Решение по дело №200/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 205
Дата: 9 октомври 2019 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Зорница Маринова Ангелова
Дело: 20194300100200
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е    Ш     Е     Н     И     Е

 

№………

 

гр. Ловеч, 09.10.2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав, в публичното заседание на десети септември през две хиляди и деветнайсета година, в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,

 

 

 

при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА,при участието на зам.окр.прокурор ПАВЛИНКА КРЪСТИНОВА,като изслуша докладваното от председателя гр.д.№ 200/2019година, за да се произнесе, съобрази:

 

 

Производство по чл.2,ал.1,т.3,пр.2-ро и чл.4 от ЗОДОВ.

 

Постъпила е искова молба от М.А.М. ***, чрез адв.Х.Н.-ЛАК, против ПРБ,с посочено правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв., за периода от 14.11.2014г. до 03.12.2018г., ведно със законната лихва върху  претендираната сума с начало от 14.11.2014г. до окончателното й изплащане. Претендира и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1800лв., изразяващи се в изплатени адвокатски хонорари за процесуална защита в наказателното производство, ведно със законната лихва върху  претендираната сума с начало от 18.11.2014г. до окончателното й изплащане. Основава претенцията си на  привличане в качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража" по ДП №138/2014г. по описа на РУ- МВР-Я. по преписка на ОП-Ловеч № 1853/2014г., в качеството на подсъдим по НОХД № 125/2016г. по описа на ОС-Ловеч и ВНОХД № 287/2017г. на АС-В.Търново. Твърди,че са му причинени имуществени вреди в размер на 1800 лева, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар в хода на досъдебното и съдебното производство пред двете инстанции и 150 000лв. неимуществени, изразяващи се в причинени болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от неосновано наложени мерки за неотклонение, „задържане под стража”, „подписка” и необосновано предявеното и поддържано в досъдебната и съдебна фаза на две инстанции обвинение от страна на ПРБ, чрез прокурорът при ОП-Ловеч, считано от 14.11.2014 г. до 03.12.2018 г., ведно със законната лихва от 14.11.2014 г. до окончателното им изплащане.

Излага,че на 24.10.2014г. и образувано ДП № 138/2014г. по описа на РУ-МВР-Я. по преписка на ОП-Ловеч № 1853/2014г. Производството е започнало срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.115 от НК, затова че на 21.10.2014г., в с.Б.,Ловешка област, умишлено умъртвил ПСП от същото село. На 03.11.2014г. със Заповед № 34/2014г., издадена на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, М.А.М. е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-МВР-Я., считано от 18,00 часа. В заповедта няма отбелязване на дата и час на освобождаване на М.. С Постановление от 14.11.2014г. М. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.199,ал.2, т.2. пр.1 във връзка с чл.198,ал.1,във връзка с чл.18,ал.1 от НК, затова че на 20.10.2014г., в с.Б., в имот намиращ се на ул.„В.Левски" №196, е направил опит да отнеме чужди движими вещи от владението на ПСПот същото село, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на П.

След привличането му като обвиняем с Постановление на ОП-Ловеч от 14.11.2014г. М. е задържан в ОС „ИН", Сектор „Арести"-Ловеч, за срок от 72 часа, считано от 14.30ч. на 11.11.2014г. На 17.11.2014г. Прокурор в ОП-Прокуратура Ловеч е депозирал до ОС-Ловеч искане № 1853/2014г. по отношение на М.А.М. да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. На 17.11.2014г. в съдебно заседание по ЧНД № 396/2014г. по описа на ОС-Ловеч прокурорът е поддържал направеното искане, като е посочил, че има преки доказателства, че именно М. е извършител на деянието. С Определение № 395/17.11.2014г., постановено по ЧНД № 396/2014г. по описа на ОС-Ловеч по отношение на М. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража".

На 08.01.2015г. във връзка с постъпило искане за изменение на мярка за неотклонение „Задържане под стража” ОС-Ловеч се е произнесъл с Определение №5/08.01.2015г., по ЧНД № 2/2015г., с което по реда на раздел II, на основание чл.65,ал.4 от НПК е оставил без уважение, като неоснователно, искането на М.А.М.-обвиняем по ДП №138/2014г. по описа на РУ„Полиция”-Я. за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража”,в по-лека.

На 02.04.2015г. във връзка е постъпило искане за изменение на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, ОС-Ловеч се е произнесъл с Определение № 126/02.04.2015г. по ЧНД №126/2015г., с което по реда на раздел II, на основание чл.65,ал.4 от НПК, е оставено без уважение, като неоснователно, искането на М.А.М. ***, обвиняем по ДП № 138/2014 г. по описа на РУ „Полиция"- Я. за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража”, в по-лека.

На 05.06.2015г. във връзка с постъпило искане за изменение на мярка за неотклонение „Задържане под стража" Окръжен съд Ловеч се е произнесъл с определение № 213/05.06.2015г. по ЧНД №169/2015г, с което по реда на раздел II, на основание чл.65,ал.4 от НПК е оставено без уважение като неоснователно искането на М.А.М. ***, обвиняем по ДП № 138/2014г. по описа на РУ „Полиция'' Я., за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека.

На 05.10.2015г. М. отново е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.109,ал.2,т.2,пр.1, във връзка с чл.198, ал.1, във връзка с чл.18, ал.1 от НК, а при предявяване на същата дата са били направени искания за събиране на доказателства и възражение, че не е доказано извършителството на деянието. С Постановление № 1853/16.10.2015г. прокурор от ОП-Ловеч е приел искането за неоснователно, като е мотивирал, че възражението е по същество и по него наблюдаващия прокурор ще се произнесе в акта си по реда на чл. 242,ал.1 от НПК.

На 02.12.2015г. във връзка е постъпило искане за изменение на мярка за неотклонение „Задържане под стража", ОС-Ловеч се с произнесъл с Определение № 411/02.12.2015г. по ЧНД № 355 по описа за 2015г., с което по реда на раздел II, на основание чл. 65, ал.4 от НПК е оставено без уважение, като неоснователно, искането на М.А.М. ***, обвиняем по ДП №138/2014г. по описа на РУ „Полиция" Я., за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по- лека.

С Постановление № 1853/03.02.2016г. прокурор от ОП-Ловеч е оставил без уважение, като неоснователни, исканията на защитника на М. за извършване на допълнително разследване и е указал на разследващия орган да приключи разследването.

На 16.02.2016г., във връзка с постъпило искане за изменение на мярка за неотклонение „Задържане под стража", ОС-Ловеч се е произнесъл с Определение № 67/16.02.2016г. по ЧНД №75/2016г., с което по реда на раздел II, на основание чл.65,ал.4 от НПК, е оставил без уважение, като неоснователно, искането на М.А.М. ***, обвиняем по ДП № 138/2014г. по описа на РУ „Полиция” Я., за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража" в по- лека.

 На 23.03.2016г. М. отново е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.199,ал.2,т,2,пр.1 във връзка с чл.198, ал.1, във връзка с чл.18,ал.1 от НК, като при предявяване на същата дата отново били направени възражения във връзка с авторството и искания за събиране на доказателства. С Постановление № 1853/30.03.2016г., прокурор от ОП-Ловеч е приел искането за неоснователно и е оставил без уважение искането за допълнително разследване.

На 01.04.2016г. е бил внесен Обвинителен акт №5/2016г. по обвинението на М.А.М., за престъпление по чл.199,ал.2,т.2,пр.1, във връзка с чл.198,ал.1, във връзка с чл.18,ал.1 от НК, за това, че на 19.10.2014г. в с. Б., Ловешка област, в имот, намиращ се на ул.„*****, е направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари от владението на П.С.П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Петкова и е останал недовършен, поради ненамирането на парите.

Със Заповед № 625/08.06.2016г. на основание чл. 248,ал.1,т.1 и чл.249 от ЗИНЗС М.А.М. е бил настанен в постоянно заключено помещение „Разпределител". Заповедта е мотивирана от престъплението, за което М. е бил предаден на съд и което предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор. Със същата заповед е разпоредено  М. да бъде изолиран от останалите лишени от свобода, а престоят на открито да се осъществява на мястото, определено за доживотно осъдени лица.

На 16.02.2016г., във връзка е постъпило искане за изменение на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, ОС-Ловеч се е произнесъл с Определение №252/13.09.2016г. по НОХД №125/2016г., с което на основание чл. 270,ал.2 от НПК е оставено без уважение, като неоснователно, искането на М.А.М. ***,за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по- лека. В съдебно заседание представителят на ОП-Ловеч заявява, че поддържа изцяло обвинението така, както е по обвинителния акт. Счел е, че от събраните доказателства в досъдебно производство, които са били надлежно приобщени в хода на съдебното следствие и от доказателствата в съдебното следствие, може да се направи безспорен извод, че подсъдимият М. с извършител на престъплението, за което е предаден на съд.

С Присъда №10/10.04.2017г. на ОС-Ловеч, постановена по НОХД № 125/2016г., М.А.М. е признат за невиновен в това, че на 19.10.2014г. в с.Б., Ловешка област, в имот намиращ се на ул. „В. Левски" №196, да е направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари от владението на ПСПот същото село, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на П.С.П.и грабежът е останал недовършен, поради ненамирането на парите. На основание чл. 304 от НПК първоинстанционния съд го оправдава по обвинението му за извършено престъпление по чл. 199, ал.2, т.2, пр.1, във връзка с чл.198,ал.1, във връзка с чл.18,ал.1 от НК. С определение от същата дата е променена мярката за неотклонение на М. от „Задържане под стража” в „Подписка".

Срещу присъдата е подаден протест от ОП-Ловеч, а в последствие и допълнително писмено изложение с оплакване за неправилност на съдебния акт. Прокурорът е считал извода на първоинстанционния съд за невиновността на подсъдимия за необоснован и неподкрепящ се от събраните по делото доказателства. Намерил е за неправилна преценката на установените по делото фактическа обстоятелства и е поискал да се отмени присъдата и постанови нова, с която М. да бъде признат за виновен. С Решение № 368/20.12.2017г. на АС-Велико Търново е установено, че е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия М.А.М.. В съдебния акт изрично е било посочено, че обстоятелствената част на обвинителния акт не отговаря на изискванията, посочени в чл. 246,ал.2 от НПК, a М. се е защитавал срещу непълно и неясно обвинение.

С Постановление № 1853/03.12.2013 год. на ОП-Ловеч е прекратено наказателното производство по ДП № 138/2014 год. по описа на РУ-Полиция- Я., водено срещу М.А.М. ***, за престъпление по чл.199,ал.2,т.2. пр.1, във връзка с чл.198,ал.1 във връзка с чл.18,ал.1 от НК. Със същото постановление наказателното производство е спряно и е възложено на ОД-МВР-Ловеч издирването на автора на престъплението.

Задържането на М. под стража в досъдебната и съдебната фаза на процеса е продължило от 14.11.2014г. до 10.04.2017г., а до 03.12.2018г. е бил с мярка за неотклонение „Подписка”. Наказателно производство срещу М. е продължило от 14.11.2014г. до 03.12.2018г.

Ищецът счита,че описаното по-горе изцяло попада в хипотезата на чл.2,ал.1,т.1 и т.3 от ЗОДОВ и поражда правото му да търси обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, които са резултат на описаните по-горе незаконни действия от страна на Прокуратурата. Сочи,че е бил обвинен от Прокуратурата в извършване на престъпления (описани по-горе), като образуваното производство приключило с оправдателна присъда. Незаконно е била определена и взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража".

Обяснява,че процесуално-следствените действия срещу него са започнали на 14.11.2014г., с постановление от същата дата на наблюдаващия прокурор от ОП-Ловеч, за задържането му под стража за срок от 72 часа. Към този момент М. е работил макар и без трудов договор и се грижел и за сестра си и по-малкия си брат. Ищецът имал разходи свързани със зашитата му по наказателното производство, които се изразяват в платени адвокатски хонорари на адв. Анна Михайлова и адвокат Х.Н., общо в размер на 1800 лева, които за него представляват пряко причинени вреди.

Определя претенцията си с правно основание чл.2,ал.1,т.1 и т.3 от ЗОДОВ– за неоснователно предявено и поддържано в досъдебна фаза обвинение в извършване на престъпление от страна на ПРБ, чрез ОП-Ловеч, поддържано и в съдебна фаза на две инстанции и поради незаконно налагане на мярка за неотклонение „Задържане под стража" и „Подписка" с цена на иска 150 000 лева за причинени неимуществени вреди.

Според М. всяко едно от изложените по-горе обстоятелства, свързани с незаконните актове и действия на ответника, само по себе си е довело до сериозни, непоправими и необратими негативни преживявания, които са сложили отпечатък на личния и семейния му живот. В своята съвкупност и наслагване стават особено тежки.

Твърди,че действията на ОП-Ловеч са се отразили негативно върху него, изпаднал в постоянен и дълготраен психически стрес и срив. Особено тежко му се е отразило задържането под стража и поставянето му в „разпределител”. По време на престоя му в следствения арест -Ловеч и в резултат на лошите условия, твърди,че е изпаднал в психически стрес и срив. В този период условията в арестните помещения не са отговаряли в никаква степен на минималните стандартни правила по Европейското законодателство. Представлявали са килии с размери около 3x3 метра и височина около 2,50 метра. Не са имали прозорци, от които да влиза пряка дневна и слънчева светлина. Над вратата е имало прорез с размери около 0,5х0,5м., закрит с плътна ламарина, перфорирана с диаметър около 1 см. Зад нея е имало електрическа крушка и единствената светлина, която е влизали денонощно в килията е идвала от това място. Същата е била крайно недостатъчна и оскъдна. Твърди,че през целия период на задържането му дюшеците, възглавниците и одеялата нито веднъж не са били изпрани или дезинфекцирани. Веднъж седмично е имал възможност да се „изкъпе” и то за около 5 минути.  Въздухът, който е влизал в килията на арестното помещение, е бил от коридора и в този период от задържането му нито веднъж не е бил извеждан на разходка на чист въздух и открито.

При настаняването му в корпуса на затвора и в последствие при поставянето му в специално помещение ищецът е бил в още по-лоши условия и подложен на много голям стрес, на сериозен психически и психологичски натиск. Осем дни преди началото на съдебния процес М. в бил поставен на специален режим, в килия, която била постоянно заключена, изолиран от останалите лишени от свобода, а престоят на открито се осъществявал на мястото определено за доживотно осъдени лица. Към датата на поставянето му под специален режим М. е бил повече от една 1 година и 7 месеца с мярка за неотклонение „Задържане под стража", като не е имал нито едно провинение и необосновано и необяснимо за него е поставен в „запечатка", като на осъдените на доживотен затвор. Твърди,че това е било изключително силно травмиращо за него. Психически бил много разстроен и сълзите му не спирали да текат. Чувствал се безпомощен, незащитен от това унизително отношение, което уронвало човешкото му достойнство, пораждало чувство на страх и  малоценност, като през този период от време не виждал смисъл да живее.

Счита,че макар арестните помещения и местата за лишаване от свобода да не са под юрисдикцията на ответника, той много добре е бил запознат с тези условия и е допускал не само ищецът, но и всички други задържани лица, да търпят тези условия.

При описаните по-горе нечовешки условия, здравословното състояние на ищеца /психическо и физическо/ рязко се влошило. Загубил повече от 10 килограма от теглото си. При непрекъснатите отхвърляния на исканията му за изменение на мярката му за  неотклонение в по-лека и ограниченията, които ги следвали, загубил сили и вяра, че съществува справедливост. Това му обезверяване се породило от няколко обстоятелства- на първо място от изключително тежките условия описани по-горе, на второ място от многократните откази на съдилищата- ОС-Ловеч и АС-В.Търново, да уважат молбите му за изменение на мярката му за неотклонение и на трето място от продължителното задържане под стража и начина на провеждане на разследването, отказите на наблюдаващия прокурор да уважи искания за събиране на доказателства, които оневиняват ищеца, допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаване на правото му на защита – обстоятелства, които счита за унижаващи човешкото му достойнство.

В чисто личен и човешки план твърди,че е изпитвал и продължава да изпитва психически и морални страдания, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното му задържане и продължително воденото наказателно производство. Твърди,че през целия период на разследването е било ясно, че липсват доказателства, че именно той е извършил деянието за което е привлечен в качеството на обвиняем. Непрекъснато бил разпитван и му били предявявани материалите по делото, като за него се създало усещането, че обвинението сякаш било изпаднало в безсилие и търсело „процесуални" възможности за доказване на тезата си. Не по-малко травмираща психиката му е бил и изключително дългият срок, през който продължило наказателното производство срещу него. Дори и след получената оправдателна присъда, бил викан за предявяване на разследването и едва тогава получил от прокурора постановление, с делото се прекратява по отношение на него. Продължителния срок на провеждане на разследването не се дължал на лошо процесуално поведение от негова страна, нито на лоша организация в работата на съда, а е последица единствено от неразчетените и незаконосъобразни действия на представителите на Окръжна прокуратура-Ловеч, от където нито веднъж не е направен задълбочен анализ на доказателствата и не са прецезирани действията по внасяне на обвинителния акт, който както се оказва в последствие, не е отговарял на изискванията на чл.246,ал.2 от НПК и по протестиране на присъдата.

Твърди, че постоянните ограничения на ищеца, произтичащи от качеството му на обвиняем и подсъдим, не му давали възможност за един нормален и пълноценен живот. Не можел да планира живота си дори в краткосрочен план, не и за по-дълго време. Всичко това сложило траен отпечатък върху психиката и начина му на живот,също и в отношенията му към близки и познати. Станал затворен и мнителен. През целия изключително неразумен срок на провеждане на разследването, търпял несгоди, физически и психически болки и страдания, бил изправен пред страх от неизвестността какъв ще бъде изходът от процеса, чувствал се ненужен и обезверен, постоянно плачел.

Счита,че отговорността следва да бъде понесена именно от ответника, тъй като същият е задържал под стража ищеца, предявил е и поддържал обвинението за тежко умишлено престъпление, като дори е посочил, че има преки доказателства за това.

По изложените съображения моли  на основание чл.2,ал.1,т.1 и т.3 от ЗОДОВ,  да се осъди ПРБ да заплати на ищеца за причинените му имуществени вреди сума в размер на 1800лв., представляваща обезщетение за платен от него адвокатски хонорар по наказателното производство, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 18.11.2014г. до окончателното й изплащане.

Моли на основание чл.2,ал.1,т.1 и т.3 от ЗОДОВ да се осъди ПРБ да заплати на ищеца сума в размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществена вреди от проведеното против него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, в това число и от незаконно определените му мерки за неотклонение „задържане под стража” и „подписка", за периода от 14.11.2014г. до 03.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 14.11.2014г., до окончателното й изплащане. Моли да се присъдят и направените по делото разноски. Има доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК постъпи отговор от Окръжна прокуратура-Ловеч, като представител на ПРБ. Оспорва предявените искове по основание и размер. Излага,че в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е бил подложен на стрес в резултат на лошите условия в арестните помещения. Възразява,че Прокуратурата не носи отговорност за условията в следствените арести в страната, които са под контрол на ГД „ИН" към МП, както и за евентуално получени увреждания на здравето в резултат на факта, че същите не отговарят на нормативните изисквания в тази насока. Претенциите в този случай се реализират по административен ред пред съответния административен съд /Решение №333/31.10.2014г. на ВКС по гр.д.№445/14г., IV г.о./. Сочи,че Прокуратурата не е единственият орган, който е отговорен за продължителността на мярката за неотклонение „задържане под стража", която се взема и контролира от съда. В случая наказателното производство е преминало и съдебната фаза, поради което прокуратурата не може единствено да е отговорна, че същото е продължило 4 години.

Оспорва размера на предявената сума за неимуществени вреди от 150 000 лева. Счита,че е прекомерно завишена, не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика в тази насока, както и с обществено-икономическите условия и стандарт на живот в страната. Излага,че независимо, че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, в исковата молба не се сочат конкретни обстоятелства, доказващи претърпени негативни изживявания в такава степен, както и наличие на здравословни проблеми, които са в пряка причинна връзка с водения наказателен процес, които да обосновават тази изключително висока сума. Твърденията за наличие на психическа депресия, стрес и други негативни изживявания не са подкрепени с никакви доказателства. Към исковата молба не са приложени медицински документи, доказващи тези твърдения. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан пряко и непосредствено с критерия за справедливост /чл.52 от ЗЗД/, което не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Счита,че паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Искането на сума, много по-голяма от необходимия размер за обезщетяване на претърпените вреди, определя като противоречие със законовия принцип за справедливост. Възразява по доказателственото искане за назначаване на съдебна психолого-психиатрична експертиза, т.к. ищецът не представя медицинска документация от периода 2014г. - 2018г. счита за недопустимо изготвяне на медицинска експертиза за минал момент, основаваща се единствено на свидетелски показания без наличие на медицински документи за съответния период, за който се претендират увреждания на здравето.

Оспорва претенцията за имуществени вреди в размер на 1800 лева по основание и размер. Счита,че е нужно да има доказателства към наказателното дело, че сумата за адвокатски хонорар е не само уговорена, но и реално заплатена.

Възразява  също,че претенцията за лихва се дължи от влизане в сила на акта, с който наказателното производство е прекратено, което в случая е от 05.02.2019г., а не към по-ранен момент, както е посочено в исковата молба.

Излага,че отговорността на държавата по ЗОДОВ има принципно обективен характер, но това не означава, че ищецът не носи доказателствена тежест за твърдените от него вреди, размер и пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Не се сочи в исковата молба поисканите трима свидетели при режим на довеждане за какви обстоятелства ще свидетелстват. Заявените твърдения в тази насока са общи и декларативни.

Възразява срещу направеното искане за изискване на информация от МП - ГД „ИН" за размерите на арестните помещения, степен на осветеност и други, т.к. това доказателствено искане няма пряко отношение към настоящето гражданско дело. За основателно определя искането на ищеца за прилагане на наказателното дело и прокурорска преписка №1853/2014г. по описа на ОП - Ловеч, които ще имат значение за изясняване на настоящето гражданско дело от фактическа и правна страна.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от пълномощника му адв.Н.-ЛАК.Поддържа исковата молба и ангажира доказателства. Пълномощникът представя писмена защита.

Представителят на Окръжна Прокуратура Ловеч поддържа отговора на исковата молба. Представя писмени бележки.

От събраните по делото писмени доказателства- ****************************, приема за установено следното:

Не се спори,че срещу М.А.М. е било образувано наказателно производство по ДП № 138/2014г.на РУ на МВР-Я. по ПП № 1853/2014г.на ОП-Ловеч, по което му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.199,ал.2,т.2,пр.1-во,във вр.с чл.198,ал.1,във вр.с чл.18,ал.1 от НК. С Постановление от 14.11.2014г. на ОП-Ловеч М. е задържан за 72 часа и привлечен като обвиняем в извършване на посоченото престъпление. Постановлението е обжалвано от М. и с Определение №395/17.11.2014г., пост.по ЧНД №396/2014г. ОС-Ловеч е постановил вземането по отношение на него на мярка за неотклонение „Задържане под стража”. От тогава от ищеца са инициирани множество производства по реда на чл.65,ал.4 от НПК с искане за изменение на мярката, които не са уважавани от ОС-Ловеч - Определение №5/08.01.2015г.,пост.по ЧНД №2/2015г., Определение №126/02.04.2015г., пост. по ЧНД №126/2015г., Определение №213/05.06.2015г., пост. по ЧНД №169/2015г., Определение №411/02.12.2015г.,пост.по ЧНД №355/2015г., Определение №67/16.02.2016г.,пост.по ЧНД №75/2016г., Определение №252/13.09.2016г. пост.по НОХД №125/2016г.

Не се спори,че на 01.04.2016г. ОП-Ловеч е внесла Обвинителен акт №5/2016г. срещу М.А.М. за извършено престъпление по чл.199,ал.2,т.2,във вр.с чл.198,ал.1,вр.с чл.18,ал.1 от НК.  Със Заповед №625/08.06.2016г. на Началника на Затвора-Ловеч, на основание чл.248,ал.1,т.1 и чл.249 от ЗИНЗС, М. е преместен в постоянно заключено помещение в „Разпределител”. Няма данни дали заповедта е обжалвана.

По образуваното НОХД №125/2016г. ОС-Ловеч е постановил Присъда от 10.04.2017г.,с която е признал за невиновен М.А.М.,в извършване на престъплението,за което му е било повдигнато обвинение.С Определение от 10.04.2016г. ОС-Ловеч е заменил мярката за неотклонение „Задържане под стража” с „Подписка”, като М. е освободен от съдебната зала.

С Решение №368/20.12.2017г.,пост.по ВНОХД №287/2017г. на Апелативен съд-Велико Търново е отменена присъдата и делото върнато за ново разглеждане. По образуваното НОХД №624/2017г. с Определение №84/31.01.2018г. ОС-Ловеч е прекратил съдебното производство на основание чл.248,ал.5,т.1,вр.с чл.249,ал.1,чл.248,ал.1,т.3 от НПК и върнал делото на Прокуратурата.

С Постановление № 1853/03.12.2018г. на ОП-Ловеч е прекратено наказателното производство по ДП № 138/2014 год. по описа на РУ-Полиция- Я., водено срещу М.А.М. ***, за престъпление по чл.199, ал.2. т.2. предложение 1 във връзка с чл. 198, ал.1 във връзка с чл. 18, ал.1 от НК, наказателното производство е спряно, а на ОД-МВР-Ловеч е възложено издирването на автора на престъплението. Видно от поставения печат на Окръжна прокуратура-постановлението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 05.02.2019г. С разпореждане с вх.№4490/19 от 19.04.2019г.на ВКП е указано на АП-Велико Търново да извърши служебен контрол на законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение на обвинението спрямо М.. С Постановление от 30.05.2019г.АП-Велико Търново потвърждава постановлението, като споделя извода за липса на безспорни доказателства за извършителя на опита за грабеж,придружен със смъртта на П. При този изход и по аргумент от чл.243,ал.10 от НПК,съдът приема,че постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца е влязло в законна сила на 05.02.2019г.

Задържането на М. под стража в досъдебната и съдебната фаза на процеса е продължило от 14.11.2014г. до 10.04.2017г., а до 03.12.2018г. е бил с мярка за неотклонение „Подписка”. Наказателно производство срещу М. е продължило от 14.11.2014г. до 05.02.2019г.

От ищеца е представено копие от Договор за правна защита и съдействие от 18.11.2014г.,с който за свой процесуален представител по ДП №138/2014г.на РУП-Я. е ангажирал адв.Анна Михайлова-ЛАК. Договорено е възнаграждение в размер на 2000 лв., а като платено в брой е отразена сумата 800 лв. Представен е в оригинал и Договор за правна защита и съдействие от 14.04.2015г.,с който за свой защитник по ДП №138/2014г.на РУП-Я. М. е ангажирал адв.Х.Н.-ЛАК,с договорено и отразено като платено в брой възнаграждение в размер на 1000 лв.

По инициатива на ищеца се допусна комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза с в.л. д-р М.М.-*** и М.Д.-***. След преглед на ищеца експертите заключават, че е психично здрав. В психичния му статус не се откриват психопатологични особености и клинични симптоми,които да са белег на психично разстройство. Липсват качествени промени в отделните психични сфери-емоционална, мисловна, възприятно-представна. Липсват данни за умствено недоразвитост, както и данни за тежки нарушение или особености в структурата на характера му. Показаните паметови затруднения не кореспондират с постигнатите резултати при тестовото изследване,при отчитане на демонстрираната тенденция към преувеличаване на симптомите на заболяване. Експертите са категорични,че М. е преживял травматичен стрес,който представлява нормален отговор на травменото събитие,съпътствано със затруднения в адаптацията и възможностите за справяне, породил е страх, тревога, загуба на перспектива, отчаяние, нарушения в съня и храненето, лесна плачливост и др. Експертите са категорични,че след излизането му от затвора и най-вече след окончателното приключване на съдебните дела срещу него, е започнал за преработва травменото събитие и интересът към обичайните  дейности  постепенно е започнал да се завръща. В съдебно заседание експертът М.Д. обясни,че травматичният стрес има фази на шок, реакция, преработка и преориентация. Продължителността на преминаване през всяка от тези фази е индивидуално, продължава различно според индивида. Приема за нормално през фазата на реакция да се изпитват чувства на страх, тревога, вина, загуба на съня, промяна на навиците. Обясни,че във фазата на преработка–след излизането  на М. от затвора и приключване на съдебните производства, вече емоциите му не са толкова мощни и интензивни и постепенно се е върнал към първоначалния си начин на живот. Определят  тази фаза около 6 месеца. При М. са констатирали и осъществяване на последната фаза-преориентация, когато все още събитието и изживения стрес имат отпечатък, но той е способен да продължи и се върне към първоначалния си живот. Категорични са,че към момента М. се е върнал към предишните си навици в професионално и лично отношение. Експертите не са отчели данни за значима промяна в обичайното му ниво на функциониране, на изразени оплакванията- н-р нарушенията в съня, в степен,която да обоснове наличието на усложнения сред преживяното травматично събитие-т.н.посттравматично стресово разстройство. Определят споделените от М. трудности в общуването с хората от селото, като нормална взаимна адаптационна реакция, чийто негативен интензитет по данни от М. са с тенденция на отшумяване с времето. Експертите приемат,че при ищеца е налице нормален отговор на стресиращи обстоятелства, с обичайното преминаване през отделните фази на преработка на травмата. Считат,че преживяното няма да доведе до трайни проблеми и негативни последици за личността му и той притежава необходимия ресурс-личен и средата му- да включи травматичните събития в своя индивидуален опит и да продължи живота си напред. Категорични са,че няма данни за психопатологични особености и клинични симптоми,които да са белег на психично разстройство. Липсват данни за тежки нарушения и особености в структурата на характера на М., на работоспособността му,на концентрацията,в резултата на проведеното спрямо него наказателно производство.

Съдът приема заключението на експертизата,като обективна и компетентна и гради изводите си на нея.

За обосноваване на  претенцията си ищецът ангажира и показания на свидетели.

Свидетелят Т.Н.В.-майка на М., обяснява,че преди да бъде задържан М. е живеел със семейството си,не е имал конфликти с никого,имал е приятели в селото-негови връстници и братовчеди. За задържането на сина й разбрали от роднини,тъй като по това време с мъжа й били на работа в Гърция. Никой от познатите им не повярвал в твърденията,че е убил бабата, дори изразили увереността си в организирана подписка в негова защита. При посещенията им в ареста М. се оплаквал, че не е добре, плачел,тъй като е обвинен в извършване на нещо,което не е сторил. В ареста се оплаквал от задух, от главоболие и споделял, че не се обръща внимание на страданията му. Потиснатото състояние продължило и при преместването му в затвора. След като го освободили е затворен, не общува както преди. Другарите му вече го отбягват. Все още се оплаква от болки в ребрата и главата. Споделил е с нея,че не е ходил на лекар поради липса на средства. Свидетелят обясни,че от 6-7 месеца е заживял на семейни начала с М. в с.Б.,Ловешка област. От нея майката е чувала,че М. спи неспокойно-бълнува и става нощем.

Разпитана е и св.М. М. Найденова,която потвърждава,че   с М. живеят на семейни начала от около 6 месеца. Познавали се от преди и тогава бил приказлив. След освобождаването му го намира за затворен,не иска да споделя и говори за преживяното. Потвърждава,че нощем бълнува, буди се и споделя, че не може да повярва,че е излязъл от затвора. Не желае да общува с много хора и отбягва посещения в заведения. Търси си работата в селото, където са се установили,но тъй като не го познават хората все още са недоверчиви. Споделял е,че го болят ребрата, но не е ходил на лекар поради липса на средства. В очакване са на първото им дете.

Съдът намира,че показанията на свидетелите следва да се преценяват при отчитане на възможната им пристрастност,с оглед родството и близостта им с ищеца. По правилото на чл.172 от ГПК следва да се приемат за обективни в частта за съществуващите и към момента при М. симптоми на преработване на стреса, тъй като по този въпрос съвпадат с констатациите на вещите лица по съдебната експертиза. По отношение на оплакванията за остатъчни физически страдания и травми не могат да се приемат за обективни, тъй като липсват  други конкретни и обективни доказателства за това.

При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните изводи:

По допустимостта.

Както прие и в определението си по чл.140 от ГПК,при заявените обстоятелства, на които ищецът основава претенциите си, са изпълнени общите изисквания на ГПК и ЗОДОВ. Като страни са ангажирани лицето, което твърди, че е претърпяло увреждания,а претенцията е предявена срещу органа, от чиито действия твърди,че са произлезли вредите.

При  тези констатации съдът намира,че исковата молба е допустима.

По същество.

Съобразявайки изложените в исковата молба твърдения съдът прие,че е сезиран с искове с правно основание чл.2,ал.1,т.3, пр.2-ро,вр.с чл.4 от ЗОДОВ, с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди,конкретизирани в исковата молба,в следствие на повдигнатото на М.М. обвинение за извършване на престъпление по чл.199,ал.2,т.2, пр.1-во,във вр.с чл.198,ал.1,във вр.с чл.18,ал.1 от НК, което наказателно производство по ДП № 138/2014г.на РУ на МВР-Я. по преписка № 1853/2014г. на ОП-Ловеч, е завършило с прекратяване с Постановление №1853/03.12.208г. на ОП-Ловеч, влязло в законна сила на 05.02.2019г.

Ищецът е предявил два иска-за присъждане на обезщетение за претъпени неимуществени вреди- в размер на 150 000лв.,ведно със законната лихва с начало от 14.11.2014г.до окончателното плащане. Предявен е и иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди-в размер на 1800лв.-представляващи изплатените адвокатски хонорари за защита в наказателното производство,ведно със законната лихва върху тази сума с начало от 18.11.2014г. до окончателното плащане.

Съдът не прие, че е сезиран със самостоятелна претенция с правно основание чл.2,ал.1, т.1,пр.1-во от ЗОДОВ- отделно обезщетение за вреди от приложените мерки за неотклонение. По аргумент от т.13 от ТРеш. №3/22.04.2005г.,пост.по т.гр.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС, в случаите, когато наказателното производство срещу лицето е било прекратено, обезщетението за претърпени неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Не е налице хипотезата на чл.1,т.1,пр.1-во от ЗОДОВ,тъй като няма изрична и самостоятелна отмяна на мярката за неотклонение.

С оглед направеното в първото съдебно заседание уточнение,че не се предявява отделна претенция за причинени на ищеца вреди от условията в арестните помещения,съдът приема,че изложените в тази насока възражения касаят общата претенция за негативното отражение на престоя в пенитенциарните заведения върху ищеца.

Съобразявайки изложеното съдът приема,че претенцията на М.М. с правно основание чл.2,ал.1,т.3, пр.2-ро,вр.с чл.4 от ЗОДОВ е доказана по основание.

Налице е първата предпоставка за ангажиране на Държавата в настоящето производство – прекратяването на воденото срещу ищеца наказателно производство-действие по см.на чл.1 от ЗОДОВ, изразяващо се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Влязлото в сила постановление на Прокуратурата,с която е прекратено наказателното производство поради липса на доказателства, обосновава характеристиката на „незаконосъобразна” на дейността на Прокуратурата по водене на процесното наказателно производство.

Следваща предпоставка за уважаване на претенцията е да се докажат твърденията на ищеца за претърпени неимуществени и имуществени вреди,които да са в пряка причинно-следствена връзка с дейността на Прокуратурата по повдигане и поддържане на незаконното обвинение.

В исковата молба ищецът е формулирал вредите според сферите от живота му, които проведеното наказателно производство е засегнало- главно личния, здравословното състояние и авторитета в обществото. Съдът съобрази изложените аргументи и ангажирани доказателства и намира,че претенцията е частично основателна.

Следва да се приеме за доказано и житейски приемливо твърдението,че наказателното производство,водено срещу ищеца е имало негативно отражение в личния му живот. От една страна е нужно да се отчете,че се касае за млад човек,с малък опит в социалния живот,макар и навършил пълнолетие все още е живеел със семейството на родителите си. Установи се,че ищецът е приел тежко повдигнатото му обвинение и наложените ограничения. Независимо,че към момента на започване на разследването вече да е имал досег със санкционната дейност на Държавата-осъждането му за извършено престъпление с Присъда №14/06.03.2013г.пост.по НОХД №430/2012г.на РС-Тетевен, изпълнението на наложеното там наказание е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НПК и ищецът не е имал реална представа за системата на наказателната репресия. В случая му е било повдигнато обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление и спрямо ищеца е била приложена най-тежката мярка за отклонение и то още в самото начало-на 14.11.2014г. От тогава, в продължителен  период от време-близо 2 години и 5 месеца- до 10.04.2017г., е бил в пенитенциарни заведения-в ареста, а след това и в затвора. Въпреки многократните му опити за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение с периодичното сезиране на  правораздавателните органи по реда на чл.65,ал.4 от НПК, не е успявал да обори формираната от тежестта на повдигнатото му обвинение и предходно му осъждане, представа за наличие на „изключително завишена степен на обществена опасност на дееца”(цит.Опр.№67/16.02.2016г.,пост.по нд.№75/2016г. на ОС-Ловеч), с които са обосновани отказите за уважаване на исканията му. Очаквано и нормално е този неуспех да събуди и поддържа у него чувство на отчаяние и безизходица, на недоверие в съдебната система. Следва да се отчетат като допълнителен и засилващ негативните преживявания фактор и условията на изолиране и ограничение при изпълнение на мярката задържане под стража. Съдът приема за доказано твърдението за изживян от М. травматичен стрес от престоя му в следствения арест. Установи се,че през целия период е живеел с чувство на тревога, страх, отчаяние,плачел е. Чувствал се е обречен, неразбран и отхвърлен. Тези усещания са се увеличили още повече при изолирането му в т.н.”Разпределител”-постоянно заключено помещение (което се предвижда с оглед на престъплението,за което е предаден на съд- по чл.199,ал.2,т.2 от НК и предвижданото за него наказание лишаване от свобода над 15 години и доживотен затвор), в съдебната фаза на наказателния процес. В резултат се е затвърдило чувството му на онеправданост и обреченост. Всички тези преживявания са причинили интензивни по времето им негативни  изживявания.

Преживеният стрес е довел до затруднения в последствие с адаптацията на М. в социалния живот „навън”, в общуването с близките и широкия кръг на познати,в намирането на среда на живеене,където да се чувства спокоен и приеман. Независимо,че след 10.04.2017г. му е наложена най-лека мярка за неотклонение-подписка, наличието на висящо наказателно производство до момента на окончателното му прекратяване на 05.02.2019г.,е поддържало чувството на несигурност и създавало ограничения в планирането на живота при М.. Затова съдът при преценката си отчита като допълнителен фактор и общата продължителност на наказателното производство,достигнала до 4 години и  2 месеца, през които се установява,че отговорността на ищеца е била ангажирана неоснователно.

Воденото срещу М. наказателно производство е повлияло отрицателно и върху авторитета в родното му село. Разбираемо е,че откликът на такова разследване в относително затвореното общество на малко село, е силен и продължителен. Свидетелите потвърдиха,че дискредитирането на личността му е формирало у него неудобство и срам, довели до избора му да се установи да живее на друго място.

От друга страна следва да се съобразят и констатациите на вещите лица по съдебната експертиза,че у М. не се наблюдават формирани когнитивни и интелектуални затруднения при М. в следствие на проведеното наказателно разследване. В личностово отношение е сравнително балансирано структуриран. Макар  все още да е предпазлив и дистанциран, има възможности и вече е започнал да преработва травматичното събитие и интересът му към обичайните  житейски дейности е започнал да се завръща. Показателно за това е създаденото семейство със св.Маринела Найденова, очакваното дете, които обосновават промяна в нагласата му към живота към положителна и оптимистична. Експертите са категорични,че преживяното няма да доведе до трайни проблеми и негативни последици за личността на М.,а той има и нужния ресурс-личен и на средата му,да преработи и включи травматичните събития в индивидуалния си опит и да продължи живота си. В този смисъл съдът приема,че макар и да е било изключително интензивно и обременяващо, влиянието на престоя в пенетенциарните заведения, като цяло на воденото наказателно производство срещу М., това не е довело до трайни усложнения-т.н.посттравматично стресово разстройство.

Съдът намира,че не е доказана и тезата за негативно отражение на воденото разследване върху здравословното състояние на ищеца. В тази насока са само показанията на свидетелите,които отново възпроизвеждат споделеното им от ищеца. Липсват конкретни медицински документи,изследвания и т.н., с които надлежно и автентично да се удостовери влошаване на здравословното състояние на М.,в какво се изразява и дали е в причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство,с престоя в ареста и затвора. Конкретни доказателства за оплаквания и нужда от медицинска помощ не се представиха. Затова и съдът отчита единствено нормалните и типични проявления на притеснение и стрес от наказателното преследване,но не и появата и развитие на здравословни проблеми по тази причина.  

При изложените аргументи съдът приема,че ищецът е доказал по основание претенцията си претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство.

При преценката си за размера на дължимо обезщетение съдът е задължен да съобрази поставеният в чл.52 от ЗЗД критерий на справедливост. В ППВС №4/68г.-т.8 е прието,че понятието „справедливост” не е абстрактно,а изисква преценка на конкретните обстоятелства и изживявания на ищеца,с цел да се определи точната стойност, достатъчна за репариране на вредите,за които е доказано, че са в причинна връзка с незаконното обвинение. Затова и след анализ на посочените релевантни факти- негативното отражение върху личния живот, обременяването му за продължителен период от време,а от друга страна факта, че при М. не се констатират трайни и непреодолими последствия, няма данни за промяна в характера,в работоспособността му и възможността за концентрация, съдът приема, че размерът от 10 000 лв. е справедлив да възмезди ищеца за понесените неимуществени вреди. Искът до пълния претендиран размер от 150 000лв.,като неоснователен и недоказан,следва да се отхвърли.

Изцяло основателен е искът за присъждане на обезщетение за претърпени от М. имуществени вреди. Доказа се с категоричност,че във връзка с воденото наказателно производство е ангажирал за процесуално представителство и защита адв.Анна  М. и й е заплатил сумата от 800лв. Също така е ангажирал и адв.Н.,на когото е изплатил хонорар от 1000лв. По делото са представени  договорите за правна защита и съдействие с тези адвокати, в които изрично е вписано,че претендираните суми са изплатени изцяло и в брой. Съгласно т.1 от ТРеш.№6 от 06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС, вписването в договора за направеното плащане е достатъчно като доказателство и има характер на разписка. В този смисъл възражението на ответника,че няма доказателства за реално плащане,следва да се приеме за неоснователно. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство- ТРеш. №1/2017г.от 15.11.2018г.на ОСГК на ВКС. Не се установи и не се твърди ищецът, като обвиняем,съотв.подсъдим, сам с поведението си да е допринесъл за повдигане и поддържане на признатото в последствие за незаконно обвинение.

По изложените съображения и на основание чл.2,ал.1,т.3,пр.2-ро и във вр.с чл.4 от ЗОДОВ, предявеният от М.А.М. иск за присъждане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в следствие на незаконно повдигнатото му и поддържано от ПРБ обвинение за извършване на престъпление по чл.199,ал.2,т.2,пр.1,във връзка с чл.198,ал.1, връзка с чл.18,ал.1 от НК, по наказателно производство по ДП № 138/2014г.на РУ на МВР-Я. по преписка № 1853/2014г. на ОП-Ловеч,  завършило с прекратяване с Постановление №1853/03.12.208г. на ОП-Ловеч, влязло в законна сила на 05.02.2019г., следва да се уважи частично до размера на 10 000лв. Претенцията за  обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 1800лв.,представляващи изплатени адвокатски хонорари,следва да се уважи изцяло.

По правилото на чл.84,ал.3 от ЗЗД обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на акта,с който наказателното производство е определено като незаконно. Съдът приема,че това е датата на влизане в сила на Постановление №1853/03.12.208г. на ОП-Ловеч, с което е прекратено наказателното производство срещу М.,а именно 05.02.2019г. Лихвата се дължи до окончателното изплащане на сумите. При тези аргументи неоснователни са претенциите на ищеца за присъждане на лихва от посочените  по-ранни моменти-от 14.11.2014г. и от 18.11.2014г., до 05.02.2019г.

По разноските.

При този изход на процеса и по правилото на чл.10,ал.3,изр.1-во от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца внесената проста държавна такса в размер на 10лв. В случая е внесена сумата 20лв.,поради което на ищеца следва да се върнат 10лв.,като е нужно да представи доказателства за наличие на банкова сметка, ***.

С оглед частичното уважаване на претенцията и на основание чл.10,ал.3,изр.1-во от ЗОДОВ ответникът ПРБ следва да заплати на ОС-Ловеч сумата за назначената съдебна експертиза в общ размер на 369,60лв.

По отношение на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца следва да се приложи правилото на чл.10,ал.3,изр.1-во от ЗОДОВ и бъде преценен съразмерно с уважената част от иска. При общо предявени искове за 151 800лв. (150 000лв.+1800лв.), от които уважени общо 11 800лв., полагащият се на възстановяване адвокатски хонорар е в размер на 105лв.,който следва да се заплати от ответника.

Пo изложените съображения ОС-Ловеч

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОСЪЖДА ПРБ ДА ЗАПЛАТИ на  М.А.М. с ЕГН **********,***, на основание чл.2,ал.1,т.3, пр.2-ро,във вр.с чл.4 от ЗОДОВ, сумите

-10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнатото му и поддържано от ПРБ обвинение за извършване на престъпление по чл.199,ал.2,т.2,пр.1,във връзка с чл.198,ал.1, връзка с чл.18,ал.1 от НК, по наказателно производство по ДП № 138/2014г.на РУ на МВР-Я. по преписка № 1853/2014г. на ОП-Ловеч,  завършило с прекратяване с Постановление №1853/03.12.208г. на ОП-Ловеч, влязло в законна сила на 05.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума с начало от 05.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата,като иска до пълния претендиран размер от 150 000 лева и за присъждане на лихва, с начало от 14.11.2014г. до 05.02.2019г., като неоснователен и недоказан-ОТХВЪРЛЯ.

-1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-заплатени адвокатски хонорари, в следствие на незаконно повдигнатото му и поддържано от ПРБ обвинение за извършване на престъпление по чл.199,ал.2,т.2,пр.1,във връзка с чл.198,ал.1, връзка с чл.18,ал.1 от НК, по наказателно производство по ДП № 138/2014г.на РУ на МВР-Я. по преписка № 1853/2014г. на ОП-Ловеч,  завършило с прекратяване с Постановление №1853/03.12.208г. на ОП-Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума с начало от 05.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата,а иска за присъждане на лихва с начало от 18.11.2014г. до 05.02.2019г.,като неоснователен и недоказан-ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ПРБ на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ да заплати по сметката на ОС-Ловеч сумата 369.6 (триста шейсет и девет  и шейсет стотинки), представляваща направени разноски.

 ОСЪЖДА ПРБ на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ да заплати на М.А.М. с ЕГН **********,***, сумата 105 (сто и пет)лева, представляваща адвокатски хонорар ,съразмерно с уважената част от иска.

Да се върне на М.А.М. с ЕГН **********,***, сумата 10(десет) лева,след представяне на доказателства за наличие на банкова сметка.

***вен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: