№ 262
гр. Пазарджик , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и П. година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201718 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. И. Р., ЕГН- **********, с адрес с. С., обл.
Пазарджик, ул. „14-та“ № 2, чрез пълномощника адв. П. П. от ПзАК, против
Наказателно постановление № 20-0340-001464 от 29.10.2020 г. издадено от
Началник РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик, с което са наложени
санкции, както следва:
- за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2
от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева;
- за нарушение на 100 ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от
ЗДвП- глоба в размер на 10 лева;
- за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в
размер на 20 лева;
- за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП на основание члц185 от ЗДвП- глоба
в размер на 20 лева.
1
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и
неизвършване на вменените нарушения. Иска се отмяна на НП. Не се прави искане
за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят участва лично и с процесуален
представител, чрез който поддържа жалбата и ангажира доказателства. Излага се
бланкетна позиция за отмяна на НП, като в предоставения от съда срок за
представяне на съображенията за направеното искане в писмен вид, по делото не
са постъпили такива. Не се прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
процесуален представител. С АНП е изпратено писмено становище, в което са
изложени аргументи за законосъобразност на НП и се иска неговото
потвърждаване. Прави се възражение за прекомерност на евентуално
претендираното адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 24.10.2020 г., около
20,30 часа в с. С., на ул. „П.“, в посока на движение към Кметството на селото,
находящо се на ул. „П.“ № 71, е управлявал лек автомобил „...“ с рег. № ...,
собственост на К.С.В., като при извършената му проверка не е представил
СУМПС и КТ, както и СРМПС на управлявания автомобил. Установено било, че
управляваното МПС нямало валиден ГТП, както и че на водачът управлявал с НП
№ 20-5310-000271 влязло в сила и незаплатено в законоустановения срок.
С оглед на така установеното от св. Е.П.- мл. автоконтрольор в РУ-
Септември, против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл.№ 351394/24.10.2020
г. за извършени нарушения на чл.100 ал.1 т.1 и т.2, чл.147 ал.1 и чл.190 ал.3 от
ЗДвП. Актът бил предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя, който
вписал в него, че имал възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 29.10.2020 г. било издадено атакуваното
НП. Същото било връчено лично на санкционираното лице на 01.11.2020 г.
Жалбата против НП била депозирана от надлежно упълномощен от наказаното
лице адвокат (л.6) чрез АНО до съда по пощата на 06.11.2020 г., видно от
2
пощенското клеймо на плика (л.7), поради което е процесуално ДОПУСТИМА
като подадена в срока по чл.59 ал. ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния
съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Е.П., Ф.
Д., Д. К., Е.Р., И.Н. и Т.К.. Съдът възприема в цялост приобщените по делото
писмени доказателства, както и събраните гласни доказателства, тъй като при
преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Първо следва да се каже, че при извършената цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, съдът констатира,
че АНП е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и
свидетел, след което е предявен и връчен на нарушителя. Съставен е от
компетентен орган в кръга на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата
и мястото на нарушенията. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно
упълномощен. че АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове. В
АУАН и НП обаче нарушенията не са описани точно и ясно, като не са изложени
всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно
възприетата правна квалификация. Освен това съдът намира, че е нарушен и
материалния закон.
Относно нарушенията по пункт І и пункт ІІ от НП- по чл.100 ал.1 т.1 и
чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Видно от описанието и на двете нарушения в АУАН и НП е, че водачът не е
представил СУМП и КТ, както и СРМПС на управлявания от него автомобил. От
показанията на актосъставителя св. Е.П. стана ясно, че при пристигането му на
място от неговите колеги- служители в РУ- Септември е разбрал, че
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил. Поради тази причина
полицейският служител извършил проверка на Р. и поискал за документите му за
проверка. В хода на същата установил по данни на самия водач, че той не носел в
себе си СУМПС и КТ към него, както и СРМПС на автомобила. Независимо от
3
така събраните данни в АУАН св. П. записал като обстоятелство на
констатираните от него нарушения и по конкретно като изпълнително деяние на
нарушенията, че водачът не е представил цитираните по-горе документи, а не че
не ги е носел. АНО в НП също е възприел и отразил, че водачът не представя
СУМПС, КТ и СРМПС. Непредставянето на тези документи не означава, че
водачът не ги носи със себе си, както изисква закона в разпоредбата на чл.100 ал.1
т.1 и т.2 от ЗДвП. Той може да не представи документите по субективни причини,
например не желае да представи на контролния орган документа и др. под.
На следващо място, по делото не бе доказано до необходимата степен на
несъмненост, че жалбоподателят е имал качеството на водач, т.е. че е управлявал
процесното МПС. В показанията си полицейските служители заявяват, че те
лично не са възприели Р. да е управлявал автомобила. Това им било заявено от
присъстващите на място лица, участвали в развилия се преди това инцидент.
Свидетелите П., Д. и К. заявяват, че са взели писмени обяснения от
присъстващите лица, в които сочели, че Р. бил пристигнал през заведението с
МПС „УАЗ“, управлявано от него. Такива обяснения обаче не са приложени към
АНП, нито са представени от АНО. От друга страна в показанията си свидетелите
И.Н., Т.К. и Е.Р. се установи, че до мястото на инцидента жалбоподателят заедно с
тях е пристигнал с автомобил „Субару“, управляван от св. Н. и че МПС „УАЗ“ е
било оставено пред заведението същия ден сутринта, поради това че имало
повреда, като до това място е било управлявано от св. Р., чиято собственост е
същото. Тези свидетелски показания не бяха оборени от нито едно от
доказателствата по делото, поради което и съдът им даде вяра.
При това положение по делото не се събраха убедителни доказателства, че
жалбоподателят не е носел в себе си СУМПС, КТ и СРМПС, както и това че той е
управлявал процесното МПС на инкриминираната дата и място. Поради тази
причина и съдът намира, че необосновано и незаконосъобразно е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност за извършени нарушения на
чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП и НП следва да бъде отменено в тази му част.
По отношение на нарушението по пункт ІІІ- по чл.147 от ЗДВП.
Съдът намира, че и в тази му част НП е незаконосъобразно и следва да се
отмени. Допуснати са СПН, тъй като не са спазени императивните изисквания на
чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при описание на нарушението в АУАН и НП,,
доколкото липсва ясно и точно описание на нарушението, на обстоятелствата, при
4
които е извършено и на доказателствата, които го потвърждават. В
постановлението се сочи само, че МПС няма валиден ГТП. Това е квалифицирано
като нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба императивно
регламентира задължението МПС, които се управляват и са регистрирани в
страната да бъдат представяни на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Тази норма пряко кореспондира с
нормата на чл.181 т.1 от ЗДвП, която предвижда санкция за собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения
срок превозно средство за технически преглед. Казано с други думи,
задължението за представянето на МПС на годишен технически преглед лежи
само върху собственика или оторизирано от него длъжностно лице. В случая е
посочено, че жалбоподателят е управлявал автомобил, който не е негова
собственост, а на лицето К.С.В., което се установи и от показанията на същото
лице. На следващо място не става ясно, защо АНО, а и актосъставителят, е приел,
че МПС няма валиден ГТП, като не е посочил изрично дали МПС не е било
представяно въобще на технически преглед или не е представено в срок и кой е
този срок, респ. кога е следвало да бъде представено МПС за ГТП или кога за
последно МПС е преминало ГТП. Описание в НП и в АУАН в тази насока липсва.
Дори в съдебно заседание тези обстоятелства не бяха изяснени чрез свидетелските
показания на полицейските служители, а и в АНП липсват писмени доказателства
относно тези обстоятелства. Не е описано по никакъв начин от кое обстоятелство
се съди, че МПС не е преминало периодичен технически преглед. Съгласно
разпоредбата на чл.29 ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,
регистрираните в страната МПС подлежат на задължителен технически преглед,
който се извършва всяка година преди изтичане на една година от предходния
преглед. Поради тази причина и горепосочените обстоятелства е следвало да
бъдат описани в акта и НП. На следващо място съгласно цитираните разпоредби
на ЗДвП и Наредбата е необходимо МПС да е регистрирано в страната. Вярно е,
че в описанието е посочен регистрационен номер, но това не означава
непременно, че МПС е регистрирано, тъй като е възможно неговата регистрация
да е била прекратена поради някаква причина. Липсата на описание на
обективните признаци на вмененото нарушение всякога накърнява драстично
правото на защита, т.к. обвиненото лице се брани срещу фактите, като ги оборва,
гради алиби и т.н., а при тяхната липса той е в невъзможност да стори това.
Всичко това е достатъчно основание НП по пункт ІІІ да се отмени.
5
По отношение на нарушението по пункт ІV- по чл.190 ал.3 от ЗДвП.
От описаното в НП се установява, че е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за това, че на процесната дата и място е бил водач на МПС, като е
имал влязло в сила НП с посочения номер, което не било заплатено в
законоустановения срок. На първо място не става ясно със соченото НП какво
наказание е наложено и само може да се предполага, че това е глоба, след като е
посочено, че „не е заплатено“. Неясно е обаче какъв е размерът на тази глоба, кога
е влязло в сила НП и в какъв срок е следвало да се изпълни задължението.
Съгласно НП жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на
задължението си по чл.190 ал.3 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че
наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда
при обжалване. Както се посочи вече, в НП и в акта липсва размера на наложената
глоба с НП. Освен това не е посочено кога е изтекъл срокът за доброволното
плащане, респ. до кога е следвало да се заплати глобата и от кога се счита, че е
извършено вмененото нарушение. Последното обстоятелство е от съществено
значение, тъй като датата на нарушението е означение за спазването на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Посочената в АУАН и НП дата на нарушението- 24.10.2020 г.
не може да се приеме за дата на извършване на това нарушение, а само за дата на
която същото е констатирано. Мястото на извършване на това нарушение също не
е посоченото в акта и НП, тъй като изпълнението на задължението следва да стане
по определен начин и на определено място, различно от ул. „П.“ в с. С.. Всичко
това опорочава атакуваното НП и в тази му част, тъй като не са спазени
изискванията за описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Такова описание липсва и в предхождащия го АУАН, с което е нарушена
разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН.
Дори обаче такъв порок да не съществуваше, то пак в тази част НП ще е
незаконосъобразно, т.к. посочената като нарушена разпоредба на чл.190 ал.3 от
ЗДвП не води до административнонаказателна отговорност, доколкото само
определя срок за доброволното изпълнение на публичното задължение, а от
неспазването му се поражда правото на държавата за принудително изпълнение
върху вземането. Последица от неплащането на глобата в срок може да бъде
начисляването на лихва, принудително изпълнение или налагане на ПАМ-
6
временно отнемане на СУМПС на водач по реда на чл.171 т.1 бук. „д“ от ЗДвП, но
не и санкциониране с глоба. Неплащането на глоба в срока за доброволно
изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба, т.е. да обосновава
ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Поради това НП в частта относно санкционирането за това нарушение
(Пункт ІV) ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Всичко изложено до тук дава основание на съда да направи извод, че
обжалваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения, поради което и следва да
бъде отменено. Всичко това не налага и обсъждането на други доводи по
същество.
Предвид изхода от делото и поради обстоятелството, че пред въззивната
инстанция са направени деловодни разноски в размер на 135,81 лева- платени
пътни разходи на св. Ф. Д., то същите на основание чл.190 ал.1 от НПК съгласно
чл.84 от ЗАНН, ще следва да останат за сметка на държавата. В този смисъл е и
практиката на върховната инстанция, намерила отражение в Тълкувателно
решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г. и Тълкувателно
решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0340-001464 от 29.10.2020 г.
издадено от Началник РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик, с което на А.
И. Р., ЕГН- **********, с адрес с. С., обл. Пазарджик, ул. „14-та“ № 2, са
наложени санкции, както следва:
- за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2
от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева;
- за нарушение на 100 ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от
ЗДвП- глоба в размер на 10 лева;
- за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в
7
размер на 20 лева;
- за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП на основание члц185 от ЗДвП- глоба
в размер на 20 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Пазарджик в
14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8