Р Е Ш Е Н И Е
№ 435
гр. Пловдив, 26
февруари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на шестнадесети февруари, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3068 по описа
на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
“РУБО
ГРУП” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Антон Тайнер”
№56, ЕИК *********, представлявано от адвокат Б.С.- пълномощник, обжалва Решение
с Рег.№32-312338 от 26.10.2020г. към митническа декларация MRN /Movement
Reference Number, Референтен номер за движение/ №18BG002002Н0011646 от 22.01.2018г.,
на директора на Териториална дирекция- Северна морска (ТДСМ) при Агенция
“Митници”, с което на дружеството жалбоподател са установени за досъбиране по
посочената декларация общо 436,59 лв. мито и общо 1 201,46 лв. данък върху
добавената стойност (ДДС).
Претендира се отмяна изцяло
на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото
разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 202). Подробни
съображения, подкрепящи заявеното в жалбата, се съдържат в приетите по делото
писмени бележки (лист 194-201) на адвокат С..
Ответникът- директор на
Териториална дирекция- Северна морска (ТДСМ) при Агенция “Митници“ (АМ), представляван
от юрисконсулт Л.С.- пълномощник (лист 122), изразява становище за неоснователност
на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е
прието становище с Вх.№801 от 15.01.2021г. (листи 118-121) от юрисконсулт Л.С. за
неоснователност на жалбата и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата, съдът констатира следното:
Оспореното решение
(листи 7, 10-17) е изпратено до дружеството жалбоподател по пощата като приложение
към писмо с Рег.№32-271020 от 27.10.2020г. (лист 9) на ответника по делото, получено
на 09.11.2020г., според приетото по делото заверено копие на известие за
доставяне (лист 8). От своя страна, жалбата (листи 5-6) е подадена чрез
ответника на 23.11.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това,
жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
На 21.01.2018г. в ТДСМ,
Териториално управление “Северна морска“ (ТУСМ) при Агенция “Митници“
жалбоподателят регистрира МД с МRN 18BG002002Н0011646 (листи 34-50), с която са
поставени под режим “допускане за свободно обращение“ общо 49 стоки, с държава
на износ Китай, няма деклариран произход, условие на доставка FOB НИНГБО.
Общата фактурна стойност на стоките по процесната МД е сумата от 21 580,
00 евро (EUR), при фиксиран курс от 1,95583 лв./EUR или общо 42 206,81 лв.
По процесната МД е начислено мито в общ размер от 1 639,21 лв. и ДДС от
общо 9 436,37 лв., които са заплатени.
Условия на доставката -
FOB (free on board) франко–борд по смисъла на Международни правила за тълкуване
на търговските термини (INCOTERMS
(ИНКОТЕРМС)), тук продавачът поема разноските по застраховането,
превозът на стоката до отправното пристанище/летище, където трябва да натовари
стоката на борда на превозното средство и да плати разноските във връзка с
износа по освобождаването на стоката за износ. Останалите разноски до
местоназначението в държавата на купувача се поемат от самия него. Наименование
на местонахождението - НИНГБО, Китай.
Към митническата
декларация за допускане за свободно обращение са приложени: търговска фактура (invoice)
№67278 от 24.12.2017г. (листи 54-56, 178-180), издадена към жалбоподателя от Intercontinental (HK) International
Import & Export co., Limited, на обща стойност от 21 580,00 EUR; линеен
коносамент №MSCUFN599730; спедиторски коносамент №SESNBО170849; допълнително
споразумение към договор за депозит от 14.12.2017 г.; фактура №3735 от 17.01.2018г.
(лист 59) за морско навло, терминални разходи и вътрешен транспорт; фактура
№486 от 21.01.2018г. (лист 60) за митнически услуги, пълномощно към фирма “ЕКСПРЕС-ЕКСПЕРТ
БГ“ ЕООД (листи 62-63); декларация за търговски кредити и финансов лизинг в
размер на над 5 000,00 лв. между местно и чуждестранно лице при внос и
износ на стоки и услуги (лист 58).
Извършена е повторна
митническа проверка, при която е прието за установено, че:
- стока №28 (лист 43) -
“работни ръкавици – 7 200 чифта; [РС=60]“, код по ТАРИК (TARIC[1]) **********, 435,00 кг. нето; с декларирана
митническа стойност (МС) в размер на 1 314,38 лв. или 0,18 лв./чифт;
декларирана цена – 3,02 лв./кг. Справедливата цена на Европейския съюз (ЕС) за
стоки с този код по КН (комбинирана номенклатура) е в размер на 16,47 лв./кг.;
- стока №38 (лист 46) -
“кутии за принадлежности – 1 000 броя (сгъваеми от картон и плат); [РС=16]“,
код по ТАРИК *********, 611,200 кг. нето; с декларирана митническа стойност 872,91
лв. или 0,87 лв./бр., декларирана цена- 1,43 лв./кг. Справедливата цена на ЕС
за стоки с този код по КН е в размер на 10,23 лв./кг.
Посочено е, че митническите
органи не разполагат с мостри от стоките.
Съответно,
декларираната на основание чл.70, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (МКС), митническа стойност
за гореописаните стоки е значително по-ниска от средностатистическите стойности
при внос на същия вид стоки със същата държава на произход. За сравнение са
използвани определените в §1, т.40 от ДР на ЗМ “справедливи цени“- оценки на
групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за
подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт,
произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено четири последователни години. Същите се предоставят на разположение
на държавите членки на ЕС чрез системата “ТЕЗЕЙ“ (“THESEUS“) на Съвместния
изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Като доказателство
по делото са приети разпечатки от системата “ТЕЗЕЙ“- за стока №28 (лист 124) и
за стока №38 (лист 123).
Предвид
възникналото съмнение, досежно обстоятелството дали декларираната МС за
процесните стоки може да бъде приета по реда на чл.70, §1 от МКС, са предприети
действия, съгласно чл.188, б.“б“ от МКС и чл.140, §1 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Правилник за
прилагане на Митническия кодекс на съюза (ППМКС)), с писмо Изх.№32-49085 от 13.02.2020г.
(листи 82-83) на началника на МП (митнически пункт) “Варна Запад“, адресирано
до управителя на дружеството жалбоподател, се изискват допълнителни документи,
доказващи, че декларираната стойност на стоките е действително заплатена или
подлежаща на плащане при продажбата им за износ за ЕС, начина на формиране на
продажната цена на стоките, търговско досие по сключената сделка и др. За
представяне на изисканите документи е определен 10-дневен срок от връчване на
писмото, което е направено на 26.06.2020г. на пълномощник, видно от нарочна
разписка, обективирана в писмото.
Като
приложение към писмо с Вх.№32-190868 от 03.07.2020г. (листи 84-85) от управителя
на “РУБО ГРУП” ООД, според оспореното решение, по преписката постъпват фактури
за извършени транспортни разходи и митнически услуги, копие на МД
№18BG002002Н0011646 от 22.01.2018г.; копия на банкови извлечения и платежни нареждания
за извършените разплащания с доставчика, и разходите по вноса; копие на допълнително
споразумение към договор за депозит от 14.12.2017г.; копие на декларация за търговски
кредити и финансов лизинг в размер на над 5 000 лв. между местно и
чуждестранно лице при внос и износ на стоки и услуги; 2 броя SWIFT: от
12.06.2018г. за платено задължение към китайското дружество INTERCONTINENTAL
(NK) INTERNATIONAL IMPORT EXPORT CO. LIMITED за стойност 15 000,00 EUR
(лист 86), в което като основание за плащане е посочена фактура №67278 от 14.12.2017г.;
и от 01.07.2020г. за платено задължение към китайското дружество
INTERCONTINENTAL (NK) INTERNATIONAL IMPORT EXPORT CO. LIMITED за стойност 10 428,40
EUR (лист 87). Като основание за заплащане са посочени фактури №67277, 67278 80
2017 18.
Въз
основа на представените платежни документи е прието за установено, че първото
плащане не е извършено в срок, посочен в представените документи- декларация да
търговски кредит и финансов лизинг в размер над 5 000,00 лв. между местно
и чуждестранно лице при внос и износ на стоки и услуги; допълнително
споразумение към договор за депозит от 14.12.2017г. Второто плащане от
01.07.2020г. е по две фактури, и освен, че не е извършено в срока за
разплащане, не може да се определи каква част от нето е по фактура №67278 от 14.12.2017г.
Пред
митническите органи не са представени достатъчно документи, изискуеми в
подкрепа на декларираната митническа стойност за процесните стоки, които да удостоверят
цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл.70 от МКС.
По
преписката е налична служебна бележка с Рег. инд. 32-220513 от 29.07.2020г. (листи
26-32), изготвена от ст. инспектор в Сектор “Митнически процедури“ на Отдел “Митническа
дейност“ в ТДСМ, адресирана до началника на МП “Варна Запад“, според което
становище, МС за стока с №28 от процесната МД следва да
бъде определена на основание чл.74, §2, б.“б“ от МКС, като се вземе предвид
декларираната митническа стойност по МД MRN №17BG002002H0129245 от 16.10.2017г. (лист
161) от 0,64 лв./бр.; а за стока №38 от процесната МД следва да се определи МС на
основание чл.74, §3 от МКС, във връзка с чл.144, §2 от ППМКС в размер на 3,15
лв./бр.
С писмо Рег.№32-225409 от
04.08.2020г. (листи 18-24) на ответника по делото се уведомява жалбоподателят,
че съмненията относно декларираната МС, съгласно чл.70 от МКС, по процесната МД
не са отпаднали. На основание чл.74, §2, б.“б“ от МКС за стока №28 МС е в
размер на 4 608,00 лв. (7200 бр. х 0,64 лв./бр.); а за стока №38 МС е в
размер на 3 150,00 лв. (1000 бр. х 3,15 лв./бр.), на основание чл.74, §3
от МКС, във връзка с чл.144, §2 от ППМКС. Жалбоподателят се уведомява, съгласно
чл.26, ал.1 от АПК, за започване на административно производство. На жалбоподателя
се предоставя възможност да изрази становище в 30-дневен срок от получаване на
писмото.
Според приетото по делото
заверено копие на известие за доставяне (лист 25), посоченото писмо е получено
на 17.08.2020г.
По делото не са ангажирани
доказателства за представено становище от жалбоподателя, след което е издадено
оспореното по делото решение .
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Настоящият състав на
съда намира, че оспореното решение е издадено от материално, териториално и
персонално компетентен орган по аргумент от разпоредбата на чл.19, ал.7 от ЗМ,
според която норма, за целите на прилагане на чл.29 от МКС, решения, взети без
предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго. От своя страна, чл.29 от МКС установява, че,
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите
на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е
подало предварително заявление. А според разпоредбата на чл.56 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС), начисляването на данъка при внос по
чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под
отчет по реда, определен за митническото задължение.
Според разпоредбите на
чл.70 от МКС, §1) Базата за митническата стойност на стоките е договорната
стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, коригирана при необходимост; §2) Действително платената или
подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва
да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета
страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са
платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните
стоки; §3) Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от
следните условия: а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане
или ползване на стоките от купувача, различни от някое от следните: i)
ограничения, наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи
в Съюза; ii) ограничения, засягащи географската област, в която стоките могат
да бъдат препродавани; iii) ограничения, които не влияят значително върху
митническата стойност на стоките; б) продажбата или цената не зависят от
условия или съображения, които не могат да получат стойностно изражение по
отношение на подлежащите на остойностяване стоки; в) никаква част от прихода от
всяка последваща препродажба, прехвърляне или ползване на стоките от купувача
не се получава пряко или косвено от продавача, освен в случаите, когато е
възможна подходяща корекция; г) купувачът и продавачът не са свързани или връзката
не е повлияла върху цената.
Според чл.74, §1 от МКС,
когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член
70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от §2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
А според посочената като
основание за издаване на оспореното по делото решение по отношение на стока №28
разпоредба на чл.74, §2, б.“б“ от МКС, Митническата стойност, определена в
резултат на прилагането на параграф 1, е договорната стойност на сходни стоки,
продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките,
подлежащи на остойностяване.
Когато митническите
органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от МКС,
те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация-
съгласно чл.140, §1 от ППМКС, а ако съмненията им не отпаднат и след
предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140, §2 от ППМКС, митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на
чл.70, §1 от МКС. В този случай следва се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност по чл.74 от МКС, като в тежест на митническите органи
е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки.
Съгласно чл.141, §1 от
ППМКС, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на
чл.74, §2, буква от а) до г) на МКС се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя,
като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки,
продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл.141, §2 от
ППМКС, прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в
разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно
чл.141, §3 от ППМКС, когато се установи повече от една договорна стойност на
идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните
стоки се използва най-ниската от тези стойности. Според чл.141, §5 от ППМКС,
договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема
предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или
сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност
се определя.
Съгласно чл.1, §2, т.14
от ППМКС, “сходни стоки“ означава - в рамките на определянето на митническата
стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка.
А според посочените като
основания за издаване на оспореното по делото решение разпоредби на чл.74, §3
от МКС, във връзка с чл.144, §2 от ППМКС, по отношение на стока №38, когато митническата стойност не може да се определи
съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от
Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата
и търговията; в) настоящата
глава. Когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, се
използват други подходящи методи. В този случай митническата стойност не може
да се определя въз основа на някое от следните: а) продажната цена в рамките на
митническата територия на Съюза на стоките, произведени на митническата
територия на Съюза; б) система, при която за определяне на митническата
стойност се използва по-високата от две възможни стойности; в) цената на
стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне; г) разходите за
производство, различни от изчислените стойности, които са определени за
идентични или сходни стоки по чл.74, §2, б.“г“ от МКС; д) цените за износ в
трета държава; е) минимални митнически стойности; ж) произволно определени или
фиктивни стойности.
Според чл.VII “Оценяване за митнически
цели“ от Общо споразумение за митата и търговията (ОСМТ), т.2(а) Стойността за митнически цели на една стока от
внос трябва да се основава на действителната стойност на тази стока, върху
която се определя митото, или на подобна стока, и не трябва да се основава на
стойността на стока от национален произход или на произволни или фиктивни
стойности.
Според чл.VII, т.2(б) от ОСМТ, “Действителната стойност“ би трябвало да е цената,
на която, по време и място, определени от законодателството на страната вносител,
такава или подобна стока се продава или предлага за продажба в обичайния ход на
търговията при условия на пълна конкуренция. В степента, в която цената на
такава или подобна стока се определя от количеството при дадена сделка, цената,
която трябва да се вземе под внимание, винаги се отнася или (i) до сравними
количества, или (ii) до количества, които не са по-малко благоприятни за
вносителите от тези, при които по-големият обем от стоката се продава в търговията
между страните на износа и вноса.
А според чл.VII, т.2(в) от ОСМТ, когато действителната цена не може да бъде установена в съответствие с
подточка (б) на тази алинея, стойността за митнически цели се основава на
най-близкия определим еквивалент на такава стойност.
За нуждите на съдебното
производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) с вещо лице И.Н.С.
и задачи, подробно формулирани от жалбоподателя в нарочна молба (лист 102). Според заключението
на вещото лице И.С. (листи
191-192), което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, и
съответстващо на останалите по делото доказателства, реално платената цена на
процесните стоки е 648,00 EUR за позиция №28 и 414,00 EUR за позиция №38, които
са част от стойността на стоките по инвойс №67278 от 14.12.2017г. на обща фактурна
стойност в размер на 21 580,00 EUR. Не са установени други суми за плащане
към доставчика (всъщност спедитор) YIWU TIANXU INTERNATIONAL TRADING CO LIMITED /лихви и
комисиони/. Въз основа на представените хронологични счетоводни регистри на “РУБО
ГРУП” ООД експертът приема за установено, че стойността на фактурата,
включително и стойността на процесните стоки, като част от нея, са изцяло
платени. Експертът приема за установено, че плащането е извършено изцяло по
банков път, както следва:
- На 11.06.2018г. – 15 000,00
EUR, с основание на плащането – по инвойс №67278 от 14.12.2017г.;
- На 30.06.2020г. – 10 428,00
EUR,
с основание на плащането – по инвойс №67277, 67278 – 80 2017 18.
Инвойс №67277/23.11.2017г.
(лист 176) е на стойност 18 348,00 EUR;
Инвойс №67278/14.12.2017г.
е на стойност 21 580,00 EUR;
Инвойс
№67279/09.01.2018г. (лист 182) е на стойност 12 692,40 EUR;
Инвойс
№67280/14.01.2018г. (листи 184-185) е на стойност 17 808,00 EUR.
Обща стойност по
четирите инвойса: - 70 428,00 EUR.
Вещото лице представя в
табличен вид и извършените авансови плащания по банков път, а именно:
На 31.03.2018г. – 15 000,00
EUR – инвойс 67277/23.11.2017г.;
На 11.06.2018г. – 15 000,00
EUR – инвойс 67278/14.12.2017г.;
На 22.06.2018г. – 15 000,00
EUR – инвойс 67279/09.01.2018г.
На 27.06.2018г. – 15 000,00
EUR – инвойс 67280/14.01.2018г.
Общо: 60 000,00
EUR.
В заключението се
посочва, че има остатък за доплащане от 10 428,40 EUR (70 428,40 EUR
– 60 000,00 EUR), които са доплатени с банков превод от 30.06.2020г. (лист
175).
Крайният
извод на вещото лице е, че действително платена стойност по инвойс №67278/14.12.2017г.
е 21 580,00 EUR, която отговаря на декларираната стойност на стоките по
процесната МД, посочена в клетка “22 валута и обща фактурна стойност“ (лист
34).
На следващо място, договорната
стойност на стока №28 “работни ръкавици“ 7200 чифта, нето тегло 435,00
кг. по процесната МД е 648,00 EUR или ≈ 1 267,38 лв.; договорната цена на кг. “работни
ръкавици“ е ≈ 2,91 лв./кг. (1 267,38 лв. / 435,00 кг.); договорната
цена на чифт “работни ръкавици“ е ≈ 0,18 лв./чифт (1 267,38 лв. / 7200 чифта); а
теглото на чифт “работни ръкавици“ е ≈ 0,060417 кг./чифт (435,00 кг. /
7200 чифта).
Договорната стойност на
сходната стока “работни ръкавици от трикотажен плат, промазани“, послужила за
издаване на оспореното решение, по МД MRN №17BG002002Н0129245 от 16.10.2017г.
(лист 161), 16500 чифта, 901,00 кг. нето тегло, е ≈ 10 319,14 лв. (6 335,00
щатски долара ($) при курс за митнически цели от 1,62891 лев/$ за месец 10.2017г.);
договорната цена на кг. “работни ръкавици от трикотажен плат, промазани“ е
≈ 11,45 лв./кг. (10 319,14 лв. / 901,00 кг.); договорната цена на чифт
“работни ръкавици от трикотажен плат, промазани“ е ≈ 0,63 лв./чифт (10 319,14
лв. / 16500 чифта); а теглото на чифт “работни ръкавици от трикотажен плат,
промазани“ е ≈ 0,054606 кг./чифт (901,00 кг. / 16500 чифта).
Като доказателство по
делото обаче е прието и заверено копие на МД MRN №18BG002002Н0027493 от 21.02.2018г. (листи 103-107),
подадена от жалбоподателя в Митнически пункт Варна, според която МД (лист 104),
договорната стойност на “работни ръкавици“ 7200 чифта, нето тегло 366,00 кг., е
576,00 EUR или ≈ 1 126,56 лв.; договорната цена на кг. “работни ръкавици“ е
≈ 3,08 лв./кг. (1 126,56 лв. / 366,00 кг.); договорната цена на чифт
“работни ръкавици“ е ≈ 0,16 лв./чифт (1 126,56 лв. / 7200 чифта); а теглото
на чифт “работни ръкавици“ е ≈ 0,050833 кг./чифт (366,00 кг. / 7200
чифта).
По делото не са
ангажирани доказателства да е извършена корекция от органите на Агенция “Митници“
на декларираната договорна цена (съответно на декларираната МС) по МД MRN №18BG002002Н0027493 от 21.02.2018г. от 0,16 лв./чифт
“работни ръкавици“, поради което настоящият състав на съда намира, че не са
налице нормативните предпоставки на МКС и ППМКС за коригиране на декларираната
договорна цена (съответно на декларираната МС) по процесната МД от 0,18
лв./чифт “работни ръкавици“.
Що се отнася до
определената стойност на стока №38 по реда на чл.74, §3 от МКС, по-горе се посочиха
нормите на чл.VII “Оценяване за митнически цели“ от ОСМТ.
Посочи се, че за стока
№38 “кутии за принадлежности“, сгъваеми от картон и плат, е определена
митническа стойност от 3,15 лв./бр., като не е пояснено как точно е определена
тази стойност. Цитирането на текстовете от нормативната уредба в решението не
дава ясна представа, на какво основание е определена тази стойност.
Нужно е да се посочи, че
от значение за определяне на митническата стойност е не цената по последващите
продажби (след реализацията на вноса), а продажната цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, поради
което ирелевантна за определяне на митническата стойност на стоките е
информацията за цената, на която стоката се реализира на вътрешния пазар.
Същевременно, не са
обсъдени и анализирани останалите представени от дружеството документи: фактури
за транспортни разходи и митнически услуги, банкови извлечение и платежни нареждания
за извършени разплащания към доставчика и разходите по вноса, и това как те се
съотнасят към представената от дружеството фактура за закупуване на стоките №
67278 от 14.12.2017 г., която е представена на митническите органи с процесната
декларация за допускане на стоките за свободно обръщение. Обжалваното решение е
мотивирано по идентичен начин, като са посочени номер на други декларации за
внос на стоки без да са посочени, както кодове по ТАРИК, така и вносителите по
тях. Не става ясно въз основа на кои обстоятелства ответникът по делото приема
за установено, че декларираната МС по процесната МД не е реално платената или
подлежащата на плащане такава. Позоваването в решението на други декларации за
внос на стоки, при това само за стока №28, без да се посочват еквиваленти на
стоките под №38, не дава яснота в тази насока, доколкото същите са послужили
единствено като база за определяне размер на сходни стоки. Следователно, не
може да се приеме за установено, че митническите органи а извършили анализ, съобразно изискванията на
чл.141 от ППМКС и съответно са обосновали приложената от тях договорна стойност
по внос от трето лице. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на
чл.141, §1 от ППМКС, според която договорна стойност за стоки, произведени от
различно лице, следва да се взема предвид, само когато не може да се установи
договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което
е произвело стоките, чиято стойност се определя.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда приема за установено, че доказателствата по делото не
позволяват формирането на извод, че митническата стойност на процесните стоки
не следва да бъде определена по реда на чл.70, §1 от МКС, като за такава се
приеме договорната стойност на стоките, уговорена и платена между жалбоподателя
и неговия доставчик, а следва да бъде определена по реда на чл.74 от МКС,
противно на приетото за установено от страна на ответника по делото.
Следователно, частта от
оспореното по делото решение, с която е променена декларираната от жалбоподателя
митническа стойност по процесната МД е издадена в противоречие с относимите
материалноправни разпоредби на МКС, поради което същата е неправилна и
незаконосъобразна.
Аналогично, частта от
оспореното по делото решение, с която е направено установяване на допълнителни
задължения за ДДС, въз основа на неправилно и незаконосъобразно направеното
изменение на митническата стойност на декларирания от жалбоподателя внос, е
издадена при липсата на фактическо основание за целта и съответно в
противоречие с относимите норми на ЗДДС.
Ето защо, настоящият
състав на съда намира, че оспореното по делото решение е незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на митническата администрация е неоснователно и не следва да бъде
уважено. В полза на дружеството жалбоподател следва да се присъдят направените
по делото разноски.
За разноските следва да
бъде осъдено юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения
акт, каквото в случая се явява Агенция “Митници” (чл.7, ал.1 от ЗМ).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение с
Рег.№32-312338 от 26.10.2020г. към митническа декларация MRN /Movement Reference
Number, Референтен номер за движение/ №18BG002002Н0011646 от 22.01.2018г., на
директора на Териториална дирекция- Северна морска при Агенция “Митници”, с
което на “РУБО ГРУП” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Антон Тайнер” №56, ЕИК *********, са установени за досъбиране по посочената
декларация общо 436,59 лв. мито и общо 1 201,46 лв. ДДС.
ОСЪЖДА Агенция
“Митници”, ЕИК *********, да заплати на “РУБО ГРУП” ООД, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. “Антон Тайнер” №56, ЕИК *********, сумата от
общо 1 000,00 (хиляда) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:..../п/.....................
/Н.Бекиров/
[1] Tarif intégré des Communautés européennes - информационна система на
Интегрираната тарифа на Европейските общности.