Решение по дело №488/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260095

 

гр. ВРАЦА, 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на  16.12.2020 г.      в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:М. Аджемова

            Пенка П. Петрова

                                    

в присъствието на:

прокурора               секретар: Лилия Горчева

като разгледа докладваното  от   М. Аджемова            

     в. гр.        дело N`488   по описа за 2020   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 260434/31.08.20 г. на С.Т.Г. ***, чрез особения му представител адв. М.Д., назначена при предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК, срещу решение на районен съд гжр. Враца № 476/10.08.20 г. постановено по гр. дело № 3786/19 г. по описа на същия съд, с което е уважен предявения от "ЧЕЗ Електро България" АД срещу жалбоподателя С.Т.Г. установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване дължимост на сумата 307.01 лв. представляваща консумирана незаплатена ел. енергия в електроснабден имот находящ се в село *** за периода от 18.11.18 г. до 18.02.19 г., по три фактури издадени от дружеството-доставчик, законна лихва върху посочената сума считано от предявяван на иска 21.05.19 г. до окончателното й изплащане и мораторна лихва в размер на 7.97 лв. върху неизплатената главница за периода от падежа на всяко вземане до 09.05.19 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1150/22.05.19 г. по ч гр. дело № 1878/19 г. по описа на районен съд гр. Враца.  С атакуваното решение са присъдени съд. разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се релевират оплаквания за допуснати от районен съд нарушения на материалния, процесуалния закон, както и за постановяване на съдебния акт в противоречие със събраните доказателства. Адв. Д. намира, че по делото не са представени безспорни доказателства, че ответникът дължи претендираните суми, тъй като нямало доказателства, че издадените от дружеството-ищец фактури са връчени на ответника, за да има възможност да възрази или съответно да заплати сумите по фактурите. Решението на районен съд било основано само върху представени от ищеца доказателства и независимо от факта, че по делото е изслушана специализирана счетоводна експертиза, следвало да се приеме, че исковата молба е недоказана. Въззивникът твърди още, че приетото от районен съд заключение било неточно и непълно.

При заявените оплаквания, моли за отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на спора по същество от окръжен с отхвърляне изцяло на предявените искове.

Ответникът по жалба "ЧЕЗ България" АД, чрез адв. Д. от Софийска адв. колегия, представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата, претендира съдебни разноски.

Страните нямат доказателствени искания.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Атакуваното решение на районен съд е вадилно и допустимо.

Разгледана по същество, в рамките посочени от чл. 269, изр. второ от ГПК, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:  

"ЧЕЗ Електро България" АД, със седалище гр. София и ЕИК *** е предявило пред районен съд гр. Враца срещу длъжника С.Т.Г. *** за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск за сумата 307.01 лв. представляваща главница за ползвана, но незаплатена ел. енергия за периода от 18.11.18 г. до 18.02.19 г., за която сума са издадени три отделни фактури и за сумата 7.97 лв. представляваща лихва за забава за периода от 22.01.19 г. до 09.05.19 г., заедно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1150/22.05.19 г. по приложеното ч. гр. д. № 1878/19 г. по описа на районен съд гр. Враца.

Ответникът С.Т.Г., чрез назначения си при предпоставките на чл. 47 от ГПК особен представител адв. М.Д. от Врачанска адв. колегия, представя отговор, в който оспорва предявените искове, тъй като не са доказани, доколкото  исковата претенция се основавала на доказателства изхождащи само от едната страна в производството /процесните три фактури описани в исковата молба и в атакувания съдебен акт/. На второ място, според адв. Д. по делото не били представени доказателства, че фактурите са връчени на ответника-длъжник, за има възможност същият да възрази срещу извадените фактури или да ги заплати. Също така се прави възражение, че по делото не било ясно как е извършено отчитането на консумираната ел. енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Разгледано по същество решението на районен съд гр. Враца е и правилно. Същото е постановено след събиране на относимите доказателства и възприемане на фактически обстоятелства по спора, които кореспондират със събраните доказателства и след излагане на задълбочени и пространни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата въззивна инстанция. Ето защо, на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към изложената от първостепенния съд фактическа обстановка по спора и  мотивите. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Както вече бе посочено, според чл. 269 ГПК по отношение на правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови фактически констатации. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК. В т. 2 от посоченото Тълкувателно решение е прието, че предвид съдържащата се в ГПК правна уредба на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване, въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като може да потвърди или отмени решението, като обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор. Посочено е, че дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а негово продължение и ако са налице опорочени извършени от първата инстанция процесуални действия, въззивният съд следва да отстрани пороците чрез собствени действия по установяване на фактите и прилагане на правото, включително да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Изложени са и съображения, че в изпълнение на основополагащия принцип на законност /чл. 5 ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване по аргумент от чл. 262, ал. 1 вр. с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК.

В разглеждания случай във въззивната жалба на ответника С.Т.Г., чрез особения му представител адв. Д., се навеждат оплаквания, че изводите на районен съд са основани само на представени от насрещната страна писмени доказателства /фактури/, които те са оспорили. И въпреки, че приетата от районен съд съдебно счетоводна експертиза, която не е оспорена и установява, че счетоводството на ищеца е водено редовно и в съответствие с изискванията на счетоводната отчетност, като процесните три фактури са отразени в счетоводството като задължение за плащане на клиент С.Т.Г. ***, адв. Д. намира, че решението на съда е "неточно и "непълно". Освен това тя намира, че решението е неправилно, тъй като по делото няма данни процесните три фактури установяващи размера на исковата претенция, да са връчени на доверителя й, което му е попречило да ги оспори или заплати сумите по фактурите.

Окръжен съд не споделя първото оплакване и в тази връзка намира следното: При частните свидетелстващи документи, каквито са трите фактури установяващи процесното вземане на дружеството-ищец, защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документа, доколкото частният свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила, само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Законодателят въвежда изключение от това правило с нормата на чл. 182 от ГПК – Вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото. Та могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. Като се има предвид този законов текст и безспорно установения в процеса факт от неоспорената счетоводна експертиза, че счетоводството на дружеството-ищец е водено редовно и трите процесни фактури са отразени в същото /счетоводството/ като задължения на ответника за ползвана, но незаплатена ел. енергия за обект в село ***, следва да се приеме, че фактурите имат доказателствена сила и могат да послужат за доказване на исковата претенция, тъй като дружеството-ищец, което се ползва от фактурите, води редовно счетоводство и фактурите са отразени в счетоводните книги.

Съдът не споделя и второто заявено във въззивната жалба оплакване, доколкото в представените по делото на общи условия  на договорите за продажба на ел. енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД няма посочено задължение на дружеството продавач да връчва на фактури на потребителите за стойността на ползваната ел. енергия. В ОУ, раздел втори – заплащане на ел. енергията, чл. 19, ал. 3 е посочено, че дружеството продавач следва да съобщава на потребителите ежемесечно дължимите суми, но в ал. 8 е посочено, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Така договореното, при общи условия, между страните по делото, в договора за доставка на ел. енергия, налага извод, че неизпращането на съобщение или неполучаване на същото по някаква причина от потребителя, не освобождава последния от задължението да заплати дължимата сума за потребената ел. енергия. Следва да се посочи, че характер на съобщение по смисъла на чл. 19, ал. 3 от ОУ, има и исковата молба и приложенията към същата, които са редовно връчени на ответника-длъжник и въпреки това по делото няма твърдения и доказателства той да е заплатил дължимата сума за потребена ел. енергия за обекта в село ***.   

В заключение, предявените искове се явяват изцяло основателни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане /чл. 422, ал. 1 ГПК/, както по същество е приел и първоинстанционният съд, чиито правни изводи настоящият съдебен състав споделя, при което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

При изхода от спора, на ответното по жалба дружество следва да се присъдят съдебни разноски само за настоящата инстанция в размер на 160 лв., включващи възнаграждение за особения представител на въззивника адв. Д. и 10 лв. възнаграждение за адв. Д. представляваща ответника.

Предвид изложените съображения, окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 476/10.08.20 г. постановено по гр. д. № 3786/19 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА С.Т.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на "ЧЕЗ Електро България" АД,  с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София сумата 160 лв. представляваща съдебни разноски за въззивна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател .....    Членове 1.....    2.........