МОТИВИ:
Подсъдимият В.Д.Й. – роден на xxxгxxx,
жител и живущ xxx, българин, български гражданин, женен, със средно образование,
безработен, неосъждан, ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен в това, че за периода от 02.07.2010год.
до 17.07.2010год. в гр. М., публично, казал обиди, унизителни за честта и
достойнството думи за В.С.Г. xxx, / като я нарекъл “курва” и “малоумница”/ –
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Както и в това, че се заканил на В.С.Г. xxx с
убийство/, че ще я пребие/ и тази закана възбудила у нея основателен страх за
осъществяването и – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. Впоследствие
последното обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК е
оттеглено от тъжителката, като уточнение е направено от нея в съдебно заседание
по делото в което поддържа, че обвинението повдигнато с тъжбата срещу
подсъдимия е само за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК във
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане с наказателното
производство и предявения граждански иск от В.С.Г. xxx за сумата от 2000лв., представляващи
обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху горната сума от деня на увреждането - 17.07.2010год. до
окончателното и изплащане. По делото В.С.Г. по нейно искане е и конституирана
по делото в качеството на граждански ищтец.
Частната тъжителка по делото в съдебно
заседание поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, с изключение на
обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. Счита
обвинението за извършено престъпление квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК срещу
подсъдимия за доказано, като от събраните по делото доказателства намира за
безспорно установени изложените в тъжбата обстоятелства. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен и му наложи наказание предвидено в текста на закона глоба
от 3000 до 10 000 лв. и обществено порицание. Предлага на съда да уважи
предявения граждански иск, като основателен и доказан, в пълния размер от
2000лв., представляващи обезщетение за
причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
горната сума от 17.07.2010год. до окончателното и изплащане.
Подсъдимият
по делото се явява лично, като се възползва от правото си да не дава обяснения
по обвинението. Счита обвинението повдигнато срещу него за недоказано и моли
съда да го признае за невиновен и го оправдае. Моли съда да отхвърли изцяло и
предявения граждански иск срещу него, като неоснователен и недоказан. Счита се
за невиновен и поддържа, че не е извършил престъплението в което е обвинен.
Представените
и приети от съда по делото доказателства са писмени и гласни.
Съдът
след като ги обсъди в тяхната връзка и съобрази становищата на страните, приема
за установено следното:
Тъжителката
В.С.Г. xxx.Подсъдимият по делото В.Д.Й. xxx.Двамата са в един общ парцел и
ползват едно дворно място. Именно поради тази причина и отношенията им се
влошили. На 17.07.2010год. С. П.Т., с който тъжителката живеела на съпружески
начала на посочения адрес в гр. М. извикал полиция, тъй като съседите му –
подсъдимия и съпругата му влезли в ползваната от него част от дворното място. При
възникналия конфликт между тях подсъдимият Й. започнал да псува тъжителката В.Г.,
като я наричал с обидни думи, нарекъл я “курва” и “малоумница” в нейно
присъствие. Последното станало и в присъствието на С. П.Т.. На случилото се
присъствала и С. М. Й., съпруга на подсъдимия В.Й.. На 17.07.2010 г. С. В. И. била тръгнала към дома на тъжителката да се видят и
пият кафе. Последната живеела на ул. „С. П. Е.” № xxxx в гр. М., която се намира по - нагоре от
улицата, на която живее тъжителката. С нея било и детето и, което возела в
количка. Когато свидетелката стигнала до ул. „А. К.” видяла патрулка с полицай.
Била стигнала почти до вратата на подсъдимия и чула същия да нарича тъжителката
В.Г. с обидни думи, като я наричал „курва”, „проститутка”.
Горната фактическа обстановка е установена по
безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът
дава вяра на показанията на С. П.Т., С. В. И. и С. Р.Г., показанията на същите
са последователни и непротиворечиви и съдът няма основания да се съмнява в
достоверността на показанията на тези свидетели, въпреки че С. Т. живее на
съпружески начала с тъжителката по делото, същият е предупреден за
наказателната отговорност която носи и пресъздава свои непосредствени
впечатления. Дава вяра и на показанията на С. Цеко Цеков, но последният не е
очевидец на случилото се. Съдът не кредитира показанията на С. М. Й., която
твърди, че двамата с подсъдимия са в конфликтни отношения само с тъжителката, последното
категорично се опровергава от събраните по делото писмени доказателства. Последната
в показанията си не е категорична и твърди едновременно, че подсъдимият не е
наричал с обидни думи на посочената дата тъжителката, както и, че ако тя е
говорила с единия от полицаите, съпругът и може да е казал тия неща на другия
полицай, че „курвата се е върнала от чужбина и почнаха проблемите”. Съдът взе
предвид и, че същата свидетелка е съпруга на подсъдимия по делото.
Видно
от изложеното е установено по делото от фактическа страна, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 146,
ал. 1 от НК: на 17.07.2010год. в гр. М. казал обиди, унизителни за честта и
достойнството думи за В.С.Г. xxx, / като я нарекъл “курва” и “малоумница”/ в
нейно присъствие.
Видно от приложената по делото справка за
съдимост на подсъдимия същият не е осъждан.
От субективна страна е налице пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на вредоносния
резултат.
При
определяне на наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в текста
на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от НК, разпоредбите на общата част на същия
закон касаещи материята, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента
на обществена опасност на подсъдимия, настъпилите вредни последици, смекчаващите
отговорността обстоятелства, чистото съдебно минало на подсъдимия, както и
отегчаващите отговорността обстоятелства – неосъзнаването на вината и липсата
на критично отношение към извършването от страна на подсъдимия.
Причини
за извършването на деянието са ниско правосъзнание и култура.
Съдът призна подсъдимия Й. за виновен за извършеното
деяние, представляващо престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, но намира, че са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а, ал. 1 от НК: подсъдимият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание “глоба” в размер на 1000/хиляда/лв. в полза на Държавата.
В особената част на Наказателният кодекс е предвидено
наказание „глоба” от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи и
наказание „обществено порицание” за това престъпление, подсъдимият е с чисто
съдебно минала и до момента по отношение на него не е прилагано освобождаване
от наказателна отговорност, с деянието не са причинени и имуществени вреди.
При определяне размера на наложеното
административно наказание съдът съобрази имотното състояние на подсъдимия, който
е безработен и затова му налага наказание в минималния размер предвиден в
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК от 1000/хиляда/лв. в полза на Държавата.
Съдът оправда подсъд. В.Д.Й. по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК
във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за периода от 02.07.2010год.
до 17.07.2010год. По делото не се установи видно от изложеното по – горе нито
обидата да е нанесена публично, не е станала достояние на множество хора, нито
деянието да е извършено при условията на чл. 26, ал. 1 от НК за периода от 02.07.2010год.
до 17.07.2010год.
По отношение на предявения граждански иск
срещу подсъдимия:
С оглед на установената в процеса и цитирана
по – горе в мотивите фактическа обстановка, съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за репариране на вредите. В случая е налице
необходимата кумулативна даденост на предпоставките визирани в горната
разпоредба. С оглед на това и предявеният граждански иск от пострадалата следва
да бъде уважен до размера на сумата от 700лв.,
представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени
вреди, вследствие на нанесената обида, накърненото чувство за достойнстно и
самооценка. В останалата част на гражданския иск за неимуществени вреди, над
уважения размер от 700лв. до пълния заявен такъв от 2000лв., съдът счете
претенцията за неоснователна и я отхвърли като такава в тази и част. Върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът присъди и следващата се поискана
лихва от деня на деянието - 17.07.2010год до окончателното и изплащане.
Съдът прекрати производството по делото в
ЧАСТТА образувано по тъжбата по обвинението по чл. 144, ал. 1 от НК, тъй като
същото е оттеглено. Още повече съставът на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК се преследва по общия ред, поради което и образувано наказателно – частен характер
производство по този ред е недопустимо.
При така
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: