РЕШЕНИЕ
№ 707
гр. Пловдив, 18.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание
на втори септември, през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1504 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на Х.К.Х. с
ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-158 от 17.05.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Х.К. срещу
Разпореждане № **********/Протокол № N01064 от 17.02.2021 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което е изменена отпуснатата
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а от КСО на жалбоподателя.
Жалбоподателят в жалбата си до
съда, както и в съдебно заседание лично, моли за отмяна на решението, като
излага съображения относно неправилна преценка на административния орган по
приетата начална дата, от която следва да се измени пенсията му, като твърди,
че на практика не е представил нови доказателства, а всички доказателства,
относими към определяне на пенсията му, са били налични и на разположение на пенсионните
органи, доколкото информацията, която им е била нужна, се е съдържала в
информационната система на НОИ. Сочи се, че пенсията следва да бъде
преизчислена, считано от датата на отпускането ѝ 30.12.2019 г., а не,
както е прието в разпореждането от 17.02.2021 г., а именно считано от
21.12.2020 г.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.,
оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание и в
представено писмено становище се излагат съображения за законосъобразност на
оспореното решение, като се сочи, че административният орган се е съобразил със
съдържанието на разпоредбата на чл.99, ал.2 от КСО, като в тази връзка
претенцията на жалбоподателя за изменение размера на пенсията му, считано от
датата на отпускането ѝ, е счетена за неоснователна, тъй като съгласно
посочената разпоредба при представяне на нови доказателства по отношение на
факти и обстоятелства, отнасящи се за периоди преди пенсионирането, изменението
на разпореждането се извършва от датата на представяне на тези доказателства,
когато те са представени след срока за обжалването му.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика с този акт се
отхвърля жалбата му против разпореждане, с което е прието изменение на пенсията
му чрез увеличаване на размера ѝ, но считано от по-късна дата от тази на
отпускането на пенсията. Поради това е налице
и правен интерес от обжалването на процесното решение. Жалбата е депозирана и в
законоустановения срок с оглед датата на връчване на оспореното решение, видно
от приложеното по делото копие от известие за доставяне, както и срещу акт,
който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за основателна.
От фактическа страна, от
събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
Със заявление № 2113-15-6862/30.12.2019
г., към което приложил документи,
жалбоподателят Х. направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68а от КСО. След преценка на представените документи,
както и служебно събиране на такива по осигурителния доход на жалбоподателя в
качеството му на самоосигуряващо се лице за периода 2016 г. - 2019 г. от
Началник отдел КПК при ТП на НОИ Пловдив, с Разпореждане № ********** по
Протокол № N 01169 от 30.04.2020 г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив на жалбоподателя била отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68а от КСО, считано от 30.12.2019 г. в
размер от 547 лева на месец, като за базисни периоди били взети предвид
01.01.1985 г. – 31.12.1987 г. и 01.01.1997 г. – 29.12.2019 г., за който период
приетият осигурителен доход бил в размер на 133473,40 лева. При зачитане на
осигурителния доход за 2019 г. било взето предвид, че Х. е бил самоосигуряващо
се лице и са преценени размерите на внесените осигурителни вноски, съдържащи се
в информационната система/регистрите на НОИ, като е бил зачетен доход от
5227,75 лв. и обезщетение за временна неработоспособност за времето от
28.01.2019 г. до 30.04.2019 г. от 2559,49 лв. Разпореждането било връчено с
обратна разписка на жалбоподателя на 10.06.2020 г. На 01.07.2020 г. /в срока за
обжалване разпореждането за отпускане на пенсия/ жалбоподателят Х. депозирал
заявление с вх. № Ц2109-15-31, с искане за преизчисление на пенсията му,
предвид констатираното от жалбоподателя обстоятелство, че в осигурителния доход
при изчисление размера на пенсията му, не е включен окончателният размер на
същия за 2019 г., в която връзка жалбоподателят представил копие на ГДД за
отчетната 2019 г. и доказателства за внос на всички дължими осигурителни вноски
за годината. След извършена проверка в РОЛ на НОИ и удостоверяване на данните
за осигурителния стаж и дохода на Х. от Отдел КПК при ТП на НОИ Пловдив, било
издадено Разпореждане № ********** по Протокол № N 01356 от 08.09.2020 г. С него на
основание чл.99, ал.3 от КСО била изменена отпуснатата пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от датата на отпускането ѝ 30.12.2019 г., като
вече въз основа на актуализираните данни за 2019 г. бил зачетен осигурителен
доход от 21957,20 лв. и обезщетение за временна неработоспособност за времето
от 28.01.2019 г. до 30.04.2019 г. от 2559,49 лв., като въз основа на тези данни
се променял и индивидуалният коефициент и съответно размера на месечната пенсия
на 644,74 лева.
На 21.12.2020 г. жалбоподателят Х.
депозирал обаче ново заявление с вх. № Ц2109-15 -90, с което заявил, че по
отношение на временната неработоспособност за периода от 28.01.2019 г. до
30.04.2019 г. едва на 07.10.2020 г. било извършено преизчисление на изплатеното
му за този минал период обезщетение и той получил допълнително такова поради
промяна в размера на осигурителния доход, въз основа на който то било
изчислено. В тази връзка поискал преизчисление на отпуснатата му пенсия при
вземане предвид на размера на допълнително полученото обезщетение за временна
неработоспособност. По заявлението било издадено от Ръководителя на ПО в ТП На
НОИ Пловдив Разпореждане № ********** по Протокол № N01064 от 17.02.2021 г., с
което била изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68а от КСО, считано от 21.12.2020 г.
на основание чл.99, ал.1, т.1, б.“а“ от КСО, като месечният размер за изплащане
бил определен на 651,46 лева и при изчислението било взето предвид обезщетение
за временна неработоспособност за периода 28.01.2019 г. до 30.04.2019 г. в
по-голям размер - 4254,69 лева. На
19.04.2021 г. жалбоподателят депозирал поредно заявление с вх. № 1012-15-215 по
повод на посоченото разпореждане за изменение на пенсията, като изразил
несъгласие със същото касателно датата, от която се счита изменението на пенсията,
а именно 21.12.2020 г. Жалбоподателят посочил, че не е негова вината, че
допълнително изплатеното му обезщетение за временна неработоспособност е
изплатено със забавяне и смята, че в тази връзка и промяната в размера на
пенсията му следва да е от момента на отпускането ѝ, доколкото се касае
до доход за времето преди отпускането на пенсията. Въпросното заявление било
разгледано като жалба против разпореждането за изменение на пенсията от
17.02.2021 г., като с Решение № 2153-15-158/17.05.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ Пловдив, тази жалба била отхвърлена. Като мотиви за постановяване на
решението си Директорът на ТП на НОИ Пловдив посочил, че понеже при първото
изменение на пенсията с разпореждането от 08.09.2020 г. заявлението с
доказателствата било подадено от страна на жалбоподателя в срока на обжалване
на разпореждането за отпускане на пенсията, предвид датата на неговото
връчване, то съгласно чл.99, ал.3 от КСО изменението на пенсията било считано
от датата на отпускането ѝ 30.12.2019 г. Отразено било, че това
разпореждане за изменението било изпратено на Х. с лицензиран пощенски оператор
на 29.09.2020 г. Посочено било, че със заявлението на жалбоподателя от
21.12.2020 г. било поискано преизчисление на размера на пенсията му на
основание чл.99, ал.1, т.1 от КСО във връзка с получени от него суми за
обезщетение за временна неработоспособност за периода от 28.01.2019 г. до 30.04.2019 г., представляващи
разлика в размера на обезщетението след промяна на осигурителния доход, от
който то е изчислено, като така получените суми били ново доказателство по
отношение на осигурителния доход, придобит преди пенсионирането. В тази връзка
било отчетено, че поради това и пенсията се изменя на основание чл.99, ал.1,
т.1, б.“а“ от КСО, считано от датата на представяне на новото доказателство от
лицето – 21.12.2020 г. и че претенцията за изменение на пенсията, считано от
датата на отпускането ѝ е неоснователна, защото, съгласно чл.99, ал.2 от КСО, при представяне на нови доказателства по отношение на факти и
обстоятелства, отнасящи се за периоди
преди пенсионирането, изменението на разпореждането се извършва от
датата на представяне на тези доказателства, когато те са представени извън
срок за обжалването му.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона
форма, като съдържа посочени правни основания за издаването му. Правилно е
преценено в тази връзка от страна на ответния административен орган, че
заявлението на Х.Х. от 19.04.2021 г. следва да се разгледа именно като жалба,
доколкото в същото се изразява несъгласие с разпореждането на ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив от 17.02.2020 г. При издаването на
обжалваното решение според съда не е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, но съдът счита, че решението е
необосновано, независимо, че има изложени фактически основания за издаването му.
За тези си изводи съдът взе предвид съвкупността от всички доказателства,
съдържащи се в административната преписка, представена от органа на съда.
Действително, както е правилно посочено в оспореното
решение, разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1 от КСО предвижда отмяна или изменение
на вече влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО, по заявление на пенсионера,
когато същият представи нови доказателства. Правилно е отразяването в решението
и че съгласно чл.99, ал.2 от КСО разпореждането се изменя или отменя в тези
случаи от датата на представяне на доказателствата, освен ако новите
доказателства са били представени в срока на обжалване на разпореждането, което
пък е предвидено в чл.99, ал.3 от КСО и при което положение разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или
отказа за отпускане на пенсията. От съдържанието на нормата
на чл.99 от КСО следва да се направи извод, че същата се отнася до изменение на
всички видове разпореждания, предвидени в нормата на чл.98 от КСО, а именно
разпорежданията за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране прекратяване на
пенсията, както и тези, с които се отказва отпускане на такава /така е прието и
напр. в Решение №12013/2015г. по адм. дело № 2642/2015г. на ВАС/. В този смисъл и възможност за изменение или
отмяна на вече влязло в сила разпореждане е предвидена в разпоредбата на чл.99
от КСО по отношение на всички видове
разпореждания на органа по чл.98 от КСО, включително и тези за изменение на
пенсията. В конкретния случай, както се установява, заявлението на жалбоподателя Х. от 21.12.2020 г.
е депозирано, след като преди това е било издадено разпореждането на
ръководителя на ПО в ТП на НОИ Пловдив от 08.09.2020 г. именно за изменение на
пенсията на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че със същото заявление
жалбоподателят фактически не е представил нови доказателства, както се сочи в
оспореното решение, а на практика само е заявил наличието на новонастъпили
обстоятелства, които имат отношение към размера на осигурителния му доход,
придобит преди пенсионирането, а оттам и върху размера на пенсията, който доход
се явява вече по-висок от този, взет предвид при отпускането на пенсията и
съответно и при последващото ѝ изменение с разпореждането от 08.09.2020 г.
и които обстоятелства следва да се проверят от компетентния орган в наличната
при него информационна система и регистри. В тази насока и предвид извършената
проверка на твърденията на жалбоподателя от наличната информация при
пенсионните органи, действително е установено, че пенсията му е била отпусната
в неправилен размер, който е следвало да се коригира с оглед на данните за
действителния осигурителен доход за 2019 г.
Независимо от това, предвид характера на искането, а именно за изменение
на размера на пенсията, свързано с размера на осигурителния доход преди
пенсионирането, заявлението на Х. е било
съотнесено към хипотезите на чл.99, ал.1, т.1
от КСО, доколкото макар да не представя фактически нови доказателства,
жалбоподателят указва на наличието на такива при компетентния административен
орган, които следва да бъдат съобразени при определяне размера на пенсията му.
По наличието на данни за допълнително изплатеното обезщетение за временна неработоспособност
за 2019 г. и неговия размер страните не спорят и в тази връзка и правилно тези
нови данни са били съобразени от административния орган в полза на пенсионера.
Доколкото
е прието, че се касае до доказателства касателно осигурителния доход на жалбоподателя,
придобит преди пенсионирането му, то при това положение и с оглед
действителното съдържание на разпоредбите на чл.99, ал.2 от КСО и съответно на
чл.99, ал.3 от КСО, от страна на ответния административен орган при преценката
му за това от кой момент следва да се счита изменението на пенсията съобразено
с наличните нови данни за осигурителния доход на жалбоподателя, е следвало да
се прецени обстоятелството дали разпореждането, чието изменение се иска, е
влязло в сила или не, съответно дали новите доказателства са представени в
срока за неговото обжалване. Безспорно е, че разпореждането за отпускане на
пенсията от 30.04.2020 г. е било последващо изменено с разпореждането за
изменение от 08.09.2020 г. В оспореното решение се сочи, че това разпореждане
за изменението на пенсията от 08.09.2020 г. е било изпратено на жалбоподателя
чрез лицензиран пощенски оператор на 29.09.2020 г., като това се сочи и в
становището на органа по съществото на настоящото дело, изразено в
представените писмени бележки. Същевременно обаче, при указана с разпореждането
за образуване на делото доказателствена тежест на ответника да установи не само
правните, но и фактическите основания за издаване на оспорения акт, от страна
на ответника нито се сочи, нито се твърди, нито пък са представени
доказателства за това кога въпросното разпореждане за изменение на пенсията от
08.09.2020 г. е било връчено действително на жалбоподателя, за да се прецени и
обстоятелството дали към момента на подаване на неговото заявление от
21.12.2020 г., с което сочи на нови доказателства за осигурителния му доход
преди пенсионирането, същото е било в срока за обжалване на разпореждането за изменение
на пенсията от 08.09.2020 г., или последното вече е било влязло в сила. Това
обстоятелство е било от съществено значение с оглед посоченото съдържание на
разпоредбите на чл.99, ал.2 и съответно чл.99, ал.3 от КСО, на които се позовават пенсионните органи, касателно
датата, от която следва да се счита изменението на пенсията, постановено с
разпореждането от 17.02.2021 г. Както се каза, когато разпореждането, чието
изменение се иска, е влязло в сила и се представят нови доказателства, то
тогава то се изменя от от датата на представяне на доказателствата от пенсионера
/чл.99, ал.2 от КСО/, а когато в срока за обжалване на
разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж,
осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или
изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията
/чл.99, ал.3 от КСО/. С
оглед текста на разпоредбата на чл.99, ал.3 от КСО очевидно е, както се каза
вече, че тя се отнася не само до първоначалното разпореждане за отпускане на
пенсията, но и до всички видове разпореждания по чл.98 от КСО. Законодателят е
имал предвид, че при представяне на нови доказателства в срока за обжалване на
разпореждане за отпускане на пенсията, то изменението следва да е от датата на
отпускането, съответно, ако това е сторено в срока на обжалване на разпореждане
за изменение на пенсията – новото изменение следва да е от датата на промяната,
а ако доказателствата се представят в срока за обжалване на разпореждане за
отказ от отпускане на пенсия, то това разпореждане се отменя от датата на
отказа. В случая, както става ясно, жалбоподателят е посочил наличието на нови
доказателства за осигурителния му доход със заявление, което е депозирал след
издаването на разпореждането за изменение на пенсията му от 08.09.2020 г. Следователно
и е било необходимо, при определяне на началната дата на изменението, допуснато
с разпореждането от 17.02.2021 г., да се прецени дали към момента на подаване
на заявлението 21.12.2020 г. това предходно разпореждане от 08.09.2020 г. вече
е било влязло в сила като необжалвано, или заявлението е било депозирано именно
в едномесечния срок за обжалването му, който следва да се счита от датата на
уведомяване на пенсионера за издаването на това разпореждане. В случая по
преписката не са били събрани доказателства от административния орган нито
относно датата на изпращане на разпореждането, посочена в решението му –
29.09.2020 г., нито относно това дали тази пратка е достигнала, както и на коя
дата, до жалбоподателя Х.. В тази насока и констатацията на ответния административен
орган, че е налице хипотезата на чл.99, ал.2 от КСО и не е налице тази на
чл.99, ал.3 от КСО се явява напълно необоснована, защото изобщо не са налице
събрани от ответника доказателства, които да са били и надлежно обсъдени от
Директора на ТП на НОИ Пловдив в обжалваното му решение за това дали
заявлението на Х. от 21.12.2020 г. е било в срока на обжалване на предходно
издаденото разпореждане за изменение на пенсията му, или е депозирано след
влизането му в сила. В случая, както се каза, заявлението, с което е прието, че
се представят нови доказателства, е било подадено след вече налично издадено
разпореждане за изменение на пенсията, поради което и преценката за приложимата
норма от КСО следва да се прави на база на тези фактически установявания,
свързани именно със статута на това разпореждане за изменение на пенсията, а не
да се преценява съобразно със статуса на първото разпореждане за отпускане на
пенсията, доколкото то е било изменено и следователно срок за обжалване е
започнал да тече по отношение на разпореждането за изменение. Нещо повече, при
условие, че е налице такова предходно разпореждане за изменение, издадено преди
депозиране на заявлението, с което се приема, че се представят нови
доказателства от 21.12.2020 г., то изобщо не стои въпросът за това дали датата,
от която се счита изменението на пенсията с новото разпореждане от 17.02.2021
г. следва да е датата на отпускане на пенсията, защото, ако се установи, че
новите доказателства са подадени в срока за обжалване на разпореждането за
изменение на пенсията, то тогава, съгласно точния смисъл на разпоредбата на
чл.99, ал.3 от КСО, новото изменение следва да е считано от датата на
промяната, както сочи законът, а не от датата на отпускане на пенсията. В тази
насока и действително исканото от жалбоподателя съотнасяне на новото изменение
към датата на отпускане на пенсията му не може да бъде уважено, така, както е
поискано, доколкото доказателствата не са представени в срока на обжалване на
първото разпореждане - за отпускане на пенсията от 30.04.2020 г., а на по-късен
етап, когато вече това разпореждане е било изменено с новото разпореждане за
изменение на пенсията от 08.09.2020 г. Същевременно, така, както е осъществено
произнасянето, както на издателя на процесното разпореждане от 17.02.2021 г.,
така и на ответния административен орган, а именно, без изложени конкретни
мотиви относно това защо е прието да е приложима именно нормата на чл.99, ал.2
от КСО и без да са налице събрани и обсъдени доказателства от органа относно
това дали и кога въпросното разпореждане за изменението от 08.09.2020 г. е
влязло в сила, сиреч, без проверка на необходимите обстоятелства, относими към преценка
съответното приложение на хипотезата на чл.99, ал.2, или пък на тази по чл.99,
ал.3 от КСО, то и разпореждането, и оставилото го в сила решение на Директор на
ТП на НОИ Пловдив се явяват изцяло необосновани и поради това и
незаконосъобразни, защото не става ясно въз основа на какви точно факти,
удостоверени с какви доказателства, се приема, че датата на изменения размер на
пенсията ще е датата на заявлението на жалбоподателя и защо е счетено, че е
изпълнена хипотезата на чл.99, ал.2 от КСО. Посочената липса на мотивировка на
административните актове съставлява и пречка за правилното упражняване на
съдебния контрол върху оспорения административен акт. Необходимо е поради
изложеното и оспореното решение да бъде отменено и преписката да се върне на
компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от Х.К.Х.
заявление от 21.12.2020 г. вх.№ Ц2109-15-90, като се съберат и съответно
анализират доказателствата досежно това дали и кога е било връчено на
жалбоподателя разпореждането за изменение на пенсията му от 08.09.2020 г.,
респективно дали към момента на депозиране на заявлението му същото е било
влязло в сила, или не и въз основа на такава подробна мотивировка да се направи
и изводът относно това от коя дата следва да се счита увеличението на пенсията
му с размера, изчислен иначе правилно в разпореждането от 17.02.2021 г.
Предвид изложените
мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-158 от 17.05.2021
г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата
на Х.К.Х. срещу Разпореждане № **********/Протокол № N01064 от 17.02.2021 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив за изменение
отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а от КСО на Х.,
считано от 21.12.2020 г.
ВРЪЩА административната
преписка на Ръководител „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ - Пловдив за
ново произнасяне по подаденото от Х.К.Х.
с ЕГН **********
заявление от 21.12.2020 г. с вх.№ Ц 2109-15-90, съобразно
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в
мотивите към
настоящото решение.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: