Решение по дело №113/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 октомври 2021 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20217220700113
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 193

гр. Сливен, 19.10.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на двадесети септември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                Ваня Костова                                                         и с участието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от                   съдията           административно  дело №  113  по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл.166, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.27, ал.3 от ЗПЗП.

Образувано е по жалба на ЕТ „Г. - З. Г.“ гр. К. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/04/1/0/03130/3/01/04/01, изх. № 01-6500/9309 от 13.01.2021 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с който на основание чл.7 от „Правила за определяне на размера на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.“ на ЕТ”Г. - З. Г.”, ЕИК *** е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 433 634,27 лева, което вземане представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, съгласно Таблица 1. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 57, ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., във връзка с неизпълнение на задължение по чл.15, ал.1 от Договор № 20/04/1/0/03130 от 22.01.2016 г., както и на основание чл. 7 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.“, както и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен, като издаден в нарушение на материалния закон, нарушение на административнопроизводствените правила, след сроковете предвидени в ДОПК и АПК, след изтичане на мониторинговия период, на основание на Правила на които е дадено обратно действие, при неизяснена фактическа обстановка. Заявява, че инвестицията е извършена, съгласно основния предмет на договора и бизнес плана, като проектът е икономически устойчив и жизнеспособен, функционира по предназначение и местоположението на инвестицията съответства на одобрения проект, като са постигнати основните и специфични цели на ПРСР. Твърди, че не са индивидуализирани и доказани договорни нарушения от страна на жалбоподателя. Моли съда да отмени изцяло обжалвания административен акт.

В съдебно заседание за жалбоподателя лично и чрез процесуалния си представители адв. И.Ш. *** подържа жалбата. Заявява, че в конкретния случай не било взето предвид обстоятелството, че част от продукцията, поради спецификите на пазара не е реализирана като м., а е трябвало да бъде трансформирана, за да не се загуби. Това било задължение на ЕТ да управлява ефективно и ефикасно изграденото предприятие и защото по този начин той е реализирал макар и в преработен вид същата продукция. Не било спорно, че и с. и к. се произвеждани от м. произведено от него. Един допълнителен елемент представлявал и завишената цена на м., съгласно данните на НСИ, което обстоятелство не е взето предвид при определянето на изпълнението или неизпълнението от административнорешаващия орган. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалба – Директора ДФ„Земеделие“, в писмено становище представено от пълномощника му гл. юриск. А. И., оспорва жалбата, като заявява, че оспорващия не е изпълнил своето задължение по реализация на посочените в бизнес плана прогнозни количества м., като за първата и втората прогнозна година изпълнението било 0%. Установено било неспазване на разпоредбите на чл. 6, ал. 5, т. 1 и чл. 15, ал. 1 от административния договор, както и на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 9 от 21,03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Оспореният АУПДВ имал за предмет установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващия по сключения договор, по силата на който били  предоставени безвъзмездно публични средства. Това вземане по своя характер било публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП и в съответствие с чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Норма на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП препращала към реда по ДОПК за събиране на държавните вземания от вида на процесното и това основание бил приложим чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Неизпълнението на залегналите в бизнес плана финансови показатели съставлявали и нарушение на договорно задължение - това било задължението на бенефициента да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план. Заложените в него финансови показатели били индикатори за изпълнение на проекта, поради което непостигането им водило до необходимост от коригиране размера на финансовата помощ. Налице били, както фактическите, така и правни основания за издаването на оспорения акт, поради което моли съда да постанови решение, с което да потвърди законосъобразността на АУПДВ. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между Държавен фонд "Земеделие" и ЕТ „Г. - З. Г.“ гр. К., като ползвател, е сключен Договор № 20/04/1/0/03130/3/01 от 22.01.2016 г. подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (л. 273-296) с предмет на инвестицията "Ново строителство на животновъдна ферма и доилен център, включително обслужващи помещения в обема на сграда УПИ III-709 кв.89, с.Я., община К.".

 Според чл. 6, ал. 5, т. 1 от договора, ползвателя е длъжен да спазва всички договорни и нормативни задължения, както и други ангажименти, които произтичат от предоставеното подпомагане, за период от три години от датата на получаване на окончателно плащане.

 В чл. 8, ал. 1 от договора, е посочено, че фондът има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол на ползвателя за точното извършване на дейностите по одобрения проект, за целевото използване на инвестицията и за спазване на всички договорни и нормативни задължения.

 В чл. 9 от договора в няколко точки е указано, че фондът има право да откаже пълни или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да изиска възстановяване на част или на цялата помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от тях.

Съобразно чл. 15, ал. 1 от договора, за период от подаване на заявката за окончателно плащане до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 от договора ползвателят се задължава при осъществяване на подпомаганата дейност да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50 % по-ниски от заложените в изготвения от него при кандидатстване по подмярка 4.1. бизнесплан относно постигането на рентабилност от извършената инвестиция. Това задължение се отнася до постигане и поддържане на количествените показатели, съдържащи се в Таблица № 3 "Производствена програма" от бизнес плана, приложен към одобрения проект и се отчита на годишна база, считано от датата на подаване на заявка за окончателно плащане.

 Според въпросната Таблица № 3 "Производствена програма" от одобрения бизнес план (л.30-74), ЕТ „Г. - З. Г.“ е заявил следните показатели, които ще осъществи при дейността на подпомаганото предприятие: - вид на продукция по години; мярка; количество/средногодишна натовареност; продукция – за износ, за местния пазар и за собствено потребление; средна цена на единица продукция – за износ и за местния пазар и приходи от продажби на продукция – за износ и за местния пазар, като е посочена продукция – к. м., общо количество за всяко от годините по плана 140000 л., от които 135100 л. за местния пазар и 4900 л. за собствено потребление, със средна цена на единица продукция за местния пазар 1,30, като за десетте последователни години е посочен приходи от продажба на продукция в размер на 175630 лв. за всяка от годините.

 Според чл. 15, ал. 2 от договора, няма да се счита за неизпълнение на задължението по ал. 1, ако ползвателят докаже пред фонда, че: 1. непостигането на някой количествен показател не се дължи на негово бездействие или недостатъчно положена дължима грижа; 2. въпреки непостигането на показател по т. 1 от годишните финансови резултати за поне две последователни години се установява тенденция за подобряване на дейността на земеделското си стопанство и постигане на една или повече от целите на подмярка 4.1.

 От своя страна, чл. 16 от договора задължава ползвателя, за периода на сключване на договора, до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 от същия и да: 1. Обработва и доказва това обстоятелство чрез един или няколко от способите, посочени в чл. 24, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4., земеделска земя в общ размер на 0 дка, върху която следва да отглежда една или няколко култури от група I, съгласно Приложение № 4 към договора в общ размер на 0 дка и една или няколко култури от група II, съгласно приложение № 4 в общ размер от 0 дка; 2. Да осигури и поддържа 200 брой животни (к.) и в съответствие с Таблица 5. 1. "Вид и брой животни, в т. ч. естественият им прираст" от одобрения проект животни, когато предметът на този договор включва инвестиции, насочени в сектора "Животновъдство"; 3. да поддържа в съответствие с всяко от условията по чл. 13, ал. 2, 3, и/или 4 от Наредба № 9/21.03.2015 г., за които е получил помощта по този

 

договор в по-голям размер от 50% от общите допустими и платени разходи, при спазване на изискванията по чл. 9, ал. 1, т. 12 от договора, с изключение на условието по чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г.

Според чл. 23 от договора, когато след получаване на окончателното плащане по договора, ползвателят не изпълнява задължението си по чл. 15 от договора, той дължи неустойка в размер на установения процент на неизпълнението, която се изчислява върху размера на цялата получена по договора финансова помощ и се отнася за случаите, когато неизпълнението е установено за първата година, считано от датата на подаване на заявката за окончателно плащане. Когато неизпълнението продължи и в рамките на следващата година, ползвателя дължи неустойка в двоен размер на посочения в предходното изречение. Ако неизпълнението на ползвателя на задължението му по чл. 15 от договора продължава и през третата година, той дължи обезщетение в размер на цялата получена по договора финансова помощ след приспадане на начислените в този член неустойки (ако има такива).

По заявка за окончателно плащане № 20/04/1/0/03130/3/01 от 09.08.2017 г. по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. (л.75-81), на 27.10. 2017 г.е извършено окончателно плащане в размер на 433 634,27лв. В тази връзка е издадено Решение № 20/04/1/0/03130/3/01/03/01 от 06.11.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ (л.332-333)

Със Заповед № 373492 от 04.06.2019 г. на началника на Регионалния технически инспекторат на фонда (л. 452), относно кандидат с УРН 651663, т. е. жалбоподателя, е разпоредено извършването на проверка на място. При извършена проверка на място в периода 06.06.2019г. - 17.06.2019г.,резултатите от която са обективирани в контролен лист от 17.6.2019 г. (л.454-496), като в Приложение „Проверка за реализиране на заложените параметри/показатели в бизнес плана“ (л.479) са посочени 0 количество произведено м. и 0 лв. приходи от продажба на м. за първата година от 09.08.2017 до 09.08.2018 г. Към документите от проверката е приложена декларация от оспорващия (л.497), в която е заявил, че е реализирал продукция от м. и я., но продажбата не е оформена документално.  

Във връзка с констатациите при проверка, до ЕТ е изпратено писмо изх. № 01-282-6500/77 от 24.06.2019 г. (л.538) относно констатирани несъответствия, подробно описани в доклада и е дадена възможност ползвателят да отправи забележки, да представи възражение и доказателства. По административната преписка липсват доказателства за връчването му на оспорващия.

Със Заповед № 381620 от 19.08.2019 г. на началника на Регионалния технически инспекторат на фонда (л. 452), относно кандидат с УРН 651663, е разпоредено извършването на нова проверка на място. Същата е извършена в периода от 22.08.2019г. до 23.08.2019г., резултатите от която са обективирани в контролен лист от 23.08.2020 г. ), като в Приложение „Проверка за реализиране на заложените параметри/показатели в бизнес плана“ (л.550) са посочени 0 количество произведено м. и 0 лв. приходи от продажба на м. за първата година от 09.08.2017 до 09.08.2018 г. и за втората година от 09.08.2018 до 09.08.2019 г. Към документите от проверката е приложена декларация от оспорващия (л.460), в която е заявил, че няма приходи, тъй като издоеното от к. к. м. е преработено в с.

До ЕТ е изпратено писмо изх. № 01-282-6500/247 от 20.08.2019 г. (л.562) относно констатирани несъответствия, подробно описани в доклада и е дадена възможност ползвателят да отправи забележки, да представи възражение и доказателства. По административната преписка липсват доказателства за връчването му на оспорващия.

С писмо изх. № 01-6500/9309 от 10.12.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (л. 563), ЕТ „Г. - З. Г.“  е уведомен, че е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с общ размер на задължението 433 634,27 лв. за неизпълнение на заложените количества в производствената програма от бизнес плана за първата и втората години, представляваща цялата получена по договор № 20/04/1/0/03130/3/01 от 22.01.2016 г. за безвъзмездна финансова помощ.

Оспорващият е представил възражение вх.№ 01-6500/9309 от 27.12.2019 г., в което заявил, че е закупил посочените в бизнес плана животни, но имал проблеми при реализацията на м. и я., това довело до увеличаване броя на к.-майки. Полученото м. било преработвано в собствено мандра, като били реализирани на пазара получените к. и с.

Със Заповед № 397229 от 02.12.2019 г. на началника на Регионалния технически инспекторат на фонда (л.596), относно кандидат с УРН 651663, е разпоредено извършването на проверка на място относно друго заявление за подпомагане подадено от оспорващия. Същата е извършена в периода от 03.12.2019г. до 17.12.2019г., резултатите от която са обективирани в контролен лист от 18.12.2019 г. (л.598-610 ), като в Приложение „Проверка за реализиране на заложените параметри/показатели в бизнес плана“ (л.606) са посочени 2107 кг. с. от к. м., 6310 кг. к. от к. м. и 3890 кг. п. к. м. и 64706 лв. приходи от продажба на с., к. и к. м. за първата година от 01.01.2019 до 31.12.2019 г.. Посочено е изпълнение на бизнес плана за продукция и приходи – 21%..

С АУПДВ № 20/04/1/0/03130/3/01/04/01, изх. № 01-6500/9309 от 13.01.2021 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, на основание чл.7 от „Правила за определяне на размера на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.“ на ЕТ „Г. - З. Г.”, ЕИК *** е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 433 634,27 лева, което вземане представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, съгласно Таблица 1..

Прието за установено от административния орган е, че е установено неизпълнение на бизнес плана, за първа финансова година от 09.08.2017 г.- 09.08.2018 г. е в размер на 100 %. Съгласно одобрения бизнес план, през първата прогнозна година бенефициера е трябвало да реализира 140 000 литра к. м.. За втората финансова година от 09.08.2018г. - 09.08.2019г., отново неизпълнението на заложените количествени показатели било в размер на 100 %. Съгласно одобрения бизнес план, през втората прогнозна година бенефициера е трябвало да реализира 140 000 литра к. м..

Било констатираното неизпълнение на чл.15 от договор № 20/04/1/0/03130 от 22.01.2016.г. за период от две години, за които количествените показатели били под 50% от заложените при кандидатстване по подмярка 4.1 в Таблица № 3 „Производствена програма от бизнес плана. Съгласно чл. 6 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г." (ДВ. бр.77/2020г.), размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за установени неспазвания на ангажименти или други задължения по съответната мярка/подмярка се определял по реда относим за втора и трета група от Приложение към раздел I "Общи положения". Съгласно чл. 7 „Когато неспазването засяга неизпълнение на показателите на бизнес плана, подлежащата на възстановяване финансова помощ се определя на база процент от оторизираната финансова помощ по проекта. Процентът се определя, като от процента на изпълнение на бизнес плана, определен в съответната нормативна уредба/условия за изпълнение/договор, се извади установеният при извършване на проверки, определени в националното законодателство и правото на Европейския съюз, процент на изпълнение на бизнес плана, изчислен средноаритметично за проверявания период". Периодът, за който се проверяват показателите на бизнес плана, бил посочен в чл.15, ал.1 от договора за безвъзмездна финансова помощ и обхващал целият мониторингов период, който бил от дата на подаване на заявка за окончателно плащане № 20/04/1/0/03130/3/01 от 09.08.2017 до края на три годишния период след извършеното плащане която било 27.10.2020 г. В конкретния случай следвало да се наложи санкция в размер на 433634,27 лв. представляваща 100 % от изплатената финансова помощ по договора.

Административният орган е приел за неоснователно постъпилото възражение, поради описаните от кандидата твърдения, че е реализирал друг проект по мярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от ПРСР 2014 - 2020, в който преработва произведеното количество к. м.. За първата финансова година от 09.08.2017 г. до 09 08.2018 г. не е бил наличен реализиран проект по мярка 4.2, като мандрата е започнала да работи през 2019 година. От това следвало, че за първата финансова година от бизнес плана е трябвало да реализира приходи от продажбата на к. м.. ДФ Земеделие" е приел обосновката, че се реализира произведеното м. в мандрата, но за периода след 2019 година. За периода след 2019 г., за който се твърди, че се реализира произведеното м. в мандрата (която е изградена по подмярка 4.2 с договор № 20/04/2/0/00403 от 06.10.2016 г.) също била извършвана проверка на място след плащане. В резултат от проверката е установено неизпълнение на финансовите и количествени показатели, заложени в табл. 5 от бизнес плана по договор № 20/04/2/0/00403 от 06.10.2016 г. Установено е, че изпълнението на количествените показатели за първата прогнозна година е в размер на 21,00 % спрямо заложените в бизнес плана количества произведена продукция, а реализирани приходи от подпомогнатата дейност за първата прогнозна година от бизнес плана били 21,00 %., спрямо заложените в одобрения бизнес план.

При това положение е прието, че е налице неизпълнение на чл. 15, ал. от договор № 20/04/1/0/03130 от 22.01.2016г.  и следва да се приложи правилото на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г..

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,  на вещото лице по която, за да установи размера на реализираните приходи за периода от датата на подаване на заявлението за окончателно плащане 09.08.2017 г. до датата на издаване на АУПДВ от счетоводството на едноличния търговец са предоставени и проверени следните документи: издадените от предприятието на едноличния търговец фактури за продажба; книга за дневните финансови отчети (касова книга за касов апарат) за отчетените с ЕКАФП, регистриран и въведен в експлоатация в обекта, продажби в брой; годишни данъчни декларации за доходите на физически лица и приложенията към тях - по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансовите 2017, 2018, 2019 и 2020 г. подадени от оспорващия; годишни финансови отчети; аналитични регистри на счетоводната сметка отчитаща приходите от продажба на продукция; месечни и годишни оборотни ведомости.

Експертът е приел, че дейността извършвана в животновъдния обект стопанисван от оспорващия е отглеждане на биологични активи – к. и придобиване на непреработена продукция от тяхната експлоатация - к. м. и я., а от 2019 г. и на продукция от преработване на к. м. – с. и к.

През финансовата година завършваща на 31.12.2017 г. в Годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ подадена от жалбоподателя в приложение 2 - Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец са декларирани приходи 433 635,39 лв. От счетоводните регистри на предприятието на едноличния търговец става ясно, че това представляват приходи от субсидии и държавни помощи в размер да 433 634,27 лв. (получената безвъзмедна финансова помощ по подмярка 4.1) и приходи от лихви по банкови сметки в размер на 1,12 лв. В приложение 3 - Доходи от друга стопанска дейност, в което са декларирани доходите като регистриран земеделски производител на физическото лице З. Г. в размер на 32 939,68 лв. с код 3011-Доходи под формата на субсидии, държавни помощи и друго подпомагане. През календарната 2017 г. от животновъдния обект не са реализирани, отчетени и декларирани приходи от продажби.

През финансовата година завършваща на 31.12.2018 г. в Годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ подадена от жалбоподателя в приложение 2 - Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец са декларирани общо приходи в размер на 91215,75 лв., от които приходи от продажби в размер на 18925,25 лв. и приходи от субсидии, държавни помощи и друго подпомагане в размер на 72290,50; общо разходи в размер на 35055,49 лв. и деклариран счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 56 160,26 лв.

В приложение 3 - Доходи от друга стопанска дейност, в което са декларирани доходите като регистриран земеделски производител на физическото лице З.Г.в размер на 18925,25 лв. с код 301-Доходи от дейност като земеделски стопанин и 50035,90 лв. с код 3011-Доходи под формата на субсидии, държавни помощи и друго подпомагане. През календарната 2018 г. от животновъдния обект са реализирани, отчетени и декларирани приходи от продажби на непреработена земеделска продукция в размер на 18925,25 лв.

През финансовата година завършваща на 31.12.2019 г. в Годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ подадена от жалбоподателя в приложение 2 - Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец са декларирани общо приходи в размер на 73021,67 лв., от които приходи от продажби в размер на 73021,67 лв.; общо разходи в размер на 48729,51 лв. и деклариран счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 24292,16 лв.

В приложение 3 - Доходи от друга стопанска дейност, в което са декларирани доходите като регистриран земеделски производител на физическото лице З.Г.в размер на 48916,84 лв. с код 301-Доходи от дейност като земеделски стопанин и 53804,27 лв. с код 3011-Доходи под формата на субсидии, държавни помощи и друго подпомагане. През календарната 2019 г. от животновъдния обект са реализирани, отчетени и декларирани приходи от продажби на непреработена земеделска продукция в размер на 48916,84 лв. и общо 73021,67 лв. приходи от преработена и непреработена продукция.

През финансовата година завършваща на 31.12.2020 г. в Годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ подадена от жалбоподателя в приложение 2 - Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец са декларирани общо приходи в размер на 44869,11 лв., от които приходи от продажби в размер на 44869,11 лв.; общо разходи в размер на 38409,62 лв. и деклариран счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 6459,49 лв.

В приложение 3 - Доходи от друга стопанска дейност, в което са декларирани доходите като регистриран земеделски производител на физическото лице З.Г.в размер на 34417,83 лв. с код 301-Доходи от дейност като земеделски стопанин и 44389,89 лв. с код 3011-Доходи под формата на субсидии, държавни помощи и друго подпомагане. През календарната 2020 г. от животновъдния обект са реализирани, отчетени и декларирани приходи от продажби на непреработена земеделска продукция в размер на 34417,83 лв. и общо 44869,11 лв. приходи от преработена и непреработена продукция.

Заложените показатели в разработения бизнес план по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства", таблица 3 - Производствена програма показват, че за всяка една от следващите десет години считано от датата на подаване на заявлението за окончателно плащане, в животновъдния обект ще бъде произведено 140 000 л. к. м., от които 4 900 л. за лично потребление в стопанството и 135 100 л. за реализация на местния пазар. Заложена цена от 1,30 лв. за литър м. без ДДС, което умножено по количеството за реализация дава приход в размер на 175 630 лв. реализация.

За да установи размера на приходите от к. м. през периодите от 09.08.2017 г. до 09.08.2018 г. и от 09.08.2018 г. до 09.08.2019 г. е извършен детайлен анализ на отчетените приходи от продажби основан на първичните счетоводни документи и хронологичните и систематични счетоводни регистри, който показва следното:

За периода от 09.08.2017 г. до 09.08.2018 г. полученото количество м. е 20213л., като е отчетен приход от непреработена земеделска продукция - к. м. в размер на 10106,50 лв. и я. в размер на 5000,00 лв. Това представлявало изпълнение на показателите от бизнес плана в размер на 14,96 % от заложеното количество к. м. и 5,75 % от заложените от него приходи.

За периода от 09.08.2018 г. до 09.08.2019 г. полученото количество м. е 10150 л., като е отчетен приход от непреработена земеделска продукция - к. м. в размер на 4818,75 лв. и я. в размер на 14000 лв. Това представлявало изпълнение на показателите от бизнес плана в размер на 7,51 % от заложеното количество к. м. и 2,74 % от заложените от него приходи.

За периода от 09.08.2019 г. до 09.08.2020 г. от непреработена земеделска продукция - к. м. 1277 л. е получен приход в размер на 428,50 лв. и я. в размер на 8684,16 лв. и от преработена земеделска продукция – с. 42587,67 лв., и к. 22183,33 лв., за които са вложени 149750 л. м.. Реализираните приходи от продажба на с. и к. са резултат от добито к. м. от отглежданите продуктивни животни в обекта. При преценка само на реализацията на сурово м., това представлявало изпълнение на показателите от бизнес плана в размер на 0,95 % от заложеното количество к. м. и 0,24 % от заложените от него приходи. При преценка и на преработеното к. м. изпълнението било в размер на 111,79 % от заложеното количество к. м. и 37,12 % от заложените приходи.

Според вещото лице в бизнес плана е заложена изключително високата цена от 1,30 лв. за литър м., което води до нереално голям обем на годишните приходи. По данни на НСИ за цените на производител на селскостопанската продукция средната цена за литър сурово к. м. за 2016 г. (годината през която е одобрен проекта и подписан договора) е 0,56 лв., т.е. повече от два пъти по-ниска от заложената. За следващите години цената според данните на НСИ е 2017 г. - 0,64 лв /литър, 2018г, - 0,69 лв./литър, 2019 г. - 0,75 лв./литър 2020 г - 0,80 лв./литър, 2021 г. (първо тримесечие)- 0,92 лв./литър.

С извършване на инвестицията, предмет на Договор № 20/04/1/0/03130/22.01.2016 г. били изпълнени повече от една от целите на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" регламентирани в чл.2 на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярката. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че от представените таблици се вижда, че за всеки един от изследваните три 12-месечни периода има някакъв ръст на приходите от дейността на целия животновъден обект. При положение, че се генерират повече приходи от дейността, способността да генерира приходи тази дейност се подобрява.

По искане на ответника по оспорването е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че при проверката  на място възложена със Заповед № 373492/04.06.2019 г с начална дата на проверката 06.06.2019 г. и крайна дата за извършване 18.06.2019 г.  в приложена таблица 3- Допълнителни документи, изискани при проверка на място, са изискани и представени на проверяващия екип следните счетоводни документи, регистри и декларации: Годишна данъчна декларация за 2017 г. и 2018 г.; Дневник на покупките и продажбите за периода 2018-2019 г.; Баланс към 31.12.2018 г. и към 31.05.2019 г.; Отчет за приходите и разходите за 2018 г. и за пер. 01.01.2019- 31.05.2019 г.; Оборотна ведомост от 01.01.2019 г. - 31.05.2019 г.; Инвентарна книга към 31.12.2018 и към 31.05.2019 г. и Индивидуален сметкоплан към 11.06.2019 г. Част от описаните в горната таблица регистри са приложени към документите от проверката, като липсват годишните данъчни декларации за 2017 г. 2018 г. и Дневниците за покупки и продажби за периода 2018-2019 г.

Вещото лице не могло да даде отговор дали липсващите в преписката документи са били проверени и анализирани. От приложените документи информация за обема на реализираните приходи на предприятието на едноличния търговец се съдържа в Отчета за приходите и разходите и в оборотната ведомост.

Отчета за приходите и разходите съдържал максимално синтезирана финансова информация и чрез съпоставяне на приходите и разходите на предприятието давал информация за ефективността от неговата дейност и определял резултата от нея. Представените отчети са съставени в хиляди лева. В представения отчет за календарната и финансова 2018 г. в перото нетни приходи от продажби на продукция е записано 19 хил. лв., като отчета не носил информация от продажбата на какъв вид продукция са посочените приходи. Приложеният отчет за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г. не носил информация за цял отчетен период по програмата и от наличната в него информация не можело да се правят констатации за пълен такъв.

Оборотната ведомост бил синтетичен счетоводен регистър, който служил за обобщаване на данните от записванията по счетоводните сметки за определен период от време и дава информация за началното салдо, дебитните и кредитни обороти по сметката през периода, и крайното салдо. Приложената оборотна ведомост била за периода 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г. От информацията в нея не можело да се правят изводи и констатации за пълен отчетен период по програмата.

Експертът е категоричен, че изисканите в хода на проверката декларации документи и счетоводни отчети и регистри, които са предоставени от жалбоподателя и са приложени в административната преписка не са в състояние да дадат необходимата информация за да се направи констатация за изпълнението или неизпълнението на бизнес плана за посочените отчетни периоди. Те обобщавали информация за съвсем други отчетни периоди - от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и от 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г., която нямало как да бъде използвана. Посочените в Отчета за приходите и разходите за 2018 г. приходи от продажби на продукция в размер на 19 хил. лв. Били в обобщен обем за календарната и финансова 2018 г. без да може да се определи дали те са реализирани през периода от 01.01.2018 г. до 09.08.2018 г. или от 09.08.2018 г. до 31.12.2018 г. Документите съдържали единствено синтезирана информация, че са реализирани приходи от продажба на продукция и по никакъв начин не можели да удостоверят от продажбата на какъв вид продукция. В работният лист в частта за проверка на изпълнението на показателите било записано, че за първата отчетна година, т.е. за периода от 09.08.2017 г. до 09.08.2018 г. проверката на място установява приходи от продажби на продукция 0. И съответно 0 % изпълнение на заложените в бизнес плана показатели. В доклада от проверката на място на редове 20 и 21 е записано, че кандидата не е предоставил документи за реализирана продукция.

Проверка на място била възложена със Заповед № 381620/19.08.2019 г. с начална дата на проверката 21.08.2019 г. и крайна дата за извършване 23.08.2019 г. Към документите от проверката нямало приложена таблица 3 - Допълнителни документи, изискани при проверка на място, в която да фигурират изисканите от проверяващия екип и предоставени счетоводни документи, регистри и декларации. Към документите от проверката нямало приложени документи, които са анализирани и въз основа на които са извършени констатации. По никакъв начин не било документирано дали са изисквани счетоводни документи и регистри и какви. В работният лист в частта за проверка на изпълнението на показателите е записано, че за първата отчетна година, т.е. за периода от 09.08.2017 г. до 09.08.2018 г. проверката на място установява приходи от продажби на продукция 0. И съответно 0 % изпълнение на заложените в бизнес плана показатели. За втората отчетна година, т.е. за периода от 09.08.2018 г. до 09.08.2019 г. проверката на място установява приходи от продажби на продукция 0. И съответно 0 % изпълнение на заложените в бизнес плана показатели. В доклада от проверката на място на редове 20 и 21 е записано, че кандидата не е предоставил документи за реализирана продукция.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че видно от работния лист на проверката, са изискани само документи, които носят обобщена и синтетична информация, без да са изискани първичните счетоводни документи, които съдържат детайлизираната информация за настъпилите икономически събития и от които може да се види точно на коя дата, какъв вид продукция и какво количество от него и на каква цена е било продадено. В дневника за покупките и продажбите били отразени тези фактури, същият бил изискан и представен, но не бил приложен към административната преписка и не може да се разбере дали е бил проверен и анализиран. Вещото лице е проверило тези дневници по време на предходното заключение и в тях са отразени фактурите за продажба, които е описал, като там реквизитите на самия дневник са: номер на документа, дата, контрагент, основание на сделката, данъчна основа и ДДС. Оспорващият бил регистриран по ДДС и подавал справки-декларации по ЗДДС.

Горната фактическа обстановка се установя от представените по делото писмени доказателства и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която като компетентно изготвена и обоснована съдът възприема изцяло.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Оспореният административен акт е съобщен на оспорващия с известие за доставяне на препоръчана пратка № ИД PS 1618 00О2МG Р (л.579) на 26.01.2021 г.. Жалбата против него е подадена на 09.02.2021 г. (л.29) т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Подадена е от лице непосредствен адресат на акта, с който се засягат негови права и законни интереси. В този смисъл жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването.

По основателността на жалбата:

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

В конкретния случай се касае за административно производство по прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" по Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година, която попада в обхвата на чл. 9б от ЗПЗП във вр. чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1305/2013 "Развитие на стопанството и стопанската дейност". Според разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В този смисъл е разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (обн. ДВ бр. 48/08.06.2018 г.), която предвижда новата наредба да се прилага за проектни предложения по мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, подадени след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.).

 Процесното производството по подпомагане е започнало през 2017 г. по реда на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП /ред. ДВ, бр. 12 от 2015 г. (преди влизане в сила на ЗИДЗПЗП /ДВ бр. 2/2018). Съгласно чл. 13, ал. 3 вр. чл. 6, ал. 5 от договор № 20/04/1/0/03130 от 22.01.2016 г., периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му данни, документи и/или информация необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е 3 - години, считано от датата на получаване на окончателното плащане. Според чл. 7 от договора същия има действие до окончателното уреждане на отношенията между страните, включително по въпроси, произтичащи от неговото неизпълнение. Този 3 годишен период изтича на 27.10.2020 г. и не е изтекъл към момента на образуване на производството пред ДФ „Земеделие" по издаване на оспорения акт – 10.12.2019 г., поради което за установяване на публични държавни вземания се явява приложим редът по чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Последният предвижда установяването на публичните вземания да се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. (В този смисъл Решение № 5051 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1048/2020 г., IV о.,)

 Според правилата на чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6 представлява публично държавно вземане, което се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По аргумент от ал. 8 на същата норма компетентни да издават актове за установяване на публично държавно вземане са изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" или оправомощените от него длъжностни лица.

По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран като единствената Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Според чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП (редакция ДВ, бр. 51 от 2019 г.), вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Нормата на чл. 20а ал. 5 от ЗПЗП, възлага на изпълнителния директор на фонда, материалната компетентност да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.

 При това положение, следва да се приеме, че процесният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от снабдения с правомощията за това орган на администрацията, в рамките на осъществено съобразно изискванията на процесуалните правила производство. Властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма.

Както бе посочено по-горе неоснователно е възражението на оспорващия, че производството е образувано след изтичане на срока за мониторинг.

Относно приложението на материалния закон, следва преди всичко да се съобрази, че според чл. 57, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, РА може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени суми по договора.

 Според административния орган, налице е 100% неизпълнение на задълженията на дружеството по чл. 15, ал. 1 от договора, установено за първата и втора година, считано от датата на подаване на заявката за окончателно плащане т.е за периода от 09.08.2017 г. до 09.08.2019 г., което на практика противоречи с изводите на административния орган, че за 2019 г. все пак е прието, че има изпълнение поради преработка на полученото к. м. в с. и к.. Налице е вътрешно противоречие в изводите на административния орган за допуснатото неизпълнение на бизнес плана, от което не може да се установи, какъв е размера на твърдяното неизпълнение.

Наред с гореизложеното по делото се установи, че за периода от 09.08.2017 г. до 09.08.2018 г. полученото количество м. е 20213л., като е отчетен приход от непреработена земеделска продукция - к. м. в размер на 10106,50 лв., представляващо изпълнение на показателите от бизнес плана в размер на 14,96 % от заложеното количество к. м. и 5,75 % от заложените от него приходи. За периода от 09.08.2018 г. до 09.08.2019 г. полученото количество м. е 10150 л., като е отчетен приход от непреработена земеделска продукция - к. м. в размер на 4818,75 лв., което представлява изпълнение на показателите от бизнес плана в размер на 7,51 % от заложеното количество к. м. и 2,74 % от заложените от него приходи. Следователно е опровергана констатацията на административния орган за 100 % неизпълнение.

В тази връзка съдът не дава вяра на представените от проверката на място доклади, тъй като данните в същите се различават от констатациите на изслушаната експертиза. Същата обосновано е посочила, че от проверените от контролните органи документи не може да се получи информация за извършената от ползвателя на помощта дейност и изпълнението на заложените в бизнес плана показатели.

Неправилното определяне на процента неизпълнение на показателите от бизнес плана е довело до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 7 ал.1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.  одобрени със Заповед № 03-РД/2529 от 19.08.2020 г. издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция, обн., ДВ, бр. 77 от 1.09.2020, когато неспазването засяга неизпълнение на показателите на бизнес плана, подлежащата на възстановяване финансова помощ се определя на база процент от оторизираната финансова помощ по проекта. Процентът се определя, като от процента на изпълнение на бизнес плана, определен в съответната нормативна уредба/условия за изпълнение/договор, се извади установеният при извършване на проверки, определени в националното законодателство и правото на Европейския съюз, процент на изпълнение на бизнес плана, изчислен средноаритметично за проверявания период. В случая не е извършен анализ каква процентна част от бизнес плана е допуснатото неизпълнение, а е прието само, че същото е 100 %, без да бъде аргументирано.

 При извършената проверка на място е анализирано само изпълнението на заложените показатели в Таблица № 3 "Производствена програма" от одобрения бизнес план, независимо, че същите са само един от компонентите на приходите от планираната дейност заложени в него. В АУПДВ изобщо не се коментира и анализира изпълнение на показателите от бизнес плана по таблица 4.1 "Сеитбооборот", инвестицията в животновъдството, отразени в таблица 5.1 "Вид и брой животни, в т. ч. естествения им прираст отразен в таблица 5.2 Животинска продукция (инвестиции в животновъдство)", още повече, че ЕТ „Г. - З. Г.“ гр. К. е одобрен за инвестиция "Ново строителство на животновъдна ферма и доилен център, включително обслужващи помещения в обема на сграда УПИ III-709 кв.89, с.Я., община К.".

Видно от всички представени доказателства – доклади и контролни листове от проверки на място, уведомително писма, и писмо за откриване на производство по издаване на АУПДВ, се установяват констатации за неизпълнение, само и единствено по отношение неизпълнение на задължението за показатели в Таблица № 3 "Производствена програма", но не и по отношение на останалите компоненти от приходната част на бизнес плана. Доколкото предмет на инвестицията е създаване на к., включващо няколко компонента на производство, анализирането само на един от тях е довело до необективност в проверката на финансираната дейност, а от там и до необоснованост на издадения административен акт. 

Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му. Съдебната инстанция по същество преценява материалната законосъобразност на акта на база посочените в него фактически основания за издаването му, като проверява дали те действително са съществували и, ако отговорът на този въпрос е положителен – следват ли от тях по силата на правната норма разпоредените от административния орган правни последици, т. е. законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя.

Данните по делото налагат несъмнения извод, че за процесните периоди, фактически произведената от ЕТ „Г. - З. Г.“ гр. К. селскостопанска продукция – к. м., не достига 50 % от задължението, поето съобразно одобрения бизнес план. В тази насока са констатациите на назначеното по делото вещо лице. В случая явно е налице неизпълнение на задълженията на ЕТ „Г. - З. Г.“ гр. К. по подписания от него договор да спазва показателите по предложения бизнес план. В случая обаче административния орган не е приложил чл.23 от сключения административен договор, а се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.. Както бе посочено по-горе според чл.23 изр.последно от договора, ако неизпълнението на ползвателя на задължението му по чл. 15 от договора продължава и през третата година, той дължи обезщетение в размер на цялата получена по договора финансова помощ след приспадане на начислените в този член неустойки (ако има такива). В случая в оспорения АУПДВ липсват констатации за изпълнение на задължението по чл.15 от договора за третата година.  

Според чл. 15, ал. 2 от договора, страните са се съгласили, че няма да се счита за неизпълнение на задължението по ал. 1, ако ползвателя докаже пред фонда, че: 1. непостигането на някой количествен показател не се дължи на негово бездействие или недостатъчно положена дължима грижа; 2. въпреки непостигането на показател по т. 1 от годишните финансови резултати за поне две последователни години се установява тенденция за подобряване на дейността на земеделското си стопанство и постигане на една или повече от целите на подмярка 4. 1.

От констатациите на вещото лице, се установява, че за третия период от 09.08.2019 г. до 09.08.2020 г., като се съобрази преработеното к. м. изпълнението на задължението по бизнес плана е в размер на 111,79 % от заложеното количество к. м. и 37,12 % от заложените приходи. От представените писмени доказателства става ясно, че предмета на инвестицията е наличен и работи по предназначение. В този смисъл действително фермата в с. Я. се развива, а не е преустановила дейност, което несъмнено отговаря на повече от една от целите на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.. Данните по делото, налагат извода, че е проявена хипотезата на чл. 15, ал. 2 от договора, поради което не може да се приеме, че е налице неизпълнение на чл.15 ал.1 от договора. Липсата на такова изпълнение води до извода, че оспореният административен акт се явява незаконосъобразен и неправилен, като издаден при липса на фактическо и правно основание.

Следва да се отбележи, че свързването на разпоредбата на чл.57 ал.1  от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.. със задължението за изпълнение на показателите по одобрения бизнес план, противоречи на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014. Съгласно § 2 от този текст от регламента исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло или частично, когато не са спазени следните ангажименти или други задължения: а) ангажименти по програмата за развитие на селските райони; или б) когато това е приложимо, на други задължения по операцията, установени съгласно законодателството на Съюза, националното законодателство или в програмата за развитие на селските райони, по-специално обществени поръчки, държавни помощи и други задължителни стандарти и изисквания. Според § 3 при вземането на решение относно размера на отказ или оттегляне на подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения, посочени в параграф 2, държавата членка отчита тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, посочени в параграф 2.

В процесния случай несъмнено не се касае за неспазване на ангажимент по програмата за развитие на селските райони, нито за неизпълнение на задължение относно обществени поръчки, държавни помощи и други задължителни стандарти и изисквания. В този смисъл приемайки, че предоставената помощ подлежи на оттегляне, поради неспазване изискването за изпълнение на бизнес плана, административния орган е издал АУПДВ в противоречие с чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014.

Както бе посочено по-горе за това неизпълнение в сключения административен договор е предвидена неустойка, която е следвало бъде търсена, в случай, че е налице неизпълнение на договора относно показателите по утвърдения бизнес план, а не да се предприемат действия по оттегляне на предоставеното подпомагане.

По изложените съображения оспорения АУПДВ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 6250,00 (шест хиляди двеста и петдесет) лева, представляващи – 50,00 лв. ДТ, 200,00 лв. депозит за вещо лице и 6000,00 лв. адвокатско възнаграждение.

 Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира последното за неоснователно, и това е така, тъй като се касае за административно дело с материален интерес, чиято нормативна регулация се съдържа в чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. В чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес в границите от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – адвокатското възнаграждение се определя по следния начин: - 3530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000 лв., т. е. в случая следва да бъде в размер на 6 866,24 лв. В случая, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие № 865938 от 09.02.2021 г. (л.617) договореното възнаграждение е в размер на 6000,00 лв., т. е. в по-малък размер от указания в чл. 8, ал. 1, т.5 от Наредбата такъв. Доказателствата за заплащане на възнаграждението са приложени на л.757-758 от делото.

  Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Г. - З. Г.“ гр.К., ул.“П. П.“ № …, ЕИК ***, Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/04/1/0/03130/3/01/04/01, изх. № 01-6500/9309 от 13.01.2021 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с който на ЕТ „Г. - З. Г.“ гр. К. са определени задължения в размер на 433634,27 лева, представляващи пълният размер на получената финансова помощ по договор за подпомагане № 20/04/1/0/03130/22.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на изтичане на 14-дневния срок за доброволно възстановяване.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", с адрес: гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, да заплати на ЕТ „Г. - З. Г.“ гр.К., ул.“П. П.“ № …, ЕИК ***, сумата от 6250,00 (шест хиляди двеста и петдесет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: