№ 363
гр. П, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500279 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №260075 от 01.03.2022г., постановено по гр.д.№1883/2020г.
по описа на РС- П е осъдена Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи- адрес гр.П, пл.“С.“ №3, ЕИК *********, представлявана
от Директора И.И.Т., да заплати на А. С. Т., с ЕГН ********** от гр.П,
ул.“Г.Б.“ №71, област П, сумата 1786,13лв., представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през периода
31.07.2017г. до 31.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на
положен извънреден труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 05.08.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, ведно с обезщетение за забава в размер
на 215,44лв., дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки
тримесечен период от сумирано изчисляване на работното време до датата на
завеждане на исковата молба.
Осъдена е Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи- адрес гр.П, пл.“С.“ №3, ЕИК *********, представлявана от
Директора И.И.Т., да заплати на А. С. Т., с ЕГН ********** от гр.П, ул.“Г.Б.“
1
№71, област П, сумата 600лв.- разноски по делото.
Осъдена е Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи- адрес гр.П, пл.“С.“ №3, ЕИК *********, представлявана от
Директора И.И.Т., да заплати на РС- П, сумата 180лв.- разноски за
експертиза.
Против това решение е постъпила въззивна жалба с вх.№262128 от
11.03.2021г., подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от ответника в
производството пред първата инстанция- ОД на МВР- П.
В същата се излагат доводи за порочност на решението, като
неправилно и необосновано, при неправилно тълкуване и прилагане на
нормативната уредба уреждаща полагането, отчитането и заплащането на
нощния труд от държавните служители, чиито служебно правоотношения са
уредени от ЗМВР. Иска се то да бъде отменено и постановено ново с което
исковете на ищеца да бъдат отхвърлени.
Поддържа се становище, че през процесния период- 31.07.2017г.-
31.07.2020г. е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г., уреждаща реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
към която препраща чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Твърди се, че предвид изложеното е недопустимо прилагането на
общите правила установени по КТ и НСОРЗ /Наредба за структурата и
организацията на работната заплата/. Всички документи свързани с
организацията на работното време, като протоколи и графици са изготвяни
именно по процесната Наредба към която препраща ЗМВР.
Счита се от страна на жалбоподателят, че изводите на исковия съд по
приложението в случая на КТ и на чл.9, ал.2 от НСОРЗ са неправилни и
необосновани доколкото това не съответства на действителната правна
уредба- ЗМВР и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., като се цитира чл.1
относно регламентираните с нея правоотношения.
Поддържа се становище, че в случая се касае за правоотношения по
служба уредени в специален закон- ЗМВР и със служители имащи
специфична функция отличаващи се от общите права и задължения,
установения за тези служители 8, 12 или 24часови смени. Съпоставят се
2
нормите от специалния закон с чл.142, ал.4 от КТ по въпроса за максималната
продължителност на работната смяна, на работната седмица и за работници и
служители с намалено работно време- до 1ч. над намаленото им работно
време.
Твърди се, че ищецът е полагал труд при работна смяна от 24часа, а не
12ч., като максималната продължителност на работното време за една смяна,
определена в КТ е максимум 12ч., с което се обосновава несъвместимост да
бъдат прилагани КТ и НСОРЗ за служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР
предвид изключителния им статут различен от общия. Посочва се още, че в
случаите на препращане към КТ, законодателят изрично е посочил
съответните разпоредби.
Оспорват се мотивите на съда за поставяне в неравностойно положение
на тази група служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР с ищеца, като се цитира
разпоредбата на чл.48, ал.5 от Конституцията на РБ прогласяваща, че
работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия
на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане,
съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при
условия и по ред, определени със закон.
Твърди се, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на
държавните служители в МВР са предвидени компенсаторни механизми,
като допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния
платен годишен отпуск, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
обезщетения за прекратяване на служебно правоотношение, по благоприятен
режим за заплащане на извънредния труд по неговата продължителност- до
280ч. за година с което се счита, че тези служители не са поставени в по-
неблагоприятно положение.
Приема се, че предвидените условия за разграничаване на нощен от
извънреден труд в ЗМВР кореспондират с Директива 2003/88/ ЕО на ЕП и на
Съвета от 04.11.2003г. Жалбоподателят препраща и към доводите изложени в
отговора на исковата молба.
Визира се, че нормалната продължителност на нощния труд в МВР е 8
часа, а не 7 часа, както е за работещите по трудово правоотношение, съгласно
чл.187, ал.3 от ЗМВР, като служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР полагат
труд през нощта 8 часа на 24 часови смени по график, който им е изплатен,
3
поради което няма основание за претенция като извънреден труд. Затова се
счита, че съотношението на нормалната продължителност на работното време
към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа към 8
часа при коефициент 1 /единица/.
Твърди се, че положения нощен труд е в рамките на 8 часова
продължителност и той не се трансформира в дневен, а се заплаща по заповед
№791 от 28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи по 0.25лв. на час.
Сочи се, че решението е немотивирано от съда относно извода, че при
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд и
дневен труд на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд.
Счита се, че не се прави разлика между нощен и извънреден труд, за
което също препраща към отговора на исковата молба.
Акцентира се, че коефициентът от 1.143 за превръщане на нощните
часове в дневни, когато служителят работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8часа, при което според жалбоподателя
работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1
от КТ, доколкото получените часове в повече при преизчисляването на
дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на
извънреден труд.
Твърди се, че извънреден труд би бил налице, само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време.
Приема се, че е налице недопустимо преизчисляване на часовете нощен
труд с коефициент 1.143 и това да служи за генериране на извънреден труд и
при приложение на общите трудови норми.
Коментира се съдебна практика прилагаща едновременно правилата на
чл.8 и чл.9, ал.2 от НСОРЗ с правилата на заплащане на нощния труд при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневния с коефициент 1.143, като за тези нощни часове се заплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд и че първоинстанционния съд е
приел нещо друго- заплащане на нощния труд чрез трансформирането му като
извънреден, което поставяло работещите по трудово правоотношение спрямо
служителите чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР.
Счита се, че прилагането на регламентацията на нощния труд в КТ би
означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано
4
действието на законовата норма- чл.187, ал.3 от ЗМВР, регламентираща
специалната 8- часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, водещо до недопустимо
противоречие с принципа на йерархията на нормативните актове.
Излагат се доводи, в кои случаи на служителите от МВР се изплаща
само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25ст. на всеки
час положен нощен труд, а когато обаче той е отработил в повече от нормата,
часовете в повече се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, и че
се касае за два вида нощен труд- положен по график в рамките на месечната
норма и положен по график над месечната норма. Като трети вид труд се
сочи, труд по заповед като класическа форма на извънреден труд и че той се
отчита и заплаща като такъв, като част от него може да бъде и нощен труд и
се заплаща и дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се отхвърлят
предявените искове.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната
страна- А. С. Т., чрез пълномощника му- адв.Т. А.. В него, въззивната жалба
се оспорва изцяло като неоснователна, като се поддържат мотивите на
първоинстанционния съд.
Твърди се, че при липса на специално правило което да определи
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР е
налице нормативна празнота преодолима чрез субсидиарно приложение на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Оспорва се извода в жалбата, че ЗМВР се явява специален и по тази
причина не следва да се прилагат разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и че тези
актове следва да се прилагат по аналогия и по отношение на лицата със
служебно правоотношение в МВР защото Конституцията на РБ прогласява
гаранции за пълната реализация на принципа за основно достижение на
социалната държава- правото на труд. Според страната, обратното становище
би поставило държавния служител в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и
НСОРЗ.
Визира се, че самото преизчисляване с коефициент 1.143 не води на
5
извод за реално положен извънреден труд и представлява законодателна
фикция и че заложения от законодателя механизъм за компенсиране на
работещите нощен труд е именно чрез изчисляване на нощните часове в
дневни и заплащането на „горницата“, която е извънреден труд.
Коментират се изводите на назначената по делото съдебно- счетоводна
експертиза неоспорена от ответника по спора и установяваща
основателността на претенцията.
Приема се, като недопустимо възражението направено от
жалбоподателя за първи път с въззивната жалба относно приложимостта на
редакцията на чл.9г от НРВПО за исковия период и че при сумарно
изчисляване на работното време, положения нощен труд не се превръща в
дневен. Акцентира се, че разпоредбата касае регистрация на положения
извънреден труд пред Инспекцията по труда, а не че не следва да се
превръщат действително отработените от служителя часове нощен труд през
процесния период за който му се дължи възнаграждение. Изводът се основава
на нормата на чл.9, ал.5 от НТСТК и чл.18, ал.3 от НСОРЗ.
Коментира се и противоречивата съдебна практика по казуса, като се
споделя тази възпроизведена и от обжалваното съдебно решение.
Искането е обжалваното решение да бъде потвърдено.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 ГПК пред
въззивната инстанция.
Въпреки това, с определение от 15.06.2022г. съдът е дал възможност и
конкретни указания на страните да сочат доказателства по въпросите,
повдигнати в Решението на СЕС от 24.02.2022г. по преюдициално дело С-
262/2020г.
В дадения срок от съда срок, всяка една от страните не е представила
нови доказателства, като първия е сезиран с писмени становища, с оглед
дадените им указания.
В съдебно заседание, за жалбоподателят ОД на МВР- гр.П се явява
процесуалния му представител юриск.П.. От страна на последната се
поддържа подадената въззивна жалба, като се моли тя да бъда уважено по
съображенията изложени в нея и се отмени решението на
първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно. В тази
насока представя и писмено становище.
6
Ответникът А. С. Т., редовно призован не се явява. За същият се явява
пълномощникът му- адв.А.. Последният оспорва подадената въззивна жалба,
като се моли да се постанови решение, с което се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
В исковата си молба срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи- П, адрес гр.П, пл.“С.“ №3, ЕИК *********,
представлявана от директора И.И.Т., ищецът А. С. Т., с ЕГН ********** от
гр.П, ул.“Г.Б.“ №71, обл.П, твърди, че ответника- ОД на МВР гр.П, в
качеството му на работодател, с нарочна заповед от 15.09.1995г. назначава Т.
на длъжност полицай в ОДМВР гр.П. Същият е служител на МВР от
15.09.1995г., като понастоящем продължава да изпълнява трудовите си
задължения в МВР и е на длъжност полицай в ОДМВР гр.П. Същият е
назначен на посочената длъжност полицай на служебно правоотношение.
Изпълнява служебните си задължения на ненормиран работен ден.
Твърди се, че през периода от 31.07.2017г. до 31.07.2020г. и до момента
изпълнява служебните си задължения на смени /дневни- от 07.00 часа до
19.00 часа и нощни- от 19.00 часа до 07.00 часа на следващия ден/, всяка от
които е с продължителност от 12 часа, съгласно изготвените и утвърдени от
Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното
време.
Сочи се, че съгласно определените правила за изплащане на извънреден
труд /нощен труд/ от ОДМВР гр.П, същия се отчита за период от три месеца,
като падежът на изплащането му е края на всяко тримесечие и се изплаща,
ведно с полагащото се трудово възнаграждение, отчитайки го по отделно
перо- извънреден труд. Именно след всяко тримесечие /считано за падеж на
определеното вземане/, след отчитането на положения извънреден труд
/нощен труд/ се дължи сумата определена за положен нощен труд, каквато е и
претенцията ни от която дата следва да се начислят определените лихви. През
претендирания 3 годишен период, считано от 31.07.2017г. до 31.07.2020г., са
налични 4 тримесечия годишно или казано иначе общо 12 тримесечия, през
който не е отчетен и съответно заплатен положения нощен труд, като падежът
на всяка една от дължимите суми е изискуема от датата на изплащане на
7
трудовото възнаграждения, след всяко тримесечие, както и дължимите лихви
считаме за изискуеми от същата дата.
Твърди се, че дължимата сума след края на всяко тримесечие е както
следва посочена подробно в табличен вид, към която следва да се начисли и
съответната посочена мораторна лихва. При 4 тримесечия в годината
отчетения период и положения нощен труд за период от 3 години-
31.07.2017г.- 31.07.2020г., отчетения период и неизплатения нощен труд е в
размер на 1225 часа. Положеният нощен труд от 1225 часа, умножен по
коефициент от 1,143, за да бъде приравнен към дневния такъв, обуславя
искането за претендирана сума в размер на 1450,48лв., към която сума следва
да се добави и мораторна лихва за забава, от края на всяко тримесечие, през
което е следвало да се заплати дължимата сума за положения нощен труд в
размер на общо 185,33лв., подробно посочена в горната таблица.
Сочи се, че в конкретния случай отношенията между страните се
уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по
аргумент на чл.142, ал.2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни- по дневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени-
сумирано за тримесечен период.
Твърди се, че е от значение за решаване на настоящи спор е въпросът
дали може да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която предвижда
преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределяне
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Сочи се, че липсата на изрична норма представлява празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. При наличие на такава празнота в специалната уредба,
касаеща служителите на МВР, следва субсидирано да се приложи
8
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, или коефициент 1,143.
Твърди се, че на основание чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът- ОДМВР гр.П
е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да плати
съответното трудово възнаграждение, поради което претендира акцесорна
лихва.
Искането е да се осъди ответника- ОДМВР гр.Пловдив, да изплати на
ищеца претендираната, но неизплатена дължима сума за положен нощен труд
в размер на 1450,48лв., към която сума следва да се прибави и мораторната
лихва за забава, изчислена към края на всяко тримесечие поотделно, през
процесния период /31.07.2017г.- 31.07.2020г./ на плащането на главницата, в
размер на общо 185,33лв., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който предявените искове се оспорват изцяло и по основание и по размер.
Изложени са съображения за оспорването.
Сочи се, че в глава седма, раздел първи на ЗМВР е регламентиран
статутът на служителите в МВР. Ищецът е държавен служител- полицейски
орган съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Неговите служебни
правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено със
ЗМВР.
Визира се, че законодателят прави явно и недвусмислено разграничение
между неговия статут и статута на държавните служители по ал.1, т.2 на
чл.142 от ЗМВР, които се урежда със Закона за държавния служител и статута
на лицата работещи по трудово правоотношение, който се урежда при
условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР.
Сочи се, че в чл.178, ал.1 от ЗМВР са изчерпателно изброени
допълнителните възнаграждения, който се изплащат на държавните
служители, а именно за: прослужено време- в размер 2 на сто върху
основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40
9
на сто; при определяне на размера се взема предвид целият трудов стаж,
приравнен към първа категория труд; изпълнение на специфични служебни
дейности; извънреден труд; работа при специфични условия- при условия и в
размер, определени от Министерския съвет; (изм.- ДВ, бр.14 от 2015г.)
постигнати резултати в служебната дейност. Съгласно разпоредбата на
чл.179. (1) от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. В ал.2 на същия член е указано, че условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер- с негова заповед.
Действащите, към посочения от ищеца времеви период за положен
извънреден труд, са наредба №8121з-776 от 29 юли 2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и
наредба № 8121з-36 от 07 януари 2020г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. В чл.22, ал.1 от същите е
посочено какво се включва в отработеното време на служителите.
Сочи се, че в разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР по съдържанието си е
императивна. Тя определя изрично и точно нормалната продължителност на
работното време, изразено в броя на часовете. Именно поради спецификата на
работата на държавни служители- полицейски органи, законодателят е уредил
техния статут в специален закон- ЗМВР, който е различен от статута на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 и т.3 от ЗМВР. За тях са
неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ.
Въз основа на тези законови разпоредби ответникът счита, че по
отношение на държавни служители- полицейски органи е неприложима
НСОРЗ /Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ в
частност чл.9 на същата.
Не се оспорва факта, че за процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение с ОДМВР- П по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, че е работил на
10
смени, като е полагал нощен труд между 22.00ч. и 06.00ч., който труд му е
бил заплатен в размер на 0,25лв. на час, съобразно чл.179, ал.2 вр. ал.1 и
заповеди №81213-791/28.10.2014г. /отм./; №8121з-1429/23.11.2017г./отм./ на
министъра на вътрешните работи и в размер на 1,00лв. на час, съобразно
чл.179, ал.2 вр. ал.1 и заповед №8121з-156/05.02.2020г. на министъра на
вътрешните работи.
Счита се, че спорът е изцяло правен и се свежда до това, следва ли
положените от ищеца часове нощен труд да се превръщат в дневни по реда на
чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г. , но Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата е неприложима към служебното правоотношение на
ищеца, излага съображения. Сочи се съдебна практика.
Счита исковата претенция в размер на 1450,08лв., на основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР, за неоснователна и недоказана и я оспорва
изцяло. Счита се, че е неоснователен и акцесорния иск за заплащане на лихва
за забава върху претендиралото възнаграждение за всяко следващо
тримесечие.
Искането е съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, ищецът чрез
пълномощника си поддържа предявените искове. На основание чл.214 от ГПК
е допуснато изменение на исковете чрез тяхното увеличаване като главният
иск се счита предявен за сумата от 1786,13лв., а акцесорния иск се счита
предявен за сумата от 215,44лв.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Между страните не е налице спор, че през исковия период от
31.07.2017г. до 31.07.2020г, а и към настоящия момент ищецът полага труд по
служебно правоотношение при ответника като „полицай при ОДМВР-П,
считано от 15.09.1995г, която длъжност заема и към момента.
Не е спорен релевантния факт, че ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на смени дневни от 07:00 часа до 19:00 часа и нощни от 19:00
часа до 07:00 часа на следващия ден, всяка от които е с продължителност 12
часа, съгласно изготвени и утвърдени от началника на РУ- П месечни
11
графици при сумарно отчитане на работното време, които графици се
съдържат в досието на ищеца, прието като доказателство по делото.
Във връзка с установяване на положения труд от страна на ищеца през
процесния период и заплащане в размер на по 0.25лв. са ангажирани от
ответника следните писмени доказателства/ неоспорени от ищеца/, а именно:
Заповед №8121з- 791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи,
Заповед №8121з- 1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи и
Заповед №8121з- 156/05.02.2020г.на министъра на вътрешните работи, с
която Заповед размерът на допълнително възнаграждение за всеки отработен
нощен час или за част от него от 22:00 часа до 06:00 часа е 1.00лв.
Представена е и справка рег.№312р- 17141/04.09.2020г. от разплащателната
ведомост за извънреден и нощен труд в часове за периода 31.07.2017г.-
31.07.2020г. отработени от ищеца, а именно 271 часа извънреден труд и 1576
часа нощен труд.
Видно от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се
установява, че за исковия период 31.07.2017г. до 31.07.2020г. положеният от
ищеца нощен труд е 1634 часа. Възнаграждението, което ищецът е получил за
положения от него нощен труд през исковия период е общо в размер на
606.50лв. /до 31.01.2020г. вкл. всеки час нощен труд е умножен по часова
ставка от 0.25лв., а след тази дата часовата ставка е в размер на 1.00лв.
Положените часове нощен труд, приравнени към дневен труд с коефициент
1.143 за посочения период са в размер на 1868 часа. Общият размер на
изчисленото възнграждение за процесният период за всички получени часове
извънреден труд, получени след приравняване с коефициент 1.143 възлиза на
1786,13лв. за 234 часа. Според вещото лице общият сбор на изчислената
лихва за забава е в размер на 215,44лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
12
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.
В конкретният казус, при така установените данни, съдът приема, че са
предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.176 ЗМВР, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл. 179, ал.1 вр. чл.178, ал.1, т.3
ЗМВР и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Не се спори по делото, че за процесният период Д.Г.К. е бил в служебно
правоотношение с ОДМВР- П.
Спорно между страните е дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими
разпоредбите на специалния Закон за МВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове или са приложими общите граждански
норми на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата- чл.9, ал.2 за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, по който въпрос, поради наличие на противоречива
съдебна практика, с Разпореждане от 26.02.2020 г. на ВКС е образувано т.д.
№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, по което дело все още не е постановено
тълкувателно решение.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно разпоредбата на
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ се съдържа легално
определение за извънреден труд- това е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. По силата на чл.187, ал.1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица, а
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че
13
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за
тримесечен период. Съгласно чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период- за служителите, работещи на смени, а съгласно чл.6 извънредният
труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
В чл.187, ал.9 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На
основание на този законов текст са издадени и множество наредби от
министъра на вътрешните работи.
Така съгласно чл.31 и чл.34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители
в МВР /Наредба от 2014г./, положеният извънреден труд се плаща съобразно
разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при
сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия
отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период.
Тази Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015г., Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане /Наредба от 2015г./, с разпоредбата на
чл.32 от която е посочено, че извънредния труд се компенсира по реда,
посочен в ЗМВР, няма разпоредба сочеща плащане на допълнително
възнаграждение за нощния труд.
Тази Наредба от 2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г.
решение на ВАС по дело № 5450/2016г. и новата Наредба по чл.187 от ЗМВР
е обнародвана на 02.08.2016г. със заглавие Наредба №8121з-776/29.06.2016г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
14
отчитане /Наредба от 2016г./, като уредбата на извънредния и на нощния труд
в нея е идентичен с начина, посочен в Наредбата от 2015г.
Тази Наредба от 2016г. е отменена с Решение на ВАС от 10.12.2019г. по
дело №8601/2019г. обнародвано в ДВ на 14.01.2020г. Приета е Наредба
№8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение /Наредбата от 2018г./, влязла сила на
14.08.2018г.
Приета е и Наредба №8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение
/Наредбата от 2019г./, влязла сила на 04.10.2019г., с която е отменена
Наредбата от 2018г. Двете Наредби- от 2018г. и от 2019г. са с идентично
уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22,00ч. до
06,00ч., за който съгласно чл.9 се дължи допълнително възнаграждение за
положен нощен труд. Приложими в случая са и издадените от Министъра на
вътрешните работи Заповеди от 2017г. и от 2020г., сочещи размер на
допълнителното възнаграждение за нощен труд от по 0,25лв. на час, съгласно
заповедта от 2017г. и 1.00лв., съгласно заповедта от 2020г., за които по делото
не се спори, че са издадени, които са съобразени и от заключението по
счетоводната експертиза.
Така приеманите и отменяни Наредби при съобразяване на разпоредбата
на чл.195 от АПК и характера на нормативните актове обосновават извод, че
за процесния период от 31.07.2017г. до 13.08.2018г. приложима е Наредбата
от 2016г., в която няма уредба за нощния труд, но препраща към ЗМВР в
частта за плащането на извънредния труд. За периода от 14.08.2018г. до
31.07.2020 г. е приложима Наредбата от 2019г.
В Наредба №8121з-592/25.05.2016г. и Наредба №8121з-
776/29.07.2019г., както и в последно приетата Наредба №8121з-
36/07.01.2020г., липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., съгласно което при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч.
15
за отчетния период се умножава по 1,143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период.
В разпоредбите на чл.31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22.00 ч. и 06.00ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които
го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени
часове, т.е. липсва специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР.
С определение от 15.06.2022г., постановено по настоящото дело, ПОС е
приел, че в §51 от Решение на СЕС от 24.02.2022г. по преюдициално дело С-
262/2020г., съдът, мотивирайки първия преюдициален отговор е подчертал, че
когато определят необходимото равнище на защита на здравето и
безопасността на работниците, които полагат нощен труд, държавите членки
трябва да следят дали е гарантирано спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в
полза на полагащите нощен труд работници дали има други мерки за закрила
под формата на ограничения в продължителността на работното време, по-
високо заплащане, осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки или
сходни средства, които да позволяват да се компенсира или да се ограничи
влиянието върху организма на особената тежест на този вид труд, по-
голямата и по-бързо натрупвана умора, подчертана и в Директива 2003/88, а
съответно и да се съобрази естеството на нощния труд.
При мотивиране на втория преюдициален отговор, в § 71 - 72 СЕС е дал
насочващи пояснения за допълнителните проверки, които националният съд
следва да извърши, а именно: следва да определи каква категория работници
ползва общия правен режим по член 140 от Кодекса на труда и каква друга
категория е изключена от обхвата му. Указал е, че ще трябва да се провери
дали националният законодател е решил да изключи тази втора категория
предвид в частност обективните характеристики на функциите, които
изпълняват работниците от нея.
СЕС е указал, че едва след такъв анализ може да бъде отговорено
конкретно на въпроса дали различното третиране е обосновано, т.е. дали се
16
основава на обективен и разумен критерий. Посочил е, че различното
третиране трябва да е свързано с допустима от закона цел и да е съразмерно
/пропорционално/ на тази цел.
В тази връзка, настоящият съдебен състав е указал на страните, че в
своето решение съдът ще извърши преценка налице ли е сходство в правната
уредба на сходни длъжности с тази на ищеца в частния и публичния сектор по
отношение на всички характеризиращи ги елементи, като в тази връзка е дал
на страните указания, че до датата на съдебното заседание имат възможност
да изразят своята позиция по очертаните по-горе спорни въпроси в писмени
становища, както и да представят или поискат доказателства, по следните
въпроси:
1. Какъв е пакетът от закрилни мерки /напр. формата на намалена
продължителност на работното време, допълнително заплащане,
предоставяне и осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки,
предпазно облекло или други сходни придобивки/, които позволяват да се
компенсира или да се ограничи влиянието върху организма на особената
тежест на нощния труд, полаган от ищеца, за да се гарантира защитата,
безопасността и здравето на работниците, упражняващи подобна професия?
2. Кои работници от частния сектор имат сходни функции като тези
на полицаите и пожарникарите, и каква защита на нощния труд ползват
същите?
3. Какви съображения, наред с икономическите, са мотивирали
промяната в нормативната уредба относно отчитането на нощния труд,
полаган от държавните служители в МВР.
До датата на съдебното заседание нито една от страните не представи
доказателства съгласно дадените указания, поради което съдът следва да
разреши висящия пред него спор при наличните доказателства.
За да направи извод за наличието или липсата на неравно третиране на
държавните служители по ЗМВР, настоящият съдебен състав ще анализира
правния статут и уредбата на нощния и извънредния труд и наличието на
закрилни мерки за работещите по ЗМВР и работещите в частния сектор или
други държавни служители със сходни функции, каквито са лицата,
извършващи частна охранителна дейност и лицата, заемащи длъжност
„горски инспектор“ по действащия Закон за горите.
17
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/
частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на
живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на
физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на
сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на
безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия.
Очевидно е сходството на регламентираната с този закон дейност и тази,
изпълнявана от служителите на МВР и регламентирана в ЗМВР.
Съгласно чл.50, ал.1 от ЗЧОД, ръководител или изпълнител на частна
охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.1- 8 може да бъде лице, което работи по
основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната
дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или
юридическото лице.
Според ал.2 ръководител или изпълнител на частна охранителна
дейност по чл.5, ал.1, т.9 може да бъде лице, което работи по основно или
допълнително трудово правоотношение на длъжност, съответна на
изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния
търговец или юридическото лице.
А съгласно ал.3 на същия член физическото лице, регистрирано като
едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество
или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и
представлява, може да сключи трудов договор по ал.1 само с пълнолетно и
дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование- за ръководител или
изпълнител на частна охранителна дейност, което отговаря на посочените в
закона условия.
Според цитираните императивни правни норми лицата, осъществяващи
частна правоохранителна дейност, работят по трудово правоотношение, което
се подчинява на нормите на КТ, в т.ч. и нормите, уреждащи нощния и
извънредния труд, отпуските и почивките и целия пакет от закрилни средства,
свързан с полагането на този вид труд.
Дейността на лицата, заемащи длъжността „горски инспектор“, се
регламентира от Закона за горите и ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии /обн., ДВ, бр.11 от 7.02.2012г., в
сила от 7.02.2012г./.
18
Съгласно чл.196, ал.1 от ЗГ, Изпълнителната агенция по горите и
нейните структури осъществяват контрол по прилагането на закона по
отношение на всички дейности в горските територии, както и върху
съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни
горски продукти.
Според ал.3 във връзка с осъществяването на контролните функции по
ал.1, Изпълнителната агенция по горите и Министерството на вътрешните
работи могат да сключат договор за сътрудничество.
Съгласно чл.200, ал.1 от ЗГ при изпълнение на служебните си
задължения горските инспектори имат право да:
1. отвеждат принудително нарушителите с неустановена самоличност в
най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи;
2. използват физическа сила и помощни средства само ако не могат да
изпълнят служебните си задължения по друг начин, при:
а) противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
б) задържане на правонарушител;
в) нападения срещу служителите или граждани;
г) групови нарушения на обществения ред.
Така регламентираната дейност на ИАГ и в частност на горските
инспектори сочи на сходство с дейността, осъществявана от органите на МВР
във връзка с опазване на обществения ред, но по отношение на горските
територии в Република България.
Съгласно разпоредбите на чл.31, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии назначаването
на горски инспектори се извършва след провеждане на конкурс. Конкурсът за
длъжности по чл.35, ал.1, т.1- 3 се провежда по реда на ЗДСл.
Назначаването на горски инспектори на длъжностите по чл.35, ал.1, т.4-
6 се извършва след провеждане на конкурс в съответствие с реда, определен в
Кодекса на труда /КТ/ и изискванията на наредбата.
В параграф 4 от ПЗР от посочената наредба, законодателят е предвидил
в срок до шест месеца от влизане в сила на наредбата, служителите на ИАГ и
нейните структури, които отговарят на изискванията за заемане на
длъжностите по чл.35, ал.1, т.4, 5 и 6 /главен специалист- горски инспектор,
19
старши специалист- горски инспектор и младши специалист- горски
инспектор/ от същата наредба и желаят да я заемат, да могат да се
преназначават без провеждане на конкурс.
При тази законова регламентация за заемане на длъжността следва да се
приеме, че при назначаването си горските инспектори сключват трудов
договор по КТ или договор по служебно правоотношение съгласно ЗДСл,
което означава, че полагането на извънреден и нощен труд, както и на
закрилните мерки, свързани с този вид труд, се подчиняват на нормите на
ЗДСл и КТ.
За да прецени дали е налице неравно третиране на служителите на МВР
с работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са подчинени
на ЗДСл и КТ, съдът следва да направи анализ на правната уредба на нощния
и извънредния труд в тези законови и подзаконови нормативни актове и да ги
сравни с уредбата на този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови
нормативни актове.
Съгласно чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
дневна работна седмица е до 7 часа.
Според ал.2 на чл.140 нощен е трудът, който се полага от 22.00ч. до
06.00ч., а за работници и служители, ненавършили 16- годишна възраст- от
20.00ч. до 06.00 ч.
Ал.3 пък разпорежда, че работодателят е длъжен да осигурява на
работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други
облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.
В чл.143, ал.2 от КТ е дадена легална дефиниция на извънредния труд, а
ал.2 на същия член сочи, че извънредният труд е забранен. Изключения от
тази забрана са предвидени в чл.144 от КТ, като в т.2 се съдържа изключение,
относимо за работещите в МВР- за извършване на работа от служители на
Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори,
изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-
издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга
работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред.
Съгласно чл.146, ал.1 от КТ продължителността на извънредния труд
20
през една календарна година за един работник или служител не може да
надвишава 150 часа, а ал.2 сочи, че с колективен трудов договор тя може да
бъде увеличена до 300 часа годишно.
В чл.262 от КТ пък е посочен размерът на заплащане на извънредния
труд- 50 на сто- за работа през работните дни; 75 на сто- за работа през
почивните дни; 100 на сто- за работа през дните на официалните празници;
50 на сто- за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл.8 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата в редакцията към релевантния период за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22.00ч. и 06.00ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0,25лв.
С изменението с бр.66 от 24.07.2020г., в сила от 01.01.2021г., чл.8 от
Наредбата гласи, че за всеки отработен нощен час или за част от него между
22.00ч. и 06.00ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по- малък от 0,15 на сто
от минималната работна заплата, установена за страната, но не по- малко от
един лев.
Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.7 от Закона за държавния служител
вр. с чл.20 и чл.21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация, в сила от 01.01.2017г., допълнителното възнаграждение за
всеки отработен нощен час или част от него /след 22.00ч. до 06.00ч./ е до
0,25лв; за положения извънреден труд се заплаща допълнително
възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната
основна заплата, в размер 50% върху индивидуалната основна заплата. Тези
размери не са променяни в следващите редакции на наредбата.
И по трите разглеждани закона на работниците или служителите,
полагащи нощен труд, се полагат ободряващи напитки, храна или тяхната
равностойност.
Сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния и
извънредния труд сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с
регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи
нощния труд в КТ защитават в по- висока степен правата на работниците и
служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в
21
сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се
подчиняват на ЗМВР. Така например освен, че в КТ нощният труд е
ограничен до 7 часа, заплащането на същия според този нормативен акт
предвижда увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна
заплата за всеки започнат час, но не по- малко от 1 лев на час, а със Заповед
№8121з-156/05.02.2020г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е
фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя
на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм
в отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е по- високо
от 1 лев на час. В същото време с последното изменение на чл.187, ал.1 от
ЗМВР, нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава
с 1 час ограничението на нощния труд според КТ. Следователно частен
охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и
извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран по-
благоприятно от служителя на МВР. Същото се отнася и за горските
инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ. Единствената
компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на
МВР, съществувала в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., не е
възпроизведена в следващите издадени наредби.
В тази връзка не може да бъде споделено възражението, че за
служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен
с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед
спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в
МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми-
допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от
ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл.189 от ЗМВР/,
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/,
обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от
ЗМВР/, по- благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според
неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Тези
компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон
основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да
бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при работа с
високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено е работата на
служителите на МВР. Указанията в решението на СЕС са да се установи дали
22
по- голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по
друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото
работно време допълнително заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от служителите на МВР нощен труд. Такива доказателства обаче
не бяха представени по делото, независимо от изричните указания, дадени с
определението на ПОС от 15.06.2022г., поради което следва да се приеме че
по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи
удълженото време за нощен труд.
От друга страна нито в Закона за МВР, нито в мотивите за изменението
му са посочени причини, които да обосновават необходимостта от
завишаване на продължителността на полагания нощен труд и премахването
на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като
при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от
закона цел. Или ако се вземе предвид отново регламентацията на труда на
частния охранител съгласно ЗЧОД /който препраща към КТ за уреждане на
трудовите правоотношения с тези служители/, остава без отговор въпросът на
базата на какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите
на МВР касателно нощния труд са уредени по-неблагоприятно в сравнение с
трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от частния
охранител.
Както сочи СЕС в своето решение по коментираното по- горе
преюдициално запитване, макар че чл.8 и чл.12, буква „а“ от Директива
2003/88 да не налагат да се приеме национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор е по- кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на
допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд.
Макар, че не е изследвал тези въпроси, районният съд е постановил
правилно решение, базирано на приетата по делото икономическа експертиза,
която установява размера на дължимото, но незаплатено възнаграждение за
23
положен нощен и извънреден труд от ищеца. Правилен е изводът на районния
съд, че празнината в закона до изменението на ЗМВР с бр.60/07.07.2020г.
относно продължителността на нощния труд и начина, по който следва да се
извърши заплащането му при сумарно отчитане на работното време, следва
да се запълни по аналогия с чл.140 от КТ и чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
При тези данни следва да се приеме, че подадената въззивна жалба на
ОД на МВР се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
По разноските: С оглед изхода на спора в полза на ответника по
въззивната жалба А. С. Т. следва да бъдат присъдени разноски за тази
инстанция в размер на 600лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, направено на основание чл.78, ал.5
от ГПК от юрк.П.. Невярно е твърдението на процесуалния пълномощник на
ОД на МВР-П, че делото не е сложно от правна страна. Касае се за спор, по
който освен сравнителен анализ на правната регламентация на нощния труд в
българското право, следва да се прилагат и норми от европейското
законодателство, което значително затруднява и усложнява процеса, а и
косвено доказателство за правната сложност на спора е фактът, че
съдилищата в страната не дават еднозначно разрешение на повдигнатите пред
тях спорове, подобни или идентични с настоящия.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260075/01.03.2021г., постановено по
в.гр.д.№1883/2020г. по описа на РС- П.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – П, представлявана от старши
комисар И.И.Т.- директор, да заплати на А. С. Т., ЕГН ********** от гр.П, ул.
„Г.Б.“ №71, направените разноски по делото за въззивната инстанция в
размер на 600/шестстотин/лв.
На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
24
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25