Решение по дело №1582/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по жалба от Ю.В.С. ЕГН ********** против Заповед № 349/05.06.2023 г. издадена от кмет на Община Белослав, с която: 1. Забранено е ползването и достъпа до невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: „Еднофамилна двуетажна сграда с неизползваемо подпокривно пространство в УПИ ХІІІ, кв.3 по плана на гр. Белослав, общ. Белослав“, находящ се в поземлен имот с ид. 03719.501.3008 по КККР на гр. Белослав /УПИ ХІІІ, кв.3 по плана на гр. Белослав/, общ. Белослав; 2. Определен е срок до 15.07.2023 г. за доброволно изпълнение на заповедта, като в същия срок собствениците да вземат мерки по охрана и обезопасяване на строежа, като същият бъде опразнен от всички малотрайни, пожароопасни материали, продукти, полуфабрикати, стоки, оборудване и други; 3. Наредено е на основание чл.223, ал.1, т.4 от ЗУТ в тридневен срок от изтичане на срока по т.1 и т.2, ръководителят на „Електроразпределение Север“ АД да прекъсне захранването и преустанови доставянето на електрическа енергия на строежа, а управителя на „ВиК Варна“ ЕООД да прекъсне захранването му с вода.

Жалбоподателят, чрез адв. К.М. в молба № 11136/25.07.2023 г./л.80/ е уточнил жалбата. Посочва, че в нарушение на чл.24 от АПК административното производство е започнало пи инициатива на еколога в Община Белослав, който не е компетентен да установява ползване на строежи, които не са въведени в експлоатация. Заповедта не преследва целите на закона, защото еднофамилната къща е задоволявала нуждите на жалбоподателя и семейството му от няколко години, но не са предприети действия. Строежа е законен, за него е издадено разрешение за строеж. Счита, че е следвало ответника да посочи мотиви, от които се установява, че имота се ползва. Намира, че не е необходимо опразване на имота от всички малотрайни, пожароопасни материали, продукти, полуфабрикати, стоки, оборудване и други. Липсват мотиви и поради какви причини и спряно електрическото захранване и водоснабдяване в имота, като намира, че наличието на електрическо захранване и водоснабдяване не биха създали опасност за никого. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез адв. Явор С. жалбата се поддържа и е направено искане за присъждане на заплатената държавна такса.

Ответната страна – кмет на Община Белослав, чрез юрисконсулт Иванка Димитров оспорва жалбата, тъй като е установено безспорно, че строежа не е въведен в експлоатация, което жалбоподателя не оспорва. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно Договор за покупко – продажба на недвижим имот от 27.06.2003 г., вписан в СВ №106606/02.07.2003 г., със страни Община Белослав – продавач и Ю.В.С. – купувач, от последния е придобит УПИ ХІІІ, кв.3 по РП на гр. Белослав, общ. Белослав, обл. Варна, с площ 711 кв. м, отреден за жилищно строителство /л. 11/.

Ю.В.С. и Г.К.К. /след сключване на брака Сидерова/ са сключили граждански брак на 02.12.2006 г., видно от Препис – извлечение от Акт за сключен граждански брак №1911/02.12.2006 г. издаден от Община Белослав /л.233/ и Удостоверение за сключен граждански брак /л.282/.

Договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа № В10-4245-В11-2014/12.04.2022 г. е сключен на 15.04.2011 г. между „Е.ОН България мрежи“ АД и Ю.В.С. за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ЕБГМ на обект „Еднофамилна двуетажна жилищна страда“ в гр. Белослав, УПИ ІІІ-13, кв.3 и предназначение – битова дейност /л.12-15/.

Предварителен договор за присъединяване към водопроводната или канализационна система от 27.01.2022 г. е сключен между „В и К Варна“ ООД и Ю.В.С., за присъединяване на обект еднофамилна двуетажна жилищна сграда в УПИ ХІІІ кв. 3, гр. Белослав /л.17/.

Съставен е Констативен протокол №1/08.02.2023 г. от четирима служители на Община Белослав относно строежи в УПИ ХІІІ, кв. 3, гр. Белослав, собственост на Ю.В.С. и е решено да се изследва законността на строежите в имота и въвеждането в експлоатация на еднофамилна двуетажна страна. Указано е да представят строителните книжа. Протоколът е връчен на Г. К. С. на 10.02.2023 г. От Г.С. е подадена молба вх. № 9400-1-/2/20.02.3023 г. с искане за продължаване на срока за представяне на строителните книжа.

Съставен е Констативен акт № 1/13.03.2023 г. от четирима служители на Община Белослав, установено е, че строежът „Еднофамилна двуетажна страда с неизползваемо подпокривно пространство в УПИ ХІІІ, кв.3 по плана на гр. Белослав“ е V – та категория съгласно чл.137, ал.1, б. “а“ от ЗУТ и се ползва без да е въведен в експлоатация в нарушение на чл.178, ал.1, и чл.177 от ЗУТ. Уведомително писмо № 9400-1-131/15.03.2023 г. за съставения КА №1/13.03.2023 г. е връчено на Ю.С. на 21.03.2023 г.

Издадена е Заповед № 349/05.06.2023 г. от кмет на Община Белослав. Пощенска пратка с посочената заповед до жалбоподателя се е върнала непотърсена – л. 30-31 и л.47-48 от адм. преписка. Съставен е Констативен протокол на 10.07.2023 г. от двама служители на Община Белослав, в който е посочено, че е залепено съобщение на основание §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, че е издадена Заповед № 349/05.06.2023 г. на кмет на Община Белослав. Връчване на заповедта е извършено на 12.07.2023 г. чрез пощенска пратка.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В съобщение от 10.07.2023 г. залепено на недвижимия имот, по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ е посочено, че е издадена Заповед № 349/05.06.2023 г. на кмет на Община Белослав, но не е указано, пред кой орган и в какъв срок подложи на обжалване заповедта, поради което на основание чл.140, ал.1 от АПК срокът за обжалване се е удължил на два месеца. След това на 12.07.2023 г. чрез пощенска пратка е връчена оспорената заповед, в нея е посочено, че подлежи на обжалване в 14 – дневен срок, поради което срокът за оспорване е бил до 26.07.2023 г. Жалбата е подадена на 14.07.2023 г. в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2 във връзка с т. 1 от ЗУТ. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно 215, ал. 1 от ЗУТ. Жалбоподателят е адресат на оспорения административен акт, поради което за него е налице правен интерес от оспорването, по арг. от чл. 147, ал. 1 от АПК. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на жалбата.

След сключване на граждански брак между Ю.С. и Г.С. е издадено РС № 6/11.02.2011 г. от гл. арх. на Община Белослав и съгласно чл.21, ал.1 от СК Г.С. е съсобственик на строежа, но тя не е адресат на оспорената заповед, поради което не следва да се конституира като заинтересована страна. Право на участие в съдебното производство по оспорване заповеди чл. 223, ал. 1, т.6 и т.7 от ЗУТ за забрана ползването и достъпа до строежи имат единствено адресатите на административния акт. Настоящият съдебен спор няма вещноправен характер. С обжалване на заповедта от единия съпруг - адресат на административния акт се реализира защита правата и на другия съпруг върху процесния строеж, тъй като е налице обикновено управление на съсобствената вещ от единия съпруг съгласно чл. 24, ал. 2 от СК. От изложеното следва, че Г.С. не следва да бъде конституирана като заинтересована страна. В този смисъл решения на ВАС по адм. дела №№ 3166/2023 г., 14393/2012 г. и 7858/2021 г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

„Еднофамилна двуетажна жилищна сграда с неизползваемо подпокривно пространство“ със ЗП – 90,14 кв. м и РЗП – 178,64 кв. м в УПИ ХІІІ-13, кв.3 по плана на гр. Белослав, обл. Варна, е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е V-та категория на основание чл. 137, ал.1, т.5 б. „а“ от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, което е посочено както в оспорената заповед, така и в Разрешение за строеж № 6/11.02.2011 г. издадено от главен архитект на Община Белослав. Тези факти не са оспорени от жалбоподателя.

На основание чл.223, ал.1, т. 6 и т.7 от ЗУТ и чл.178, ал.1 и ал.6 от ЗУТ кмет на Община Белослав в качеството на компетентен орган е издал оспорената заповед.

В съответствие с чл.178, ал. 6, вр. ал.1 от ЗУТ е съставен КА № 1/13.03.2023 г. от четирима служители на Община Белослав, които са определени със Заповед № 796/20.11.2020 г. и Заповед № 982/09.12.2022 г. на кмет на Община Белослав и са имали нужната компетентност. КА не е връчен на жалбоподателя, връчено е съобщение за издаването му, но допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като възражение срещу КА, както и срещу издадената въз основа на него заповед може да се осъществи в настоящото производство.

Административното производство е започнало по Доклад от главен експерт еколог в Община Белослав, но този доклад има само функцията на сигнал, поради което е без значение длъжността, която е изпълнявало лицето представило доклада до кмет на Община Белослав. В този смисъл довода на жалбоподателя, че доклада е издаден от некомпетентен орган и това води до незаконосъобразност на издадена заповед е неоснователен.

Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, в нея са изложени в пълнота фактически и правни основания за издаването й. От изложеното следва, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на оспорения административен акт.

Правомощието на компетентния по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ орган да забрани ползването на строеж е обусловено от кумулативното осъществяване на предпоставките обектът да представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ или част от такъв, да се ползва и да не е въведен в експлоатация, въпреки че подлежи на въвеждане съобразно категорията си /чл. 177, ал. 2 и 3 от ЗУТ/.

Жалбоподателят не оспорва, че строежът описан в заповедта е V-та категория, съответства на описанието в КА и оспорената заповед, както и че той не е въведен в експлоатация. Също така жалбоподателят е посочил, че строежа се ползва от него и семейството му до момента на издаване на процесната заповед. Това се установява и от искането му предварително изпълнение на заповедта да бъде спряно, което съдът е оставил без уважение с определение № 2048/19.07.2023 г., оставено в сила с определение № 8410/17.08.2023 г. по адм. дело № 7575/2023 г. на ВАС.

От представената строителна документация за строежа се установява, това което е посочено и в процесната заповед, че е налице КА обр. 3 от 11.04.2011 г. /л.269/ за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за това, че ПУП е приложен по отношение на застрояването. Липсват други данни и строителни книжа за въвеждането му в експлоатация. На основание чл.177, ал.3 от ЗУТ строежът, който е V-та категория е следвало да се въведе в експлоатация, въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2. В случая не е налице подаване на заявление, съответно издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, поради което в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ жалбоподателят и семейството му е започнал да ползва строежа.

В КП №1/08.02.2023 г., връчен на жалбоподателя, чрез съпругата му Г.С. на 10.02.2023 г. е посочено, че при проверка на място в имот с ид. 03719.501.3008.1, УПИ ХІІІ, кв. 3, гр. Белослав е установено, че в имота има изградена жилищна сграда на два етажа, изцяло измазана. Окомерно сградата има същия контур и фасадите й са приблизително, съответстващи на съхраняваният в Община Белослав архитектурни планове. Видимо е годна за ползване и се ползва по предназначение. В отговор от 20.02.2023 г. от Г.С. до кмет на Община Белослав е посочила, че само в посочения имот може да предостави нужната достъпна среда и грижи за баща си, който е инвалид, а също така детето им посещава кварталното училище. През зимата в средата на учебната година не може да осигури друго място за децата и баща си.

От посоченото следва, че както в административното производство, така и в съдебното жалбоподателя твърди, че ползва имота. Това се установява и от сключените през 2011 г. договори за присъединяване на жилищната сграда към електроразпределителната мрежа и предварителен договор за присъединяване на водопроводната и канализационна система /л.12-17/. Действително в оспорената заповед не е описано въз основа на какви факти административния орган приема, че имота се ползва, но след като в КП №1/08.02.2023 г. е посочено, че имота се ползва, мотивите изложените в него са такива и на административния акт съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, с което е прието, че е възможно мотивите на издаденият акт, да предхождат издаването му и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Следва, че е неоснователен доводът на жалбоподателя, че липсата на мотиви относно ползването на имота е основание за отмяната на заповедта.

Законосъобразно е установено от ответника, че са налице предпоставките за забраняване ползването на процесния строеж съгласно чл.178, ал.1 и 6 от ЗУТ и чл.223, ал.1 т.6 от ЗУТ.

В съответствие с чл.223, ал.1, т.7 от ЗУТ е забранен достъп до строежа, тъй като не е въведен в експлоатация.

С т.2 от процесната заповедта, е определен срок до 15.07.2023 г. за доброволно изпълнение като собствениците да вземат мерки по охрана и обезопасяване на строежа, както и същия да бъде опразнен от всички малотрайни, пожароопасни материали, продукти, полуфабрикати, стоки и оборудване. Даденото разпореждане е съобразно чл.178, ал.6 от ЗУТ, поради което доводът на жалбоподателите, че незаконосъобразно е наредено освобождаване на строежа е неоснователен. На основание чл.217, ал.1, т.3 от ЗУТ оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение, не е известно предварително колко ще продължи забраната за ползване и достъп до строежа, поради което за безопасността на строежа, здравето и сигурността на населението е било необходимо освобождаване на строежа от всички вещи, които биха създали предпоставки за опасност.

С т.3 от оспорената заповед е наредено на основание чл.223, ал.1, т.4 от ЗУТ в тридневен срок от изтичане на срока по т.1 и т.2, ръководителят на „Електроразпределение Север“ АД да прекъсне захранването и преустанови доставянето на електрическа енергия на строежа, а управителя на „ВиК Варна“ ЕООД да прекъсне захранването му с вода. На основание чл.178, ал.6 от ЗУТ и чл.223, ал.1, т. 7 от ЗУТ законосъобразно е наредено прекъсването на електрическото захранване и водоснабдяването. Посочена е грешно нормата на чл.223, ал.1, т.4 от ЗУТ като основание за разпореждането по т.3, но в случая това не е съществено нарушение на процесуалните правила, защото жалбоподателя се защитава срещу посочените факти, а не правните норми.

Заповедта е издадена при спазване принципа за съразмерност предвиден с чл.6, ал.1 и 2 от АПК и е в съответствие с целта на закона, тъй като ползването и достъпа да строеж, които не е въведен в експлоатация би могло да застраши живота и здравето на обитателите му.

Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е в съответствие с изискванията на чл.146, т.1 - 5 от АПК и жалбата следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

По аргумент на противното на чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

Ответникът е представляван от юрисконсулт. Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност. На основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл. 24 от НЗПП следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на Община Белослав сумата от 100 лева за възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1 от АПК съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Ю.В.С. ЕГН ********** против Заповед № 349/05.06.2023 г. издадена от кмет на Община Белослав.

ОСЪЖДА Ю.В.С. ЕГН ********** *** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.

Съдия: