели, с придаваеми поземлени имоти или части от такива имоти, за прилагането на които се изисква изравняване и заплащане - §22, ал.1, т.1, б„б” от ПР на ЗУТ. В настоящия случай, в комбинираната скица и в оспорения отказ не била посочена заповедта за одобряване на действащия дворищнорегулационен план, по силата на който заявените имоти, заедно със съседните ПИ са урегулирани в общ УПИ 1 за жилищно строителство с предвидено комплексно високо застрояване. Този действащ дворищнорегулационен план обаче бил одобрен при действието на ЗУТ (отм.), но не бил приложен, тъй като не били изравнени и заплатени частите в образувания съсобствен УПИ. Съгласно заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план, освен имотите, предмет на исканото изменение, в общ УПИ 1 били включени и всички съседни ПИ - ПИ 77195.723.62, ПИ 77195.723.63, ПИ 77195.723.64, ПИ 77195.723.66, ПИ 77195.723.67, ПИ 77195.723.68, ПИ 77195.723.74, ПИ 77195.723.350. За голяма част от тях - ПИ 77195.723.64, ПИ 77195.723.66, ПИ 77195.723.68, ПИ 77195.723.350, била извършена промяна в ПР, като те били урегулирани самостоятелно при действието на ЗУТ. Разпоредбата на §8, ал.2 от ПР на ЗУТ била самостоятелно основание за промяна на плана, като по подадено искане органът следвало да издаде заповед съгласно §8, ал.4 в случай, че са изпълнени законовите изисквания за изменение на плана в тази хипотеза. Съгласно §8, ал.5 от ПР на ЗУТ, строителство в урегулирани поземлени имоти по ал.1 не се разрешавало и когато в резултат на изменение на дворищнорегулационния план по ал.2, т.3, планът за застрояване за съответните урегулирани поземлени имоти е влязъл в противоречие с действащите устройствени правила и норми. Това означавало, че не било необходимо при искане за изменение на плана за регулация на осн. §8, ал.2, т.3 от ЗУТ да бъде внесен и проект за изменение на плана за застрояване и в този смисъл мотивите в оспорената заповед били незаконосъобразни. Претендира се обжалвания Мотивиран отказ да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по искането на жалбоподателите за изменение на ПР на осн. §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ.
С писмено Заявление вх.№6443/11.10.2018 г., чрез пълномощника си адв.Г. жалбоподателите уточняват жалбата си като заявяват, че оспорват Мотивирания отказ от 26.04.2018 г. само в частта му, отнасяща се за ПИ 77195.723.71, ПИ 77195.723.72 и ПИ 77195.723.73, на които те са собственици.
Ответникът, Кмет на Община Свиленград, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага съображения, че първите две от предпоставките на §8 от ПР на ЗУТ не били налице, тъй като нито към 1984 г., нито към 2001 г., когато влиза в сила ЗУТ, имало дворищнорегулационен план, който да е приет, както и нямало предаване на части от или към конкретните имоти. Претендира обжалваният Мотивиран отказ да бъде потвърден като законосъобразен.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Под Рег.индекс: 94Д-2157-2/08.12.2017 г. в Община Хасково е регистрирано подадено до Кмета на общината Заявление (л.48) за издаване на заповед за разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП (чл.135, ал.3 от ЗУТ). Заявлението е подписано от: 1. Д.А.Д.; 2. Г.В.М. и 3. Д.Д.Д., и с него се иска да им бъде издадено разрешение по чл.135, ал.3 от ЗУТ за изработване на проект за изменение на ПУП – Проект за регулация на основание параграф 8 от ПР на ЗУТ в ПИ 73, 72, 71 и 70, в гр.Х., ул.„С.“ №**, ***, *** и ***.
Към Заявлението са приложени описани документи: 6 броя комбинирани скици (посочени като документ за собственост); 3 броя удостоверения за наследници; Скица – предложение за изменение на действащ ПУП и скица за проектиране.
В изготвеното от правоспособно лице по ЗКИР м.декември 2017 г. Техническо задание (л.53-56) за обект: „Предложение за изменени на ПУП – ПР на гр.Хасково за част от кв.302, УПИ I-за жилищно строителство, за образуване на нови урегулирани поземлени имоти по границите на ПИ 723.70, 723.71, 723.72 и 723.73 от Кадастралната карта“ е посочено, че същото е с Възложители: 1. Г. П. Б.; 2. А. Т. А.; 3. Я. Г. Т.; 4. С.В.И.; 5.В.Д.Д.; 6. И.К.Б.; 7. К. Т. А.; 8. Г.В.М.; 9. Д.Д.Д. и 10. Д.А.Д.. Цитираните възложители са се подписали в Техническото задание като пълния кръг собственици и наследници на собствениците на ПИ 723.70, ПИ 723.71, ПИ 723.72 и ПИ 723.73.
В Обяснителната записка (л.56) е посочено, че предложението за изменение на ПУП – ПР на гр.Хасково за част от кв.302, УПИ I – за жилищно строителство и образуване на нови урегулирани поземлени имоти по границите на ПИ 723.70, ПИ 723.71, ПИ 723.72 и ПИ 723.73 от кадастралната карта е изработено на основание §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ и с него се образуват нови урегулирани поземлени имоти, съответстващи на собствеността върху имотите, а именно: УПИ VII – 723.70; УПИ VIII – 723.71, УПИ IX – 723.72 и УПИ X – 723.73.
От Кмета на Община Хасково до изброените по-горе в 10 точки заявители е изпратено писмо Рег.индекс: 94Д-2157-2#1/05.01.2018 г. (л.47), с което, във връзка с тяхното искане за допускане изменение на ПУП – план за регулация за ПИ 77195.723.70, 77195.723.71, 77195.723.72 и 77195.723.73 по КК на гр.Хасково, ги уведомява, че за имотите има действащ ПУП – план за регулация и застрояване, одобрен със Заповед №РД-14-03-172/1984 г. С този план се предвижда комплексно високо застрояване. При последващо изменение на плана за регулация с решение на Общински съвет Хасково №657/2003 г., имотите попадат в УПИ I за жил.строителство в кв.302 по плана на града. Планът за застрояване не е променен съобразно новата регулация и запазва своето действие, макар да е неприложим. Указва им, че това им дава право като собственици да процедират изменение на плана за регулация и застрояване при условията на чл.134, ал.1, т.1. Исканото изменение при посочен §8 от ПР на ЗУТ в случая е неприложим, тъй като §8 се отнася за неприложена дворищна регулация, предвидена с устройствен план. Уведомява ги, че в случая за да се процедира исканото изменение на плана за регулация, следва то да е съпроводено и от изменение на плана за застрояване, като новият ПРЗ е в обхват на целия УПИ I и следва да представят мотивирано предложение за изменение на ПУП – план за регулация и застрояване, и копия от документи за собственост и удостоверения за наследници, които ги легитимират като заинтересовани лица.
Под Рег.индекс: 94Д-2159-1/15.01.2018 г. (л.41-42) в Община Хасково е постъпило подписано от десетимата адресати на писмото Заявление с описани приложения.
От Кмета на Община Хасково до десетимата адресати е изпратено ново писмо Рег.индекс: 94Д-2157-2#2/31.01.2018 г. (л.40), а от името на собствениците на ПИ 70, 71, 72 и 73, четирима от тях са подписали Заявление до Кмета на общината, постъпило под Рег.индекс: 94Д-2157-2#3/28.03.2018 г. (л.31), ведно с приложения.
От Кмета на Община Хасково е издаден Мотивиран отказ №МО-2/26.04.2018 г., с който на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ се отказва да бъде издадена заповед за разрешаване изработване на проект за изменение на подробен устройствен план – плана за регулация на ПИ 77195.723.70, 77195.723.71, 77195.723.72, 77195.723.73, представляващи част от УПИ I, кв.302 по КК на гр.Хасково, по постъпилото в Община Хасково Заявление с вх.№94Д-2157-2/08.12.2017 г. от Г.В.М., Д.Д.Д. и Д.А.Д..
В Мотивирания отказ е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1, т.4 от ЗУТ, Главният архитект на Община Хасково изразява становище, че изработването на подробен устройствен план – изменение на плана за регулация на ПИ 77195.723.70, 77195.723.71, 77195.723.72, 77195.723.73, представляващи част от УПИ I, кв.302 по КК на гр.Хасково, е недопустимо и незаконосъобразно по следните мотиви:
1. Заявителите не се легитимират като собственици на гореописаните имоти с документи за собственост и поради това не са заинтересувани лица по смисъла на чл.131 от ЗУТ. Не са налице предпоставките на чл.135, ал.1 от ЗУТ, за да могат да правят искания за изменение на устройствените планове.
2. Основанието за изменение §8 от ПР на ЗУТ, в случая не е приложимо, тъй като §8 се отнася за неприложена дворищна регулация, предвидена с действащ, но неприложен устройствен план. За процесните имоти няма действаща „дворищна” регулация. В случая имотите са урегулирани в общ УПИ I за жилищно строителство с предвидено комплексно високо застрояване.
3. Предвид посочената в т.2 причина, с писмо изх.№94Д-2157-2#1/05.01.2018 г. са направени препоръки за изменение на плана при условията на чл.134, ал.1, т.1, тъй като са налице променени обществено-икономически условия, като се процедира едновременно и изменение на плана за застрояване. Мотивите за това са, че при промяна само на плана за регулация, той би влязъл в конфликт с действащия план за застрояване, предвиждащ високо комплексно застрояване и се нарушава нормата на чл.15, ал.8 от ЗУТ. С последващи заявления не са предприети действия по прилагане на препоръките.
В Мотивирания отказ е разпоредено същият да се съобщи на заинтересованите страни на основание §4, ал.2 от ДР на ЗУТ.
С писмо рег.индекс: 94Д-2157-2#8/30.04.2018 г. (л.18) на Зам.-кмета на Община Хасково Мотивираният отказ се изпраща на Г.В.М. и С.В.И. на адрес ***. Видно от Известие за доставяне (л.17) писмото е получено от лице на адреса срещу подпис на 03.05.2018 г.
С писмо
рег.индекс: 94Д-2157-2#6/30.04.2018 г. (л.26) на Зам.-кмета на Община Хасково Мотивираният
отказ се изпраща на Д.А.Д.. Видно от Известие за доставяне (л.25) писмото е
получено от лице на адреса срещу подпис на 03.05.2018 г.
С писмо рег.индекс: 94Д-2157-2#9/30.04.2018 г. (л.30) на Зам.-кмета на Община Хасково Мотивираният отказ се изпраща на Д.Д.Д. и В.Д.Д. на адрес ***. Видно от Известие за доставяне (л.29) писмото е получено от лице на адреса срещу подпис, като видно от пощенското клеймо датата на получаване е 03.05.2018 г.
С придружителни писма на Зам.-кмета на Община Хасково Мотивираният отказ се изпраща също на Я. Г. Т., А. Т. А.и К. Т. А. (л.22); Г. П. Б. (л.24) и на И. К. Б.(л.28).
Жалбата на Г.В.М., С.В.И., Д.Д.Д., В.Д.Д. и Д.А.Д. против Мотивиран отказ №МО-2 от 26.04.2018 г. на Кмета на Община Хасково е постъпила в съда на 18.05.2018 г., без данни за изпращането ѝ на по-ранна дата. Към жалбата е приложено Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на 14.05.2018 г., с което В.Д.Д. упълномощава Д.Д.Д. да я представлява пред съдилищата в Р.България в съдебни производства, свързани с поземлен имот 77195.723.72 по КК на гр.Хасково, включително с правото да преупълномощава адвокат. Приложено е и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адвокат М.Г. да подаде жалба до съда против мотивирания отказ от името на всички жалбоподатели.
Като част от административната преписка по делото е представена Комбинирана скица за проектиране №103/19.01.2016 г. (л.60-66), видно от която като собственици на поземлен имот 77195.723.70 с площ по КК 586 кв.м. са вписани: 1.Г. П. Б.; 2. К. П. Б. и 4. Т. А. Т., като за имота има учредено право на ползване от Т. Т. Б.; като собственици на поземлен имот 77195.723.71 с площ по КК 366 кв.м. са вписани: 1.Г.В.М. и 2. С.В.И.; като собственици на поземлен имот 77195.723.72 с площ по КК 465 кв.м. са вписани: 1. наследници на В. И. Г.; 2. Д.Д.Д.; 3. наследници на Д.Д.Д. и 4. наследници на Е. В.Д. и като собственик на поземлен имот 77195.723.73 с площ по КК 334 кв.м. е вписан Д.А.Д..
Представени са и Удостоверения за наследници на К. П. Б. (л.49), на Т. А. Т. (л.52) и на В. И. Г. (л.50).
Допълнително от жалбоподателите са представени и приети като доказателства по делото Удостоверение за наследници на П. Ц. М.(л.89) и Нотариални актове: №79 от 05.04.1963 г. (л.87); №174 от 24.11.1986 г. (л.88); №59 от 16.11.1987 г. (л.90); №140 от 12.12.1997 г. (л.91); №73 от 05.03.1940 г. (л.92) и №190 от 06.11.1997 г. (л.95).
По делото беше прието и заключение на съдебно-техническа експертиза (л.106-108), изготвено от вещо лице инж.Д.К. по подробно поставени въпроси.
В заключението се съдържат констатации за съответствие между идентификаторите на процесните имоти по кадастрална карта и „старите” им планоснимачни номера на дворни места по кадастрален план, като: ПИ 77195.723.71 съответства на дворно място с пл.№1939; ПИ 77195.723.72 съответства на дворно място с пл.№1940 и ПИ 77195.723.73 съответства на дворно място с пл.№1941.
Съгласно Кадастралния, застроителния и регулационния планове, одобрени със Заповед №РД-14-03-172 от 03.12.1984 г., процесните имоти са урегулирани в квартал за жилищно, комплексно, високо застрояване.
Съгласно Решение №657 от 23.05.2003 г. на Общински съвет град Хасково за одобряване на подробен устройствен план – план за улична регулация на част от Централна градска част на град Хасково и образуване на нови квартали, всички поземлени имоти (дворни места с планоснимачни номера 1935, 1936, 1937, 1938, 1939, 1940, 1941, 1943, 1944, 1945, 1946 и 1947) в новообразувания квартал 302, са урегулирани в общ УПИ №I за жилищно строителство. Непроменен остава плана за застрояване, т.е. за горното УПИ №I в квартал 302 и за части от съседните квартали 301 и 305 остава предвидено комплексно високо застрояване.
Съгласно преписките и заповедите към тях за изменение на ПУП – планове за регулация и планове за застрояване, от УПИ №I в квартал 302 са образувани в периода 2002 – 2013 година четири нови УПИ с №№II, III, IV и V. УПИ №I е останал за жилищно строителство – комплексно, високо застрояване, включващ освен процесните три ПИ и ПИ 77195.723.70 (стар пл.№1935), 77195.723.74 (стар пл.№1944), 77195.723.63 (стар пл.№1945), 77195.723.62 (стар пл.№1946) и 77195.723.67 (стар пл.№1937). Видно от приложените към заключението копия на заповедите, освен в регулация са извършени и изменения в застроителния план на квартала. Към днешна дата предвиденото комплексно високо застрояване по плана от 1984 г., засягащо квартал 302 и частично квартали 301 и 305 не е отменено.
Вещото лице дава заключение, че Кадастралния, регулационния и застроителния планове, одобрени със Заповед от 1984 година (КРЗП 1984 г.) за ПИ 77195.723.71, ПИ 77195.723.72 и ПИ 77195.723.73 е предвиждал да бъдат в един жилищен квартал, отреден за жилищно, високо, комплексно застрояване. Това е действащият план към 31.03.2001 година – датата на която влиза в сила ЗУТ.
Няма данни за прилагане на действащия към тази дата регулационен план за ПИ 77195.723.71, ПИ 77195.723.72 и ПИ 77195.723.73 – няма данни за изравняване на дяловете на собствениците, няма данни за изплащане на обезщетения по отчуждителни производства, няма данни за сключвани окончателни договори за прехвърляне право на собственост. Към днешна дата са запазени на място (на терена) непроменени всички имотни граници на посочените имоти.
Сроковете по §6, ал.2 и ал.4 от ЗУТ за прилагане на действащия към 31.03.2001 г. регулационен план са изтекли. Няма данни за започнати производства по прилагане на дворищнорегулационния план в срока по §6, ал.2 и ал.4 от ЗУТ.
УПИ №I в квартал 302 не представлява обект на публична собственост по действащия регулационен план.
С предложението за изменение на плана за регулация, по което е постановен Мотивираният отказ, не се предвижда образуване на урегулирани поземлени имоти без изход.
Има изменения на ПУП – ПР и ПЗ за четири от имотите, включени в УПИ №I по плана от 1984 г., като копия от заповеди за изменения на ПУП с вписани основания за това са приложени като приложения 4, 5, 6, 7 и 8 към заключението.
С оглед Решение №675 от 23.05.2003 г. на ОбС за одобряване на ПУП – план за улична регулация и образуване на нови квартали, както и частичните изменения на плановете за регулация и застрояване в квартал 302, а така също и нанесените върху действащия план визи за строителство в същия квартал, към настоящия момент не е възможно да се реализира предвиденото в УПИ №I застрояване по ПЗ от 1984 година.
Внесеният към заявлението Проект от декември 2017 г. отговаря на изискванията за одобряване съгласно §8 от ПР на ЗУТ, т.е. предлаганите вътрешни регулационни линии са поставени в съответствие с имотните граници.
Съдът намира жалбата да процесуално допустима за разглеждане по следните съображения:
Жалбата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и изхожда от надлежни страни, за които е налице правен интерес от търсената защита.
С оглед характера на акта – Мотивиран отказ, с който на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ се отказва да бъде издадена заповед за разрешаване изработване на проект за изменение на подробен устройствен план – плана за регулация на изброени поземлени имоти, то с правен интерес от обжалване на акта безспорно разполагат лицата, поискали отказаното разрешение. На първо място това са жалбоподателите: Д.А.Д., Г.В.М. и Д.Д.Д., подписали Заявление Рег.индекс: 94Д-2157-2/08.12.2017 г. Доколкото административният орган е приел, че така подаденото Заявление Рег.индекс: 94Д-2157-2/08.12.2017 г. изхожда от всички възложители, вписани в приложения към него Проект за изменение на ПУП – ПР, на които поименно е изпращал писма за отстраняване на нередовности и поотделно е изпратил копие от издадения Мотивиран отказ, то жалбоподателите С.В.И. и В.Д.Д. следва да се разглеждат като лица, участвали в административното производство по издаване на акта, който е с неблагоприятен за тях характер, а оттам и за разполагащи с правен интерес да обжалват Мотивирания отказ.
В чл.135, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че лицата по чл.131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината. Според разпоредбата на чл.131 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, а според ал.2, т.1 на чл.131, непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са имотите – предмет на самия план. В административната преписка се съдържат данни, че жалбоподателите Г.В.М. и С.В.И. са вписани в кадастралния регистър като собственици на ПИ 77195.723.71; Д.Д.Д. и В.Д.Д. са вписани в кадастралния регистър като собственици на ПИ 77195.723.72 и Д.А.Д. е вписан в кадастралния регистър като собственик на ПИ 77195.723.73, което легитимира всички жалбоподатели като лица по чл.131 от ЗУТ и разполагащи с правен интерес да оспорват Мотивиран отказ №МО-2 от 26.04.2018 г. на Кмета на Община Хасково в обжалваната му част, засягаща ПИ 77195.723.71, ПИ 77195.723.72 и ПИ 77195.723.73 (по-нататък имотите ще бъдат посочвани само с последните им цифри).
От представените по делото Известия за доставяне на пощенски пратки се установява, че всеки от петимата жалбоподатели поотделно е получил копие от Мотивирания отказ на дата 03.05.2018 г. От тази дата започва да тече предвиденият в чл.215, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗУТ срок за подаване на жалба срещу акта – 14-дневен от съобщаването му. Следва да се има предвид също, че към 03.05.2018 г. е била действаща разпоредбата на чл.61, ал.2 от ГПК, в редакцията ѝ, обн.ДВ бр.86 от 27.10.2017 г. (Нова), отменена ДВ бр.65 от 2018 г. (в сила от 01.09.2018 г.), според която „Сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл.154, ал.1 от Кодекса на труда…“. Тази разпоредба е била приложима в административното производство на основание чл.144 от АПК (доколкото в Дял трети на АПК не е уреден въпросът относно изчисляването и спирането на сроковете) до изменението на чл.144 от АПК с §10 от ЗР на ЗИД на ГПК, обн.ДВ бр.42 от 22.05.2018 г. Четиринадесетдневният срок за обжалване на Мотивирания отказ, съгласно чл.60, ал.5 от ГПК, се изчислява от 04.05.2018 г. Тъй като в чл.154, ал.1 от КТ „6 май – Гергьовден“ е посочен като официален празник, то съгласно действащите в периода редакции на цитираните по-горе разпоредби, на този ден срокът не тече. Ето защо срокът за обжалване изтича на 18.05.2018 г. (присъствен ден), съответно жалбата е подадена в срок по отношение на всички жалбоподатели.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на административния акт в обжалваната му част, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
С оспорения Мотивиран отказ се отказва, на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ, да бъде издадена заповед за разрешаване изработване на проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП) – плана за регулация (ПР). Съгласно чл.135, ал.1 от ЗУТ, лицата по чл.131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а според чл.135, ал.3 от ЗУТ компетентният орган по ал.1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Доколкото Заявление Рег.индекс: 94Д-2157-2/08.12.2017 г. е подадено до Кмета на Община Хасково и касае имоти на територията на същата община, то Кметът на Община Хасково е административният орган, разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде акт от вида на процесния.
От цялата административна преписка, включително от съдържанието на представения от заявителите проект за изменение на ПУП – ПР за част от кв.302, е видно, че същите желаят от УПИ I за жилищно строителство да се образуват нови урегулирани поземлени имоти (УПИ VIII–723.71; УПИ XI–723.72 и УПИ X–723.73), съответстващи на собствеността върху имотите – ПИ 71, ПИ 72 и ПИ 73, като искат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, съответно претендират прилагане на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ. Според разпоредбата на §8, ал.4 от ПР на ЗУТ, изменението на дворищнорегулационния план по ал.2, т.3 също се одобрява със заповед на кмета на общината, респективно Кметът на общината издава заповед за отказ по исканото изменение на плана.
Спазена е изискуемата писмена форма за валидност на административния акт, който е подписан от издателя си. В акта са изложени правни и фактически основания за издаването му, като издателят е възприел изцяло даденото на основание чл.135, ал.4 от ЗУТ становище на Главния архитект на общината, в което са изложени мотиви включително за неприложимост на §8 от ПР на ЗУТ като основание за исканото изменение.
Съдът приема, че така изложените от фактическа страна мотиви са достатъчно ясни и дават възможност оспореният акт да бъде проверен по същество.
На първо място следва да се посочи, че не се споделя изложеното в т.1 от мотивите на отказа, че доколкото заявителите не се легитимират като собственици на имотите с документи за собственост, то те не са заинтересувани лица по смисъла на чл.131 от ЗУТ, съответно съгласно чл.135, ал.1 от ЗУТ не могат да правят искания за изменение на устройствения план. Това на практика е съображение за недопустимост на подаденото заявление, което противоречи както на доказателствата по делото, така и на възприетото от самия административен орган по време на производството – че заявителите са собственици на поземлените имоти. Кметът на общината не само се произнася с акта си по същество по подаденото заявление, но от документите в преписката е видно дори, че писмено указва на подателите (писмо Рег.индекс: 94Д-2157-2#1/05.01.2018 г.), че като собственици имат право „да процедират изменение на плана за регулация и застрояване“ при условията на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ.
В мотивите на решението по допустимостта на жалбата вече се развиха подробни съображения, че всеки от петимата жалбоподатели поотделно е вписан в кадастралния регистър като собственик, съответно: Г.В.М. и С.В.И. – на ПИ 71; Д.Д.Д. и В.Д.Д. – на ПИ 72 и Д.А.Д. – на ПИ 73, което на основание чл.131, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗУТ ги определя като заинтересувани лица да поискат изменение на ПУП – ПР.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, е налице съответствие между идентификаторите на процесните имоти по кадастрална карта и „старите” им планоснимачни номера на дворни места по кадастрален план, като: ПИ 71 съответства на дворно място с пл.№1939; ПИ 72 съответства на дворно място с пл.№1940 и ПИ 73 съответства на дворно място с пл.№1941. В заключението е посочено, че съгласно Решение №657 от 23.05.2003 г. на Общински съвет град Хасково за одобряване на ПУП – план за улична регулация на чест от Централна градска част на град Хасково и образуване на нови квартали, всички поземлени имоти (дворни места с планоснимачни номера 1935, 1936, 1937,1938, 1939, 1940, 1941, 1943, 1944, 1945, 1946 и 1947) в новообразувания квартал 302, са урегулирани в общ УПИ №I за жилищно строителство. Вещото лице е констатирало също, че към днешна дата са запазени на място (на терена) непроменени всички имотни граници на посочените имоти.
Собственически права върху имотите жалбоподателите удостоверяват и с допълнително представените по делото документи за собственост и удостоверения за наследници, както следва:
Съгласно Нотариален акт (НА) №79 от 05.04.1963 г., П.Ц. е призната за собственик по наследство и завещание на парцел VIII, който се отрежда за дворище планосимачен номер 1286 в квартал 302 по плана на гр.Хасково, утвърден със Заповед №1589/1958 г. С НА №174 от 24.11.1986 г. П. Ц. М.дарява на внука си Г.В.М. собствения си недвижим имот, а именно: ½ идеална част от имот планоснимачен номер 1939 в квартал 301 по плана на гр.Хасково, одобрен със заповед №205/1981 г. Според Удостоверение за наследници №1038/04.05.2001 г. жалбоподателите С.В.И. и Г.В.М. (роден 1967 г.) са пълния кръг наследници на П. Ц. М.. Според НА №59 от 16.11.1987 г. Г.В.М. дарява на И. Д. М. ¼ идеална част от имот планоснимачен номер 1939 в квартал 298 по плана на гр.Хасково, одобрен със заповед №РД 14-03-172/1984 г. С НА №140 от 12.12.1997 г. И. Д. М. дарява същия имот на жалбоподателя Г.В.М. (роден 1967 г.), неин син.
Съгласно НА №73 от 05.03.1940 г. В. И. Г. купува следния недвижим имот: урегулирано дворно място и сгради, намиращи се в квартал №50, парцел VIII на гр.Хасково. Според Удостоверение за наследници изх.№ГРАОН1-610/03.09.2018 г. Д.Д.Д. и В.Д.Д. са пълният кръг наследници на В. И. Г..
Според НА №190 от 06.11.1997 г. Д.А.Д. купува следния недвижим имот: дворно място, представляващо имот с планоснимачен №1941, урегулиран, в квартал 301 по плана на гр.Хасково, утвърден със заповед №РД-14-03-172/1984 г.
От така изложеното следва, че всеки от жалбоподателите поотделно има право да поиска претендираното изменение по отношение на поземлените имоти, на които е собственик.
При преценка законосъобразността на отказа на административния орган, съобразно изискванията на §8 от ПР на ЗУТ, съдът намира следното:
Разпоредбата на §6, ал.1 от ПР на ЗУТ предвижда, действащите към деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове да запазят действието си.
Съгласно ал.2 на §6 от ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането.
Разпоредбата на §8 от ПР на ЗУТ регламентира, че след изтичане на сроковете по §6, ал.2 от същия закон, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. Собствениците на такива поземлени имоти могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.
ЗУТ е обнародван ДВ бр.1/2001 г. и е в сила от 31.03.2001 г.
За да е допустимо и основателно искане за прилагане на §8, ал.1 от ЗУТ, следва да са налице няколко предпоставки. На първо място, действащият към 31.03.2001 г. дворищнорегулационен план трябва да е влязъл в сила и да предвижда изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели или заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти. Такива планове запазват отчуждителното действие, което имат по силата на чл.110 от ЗТСУ(отм.) до 6 месеца от влизане в сила на ЗУТ, респективно могат да бъдат приложени „по досегашния ред” – редът предвиден в ЗТСУ(отм.), до 31.09.2001 г. След изтичане на този срок отчуждителното им действие се прекратява и това е основание за изменението им при условията и по реда на ЗУТ – по писмено искане на заинтересуваните собственици Общинската администрация служебно изменя дворищнорегулационните планове, като поставя в съответствие новите вътрешни регулационни линии по съществуващите граници на поземлените имоти.
Безспорно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че действащи към датата на влизане в сила на ЗУТ (31.03.2001 г.) са Кадастралния, застроителния и регулационния планове на ж.к. „Р.“ – гр.Х., одобрени със Заповед №РД-14-03-172 от 03.12.1984 г. – Приложение 1 (л.109) и Приложение 2 (л.110) към заключението. Вещото установява, че Кадастралния, регулационния и застроителния планове, одобрени със Заповед от 1984 година, за ПИ 77195.723.71, ПИ 77195.723.72 и ПИ 77195.723.73 са предвиждали те да бъдат в един жилищен квартал, отреден за жилищно, високо, комплексно застрояване.
Според заключението на експертизата, няма данни за прилагане на действащия към тази дата регулационен план за ПИ 77195.723.71, ПИ 77195.723.72 и ПИ 77195.723.73 – няма данни за изравняване на дяловете на собствениците, няма данни за изплащане на обезщетения по отчуждителни производства, няма данни за сключвани окончателни договори за прехвърляне право на собственост. Няма данни за започнати производства по прилагане на дворищнорегулационен план в срока по §6, ал.2 и ал.4 от ЗУТ. Към днешна дата са запазени на място (на терена) непроменени всички имотни граници на посочените имоти.
Според заключението, с представеното като Приложение 3 към него (л.111) Решение №657 от 23.05.2003 г. на Общински съвет Хасково за одобряване на Подробен устройствен план – план за улична регулация на част от Централна градска част на град Хасково и образуване на нови квартали, всички поземлени имоти (дворни места с планоснимачни номера 1935, 1936, 1937,1938, 1939,1940, 1941, 1943, 1944, 1945, 1946 и 1947) в новообразувания квартал 302, са урегулирани в общ УПИ №I за жилищно строителство. Непроменен остава плана за застрояване, т.е. за горното УПИ №I в квартал 302 и за части от съседните квартали 301 и 305 остава предвидено комплексно високо застрояване. УПИ №I в квартал 302 не представлява обект на публична собственост по действащия регулационен план.
При изслушването му в съдебно заседание на 20.12.2018 г. вещото лице инж.Д.К. се запозна и с допълнително представения по делото от ответника „План извадка, одобрен със Заповед РД-14-03-172/1984 г.“ (л.105), при което заяви, че при одобряването им през 1984 г. КЗРП е бил материализиран на един носител – изчертан на паус, а представената „План извадка“ е извадка от цифров модел, т.е. създадена с компютър много след одобряването на плана от 1984 година. Според вещото лице, план извадката би могла да представлява извадка от кадастрален и регулационен план в цифров вид, но същата е непълна, тъй като в нея липсва застрояването съобразно застроителния план. Освен това вещото лице счита, че същата „не е коректна“, доколкото на нея не се вижда „къде е затворен“ кв.301. Вещото лице отговаря, че в процесния участък на този „План извадка“ не се вижда дворищна регулация, като по принцип „уличнорегулационните линии са в червен цвят, а дворищнорегулационните, или вътрешните още наречени, са в син цвят“. Вещото лице сочи още, че процесните имоти, заедно със съседните, по Кадастрален, регулационен и застроителен план, одобрен със заповедта от 1984 г., са обединени в един жилищен квартал, без да има номер на парцела. По застроителен план е било предвидено да се изгради „един жилищен квартал … с комплексно застрояване, с големи сгради и т.н., и затова вътре няма дворищна регулационна линия“. Уточнява, че нанесеното с червени и сини линии на Приложение 2 към заключението му, това е „нанесената действаща към днешна дата улична и дворищна регулация“. В 2003 година, когато се одобрява плана по Приложение 4 към заключението, с номер на квартала 302, в кв.302 има само един парцел с номер I, отреден за комплексно високо свързано застрояване.
Въз основа на приетите писмени доказателства и заключението на експертизата, съдът приема, че не са били налице предпоставките за прилагане на §8, ал.4, вр.ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ.
В действащия до приемането на ЗУТ Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), обн.ДВ бр.29 от 10.04.1973 г., в сила от 01.06.1973 г. (отменен 31.03.2001 г.) са били регламентирани видовете териториалноустройствени планове, като в Раздел III са залегнали правилата за общите и подробни градоустройствени планове, създавани за отделни населени места. В чл.20, ал.1 са изброени видовете подробни планове, а в чл.21, ал.1 (редакция обн.ДВ, бр.29 от 1973 г., до изм. с ДВ бр.34 от 2000 г.) е предвидено, че застроителният и регулационен план като единна градоустройствена форма обхваща: 1. застроителен и регулационен план за обществените мероприятия (мероприятия на общините и държавата, юридическите лица); 2. застроителен и регулационен план за дворищнорегулационните парцели (дворищнорегулационен план). Според чл.22 от ЗТСУ(отм.), със застроителен и регулационен план се предвиждат: 1. мероприятия на общините и държавата по архитектурно-градоустройственото изграждане, преустройство и развитие на населеното място и свързаната с него зона на влияние – изграждане на комуникационно-транспортни и съобщителни системи, селищни центрове, сгради и комплекси на системите за обществено обслужване, системи и инженерно-технически мрежи за благоустрояването, системи за отдих и спорт, производствени и складови зони и др.; 2. мероприятия на юридическите лица, като строителство на сгради и съоръжения и създаване на терени за стопанските и обществените им нужди; 3. терени за обществено жилищно строителство. Според чл.23 от ЗТСУ(отм.), със застроителен и регулационен план могат да се групират за индивидуално комплексно жилищно строителство урегулирани и неурегулирани имоти, а според чл.24 от същия закон, със застроителен и регулационен план могат да се създават квартали или самостоятелни части от квартали за строеж от общината на гаражи и паркинги за леки моторни коли за продажба или за отдаване под наем на граждани от съответните жилищни комплекси и квартали при спазване на установените санитарно-хигиенни изисквания. Според чл.27, ал.1 (редакция обн.ДВ, бр.29 от 1973 г., до изм. с ДВ бр.34 от 2000 г.), със застроителен и регулационен план се образуват дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно строителство. В чл.28, ал.1 (в същата редакция) е предвидено, че дворищнорегулационни парцели се образуват чрез: а) урегулиране на пълномерни имоти; б) урегулиране на маломерни имоти (по повърхност или по лице) при съответно упълномеряване и в) урегулиране на имоти или на части от имоти в общ (съсобствен) парцел.
При действието на така цитираните разпоредби към 1984 г., може да се направи категорично заключение, че одобреният със Заповед №РД-14-03-172 от 03.12.1984 г. на Първи зам.-министър на МССУ (на основание чл.73 и чл.76 от ППЗТСУ) Кадастрален, застроителен и регулационен план не представлява дворищнорегулационен план по смисъла на чл.21, ал.1, т.2 от ЗТСУ(отм.). Със същия се групират имоти за комплексно жилищно строителство, а не се образуват дворищнорегулационни парцели по реда на чл.28, ал.1 от ЗТУС(отм.) в действащата към този момент редакция на нормата.
Раздел II на Глава пета от ЗТСУ(отм.) е озаглавен „Отчуждения и обезщетения по дворищнорегулационния план“. В съдържащата се в този раздел норма на чл.110 е посочено, че: ал.1 „Недвижимите имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях), придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план“ и ал.2 „Длъжник по дворищнорегулационния план е собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях, както и всеки последващ приобретател на парцела.“ Доколкото при тази нормативна регламентация отчуждителното действие е предвидено само за дворищнорегулационните планове, разпоредбата на §8 от ПР на ЗУТ урежда прекратяването на отчуждителното действие именно на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти. В процесния случай се установява, че по отношение на ПИ 71, ПИ 72 и ПИ 73 няма данни за изравняване на дяловете на собствениците, за изплащане на обезщетения по отчуждителни производства или за сключвани окончателни договори за прехвърляне право на собственост, именно с оглед на това, че одобреният през 1984 г. КЗРП, който е действащ към влизане в сила на ЗУТ, няма отчуждителното действие на дворищнорегулационен план. В тази връзка изразеното в т.2 на Мотивирания отказ становище на административния орган за неприложимост на §8 от ПР на ЗУТ като основание за изменение на ПУП – ПР е правилно.
Въпреки това административният орган е следвало да прецени поисканото със Заявление Рег.индекс: 94Д-2157-2/08.12.2017 г. издаване на заповед за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП – план за регулация и съобразно условието на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ, според което влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът. Явно е от доказателствата по делото, че искането е подадено от собствениците на ПИ 71, ПИ 72 и ПИ 73, които към момента на подаването му и по сега действащия ПУП представляват част от УПИ I, кв.302 по КК на гр.Хасково, както и се установява от заключението на експертизата, че към днешна дата са запазени на място (на терена) непроменени всички имотни граници на посочените имоти. Поисканото от собствениците на тези имоти – регулационните линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, би могло да бъде осъществено и чрез изменението на действащия ПУП – ПР, като разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗУТ (редакция ДВ, бр.13 от 2017 г.) дори предвижда, че при наличие на някое от основанията по чл.134, ал.1 и 2 компетентният орган по ал.1 може да нареди служебно със заповед да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план.
В случая незаконосъобразно на заявителите е отказано с мотива по т.3 от Мотивирания отказ, че за изменение на плана при условията на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ следва да поискат едновременно и изменение на плана за застрояване, тъй като при промяна само на плана за регулация се нарушавала нормата на чл.15, ал.8 от ЗУТ. Чл.15, ал.8 от ЗУТ има следното съдържание: „Строителство в урегулирани поземлени имоти, чиито граници се променят с плана за регулация по реда на ал.3, не се разрешава, когато в резултат на изменението на плана за регулация планът за застрояване за съответните урегулирани поземлени имоти е в противоречие с действащите устройствени правила и нормативи“. Тази разпоредба в случая е неприложима, тъй като касае разрешаване на строителство, а няма законова забрана влязъл в сила План за регулация да се изменя самостоятелно.
В заключението на съдебно-техническата експертиза се съдържа установяване, че в периода 2002 – 2013 година, съгласно издавани от Кмета на Община Хасково заповеди за изменение на ПУП – планове за регулация и на планове за застрояване (Приложения 5, 6, 7, 8 и 9 към заключението), от УПИ I в квартал 302 са образувани четири нови УПИ с №№II, III, IV и V, като УПИ I е останал за жилищно строителство – комплексно, високо застрояване, включващ освен процесните ПИ 71, ПИ 72 и ПИ 73, също така и ПИ 70, ПИ 74, ПИ 63, ПИ 62 и ПИ 67 (Приложение 10 към заключението).
От представените Заповед №767/12.07.2004 г. (л.114), Заповед №243/07.03.2006 г. (л.115) и Заповед №928/18.07.2008 г. (л.116) на Кмета на Община Хасково е видно, че е одобрявано самостоятелно изменение на Подробен устройствен план – изменение на плана за регулация в кв.302 на гр.Хасково, като от поземлени имоти по КК на града са образувани УПИ III и УПИ IV, без да е изменян Плана за застрояване. Според вещото лице към днешна дата предвиденото комплексно високо застрояване по плана от 1984 г., засягащо квартал 302 и частично квартали 301 и 305 не е отменено. Поставяйки пред заявителите изискване за „процедиране“ изменение и на плана за застрояване, каквото законът не изисква, административният орган нарушава и принципите на равенство, последователност и предвидимост, регламентирани в чл.8, ал.2 и чл.13 от АПК, като при еднакви условия третира сходните случаи различно. Още повече, че при одобряването на ПУП – план за улична регулация с Решение №657/23.05.2003 г. планът за застрояване от 1984 г. не е бил изменен, в резултат на което образуваният тогава УПИ I за жилищно строителство попада върху предвиденото комплексно застрояване. Видно от нанасянето върху копието от КРЗ план от 1984 г. (л.110), към настоящия момент върху така предвиденото комплексно застрояване попадат и УПИ II, УПИ IV и УПИ V, но не и частта от УПИ I, в която са ситуирани имотите на жалбоподателите. Вещото лице дава и заключение, че с оглед Решение №675 от 23.05.2003 г. на ОбС за одобряване на ПУП – план за улична регулация и образуване на нови квартали, както и частичните изменения на плановете за регулация и застрояване в квартал 302, а така също и нанесените върху действащия план визи за строителство в същия квартал, към настоящия момент не е възможно да се реализира предвиденото в УПИ I застрояване по ПЗ от 1984 година.
Доколкото вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е установило също, че с предложението за изменение на плана за регулация, по което е постановен Мотивираният отказ, не се предвижда образуване на урегулирани поземлени имоти без изход, както и че внесеният към заявлението Проект от декември 2017 г. отговаря на изискванията за одобряване, като предлаганите вътрешни регулационни линии са поставени в съответствие с имотните граници, то административният орган следва да извърши нова преценка на заявлението единствено за наличието на условието по чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ и разреши изработването на проект за изменение на плана.
Мотивираният отказ следва да бъде отменен в обжалваната му част, а тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, преписката в тази ѝ част следва да бъде изпратена на Кмета на Община Хасково като компетентния за произнасяне орган.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1, предл.първо от АПК, на жалбоподателите се дължат направените по делото разноски – внесена държавна такса в размер на 10 лв. за всеки от тях – общо 50 лв.; заплатено общо възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лв. и заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 16.05.2018 г. адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв., платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Мотивиран отказ №МО-2/26.04.2018 г. на Кмета на Община Хасково в обжалваната му част, с която се отказва да бъде издадена заповед за разрешаване изработване на проект за изменение на подробен устройствен план – плана за регулация на ПИ 77195.723.71, ПИ 77195.723.72 и ПИ 77195.723.73, представляващи част от УПИ I, кв.302 по КК на гр.Хасково и
ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на Община Хасково за ново произнасяне по Заявление Рег.индекс: 94Д-2157-2/08.12.2017 г., в частта му, касаеща ПИ 77195.723.71, ПИ 77195.723.72 и ПИ 77195.723.73 по кадастралната карта на гр.Хасково, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на: Г.В.М., ЕГН **********,***; С.В.И., ЕГН **********,***; Д.Д.Д., ЕГН **********,***; В.Д.Д., ЕГН **********,*** и Д.А.Д., ЕГН **********,***, общо разноски по делото в размер на 900 (деветстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: